Решение по дело №668/2021 на Районен съд - Русе

МОТИВИ по АНД № 668/2021г. по описа на Районен съд - Русе, ІХ н.с.
Производството е по реда на чл. 375 и сл. НПК.
Районна прокуратура - Русе е внесла постановление, с което предлага
обвиняемия А. С. Н. - роден на **** в село ***, област Силистра, български
гражданин, българин, с постоянен и настоящ адрес в ****, със средно
образование, разведен, работи, неосъждан, ЕГН: **********, да бъде
освободен от наказателна отговорност, за извършено от него престъпление по
чл. 316 вр. с чл. 308, ал. 1 НК, а именно за това, че на 19.11.2019г. в гр.Русе,
съзнателно се ползвал пред В. И. Г. - на длъжност „Специалист“ в
Териториално поделение на НОИ - Русе, Отдел „Пенсии“, от неистински
официален документ - Удостоверение, образец УП-30, с изх. №
462/07.01.2008г., на който е придаден вид, че е издаден от Футболен клуб
„Сливен“ гр. Сливен и че представлява конкретно писмено изявление на
длъжностни лица, заемащи длъжността „Ръководител“ и ,,Главен
счетоводител“ във футболен клуб „Сливен“, че в периода 02.12.1991г. -
01.01.1994г. А. С. Н. е заемал длъжността „Общ работник“ във футболен клуб
„Сливен“ за срок от две години и двадесет и девет дни, като от него за самото
му съставяне не може да се тьрси наказателна отговорност, като му бъде
наложено административно наказание по реда на чл. 78а НК.
В проведеното съдебно заседание, представителят на държавното
обвинение пледира за доказаност на обвинителната теза. Счита, че същата
напълно кореспондира и се подкрепя от доказателствената съвкупност по
делото. По отношение на размера на наказанието, изразява становище, че
същото следва да бъде в минималния предвиден в разпоредбата на чл. 78а НК
размер, а именно 1000 лева, който размер би постигнал напълно целите на
наказанието по чл. 36 НК.
Упражнявайки правото си на лична защита и последна дума,
обвиняемият заявява, не заема становище във връзка с обвинението.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и след
като извърши оценка на същите, съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18
НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият А. С. Н. е роден на **** в село ***, област Силистра,
български гражданин, българин, с постоянен и настоящ адрес в ****, със
средно образование, разведен, работи, неосъждан, ЕГН: **********.
През 2019г. обвиняемият Н., решил да подаде заявление в ТП на НОИ -
Русе за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тъй като
за пенсиониране не му достигал трудов стаж в размер на две години и
1

двадесет и девет дни, той решил да се сдобие с неистински официален
документ, с който да удостовери наличието на необходимия трудов стаж за
този период от време.
На неустановена дата и по неустановен в хода на разследването начин,
обвиняемият Н. се сдобил с Удостоверение образец УП-30, с изх.№
462/07.01.2008г., издадено на негово име от Футболен клуб „Сливен“
гр.Сливен, удостоверяващо трудов стаж във футболния клуб на длъжността
„Общ работник“, през периода 02.12.1991 г. - 01.01.1994г.
На 19.11.2019г., обвиняемият А.Н. се явил с подготвените документи в
сградата на ТП на НОИ - Русе, където пред длъжностното лице - свидетелят
В. Г. попълнил Заявление вх.№ 2113-17-2196/19.11.2019г., за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст към което наред с другите
изискуеми документи, приложил и Удостоверение, образец УП-30, с изх.№
462/07.01.2008г., издадено на негово име от Футболен клуб „Сливен“ -
гр.Сливен. При обработката на подадените от обвиняемия Н. документи в ТП
на НОИ - Русе, се установило, че в трудовата му книжка не бил отразен стажа
за периода от 02.12.1991 г. до 01.01.1994г. В тази връзка служители на Отдел
„Пенсии“ при ТП на НОИ - Русе, извършили проверка за уточняване на
осигурителния стаж на обвиняемия Н.. Предвид липсата на разплащателна
документация или други първични документи, доказващи упражняване на
трудова дейност и получаване на трудово възнаграждение от обвиняемия Н.
през периода от 02.12.1991 г. до 01.01.1994г., отразения стаж в представеното
от него Удостоверение, образец УП-30, с изх.№ 462/07.01.2008г от Футболен
клуб „Сливен“, гр.Сливен, не бил потвърден. Тъй като документа
представлявал стара бланка/образец и бил изведен с дата от 2008г., от ТП на
НОИ се усъмнили в неговата автентичност и сезирали Районна прокуратура -
Русе.
В хода на извършената проверка, било установено, че за периода от
05.09.1991 г. до месец май 1994г. обвиняемият не е работил на никаква
длъжност във футболния клуб.
От назначената и изготвена в хода на досъдебното производство
комплексна - криминалистическа експертиза, чието заключение съдът
кредитира като компетентно и обосновано се установява и доказва, че
ръкописния текст и положените подписи от името на А. С. Н. в Заявление за
отпускане на пенсия вх. № 2113-17-2196/19.11.2019г., са изпълнени от
обвиняемия Н., както и че подписите, положени срещу реквизитите
„Изготвил“, „Гл.счетоводител“ и „Ръководител“ в Удостоверение, образец
УП-30, с изх. № 462/07.01.2008г., се различават от подписите на обвиняемия
А.Н. и свидетелите П. Б., В. Т., Е. И., Г. Г. и Т. Т. и техния автор не може да се
установи. Вещото лице е дало заключение, че ръкописният текст в
Удостоверение, образец УП-30, с изх. № 462/07.01.2008г., също не е изпълнен
2

от обвиняемия А.Н. и от свидетелите П. Б., В. Т., Е. И., Г. Г. и Т. Т..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, на
основание чл. 378, ал. 2 НПК, въз основа на събраните в хода на досъдебното
производство гласни и писмени доказателства и писмени доказателствени
средства.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи
се в доказателствената съвкупност по делото досежно релевантните за делото
факти, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК, поради и което и с
оглед разпоредбата на чл. 305 НПК не следва да бъдат излагани подробни
мотиви, кои доказателства съдът приема и кои отхвърля, доколкото е налице
корелативно единство между доказателствените източници, които от своя
страна напълно подкрепят изложената в постановлението и приетата за
установена от съда, доказателствено обезпечана фактология.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
следва да бъде изведен единственият възможен извод от правна страна, а
именно, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 316 вр. с чл. 308, ал.1 НК.
От обективна страна обвиняемият на 19.11.2019г. в гр.Русе, съзнателно
се ползвал пред В. И. Г. - на длъжност „Специалист“ в Териториално
поделение на НОИ - Русе, Отдел „Пенсии“, от неистински официален
документ - Удостоверение, образец УП-30, с изх. № 462/07.01.2008г., на който
е придаден вид, че е издаден от Футболен клуб „Сливен“ гр. Сливен и че
представлява конкретно писмено изявление на длъжностни лица, заемащи
длъжността „Ръководител“ и ,,Главен счетоводител“ във футболен клуб
„Сливен“, че в периода 02.12.1991г. - 01.01.1994г. А. С. Н. е заемал
длъжността „Общ работник“ във футболен клуб „Сливен“ за срок от две
години и двадесет и девет дни, като от него за самото му съставяне не може
да се търси наказателна отговорност.
Непосредствен обект на защита са обществените отношения, свързани с
установеният ред и начин за съставянето и използването на документите.
Изпълнителното деяние е осъществено от обвиняемия, чрез действие,
изразяващо се в използване на официални неистински документ –
Удостоверение, образец УП-30, с изх. № 462/07.01.2008г., пред трето лице -
В. И. Г. - на длъжност „Специалист“ в Териториално поделение на НОИ -
Русе, Отдел „Пенсии“, съобразно предназначението на документа, а именно
за установяване, че обвиняемият в периода 02.12.1991г. - 01.01.1994г. А. С. Н.
е заемал длъжността „Общ работник“ във футболен клуб „Сливен“ за срок от
две години и двадесет и девет дни.
Инкриминираният документ – Удостоверение, образец УП-30, с изх. №
3

462/07.01.2008г. е неистински, съгласно легалната дефиниция на чл. 93, т. 6
НК, тъй като на същия е придаден вид, че представляват конкретно писмено
изявление на конкретно лице, което е посочено като автор на документа, но
съдържащите се в документа писмени изявления, не изхождат от това лице,
тъй като това лице не е действителният автор на документа, доколкото
същият не носи негов подпис.
Касае се за официален документ, съгласно легалната дефиниция на чл.
93, т. 5 НК, а именно документ, който е издаден по установения ред и форма
от длъжностно лице - „Ръководител“ и ,,Главен счетоводител“ във футболен
клуб „Сливен“, в кръга на службата му.

Субект на престъплението е пълнолетно и наказателно отговорно лице.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия при форма
на вината пряк умисъл. В съзнанието на същият са намерили отражение
представи, досежно всички обективни елементи от състава на
престъплението, за което е предаден на съд, а именно, че представеното от
него документ Удостоверение, образец УП-30, с изх. № 462/07.01.2008г. не
носят подпис на лицето, посочено като техен автор и е използвал същите пред
трети лица – служител в Териториално поделение на НОИ - Русе, Отдел
„Пенсии“, съобразно предназначението на документа, а именно за
удостоверяване, че в периода 02.12.1991г. - 01.01.1994г. А. С. Н. е заемал
длъжността „Общ работник“ във футболен клуб „Сливен“ за срок от две
години и двадесет и девет дни, като във волево отношение пряко е целял
настъпването на общественоопасните последици от това си деяние.
По изложените мотиви съдът призна обвиняемия за виновен в
извършването на престъплението, за което същият е предаден на съд.

По вида и размера на наказанието:
Съдът счете, че са налице всички, предвидени от закона, предпоставки,
за да бъде приложен чл. 78а НК. Деецът е пълнолетно лице, реабилитиран е за
извършено от него престъпление от общ характер не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание до този
момент, като същевременно от деянието не са настъпили съставомерни
имуществени вреди, които да подлежат на репариране.
При индивидуализация размера на административното наказанието,
което следва да бъде наложено на обвиняемата, съдът съобрази
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН, с оглед задължителното за съдилищата
разрешение, съдържащо се в т. 6 от Постановление № 7 от 4.XI.1985 г. по н.
4

д. № 4/85 г., Пленум на ВС, съгласно което след освобождаването от
наказателна отговорност, когато съдът ще налага административно наказание
по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на Закона за административни
нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН и прецени тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя.
При оценка, тежестта на деянието, съдът намира, че същото не разкрива
по – висока степен на обществена опасност, съпоставена с деянията от този
вид.
Подбудите за извършване на деянието от страна на обвиняемия са
подценяване на последиците от същото.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете
признанието на вината и добрите характеристични данни за личността на
обвиняемия.
Отегчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства не бяха
констатирани и отчетени.
Съдът съобрази също и имотното състояние на обвиняемия, а именно че
същата реализира доходи по трудово правоотношение и пенсия, както и, че
притежава в патримониума си материални активи – недвижим имот и
моторни превозни средства, а така също и липсата на алиментни задължения
към свои низходящи от първа степен.
С оглед на изложените факти, релевантни при индивидуализацията на
наказанието и извършената оценка на същите, съдът достигна до извода, че на
обвиняемия следва да бъде наложено административно наказание „Глоба” в
размер на минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 78а НК, а именно
1000 (хиляда) лева, като един такъв размер на административното наказание,
се явява напълно съобразен с всички обстоятелства, имащи отношение при
индивидуализацията на наказанието и имотното състояние на дееца.
Именно един такъв размер на наказанието, с оглед конкретните
обстоятелства, имащи значение при неговата индивидуализация би
способствало за постигане в пълнота на целите по чл. 36 НК, по отношение на
обвиняемия.
С оглед изхода на делото в тежест на обвиняемия бяха възложени
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 283,16
лева.
По гореизложените мотиви, съдът постанови своето решение.
5

Номер на акта:	145
Дата:	29 април 2021 г. (в сила от 14 май 2021 г.)
Съдия:	Ивайло Асенов Йорданов

Дело:	20214520200668
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	7 април 2021 г.

Решение по дело №668/2021 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите