Решение по дело №3375/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262033
Дата: 26 март 2021 г. (в сила от 26 март 2021 г.)
Съдия: Албена Кирилова Александрова
Дело: 20211100503375
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 26.03.2021  г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в закрито заседание на 26.03.2021 г. в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА А.                                        ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

мл.с. ДИМИТРИНКА

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия А.ч.гр.д.№ 3375 по описа за 2021  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

            Производството е по реда на чл.435-чл.438 ГПК.

            Образувано е по частна жалба на „Т.С.“ ЕАД-длъжник по изп.д. № 20217850400046 по описа на ЧСИ Л.М.срещу постановлението с изх.№ 460/10.02.2021 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали приетите разноски за адвокатския хонорар от 280,00 лв. и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят твърди, че след получена покана за доброволно изпълнение е подал възражение с изх.№ ЧСИ-770/01.02.2021 г., с което е поискал да бъде намален размера на адвокатския хонорар до посочения в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /посл. изм. ДВ бр.68/31.07.2020 г./, което ЧСИ не е уважил.Излага доводи, че приетият хонорар е незаконосъобразно изчислен, тъй като надвишава сумата от 200,00 лв. и включва и сума за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, каквито в случая не са извършвани, тъй като всички дължими суми са заплатени изцяло в срока за доброволно изпълнение.Твърди, че длъжникът не следва да отговаря за разноските на взискателя за изпълнителни способи, които не са приложени.Изразява становище, че размерът на адвокатския хонорар е прекомерен, тъй като делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност.Твърди, че едноличен собственик на дружеството е Столична община, а общините са „сигурни платци“.Моли съда да отмени обжалваното постановление, с което ЧСИ е отказал да намали адвокатското възнаграждение до размера, предвиден в чл.10, т.1 от Наредба № 1/04 г. съгласно редакцията към 31.07.2020 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и таксата по  т.26 от ТТРЗЧСИ.

            Ответникът по частната жалба- Ю.А.П.оспорва същата.Излага доводи, че заплатеното адвокатско възнаграждение не надвишава посочения в чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1/2004 г. в редакцията към 31.07.2020 г. размер, както и че сумата от 280 лв. е реално заплатена.Твърди, че освен образуване на изпълнителното дело и упълномощаване на ЧСИ по чл.18 ЗЧСИ процесуалният й представител е извършвал и други действия-променял е изпълнителните способи и е подавал допълнителни молби.Моли съда да остави частната жалба без уважение.

            ЧСИ Л.М.излага мотиви за неоснователност на жалбата, тъй като по делото е представено платежно нареждане, удостоверяващо плащане на адвокатския хонорар, и че взискателят не е възложил на ЧСИ по чл.18 ЗЧСИ да определя начина на изпълнение и му се дължи адвокатски хонорар в пълен размер.Твърди, че процесуалният представител е подал молба за промяна на изпълнителния способ и за издаване на изпълнителен лист, заплащал е такси, изготвил е становище и възражение по настоящата жалба.Излага твърдения, че длъжникът не е представил доказателства за плащане на дълга си и е станал повод за образуване на изпълнителното производство и за извършените разноски от взискателя.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по изпълнително дело № 2021785040046 по описа на ЧСИ Л.М.е образувано по молба вх.№ 110/21.01.2021 г. на Ю.А.П.чрез адв.М.Л.срещу „Т.С.“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 19.05.2020 г. по гр.д.№ 24930/16 г. на СРС.С молбата взискателят е възложил на ЧСИ да образува изпълнително дело, както и да наложи запор на движимите вещи на длъжника, да възбрани недвижимите имоти, които са негова собственост, да наложи запор върху притежаваните от длъжника дружествени дялове.

Към молбата е приложен изпълнителен лист от 19.05.2020 г. на СРС, 43 с-в по гр.д.№ **********/16 г. за осъждане на „Т.С.“ ЕАД да заплати на Ю.А.П.на основание чл.78, ал.1 ГПК  сума в размер на 132,40  лв.-разноски по делото.

Видно от представеното пълномощно взискателят е упълномощил Адвокатско съдружие „Н.Б.чрез адвокат М.Л.да я представлява пред съдебно-изпълнителните органи във връзка с образуване и водене на изпълнителни дела за принудително събиране на суми, присъдени в нейна полза.Представен е и договор с посочено адвокатско възнаграждение в размер на 280 лв., платимо по банков път.Договорът е подписан само от взискателя Ю.П..Представена е и вносна бележка за заплатена сума от 280 лв. от Ю.П.-адвокатски хонорар по изп.дело срещу „Т.С.“ ЕАД.

С молба вх.№ 168/25.01.2021 г. взискателят чрез пълномощника си-адв.М.Л.е оттеглил посочените в молбата за образуване на изпълнителното дело способи за събиране на вземането-запор  на движими вещи на длъжника, възбрана на недвижимите имоти и запор върху притежавани от длъжника дружествени дялове с налагане на запор на банковите сметки на длъжника в „Централна Кооперативна Банка“ АД.

На 26.01.2021 г. длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение с посочени разноски по изпълнителното дело, вкл. сумата от 280 лв. за адвокатско възнаграждение.

С възражение вх.№ 258/02.02.2021 г. длъжникът е поискал от ЧСИ намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя от 280 лв. до законоустановения минимум от 200 лв. по чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С постановление изх.№ 460/10.02.2021 г., връчено на длъжника на 12.02.2021 г. ЧСИ е оставил без уважение възражението.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. ДВ бр.68/31.07.2020 г./ размерът на възнаграждението за образуване на изпълнително дело е  200 лв., а съгласно т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв.- 200 лв.

Съдът намира, че в случая не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя по чл.10, ал.1, т.2 от цитираната наредба, тъй като освен подаването на молба за образуване на изпълнителното дело с посочени изпълнителни способи същият не е извършил други изпълнителни действия.Извършването на справки по изпълнителното дело, заплащането на такси и изготвяне на становище по възражението за прекомерност и по частната жалба не представляват действия, насочени към удовлетворяване на вземането.Ирелевантно за определяне на размера на адвокатското възнаграждение е обстоятелството, че длъжникът е дал повод за образуване на изпълнителното дело.

Молбата за оттегляне на изпълнителните способи за събиране на вземането, посочени в молбата за образуване на изпълнителното дело-запор на движими вещи на длъжника, възбрана на  недвижимите имоти, запор върху дружествени дялове и посочване като изпълнителен способ на изпълнението-запор на банкови сметки на ответника в посочена конкретна банка, е подадена няколко дни след образуване на изпълнителното дело и преди пристъпване към изпълнителни действия и представлява уточнение на молбата по чл.426, ал.2 ГПК, в която взискателят е длъжен да посочи начина на изпълнението.

Поради изложените съображения обжалваното разпореждане следва да се отмени, а адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя да се намали до размера на 200 лв. с оглед разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/04 г.Намаляването на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ е последица от намаляването на размера на адвокатското възнаграждение и следва да се определи от ЧСИ.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ постановлението за разноски по изп.д. № 20217850400046 с изх.№ 460/10.02.2021 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали приетите разноски за адвокатския хонорар на пълномощника на взискателя от 280,00 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя Ю.А.П.-адвокат М.Л.от 280 лв. на 200 лв.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.