Определение по дело №61/2022 на Административен съд - Шумен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………..

 

Гр.Шумен  23.03.2022г.

 

 

Шуменският административен съд в закрито заседание на  двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:                                                                        Председател:  Росица Цветкова                                                                        Членове:  Снежина Чолакова

                                                                                      Бистра Бойн   

          

като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн ЧКАНД № 61 по описа на 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството по делото е образувано по частна касационна жалба на „Р.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***0, с управител Ч.К., чрез адв.Г.Х., редовно упълномощен с пълномощно от 14.02.2022г. срещу Определение № 66/27.01.2022г. по а.н.д. № 1309/2021г. на ШРС, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя за изменение на Решение № 281/03.12.2021г., в частта му за разноските. В жалбата се сочи, че в хода на съдебното производство срещу издадено НП № 27-0001371/14.07.2021г. по отношение на дружеството са били претендирани сторените разноски и е бил представен списък за разноски, ведно с доказателства за реално сторени такива в размер на 500.00лв. Със съдебното решение е бил изменен размера на наложената по отношение на дружеството-жалбоподател имуществена санкция от 2700.00лв. на 1500.00лв., но разноски не били присъдени в тежест на ответната страна съразмерно с уважената част от иска. По инициирано производство за изменение на решението в частта за разноските било постановено обжалваното определение, с което искането било оставено без уважение, поради което с настоящата жалба се моли обжалваното определение да бъде отменено, като разноски по делото бъдат присъдени в тежест на ответната страна.

        Ответната страна не депозира отговор по така депозираната жалба.

        Касационният съд намира, че е сезиран с предявена от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок по чл.230 АПК, вр. чл.63 ЗАНН частна касационна жалба срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което производството по делото е процесуално допустимо и подлежащо на разглеждане по основателността на изложените касационни оплаквания. Жалбата е основателна.

       

         От фактическа страна е установено следното: Срещу НП № 27-0001371/14.07.2021г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Шумен, с което на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2700лв. била депозирана жалба чрез административния орган на 23.07.2021г. Като приложение към нея фигурира заверено копие от първа страница на Пълномощно, по силата на което управителя Ч.К. е упълномощил Адвокатско дружество „Д. и Х.“ с управител адв.Х. да представлява и защитава дружеството. Към представен списък за разноски по чл.80 от ГПК, приет в открито съдебно заседание на 10.11.2021г., е приложен Договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане, като от него е видно, че договореното възнаграждение в размер на 500лв. е било заплатено по банков път.

       С Решение № 281/03.12.2021г. на въззивната инстанция е бил изменен размера на наложената по отношение на дружеството- жалбоподател имуществена санкция, като същата била намалена от 2700.00лв. на 1500.00лв., но било постановено, че с оглед изхода на делото на дружеството-жалбоподател разноски не се дължат. Такива били присъдени единствено в полза на ответната страна. Жалбоподателят подал молба по реда на чл.248 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК за изменение на съдебния акт в частта за разноските, която съдът оставил без уважение с Определение № 66/27.01.2022г., срещу което е депозирана настоящата касационна жалба. В мотивите на съдебния акт е посочено, че в нормата на чл.143 ал.1 от АПК, приложима по силата на чл.63д от ЗАНН, липсва предвиждане на изплащане на разноски на жалбоподателя при изменение на обжалвания административен акт.

       От правна страна, съдът намира следното:  Както правилно е посочил въззивният съд, съгласно чл.63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК и съгласно тази препращаща разпоредба и чл.143 ал.2 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Следователно, присъждането на разноските в полза на претендиращата ги страна е предпоставено от изхода на спора.

       Действително, липсва изрична нормативна уредба касателно случаите на изменен административен акт, какъвто е настоящия казус. Предвид тази празнота следва да се приложи препращащата норма на чл.144 от АПК, по силата на която приложение намират общите правила на чл.78 от ГПК и принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска. При приложение на този принцип и двете страни в административно-наказателното производство имат право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената, респективно отхвърлената част от жалбата. При частична основателност на жалбата и намаление на наложеното наказание, разноските на жалбоподателя, следва да бъдат определени съразмерно с уважената част на жалбата. В този смисъл е и практиката на ВАС- Определение № 11626 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10676/2018 г., 5-членен с-в и др.

             С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че претенцията за разноски се явява основателна, доколкото доказателства за действителното им извършване са били своевременно представени от жалбоподателя и жалбата му е била частично уважена. Предвид това, като краен резултат Определение № 66 от 27.01.2022г., постановено по АНД № 1309/2021г. по описа на РС-гр.Шумен, е неправилно и следва да бъде отменено, като бъдат присъдени в тежест на ответника сторените разноски от жалбоподателя в първа инстанция съразмерно с уважената част от жалбата или 222,22лв. по изчисления на съда. Сумата се различава от посочената в частната касационна жалба, понеже в същата погрешно е изчислен уважен процент на претенцията по жалбата в размер на 55,56% спрямо сумата на санкцията 2700.00лв., докато всъщност се касае за отхвърлен процент.

            За пълнота, следва да се посочи, че е неоснователно възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по чл.78 ал.5 от ГПК на ответната страна. Възражението е направено в открито съдебно заседание пред въззивна инстанция и не се поддържа пред касационната инстанция. Договореното възнаграждение между жалбоподателя и пълномощника съответства на минималните размери съгласно чл.18 ал.2, във връзка с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и същото не следва да бъде намалено.

              Воден от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

              ОТМЕНЯ  Определение № 66 от 27.01.2022г., постановено по АНД № 1309/2021г. по описа на РС-гр.Шумен, с което е оставено без уважение искане за изменение на Решение № 281/03.12.2021г. постановено по а.н.д. № 1309/2021г. по описа на РС-гр.Шумен, в частта относно разноските, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

              ИЗМЕНЯ Решение № 281/03.12.2021г. постановено по а.н.д. № 1309/2021г. по описа на РС-гр.Шумен, в частта относно разноските, като ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“- гр.Шумен, да заплати на „Р.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, с управител Ч.К. направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 222,22лв./двеста двадесет и два лева/.         

          Определението е окончателно.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                          2.

ЗАБЕЛЕЖКА: Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 23.03.2022г.