О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1328/10.8.2021г.
гр. Пазарджик, 10.08.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ІІІ - административен състав, в закрито
съдебно заседание на десети август, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Кривиралчева адм. дело № 703 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК и е образувано по жалбата на „Имеа“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „***“
№ *, представлявано от управителя И.И.С. против Заповед № 18-1485/06.03.2017 г.
на Началника на СГКК гр. Пазарджик.
В жалбата се съдържа особено искане, а именно на дружеството-жалбоподател
да бъде предоставена безплатна правна помощ за процесуално представителство,
тъй като представляващият го управител няма средства за адвокатско
възнаграждение. С допълнително подадената молба с вх. № 6427/09.07.2021 г. от
името на „Имеа“ ООД гр. Пазарджик е потвърдено желанието за назначаване на
служебен адвокат за сметка на националното бюро за правна помощ. Представено е
разпореждане, от което е видно, че И.И.С. е пенсионер, с определен размер на
пенсията от 396.82 лева.
Съдът намира
направеното искане за неоснователно по следните съображения:
Правна помощ
за процесуално представителство по Закона за правната помощ се предоставя в два
случая. Първо, когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита, и
второ, по преценка на съда. По преценка на съда правната помощ, в това число и
за процесуално представителство по чл. 21, т. 3 от ЗПП, се предоставя, когато
въз основа на представените доказателства от съответните компетентни органи
съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
В случая
характерът на производството пред настоящата инстанция е такова, че по закон не
предвижда задължителна адвокатска защита. Не са налице и предпоставките за
предоставяне на правна помощ по преценка на съда. Преценката си според чл. 23,
ал. 3 от ЗПП, съдът прави въз основа на представени от страната писмени
доказателства, издадени от съответните компетентни органи, като вземе предвид
доходите на лицето или семейството, имущественото му състояние, удостоверено с
декларация, семейното и здравословното му състояние, трудовата заетост и
възраст.
От представените по делото доказателства
(удостоверение за актуално състояние) се установява, че молителят е дружество с
ограничена отговорност с размер на капитала от 10500 лева. Жалбата не е
подадена от физическото лице И.И.С. –
управител, който е пенсионер и доказва ограничени финансови средства като
доходи. Жалбоподателят в случая е юридическо лице, със самостоятелен бюджет,
чиито размер на капитала не доказва неплатежоспособност.
С оглед на това съдът намира, че не е
налице основание да се приеме, че страната няма средства за заплащане на
адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ.
Предвид горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/