РЕШЕНИЕ№3
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Разград, 21.02.2018 год.
Разградският окръжен съд в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Съдия:Валентина
ДИМИТРОВА
При секретаря Небенур Реджебова, като
разгледа докладваното от съдията
–докладчик гр.дело №156 по описа за 2017 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.79 от ЗЗД във вр.с чл.234 от КТ.
Делото е образувано по искова
молба,подадена от МБАЛ“Свети Иван Рилски“АД-,гр.Разград, представлявано от
изпълнителния директор д-р Марин Керчев против д-р Й.С.Т. *** на правно основание чл.79 от ЗЗД във вр.с
чл.234 от КТ.Ищецът твърди,че между него и ответника съществувало в периода 09.11.2009г.-14.01.2017г.ТПО,
по силата на което ответникът работил при ищеца като лекар ординатор.Страните
сключили на 16.02.2011г. договор, по силата на който ответникът поел задължение
да специализира по специалността „урология“, платена форма на обучение,а ищецът
да заплати разходите за обучението срещу поетото от ответника задължение след
получаване на специализацията да работи пет години в лечебното заведение.В края
на м.декември 2016г. ответникът придобил специалността урология,като на
14.12.2016г. подал заявление за прекратяване на трудовия договор, който и бил
прекратен, считано от 14.01.2017г. и преминал на работа в друго лечебно
заведение.Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата
44 615.76 лв.,представляваща сбор от сумите 9 720 лв.-такси за
обучение и 34 615.76 лв.,платени за ползван служебен отпуск по чл.161 от КТ, ведно със законната лихва върху тая сума, начиная от завеждането на иска до
окончателното им заплащане, както и сторените по делото разноски.
Първоначално ищецът е предявил своя
иск пред РРС, пред който е било образувано гр.дело №387/2017г.,като след
подадено от страна на ответника възражение за родова подсъдност делото е
прекратено пред РС и изпратено по
компетентност на РОС.Разградски РС е
извършил размяна на книжа между страните, като на 05.05.2017г. по пощата, с
клеймо от 02.05.2017г.ответникът, лично е депозирал отговор на исковата молба, в който
е заявил становище за допустимост и основателност на предявения срещу него иск,
което по същество този съд първоначално е приел за признание на иска.Посочил е,
че причините да напусне ищцовото лечебно заведение са ниското трудово
възнаграждение и невъзможността за реално професионално развитие по
специалността.
Настоящото
гр.дело №156/2107г.по описа на РОС е образувано на 16.06.2017г., като на същата дата е подадена молба от
адв.Катина Христова от АК-Русе, пълномощник на ответника, сочена и като съдебен
адрес, в която се изтъкват подробни съображения
за нередовно връчване на исковата молба на доверителя й, с искане за повторение
на процедурата по размяна на книжа от този съд.
Така
направеното искане, съдът е намерил за недопустимо по съображения, подробно изложени в
определението по чл.140 от ГПК.
В определението по чл.140 от ГПК, съдът е
приел,че подаденият от страна на ответника Т.,лично отговор на исковата молба
представлява признание на иска, но с
оглед ангажираната защита в
първото по делото с.з. е приел, че изложеното в отговора от 27.09.2017г.
представлява признание на фактите,изложени от ищеца в исковата молба.
В съдебно заседание
ищецът поддържа предявеният иск,така
както е предявен.Моли за осъждането на ответника за заплати исковата сума,ведно
със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда.Претендира и сторените разноски,като представя списък на същите по чл.80
от ГПК.
Ответникът, чрез
поверениците си оспорва иска, като счита, претенцията за неоснователна, като излага
подробни съображения за неизправност на ищеца, като страна по сключения между
страните договор по чл.234 от КТ в писмени бележки.Претендира разноски.
От събраните по
делото доказателства, предвид и становищата на страните се установява от
фактическа страна следното:
Страните са били обвързани от трудово
правоотношение, като ответникът е работил при ищеца, МБАЛ „Св. Иван
Рилски" АД гр.Разград по силата на трудов договор от 05.11.2009г. на
длъжността „лекар - ординатор".
Сключили са на 16.02.2011г. помежду си
договор на основание чл.234 КТ с предмет
провеждане на специализация платена форма.
На 14.12.201бг. ответникът подал писмена
молба до Изпълнителния директор на
ищцовото дружество, с която предложил трудовото
правоотношение между тях да бъде прекратено по взаимно съгласие.
Лечебното заведение, чрез
изп.директор депозирало покана до
ответника д-р Й.Т.,връчена му на 04.01.2017г., според съдържанието на която,
същото не желаело прекратяване на ТПО между страните по взаимно съгласие, като
поканило ответника в случай, че прекрати ТПО по свое желание да заплати на
болницата до 15.02.2017г. обезщетение за разходите по обучението му в размер на
44 335.76 лв.
Видно от
представено по делото писмо, изх.№537/09.10.2017г., ответникът Й.Т. успешно преминал
следдипломното си обучение по специалността „Урология"в Медицински
университет гр.Плевен и на същия е издадено свидетелство за призната
специалност “Урология“, серия МУ-2017, №078225, рег.№020819, считано от
01.01.2017г.
Със заповед № 00003/09.01.2017г., на
Изпълнителния директор на МБАЛ „Св. Иван Рилски" АД гр.Разград трудовото
правоотношение между болницата и ответника било прекратено на основание чл.326,
ал.2 КТ, считано от 14.01.2017г.Заповедта е връчена на работника на
13.01.2017г.
Съгласно сключеният между страните
договор от 16.02.2011г.болничното заведение поело
задължение съгласно раздел втори от
същия да осигури издръжката на ответника, за срока на обучението, в която са
включени: заплащане на таксите за обучение, стойността на ползвания платен
служебен отпуск по чл.161,ал.1 от КТ.Ответникът е поел задължение в раздел
трети от договора,чл.6 да работи в лечебното заведение не по-малко от 5 години
след придобиване на специалността урология. Предвидено е в чл.7 от същия, че
при неизпълнение на това задължение, служителят дължи на работодателя
обезщетение в размер на извършените от последния разходи за повишаване на
квалификацията, при прекратяване на обучението,преди придобиване на специалност
и при прекратяване на трудовото правоотношение по-рано от пет години след
завършване на обучението, настъпило по молба на лицето.
Според
приетото по делото заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза и
приложените към същата платежни документи от страна на ищеца в полза на
МУ-Плевен са заплатени такси за специализацията на ответника общо 9 720
лв.,а размерът на сумите по ползван платен служебен отпуск за периода на
договора по чл.234 от КТ, вкл.и осигуровките към тях са 34 615.76 лв.Общо
заплатените от ищеца такси и суми за платен отпуск във връзка с договора,
сключен между страните възлизат на 44 335.76 лв.
Съдът
възприема така депозираното заключение, като компетентно и обосновано.
Въз
основа на изложеното от фактическа страна,РОС направи следните прави изводи:
Спорният по делото въпрос е дължи ли ответникът на ищеца, на основание
чл.7 вр. чл.4 от договора от 16.02.2011г., направените от последния разходи по
обучението.
РОС намира,че ищецът се явява изправна страна по
договора, сключен между страните на осн.чл.234 от КТ и претенцията му към
ответника за заплащане изцяло на сумата от
44 335.76, дадена от болничното заведение във връзка с договора за
специализация от 16.02.2011 г. се явява основателна и доказана.
Вярно
е, че на 14.12.201бг. ответникът е подал
писмена молба до Изпълнителния директор на
ищцовото дружество, с която предложил трудовото
правоотношение между тях да бъде прекратено по взаимно съгласие по чл.325, ал.
1, т. 1 КТ.Това е станало дни преди да
придобие специалност „урология“, която ме у призната със съответното свидетелство от МУ гр.Плевен,
считано от 01.01.2017г.Прекратяване, видно от доказателствата по делото по
взаимно съгласие на страните не е последвало, тъй като ТПО е било прекратено от
Изп.директор на болничното заведение със
заповед № 00003/09.01.2017г., на основание чл.326, ал.2 КТ, поради отправено
писмено предизвестие от страна на работника, считано от 14.01.2017г.Заповедта
не е била атакувана от ответника по реда и в сроковете, предвидени в КТ.
Ответникът не само, че не е оспорил
заповедта, но не е и възнамерявал да изпълни поетото от негова страна
задължение по договора по чл.234 от КТ, да остане да работи при ищеца в
продължение на 5 години след придобиване на специалността, след сключване на
допълнително споразумение към трудовия договор по реда на чл.237 от КТ.Както и той лично заявява в отговора към исковата молба, депозиран на
05.05.2017г. пред РРС,вх.№4474 от същата дата,причините да напусне месторабота
са ниското трудово възнаграждение и невъзможността за реално професионално
развитие по специалността.
Ето
защо ответникът се явява неизправна страна по договора за повишаване на
квалификацията, сключен между страните на 16.02.2011 г. и съгласно чл.7 от
същия дължи на изправната страна, ищец в производството всички направени
разходи във връзка с обучението му за придобиване на специалност “урология“ в
размер общо на 44 335.76 лева, ведно със законната лихва върху тази сума
,начиная от предявяване на иска, 02.03.2017г. до окончателното й заплащане.
В
този смисъл съдът не споделя доводите, изтъкнати от поверениците на ответника в
писмената защита, че ищцовото дружество се явява неизправна страна по договора
от 16.02.2011 г.
Предвид
изхода на делото ответникът дължи на ищеца и направените по делото разноски в
размер на 3 773.43
лв.,представляващи ДТ и адвокатски хонорар.
Водим
от горното, Разградският окръжен съд,
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Й.С.Т., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на МБАЛ“Свети Иван
Рилски“АД, гр.Разград, ЕИК ********* сумата
44 335.76 лв. /четиридесет и четири хиляди триста
тридесет и пет лева и седемдесет и шест
стотинки/, представляваща обезщетение за
направени разходи за заплащане на такса
за обучение в размер на 34 335.76 лв. и заплатена такса обучение в размер
на 9 720 лв., ведно със законната лихва върху тази обща сума, начиная от предявяване на иска,
02.03.2017г. до окончателното й заплащане, както и сумата 3 773.43
лв.разноски в производството.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Варненски апелативен съд.
Съдия: