Р Е Ш Е
Н И Е
№ 102
град Велико Търново, 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 764/2020 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 197, ал.
2 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Същото е образувано по жалбата на Р.С.М.
***, против Решение № 195/08.12.2020 г. на директора на ТД на НАП – Велико
Търново, с което е оставена без уважение жалбата му против Постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № 200004-023-0003444/18.11.2020г.,
издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново. В жалбата се твърди, че обжалваното
ПНПОМ е издадено при съществено нарушение на закона. Според жалбоподателя не е
налице започнало ревизионно производство, във връзка с което да са наложени
предварителните обезпечителни мерки, тъй като заповедта за възлагане на
ревизията не му била връчена преди датата на издаване на постановлението на
публичния изпълнител. Счита, че не са налице предпоставките за налагане на
такива мерки и е налице несъразмерност на наложените такива. Стойността на наложените запори
надвишавала съществено предполагаемият размер на бъдещото задължение, а
реалната пазарна стойност на запорирания автомобил марка Тойота била около 5000
лв. – над два пъти по-висока от приетата от публичния изпълнител. Запорирането
на банковите сметки водело до блокиране на плащанията и значително затруднявало
обезпечаването на минималните му необходими разходи. От съда се иска да
постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно решението на
директора на ТД на НАП – В.
Търново и потвърденото с него постановление. В съдебно заседание жалбоподателят
не се явява и не изпраща представител.
Ответната страна – директорът на ТД на
НАП гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител *** К. заема
становище за неоснователност на жалбата, като моли да бъде потвърдено
оспореното решение и потвърденото с него постановление. Излага доводи, че ЗВР е
редовно връчена на електронния адрес, който лицето е декларирало за контакт в
НАП. При издаването на ПНПОМ са спазени законовите изисквания, като публичният
изпълнител е извършил преценка на имущественото положение на длъжника и е
наложил подходящи обезпечителни мерки. Претендира ***ско възнаграждение в
размер на 500 лева.
Съдът след като прецени
законосъобразността и обосноваността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл. 160, ал.
2 от ДОПК, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и
служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 168 от АПК приема за установено следното:
Съгласно приложената в преписката заповед
за възлагане на ревизия № Р-04000420006445-020-001/27.10.2020 г., по отношение
на жалбоподателя е образувано ревизионно производство за установяване на
задълженията му за отговорност за данък върху добавената стойност, данък върху
доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, вноски за здравно
осигуряване-за осигурители и за УПФ-за осигурители, за периода 01.03.2015 г. –
30.09.2016 г. От ръководителя на екипа извършващ ревизията е било отправено
искане от 16.11.2020 г. за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за
налагане на ПОМ. Според посоченото в искането, установено е наличието на
основание за реализиране на отговорност по чл. 19 от ДОПК на жалбоподателя за
задължения за данъци и ЗОВ на „БГ Фаст фууд“ ЕООД с ЕИК *********, като
задълженията са в общ размер на 62 182,31 лв. – главници и лихви,
изчислени към 09.11.2020 г. Въз основа на искането и след извършена проверка на
имущественото състояние на М., с ПНПОМ изх. № 200004-023-0003444/18.11.2020 г.,
издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, на основание
чл. 121, ал.
1 от ДОПК, са наложени следните обезпечителни мерки – запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в
трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в Обединена българска банка и Първа
инвестиционна банка в размер на 62 182,31 лв. за всяка от банките, и запор
върху два броя МПС: лек автомобил Тойота със застрахователна оценка 2500 лв. и
лек автомобил Рено със застрахователна оценка 650 лв. Изпратени са запорни
съобщения до ОББ, ПИБ, ЦРОЗ и ОДМВР – В. Търново.
Срещу постановлението по реда на чл. 197, ал.
1, вр. с чл. 121,
ал. 2 от ДОПК
е била подадена жалба пред директора на ТД на НАП – В. Търново, с вх. № 26812/02.12.2020
г. по описа на териториалната дирекция, с приложени към нея два броя оферти за
продажби на автомобили от интернет. С Решение № 195/08.12.2020 г. на териториалния
директор на ТД на НАП – Велико Търново, жалбата е оставена без уважение и
постановлението – потвърдено. По преписката няма данни кога решението е връчено
на жалбоподателя. Жалбата срещу него пред АСВТ е подадена на 11.12.2020 г.
В хода на съдебното дирене от страна
на ответника по жалбата са представени като доказателства документите,
съдържащи се в преписката по издаването и административното оспорване на ПНПОМ,
доказателства за електронно връчване на ЗВР № Р-04000420006445-020-001/27.10.2020
г. и Справки за задължено лице.
При така установените факти, съдът
намира следното от правна страна: Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща
правен интерес от оспорването, в преклузивния 7-дневен срок (предвид датите на издаване на
оспореното решение и на подаване на жалбата), при спазване на принципа за
задължително оспорване на ПНПОМ по административен ред съгласно чл. 197, ал.
1 от ДОПК. Горното налага извода за нейната допустимост.
Съгласно
чл. 197, ал.
2 от ДОПК решението, с което се потвърждава наложената обезпечителна
мярка може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на
териториалната дирекция, чийто директор го е издал. От друга страна, нормата на
чл. 197, ал.
3 от ДОПК определя условията, при които съдът отменя наложената
обезпечителна мярка. Въз основа на граматическото и систематичното тълкуване на
горепосочените разпоредби се обосновава изводът, че предмет на съдебен контрол
на настоящото производство са ПНПОМ и потвърждаващото го решение на директора
на ТД на НАП. Следователно, съдът съобразно задължението си за пълна служебна
проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на
ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата административни
акта са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличието на
компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните правила при
издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта на закона.
При така определения предмет на производството, съдът намира жалбата за частично
основателна.
Процесното решение е издадено от
оправомощен за това орган в пределите на неговата компетентност, а именно - от
териториалния директор на ТД на НАП – Велико Търново. Решението
е издадено в писмена форма и в рамките на установения в чл. 197, ал.
1 от ДОПК 7-дневен срок от получаване на жалбата, като в него са
изложени подробни съображения, основани на приетите за установени факти,
мотивирали териториалния директор на ТД на НАП да потвърди обжалвания пред него
акт. Обстоятелството, че изводите, до които е достигнал решаващият орган при
преценката на едни или други факти или приложимите законови норми, не съвпадат
с тези на задълженото лице, само по себе си не представлява порок, засягащ
законосъобразността на оспореното решение.
От
своя страна и обжалваното ПНПОМ е издадено от компетентен орган - публичен
изпълнител в ТД на НАП – Велико Търново, съгласно правомощията му, определени в
чл. 167 от ДОПК, в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в същата норма задължителни
реквизити. В постановлението са изложени всички фактически основания, т.е.
юридическите факти, от които публичният изпълнител е почерпил упражнените от
него права. Налагането на обезпечителни мерки е направено след получаване на мотивирано
искане и в производството не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Неоснователно и опровергано от
доказателствата по делото е възражението на жалбоподателя, че към момента на
издаване на ПНПОМ не му била връчена заповедта за възлагане на ревизията, т.е.
не е налице започнало ревизионно производство, във връзка с което да бъдат
наложени предварителните обезпечителни мерки. От ответника е представено Удостоверение
за връчване по електронен път в ИС „Контрол“, съгласно която ЗВР №
Р-04000420006445-020-001/27.10.2020 г. е връчена на Р.М. на 28.10.2020 г.,
когато електронната препратка към съобщението за електронно връчване на
документи е активирана, а документът е изтеглен от имейл ****************@***.**. Посоченият имейл се съдържа в
представените от ответника справки за задължено лице и е електронният адрес, на
който е било връчено и ПНПОМ. Това удостоверение е доказателство за редовно
извършено връчване на ЗВР по реда на чл. 30, ал. 6 от ДОПК, като същото не е
оспорено от жалбоподателя и съответно не е налице основание да не бъде
кредитирано.
По отношение спазването на материалния
закон:
Публичният изпълнител е издал
процесното постановление, мотивирайки го със значителния размер на
предполагаемите публични задължения, които ще бъдат установени с РА, налагащ
предприемането на обезпечителни мерки, за да не се затрудни събирането им.
Точно и ясно е посочено и правното основание за издаване на процесното постановление
- чл. 121, ал. 1
от ДОПК. Посочен е и размера на предполагаемите задължения, като е направено
разграничение кои са главница и кои лихва. Преценката за затрудненото събиране
на задълженията на ревизираното лице е в компетентността на съответния орган по
приходите, от който изхожда предложението, и който при извършването й действа в
условията на оперативна самостоятелност (чл. 121, ал.1
от ДОПК). В случая необходимостта от такова е мотивирана с
предполагаемия размер на задължението, вида и размера на притежаваното
имущество и с обстоятелството, че евентуално извършване на отчуждителни сделки
от задълженото лице би създало възможност събирането на публичните вземания да
се затрудни поради недостатъчно имущество, гарантиращо безпрепятственото им
погасяване. В рамките на производството по издаване на ПНПОМ публичният
изпълнител дължи преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно
събирането на предполагаемите публични вземания и при съобразяване на условията
по чл. 121, ал.
3 от ДОПК същият има правомощието да наложи обезпечителните мерки. Определяща
за налагането на обезпечителните мерки е обезпечителната нужда, която от своя
страна се определя от възможността длъжникът да изпълни задължението си с
имуществото, с което разполага и с което ще разполага към датата на
изпълнението. Изпълнението на едно публичноправно задължение е невъзможно само
когато ревизираното лице към датата на изпълнението не разполага с достатъчно
средства, за да го изпълни, защото изначално няма имущество в подходящи размери
или в последствие - поради отчуждаването му, няма такова. Изпълнението е
сериозно затруднено, ако макар стойността на годните за разпореждане активи на
длъжника да покрива размера на очакваните задължения, видът на първите или
правното им положение (напр. върху тях вече съществуват други вещни тежести) е
такова, че не позволява тяхното бързо и ефективно осребряване (тоест те не са
ликвидни). Преценката за затрудненото събиране на задълженията на жалбоподателя
в конкретния случай е направена на база предполагаемите размери на задълженията,
като е изследван въпроса за наличното имущество, вкл. наличието на тежести
върху това имущество, и с оглед необходимостта от предприемане на неотложни
действия с цел обезпечаване на предполагаемото вземане, публичният изпълнител
правилно е пристъпил към постановяване на обезпечителни мерки чрез налагане на запори
с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на
лицето. Въпросните мерки биха допринесли за удовлетворяване публичното вземане и
да не бъде осуетен или застрашен интересът на фиска.
Съдът не намира за установено от
представените по делото доказателства, че жалбоподателят притежава друго имущество,
което може да послужи за надлежно пълно обезпечаване на задълженията му, поради
което публичният изпълнител правилно е предприел обезпечителна мярка като е
наложил запор върху постъпващи суми по сметките на ревизираното лице и запор
върху МПС. Не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 121, ал.
3 от ДОПК, определяща, че предварителните обезпечителни мерки се
налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно
възпрепятстване на дейността на лицето, а ако това не е възможно, наложените
обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице
дейност. Съгласно
чл. 229, ал. 1 от ДОПК определена част от постъпилите по сметките на лицето
суми могат да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания
във връзка с дейността му, тоест жалбоподателят би могъл евентуално да реализира
това свое право. Освен това, съгласно чл. 199 от ДОПК, за задълженото лице
съществува възможност да иска от публичният изпълнител заменянето на един вид
обезпечение с друго равностойно такова, като по делото няма данни Р.М. да е
правил такова искане. От друга страна, в чл. 214 от ДОПК е уредена и
възможността за избор на длъжника изпълнението да бъде насочено върху други
негови движими или недвижими вещи. С оглед на изложеното се налага извод, че в
ДОПК са предвидени достатъчно правни възможности за длъжника, при упражняването
на които той би могъл да избегне евентуалното спиране на дейността му, поради
което не е налице нарушение на чл. 121, ал. 3 от ДОПК, каквито са претенциите
на жалбоподателя. Както се каза по-горе, съдът намира за правилни изводите на
публичния изпълнител, че без налагане на предварителни обезпечения съществува
възможност събирането на установените задължения да се затрудни. Предвид това
налагането на запор върху банковите сметки на задълженото лице и върху МПС, като
възможна и допустима гаранция за охрана на интересите на фиска, е
законосъобразно приложена от публичния изпълнител.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя относно определената стойност на автомобилите. Същите са
запорирани по застрахователната им стойност в съответствие с разпоредбата на
чл. 195, ал. 6, т. 2 от ДОПК, предвид липсата на балансова стойност и данъчна
оценка, и съобразно представените удостоверения за застрахователна стойност от
17.11.2020 г., издадени от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД. В хода на съдебното
производство от жалбоподателя не са ангажирани доказателства, които да
опровергаят така определените застрахователни стойности. Представените с
жалбата две оферти за продажба на автомобили от mоbile.bg не доказват пазарна цена на автомобилите,
още повече, че такъв способ не е предвиден в нормата на чл. 195, ал. 6 от ДОПК.
При налагането им обаче е нарушен
принципа на съразмерност. Обезпечителната
мярка представлява едновременно защитата и санкцията, в които се състои
обезпечението на конкретно вземане и като такава тя трябва да отговаря на
обезпечителната нужда. Тези характеристики на обезпечителните мерки са намерили
нормативен израз в нормата на чл. 195, ал. 7 от ДОПК, която изисква
обезпечението да съответства на вземанията на държавата и общините. Това
означава определяне на обезпечителна мярка, която държи сметка както за
обезпечителната нужда на публичния взискател, така и за интересите на длъжника,
без прекомерното му обременяване. Това изискване произтича пряко и представлява
проявна форма на един от основните принципи в административното производство –
принципа на съразмерност, залегнал в разпоредбата на чл. 6 от АПК, приложим в
настоящото производство по силата на § 2 от ДР на ДОПК. Съобразно легалното
определение на принципа на съразмерност съдържанието му се свежда до
упражняване от страна на административния орган на възложените му правомощия по
разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с
административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани
или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях,
ако и по този начин се постига целта на закона. Разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от АПК задължава административните органи да се въздържат от актове и действия,
които могат да причинят вреди, несъразмерими с преследваната цел.
В случая е наложен запор върху
банковите сметки на жалбоподателя за пълния размер на вземането –
62 182,31 лв., въпреки че този размер на задължението е частично обезпечен
с наложения запор върху два леки автомобила, чиято обща застрахователна
стойност възлиза на 3150 лв. По този начин е надхвърлен размера на
предполагаемото вземане, в нарушение на чл. 195, ал. 7 от ДОПК. С оглед това
запорът върху банкови сметки следва да бъде отменен до размера от
59 032,31 лв. – разликата между пълната стойност на предполагаемите
вземания намалена със застрахователната стойност на запорираните МПС. Ето защо
ПНПОМ в тази му част е незаконосъобразно и следва да се отмени. В останалата
част жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Въпреки изхода на делото на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са претендирани. В полза на Национална агенция за приходите гр. София (юридическото лице, в чиято структура се намира ответникът) следва да се присъди ***ско възнаграждение в размер на 95 лв. съобразно отхвърлената част от жалбата, и фактическата и правна сложност на делото, определено по реда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.
197, ал. 4 от ДОПК, съдът:
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 195/08.12.2020 г. на
директора на ТД на НАП – Велико Търново и потвърденото с него Постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. №
200004-023-0003444/18.11.2020г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД
на НАП – Велико Търново, само в частта, в която е наложена обезпечителна мярка запор
върху наличните и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи
в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени
за доверително управление в търговски банки Обединена българска банка и Първа
инвестиционна банка, за сумата над 59 032,31 лв. до пълния й размер 62 182,31
лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.С.М. ***, против Решение
№ 195/08.12.2020 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което е
оставена без уважение жалбата му против Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки с изх. № 200004-023-0003444/18.11.2020 г.,
издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, в
останалата част.
ОСЪЖДА Р.С.М., ЕГН **********,*** да заплати
на Национална агенция за приходите гр. София сумата от 95 лв. /деветдесет и пет
лева/, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: