Определение по дело №246/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 325
Дата: 22 юни 2020 г. (в сила от 19 октомври 2020 г.)
Съдия: Магдалена Кръстева Недева
Дело: 20203001000246
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 4 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

                                                  2020 година                           град Варна

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на горепосочената дата                                               година 2020

в закрито заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                             М.Недева

 

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 246 по описа  на Варненския апелативен съд за 2020г., за да се произнесе, взе пред вид следното :  

          Производството по делото е по реда на чл.402 ГПК.

          Образувано е по подадена частна жалба от „ОРМ.БГ” ЕООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Околчица” № 32, представлявано от Калин Василев Василев против определение № 858/12.03.2020г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1820/18г., с което е освободена внесената от „Фулмакс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”Христо Ботев” № 18, вх.Б, ет.2 по банкова сметка ***.11.2018г.  гаранция за обезпечение по т.д. № 1820/18г. в размер на 9 800лв. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Преди всичко според него определението е  постановено в нарушение на чл.402 ал.1 ГПК, тъй като препис от молбата за освобождаване на гаранцията не му е бил връчен, за да упражни правото си на възражение в тридневен срок от получаването му. Не е съобразен и факта, че срещу арбитражното решение е предявен иск за отмяната му по реда на чл.47 ал.1 т.5 пр.1 и пр.2 от ЗМТА и следователно същото не е влязло в сила съгласно даденото от Конституционния съд  тълкуване с т.3 на к.д. № 15/02г. за единството на арбитражното производство, осъществявано в два стадия, вторият от които  - по реда на чл.48 от ЗМТА е факултативен. Завареното от измененията на закона висящо арбитражно производство в своя първи стадий  пред АС се прекратява, поради въведената с чл.19 ал.1 ГПК неарбитрируемост на спора. При подаден иск за отмяна на арбитражното решение висящността му е възобновена и допуснатата гаранция следва интереса на лицето, в чиято полза е допусната. Ако производството по обезпечения иск бъде прекратено, интересът на ищеца по чл.47 ЗМТА ще остане неохранен. Не е съобразена и нормата на чл.49 ЗМТА, съгласно която е възможно ВКС да върне делото на арбитражния съд за ново разглеждане, в който случай за „ОРМ.БГ” ЕООД остава интереса от запазване на гаранцията. Направено е искане обжалваното определения да бъде отменено.

          В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по частната жалба страна, в който се релевират доводи за нейната недопустимост поради просрочие, а в условията на евентуалност – за нейната неоснователност поради ирелевантност на изложените в нея доводи за настоящото производство. Направено е искане обжалваното определение да бъде потвърдено.

          Съдът, след  преценка на доказателствата по делото намери следното :

          Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса, но  срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално недопустима. Съображенията за това са следните :  

          С определение № 4077/16.11.2018г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1820/18г. е допуснато обезпечение на бъдещите искове, които ще бъдат предявени от „Фулмакс” ЕООД, гр.Варна против „ОРМ.БГ” ЕООД, гр.Пловдив с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 и чл.86 ЗЗД  за заплащане на сумата от 86 200лв дадена на отпаднало основание като възнаграждение по развален поради неизпълнение договор от 15.11.2013г. за изработване и въвеждане на софтуерна система за управление на взаимоотношенията с клиенти и финансова дейност и сумата от 11 372,44лв обезщетение за забава за периода 15.03.2014г. – 16.11.2018г. чрез налагане на обезпечителна мярка ЗАПОР върху всички банкови сметки на бъдещия ответник в „УниКредит Булбанк” АД до достигане на исковата сума при условията на внесена от молителя ГАРАНЦИЯ в размер на 9 800лв.

          На 15.01.2020г. „Фулмакс” ЕООД е депозирало пред ВОС молба за освобождаване на внесената от дружеството гаранция предвид на това, че с решение от 04.10.19г. на АС към СППМ обезпеченият иск е уважен в цялост, решението е окончателно и редовно връчено на двете страни, за което представя съответното удостоверение.

          С разпореждане 1100/28.01.2020г. на ответника е указано, че е постъпила такава молба, като му е даден едноседмичен срок от получаване на съобщението  да подаде възражение срещу освобождаването на гаранцията и в месечен срок да подаде иск за пропуснатите вреди. В случай, че не стори това, внесената гаранция ще бъде освободена на осн.чл.403 ГПК. Съобщението за това разпореждане е връчено на „ОРМ.БГ”ЕООД на 06.02.2020г. чрез адв.Георги Тодоров  - колега на адв.А.К. от същия адрес. Ето защо твърдението на частния жалбоподател, че не му е предоставена възможност да възрази срещу молбата за освобождаване на гаранцията се явява неоснователно.

          С обжалваното определение гаранцията е освободена.

          Съгласно разпоредбата на чл.274 ГПК на обжалване подлежат две категории определения – тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и посочените, изрично в закона. Определението, с което се  уважава искането за освобождаване на гаранция не е от категорията определения, посочени в чл.274 ал.1 ГПК.

В този смисъл е поставен изричният диспозитив на т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2014 г., ОСГТК, който е задължителен за страните.

Водим от горното, съдът

 

О   П   Р  Е   Д   Е  Л   И  :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.т.д. № 246/2020г. на Варненския апелативен съд поради недопустимост на частната жалба.

Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба по реда на чл.274 ал.2 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :