РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Монтана, 31 март 2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, ТРОЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ в публично заседание на 26.03.2021 г. в
състав:
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря Александрина Александрова в присъствието на ПРОКУРОР
ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАНД № 100 по описа на АдмС Монтана за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава дванадесета АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е на
основание постъпила касационна жалба от Т.И.Д.,***, чрез процесуалния му
представител адв. М.К. против Решение № 260003/19.01.2021 г. на Районен съд – Монтана, постановено по
АН дело № 1590/2020 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 18-0996-002568/19.07.2018 г. на Началник Сектор ПП при ОД МВР -
Монтана, с което му е наложено административно наказание - „глоба” в размер на
400 лева, за това че управлява МПС без да има сключен договор за задължителна
застраховка Гражданска отговорност, което е нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
В касационната жалба се
твърди, че Районният съд не е взел под внимание отразеното в НП, че на
инкриминираната дата Т.Д. управлява две моторни превозни средства, а именно:
л.а. ВАЗ 2103 и мотоциклет А*** Л*** , за които нямал валидна застраховка „ГО”
-нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В настоящия случай именно крайният
акт - атакуваното НП е издадено в нарушение на тази стриктно установена
процедура, което неправилно е прието за допусната "техническа
неточност".Този извод е необоснован, още повече, че наказващият орган не
уточнява защо е описано по този начин нарушението и кой факт в крайна сметка е
верният. Сами по себе си, нито АУАН, нито свидетелските уточнения не могат да
имат обвързваща доказателствена сила, след като Наказателното постановление
отразява непълно и неточно обстоятелствата, очертаващи точните параметри на
нарушението, както повелява чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
При постановяване на
съдебния акт Районния съд не е обсъдил още едно релевантно обстоятелство,
касаещо правоспособността на водача и наличието на две взаимно изключващи се
обстоятелства в тази връзка. Неправилно се позовава в тази връзка на текста на
чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, защото нередовностите не са с незначителен характер,
въпреки които нарушението да е установено по безспорен начин. Не може да се
приеме безспорност при наличие на неясна, непренизна и неточна редакция на
административнонаказателния акт. В тежест на административнонаказващия орган е
да проведе установената процедура по констатиране на нарушението, за което
наложи съответстващото му наказание, чрез издаването на крайния акт - Наказателното
постановление, което в настоящия случай не е сторено. Моли за отмяна на
атакуваното Решение, съответно отмяна на Наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание адв. К. поддържа
касационната жалба и доводите изложени в нея.
Ответникът – чрез
процесуалния си представител юрк Димитрова в съдебно заседание моли решението
на районния съд да остане в сила като правилно и законосъобразно. Счита,
че всички възражения, които са правени пред районния съд и които са изложени в
касационната жалба са подробно обсъдени в мотивите на въззивното решение. Обсъдени
са възраженията по прилагането на материалния закон и за давността, като е
прието, че не е изтекла абсолютната давност. Обсъдено е и защо случаят не може
да бъде приет за маловажен с оглед личността на дееца и фактът, че е системен
нарушител на ЗДвП. Счита, че по делото са събрани всички относими писмени и
гласни доказателства и решението е правилно, законосъобразно и обосновано, поради
което моли да бъде оставено в сила.
Прокурор от ОП Монтана дава
заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение правилно и
законосъобразно. Счита, че в хода
на проведеното административнонаказателно производство не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да
нарушават правото на защита на наказаното лице. Установена е изцяло
фактическата обстановка, която правилно е описана в диспозитива на издаденото НП.
Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което
и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното
лице. Решението на районния съд е обосновано и мотивирано и предлага същото да бъде потвърдено.
В настоящото производство не са представени нови писмени
доказателства за установяване на касационните основания.
Административен съд
Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения, с
чл. 211, ал.1 от АПК, 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за
разглеждане по същество.
За да
потвърди обжалваното Наказателно Постановление въззивният съд, приема, че на
15.05.2018 г. около 11:30 часа в с. Б*** б*** по ул. Г*** Д*** , по време на
полицейска проверка се установява, че Т.И.Д., в качеството си на ползвател /не
е собственик/, управлява мотоциклет „А*** Л*** " с per. № С*** , без да
има сключена задължителна застраховка „ГО", респ. валиден договор за
сключена задължителна застраховка „ГО". За установеното нарушение, което е
по чл. 638, ал. З от КЗ, е съставен АУАН № 2568 /бл. № 931178/, от св. Г*** А*** К*** в присъствието на С*** Л***
М*** , въз основа на който е издадено и обжалваното НП. След съставяне на АУАН,
постъпили писмени възражения от Т.И.Д., които при условията на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН са оставени без уважение от АНО, съгласно Решение № 301000 -
10751/01.06.2018 г. на Началник Сектор ПП при ОДМВР - Монтана който орган е оправомощен,
съгласно чл. 647, ал. 2 от КЗ, със Заповед № 301з - 670/18.03.2016г. на Директор
МВР. Въззивният съд намира, че наказващият орган е приложил правилно закона,
като е приел, че е налице нарушение по смисъла на чл. 638, ал. З от КЗ - „Лице,
което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с
глоба от 400 лв.". Съдът дава вяра на показанията на св. Георги А*** К*** ,
а посоченото от Д. чрез неговия пълномощник намира за необосновано. Приема, че
АУАН и НП са съставени съгласно изискванията на чл. 42, чл. 52, ал. 4 и чл.57
от ЗАНН, без да установява допуснати съществени процесуални нарушения.
Нарушението е описано съгласно установеното и при спазване изискванията на ЗАНН
и КЗ и е доказано по безспорен начин. Възраженията на Д. са неоснователни, тъй
като за съставомерността на нарушението няма правно значение от какъв вид е пътят,
по който е управлявал мотоциклета. Съдът приема, че в НП е допусната техническа
неточност чрез посочване и на МПС - ВАЗ 2103, но както в АУАН, така и в НП
изрично е посочено, че управляваното МПС от Д. е мотоциклет А*** Л*** с per. № С***
. Така посочената техническа неточност според този съд не може да обоснове отмяна
на НП, тъй като не се приема да съставлява допуснато съществено процесуално
нарушение, имащо за последица ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Не
установява нарушение на чл. 34 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен на 15.05.2018 г.,
а НП е издадено на 19.07.2018 г., т.е. АУАН е съставен в деня на извършване и
установяване на административното нарушение, а НП е издадено в шест месечния
срок от съставяне на АУАН. Връчването на НП, което е доста време след неговото
издаване, няма за последица нарушение на чл. 34 от ЗАНН, съответно не е
основание за отмяна на НП. При определяне размера на административното
наказание, административнонаказващият орган е съобразил в пълнота
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Взети са предвид тежестта и
обстоятелствата при извършване на нарушението и наложеното административно
наказание като размер е точно определено, съгласно нормата на чл. 638, ал. З от КЗ, а административнонаказателната отговорност не е погасена по давност, тъй
като от датата на извършване на деянието - 15.05.2018 г. не са изминали 4г. и
6м. Липсват основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, предвид значимостта на
защитените обществени отношения, тежестта на нарушението и характеристичните
данни на водача - жалбоподателя Д.. Видно от справката за нарушител/водач,
спрямо Д. са издадени 21 бр. влезли в сила наказателни постановления и 3 бр.
фишове, изключвайки от тях 4 бр.,които са отразени като погасени по давност и 3
бр., които се обжалват.
Касационният
състав на Административен съд Монтана приема, че при разглеждане на делото от
първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения на
съдопроизводствените правила, като съдът правилно е установил фактическата обстановка и правилно е приложил
материалния закон, а съображенията изложени в мотивите на постановения съдебен
акт се споделят изцяло, без да е необходимо да бъдат преповтаряни в настоящото
решение, като съгласно чл. 221, ал. 2, връзка с чл. 208 от АПК, връзка с чл.
46, ал. 2 от ЗНА този съд препраща към тези мотиви.
Възраженията
в касационната жалба са навеждани и пред въззивния съд, който ги е обсъдил и
правилно и обосновано отхвърлил, а мотивите са съответни на правените възражения.
Този касационен състав може да добави, по отношение на основното възражение на
касатора, с което се твърди нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, предвид
едновременното посочване в НП на МПС ВАЗ 2103 и мотоциклет А*** Л*** , че както
е посочено и във въззивното решение, това обстоятелство следва да се приеме за
печатна грешка, която не води до непълнота, неяснота, непрецизност или
неточност при описание на извършеното нарушение. Няма неточност или неяснота
при посочване на регистрационният номер на управляваното МПС, който е С*** и
който номер се съотнася към МПС мотоциклет А*** Л*** . Посоченият
регистрационен номер не може да бъде сьотнесен към погрешно посоченото МПС „ВАЗ
2103”, което посочване стои самостоятелно и извън цялостното фактическо
описание на извършеното нарушение. По същите съображения отразеното в акта, че
водачът е неправоспособен, не се отразява върху извършеното от него деяние,
респ. взетото решение за ангажиране на административнонаказателна отговорност,
тъй като това обстоятелство не е част от
състава на извършеното нарушение и по никакъв начин не променя фактическата
обстановка и взетите въз основа на нея правни изводи.
От гледна точка на валидността и допустимостта на съдебния акт,
съдът намира, че същият има качествата на такъв.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 221, ал. 1 и 2, предложение първо от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Решение №
260003/19.01.2021 г. на Районен съд –
Монтана, постановено по АН дело № 1590/2020 г. по описа на същия съд, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 18-0996-002568/19.07.2018 г. на Началник
Сектор ПП при ОД МВР - Монтана.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ: