№ 124
гр. Смолян, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско
дело № 20225400500072 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.
С решение №73/30.11.2021г. по гр.д. №68/2021г. Златоградският
районен съд е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл. 422 от
ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от Ивелина Цанкова
Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев, в качеството им на управители,
чрез процесуален представител Х.А.А. – юрисконсулт със съдебен адрес: гр.
София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, срещу АН. ЯС. Р., ЕГН **********,
с постоянен адрес гр. Златоград, ул. „Беловидово“ № 145, вх. В, ет. 3, ап. 9, с
който ищецът моли съда да признае за установено по отношение на АН. ЯС.
Р., ЕГН **********, че има вземания срещу нея, както следва: 899,26 лв. –
главница, 29.03 лв. – договорна лихва за периода 19.10.2018 г. до 06.10.2019 г.
– датата на предсрочна изискуемост, мораторна лихва върху непогасената
главница в размер на 59.58 лв. – за периода от 07.10.2019 г. – денят следващ
датата на предсрочната изискуемост, до 27.10.2020 г. – датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на дължимите суми, като неоснователен и
недоказан.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№2654/29.12.2021г. от
1
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: град София, п. к. 1527, ул. „Панайот
Волов” № 29, етаж 3, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев чрез
процесуален представител юриск. Х.А.А. ,който намира ,че обжалваното
решение ,с което е отхвърлен иска по чл.422 ГПК е незаконосъобразно .За да
постанови това решение, първоинстанционният съд е взел предвид, че
длъжника не е бил уведомен за настъпилото правоприемство по отношение на
задължението му, преди завеждане на заповедното производство пред съда,
както и факта, че на длъжника не му е съобщена предсрочната изискуемост,
преди подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение.Във
връзка с уведомяването на длъжника по задължението за извършената цесия,
счита ,че длъжникът не е бил уведомен за настъпилото правоприемство, по
отношение на задължението му преди завеждане на процесното заповедно
производство, но намира ,че последното не е пречка за успешното
провеждане на иск по реда на чл. 422 от ГПК.Няма пречка в хода на делото по
реда на чл. 422 ГПК, длъжникът по развилото се преди това заповедно
производство да бъде уведомен, за настъпилото правоприемство по
отношение на задължението му, в случаите ,когато цесионера е упълномощен
от цедента, уведомителното писмо по чл. 99 от ЗЗД да бъде връчено от него.
В настоящия казус по първоинстанционното производство е представено
нотариално заверено пълномощно на нотариус с per. № 260 на Нотариална
камара в район на PC гр. София, с което на „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД са вменени подобни правомощия, като в
изпълнение на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е представено и
потвърждение за сключването на договора за цесия.Счита че по несъмнен
начин, ищецът - цесионер се е легитимирал като кредитор на ответника, тъй
като уведомлението за цесията, приложено към исковата молба е достигнало
до ответната страна и съставлява надлежно съобщаване за цесията (чл.99, ал.З
ЗЗД), с което прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника
от този момент, което уведомяване представлява релевантен за спора факт,
настъпил след предявяване на иска и на основание чл.235, ал.З ГПК следва да
бъде съобразен от съда.От друга страна, съгласно с разпоредбата на чл. 47, ал.
6 ГПК „когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда
съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на
разноски на ищеца." Особеният представител осъществява процесуално
представителство и защитава правата на представлявания, като това
представлява една своеобразна гаранция, предоставена от закона, за защитата
на правата на гражданите и участието им в процеса. В тази връзка счита ,че е
и разпоредбата на чл. 45, изр. 2 ГПК, съгласно която връчването на
представител се смята за лично връчване, като моли въззивния съд да обърне
внимание ,че законодателя не е направил разграничение между договорен и
особен представител, както и решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д.
№ 193/2018 г., I т. о., ТК, в което ВКС е възприел, че „връчването на всички
книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване
правни последици.Счита ,че съгласно приетото по делото заключение на
2
назначената съдебно-счетоводна експертиза, по безспорен начин е установено
усвояването и размера на дълга.От друга страна, търговското дружество е
направило всичко необходимо за уведомяването на длъжника преди
образуването на производство, като на 30.04.2020 г. е изпратено уведомление
за извършената цесия по постоянен адрес на АН. ЯС. Р. с обратна разписка,
като се е върнала информация, със статус на пратка –неполучен.Счита ,че не
следва да се изключва хипотетичната възможност длъжникът да се укрива с
цел личностно обогатяване за сметка на кредитора. Съобщаването на цесията
счита ,че няма конститутивно действие, а само за противопоставимост.
Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако
твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомяването.
Уведомяването за цесията от своя страна има за цел да предпази длъжника от
изпълнение на едно и също задължение два пъти, но в случая той не е правил
плащания нито към нас, нито по сметка на първоначалния си кредитор.Ако се
приеме , че длъжника е изпаднал в неплатежоспособност и не е могъл да
изпълнява задължението си по погасителен план, то в последващ момент,
макар и да не е знаел за факта, че задължението му е изкупено и дължи
сумите на нов кредитор, той не е започнал да го изпълнява и на своя
първоначален кредитор, с което бездействие същият по ясен и категоричен
начин е показал , че няма намерение да заплати дължимото задължение.Във
връзка със съобщаването на предсрочната изискуемост на задължението,
преди подаване на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, моли съда да приеме, че длъжникът по задължението дължи
изпълнение на цялата претендирана главница, договорна лихва и обезщетение
за забава, тъй като същият е усвоил целия кредитен лимит по договора и
падежът, договорен между страните е настъпил преди подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Счита
,че не е необходимо изрично уведомяване на длъжника по задължението за
упражняването на правото на кредитора да обяви вземането за предсрочно
изискуемо, тъй като срока за връщането на усвоената сума е конкретно
определен, а именно всяко второ число на текущия месец, съгласно
уговореното в чл. 3, ал. 2 от процесния договор. Твърди ,че длъжницата не е
извършвала никакви плащания след 02.08.2019 г., поради което дължи
връщането на усвоената главница в размер на 899.26 лв, договорна лихва в
размер на 29.03 лв, уговорена в чл. 4, ал. 1, т. 2 от договора за периода
19.10.2018 г. - датата, на която е извършено първото усвояване на част от
предоставения кредитен лимит до 06.10.2019 - датата, на която е настъпил
падежа по договора. Видно от чл. 21, ал. 3 от договора, при забава на
плащането на което и да е парично задължение, Кредитополучателят дължи
законна лихва за забава за всеки ден забава, а в случая в размер на 59.58 лв. за
периода 07 октомври 2019 г. - датата, следваща деня на падежа до 27
октомври 2020 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Сочи ,че в този смисъл се е произнесъл с решение № 453 от
16.11.2021 г. на окръжен съд - Велико Търново по въззивно гражданско дело
№ 325/2021г. Поради това моли въззивния съд да отмени изцяло решение №
73 от 30.11.2021 г. по описа на районен съд- Златоград, като постанови
3
съдебен акт, в който приеме за установено, в отношенията между „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД и АН. ЯС. Р., че ответника дължи
на ищеца всички суми, претендирани с исковата молба.Претендира разноски
в размер на 350 лева юриск. възнаграждание.В случай, че представляваното
от него дружество бъде осъдено да заплати разноски за адвокатско
възнаграждение, присъдени в полза на другата страна, на основание чл. 127
ал. 4 ГПК, моли да бъдат задължени длъжникът и упълномощения по делото
адвокат да предоставят информация относно притежавана от всеки от тях
банкова сметка /IBAN,BIC/, като в случай, че откажат или не предоставят
тази информация, моли съда да бъдат уведомени, че дружество „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД като интституция по чл. 56а, ал. 3
ЗКИ с електронен достъп до Регистъра на банковите сметки и сейфове, воден
при БНБ и поради наличие на обоснован легитимен интерес, ще се снабди с
исканата информация чрез справка в този Регистър.В случай че другата
страна претендира адвокатско възнаграждение в по-голям размер от
предвидения с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, прави възражение за прекомерност и моли то
да бъде намалено до минимума съгласно посочената наредба.
В законният срок е постъпил писмен отговор от адвокат Ф.Г.Г.
особен представител на АН. ЯС. Р.,като намира ,че обжалваното съдебно
решение е правилно и законосъобразно , а подадената въззивна жалба е
неоснователна .Като „особен представител“ на ответника по делото, още в
първоинстанционното производство твърди че е развил подробни
съображения, че длъжника не е бил надлежно уведомен за извършената
цесия, когато съобщението за това е достигнало до знанието единствено на
неговия особен представител, като тук аргументите се черпят от особената
фигура на особения представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.
Ответникът не е бил уведомен за извършената цесия и счита ,че особения
представител не може да бъде уведомен от името и за сметка на ответника. В
първоинстанционното производство счита ,че е нямало спор, че преди
неговото образуване ответникът не е бил уведомен за извършената цесия и
поради това ищецът в исковата си молба от 18.03.2021 г. е направил искане на
ответника да бъде предоставено уведомлението заедно с исковата молба.
Исковата молба е връчена на назначения на ответника особен представител,
но не и на ответницата.От предоставените доказателства по делото счита ,че
не се установява да са изпълнени изискванията на чл. 99 ЗЗД, за да породи
договора за цесия действие по отношение на длъжника, предвид на което
счита ,че ищеца не притежава вземане спрямо ответника и не е активно
материално легитимиран по предявените искове.От представените писмени
доказателства по делото счита ,че е установено наличието на сключен
договор за прехвърляне на вземания - цесия от 11.11.2016 г., Приложение №1
към него от 28 април 2020 г. и потвърждение за сключена цесия между
„Аксес Файнаннс“ ООД, ЕИК *** и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК ***, по силата на който вземането е прехвърлено в
полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Счита ,че цесията не е
4
породила своето действие спрямо длъжника, тъй като същият не е бил
уведомен, както предвижда разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.Съгласно
константната съдебна практика, включително на върховната съдебна
инстанция /Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС,
решение № 156/30.11.2015 г. на ВКС по т.д. № 2639/2014 г., II т.о., решение №
137/02.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5759/2014 г., Ill г.о./, за да породи
извършената цесия действие по отношение на длъжника, следва до него да е
достигнало волеизявлението на досегашния кредитор - цедента за
прехвърляне на вземането. В този смисъл счита ,че е разпоредбата на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД, съгласно която предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи
на длъжника за прехвърлянето на вземането.Счита ,че така решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение №
96/17.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3049/2017 г., IV г.о., решение №
114/07.09.2016 г. на няма спор, че по силата на принципа на свободата на
договаряне предвидена в чл. 9 ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ може да
упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник, като това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД .Като факт,
настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението, макар и като приложение към
исковата молба на цесионера е било съобразено от съда при решаването на
делото, доколкото по делото е представено изрично пълномощно от цедента
за уведомяване на длъжниците от цесионера „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД .Счита ,че е спорен въпроса достигнало ли е
до длъжника уведомлението за извършената цесия в хода на
първоинстанционното производство. Счита че няма данни да е налице
надлежно връчване на съобщение на длъжницата за извършеното
прехвърляне на вземането преди образуване на исковото производство.
Уведомлението за сключения договор за цесия с предмет процесното вземане
представлява приложение към исковата молба. На ответника е бил назначен
особен представител, който притежава особено процесуално качество, да
защитава интересите на длъжника в хода на съдебното производство. Затова в
конкретния случай, приложеното към исковата молба уведомление за цесия е
връчено на назначения от съда /след провеждане на процедура по чл. 47, ал.
6ГПК/ особен представител на ответника. Намира ,че представителната власт
на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното
представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е
назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления,
адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ
ответник. Особеният представител може да извършва всички
съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с
предмета на делото – аргумент от чл. 29, ал. 5 вр. чл. 34, ал. 3 ГПК, защото не
е страната по спорното материално правоотношение. Следователно счита че
получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до
промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на
предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект /така решение №
5
2350/07.04.2017 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 5905/2016 г./. Счита
,че по делото не е установено ,че ищеца по делото е изпълнил императивните
правила на закона ,касаещи предсрочната изискуемост на
кредита.Предсрочната изискуемост не е съобщена на длъжника преди
подаване на заявлението за подаване на заповед за изпълнение. Съгласно
даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като кредитора е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост.Поради това моли въззивния съд да
остави без уважение депозираната въззивна жалба и бъде потвърдено
обжалваното решение на районен съд –Златоград.
В съдебно заседание пред Смолянски окръжен съд
жалбоподателят Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД
,редовно призована не изпраща представител. Постъпила е молба -
становище от юриск. Х.А. ,който изцяло поддържа въззивната жалба
Претендира разноски за въззивното производството и разноски във връзка
със заповедното производство
Въззиваемата АН. ЯС. Р. ,редовно призована, не се явява.Не
се явява и особеният и представител-адв.Ф.Г. , от който е постъпило писмено
становище по пощата , с което поддържа всичко изложено в писмения
отговор на въззивната жалба. Счита ,че доверителката му по никакъв начин не
е уведомена за извършената цесия както и за предсрочната изискуемост ,за
която е следвало да бъде уведомена преди депозиране на заявлението
.Претендира разноски за въззивната инстанция.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е
процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен
процесуален представител , в законният срок , с внесена държавна такса ,
срещу акт на съда , който подлежи на обжалване и при наличие на правен
интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
По делото е приложено ч.гр.д. №225/2020г. по описа на районен
съд Златоград ,по което е издадена заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК ,въз основа на подписан договор за кредит „Бяла
карта“ с № 558705/16.10. 2018 г. между „Аксес Файненс“ ООД, в качеството
му на кредитор и АН. ЯС. Р.- като кредитополучател. Подписвайки договора
за кредит кредитополучателят удостоверява, че е получил и е запознат
предварително с всички условия на индивидуалния договор и общите условия
приложими към него, както и че е получил от Кредитополучателя Стандартен
европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със
съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните
условия по кредита.Основанието, на което заявлението и исковата молба са
депозирани е сключен рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 11.11.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД, ,ведно с
приложение № 1 към него от 28 .ІV. 2020 г. и потвърждание за сключена
6
цесия между „Аксес файнанс“ ООД, ЕИК *** и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ЕООД, ЕИК ***, по силата на която вземането е
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
С подписването на процесния договор „Аксес Файненс“ ООД е
предоставил на АН. ЯС. Р. револвиращ кредит в размер на 900 лева, като и е
предоставена и съответната карта, с която да ползва кредита.
Видно от заключението на вещото лице по назначената, изслушана и
неоспорена съдебно-счетоводна експертиза ,длъжницата АН. ЯС. Р. е
усвоила сума в общ размер на 900 лева от предоставения максимален
кредитен лимит, като впоследствие на извършените операции по картата,
дължимата към настоящия момент непогасена главница е в размер на 899,26
лв. Поради трайната забава и виновното неизпълнение на договорните
задължения от страна на ответника, цялото му задължение е станало
предсрочно изискуемо, като съгласно чл. 22, ал. 3 от Договора АН. ЯС. Р.
дължи заплащането на мораторна лихва върху главницата в размер на 59,58
лв., за периода от 07 октомври 2019 г. – денят следващ датата на настъпване и
респективно обявяване на предсрочната изискуемост до 27 октомври 2020 г. –
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно
със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на дължимите суми.
Предявен е в законния срок положителен установителен иск с правно
основание чл.422,ал.1 ГПК с който моли съда да признае за установено, че
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД има следните
вземания срещу АН. ЯС. Р., ЕГН **********: 899,26 лева – главница, 29.03
лева . – договорна лихва за периода 19.10.2018 г. до 06.10.2019 г. – датата на
предсрочна изискуемост, мораторна лихва върху непогасената главница в
размер на 59.58 лв. – за периода от 07.10.2019 г. – денят следващ датата на
предсрочната изискуемост, до 27.10.2020 г. – датата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Видно е ,че още по ч.гр.д. №225/2020г. по описа на районен съд
Златоград лицето А.Я.Р.. не е била намерена ,за да и бъде връчена заповедта
за изпълнение на парично задължение по чл.41 ГПК с №83/03.11.2020г.В
хода на исковото производство районен съд Златоград е назначил особен
представител на длъжницата –ответник по делото А.Р. адв.Ф.Г. Възражението
на ответницата чрез адв.Гюнелиев в писменият отговор на исковата молба за
липса на валидно уведомяване за извършената цесия, е възражение за липса
на активна материално правна легитимация на ищеца.
Смолянският окръжен съд намира ,че законосъобразно и
обосновано районният съд е отхвърлил исковата претенция За да отхвърли
предявения иск първостепенният съд е приел, че ответницата не е надлежно
уведомена за прехвърляне на вземането по договора за заем, съгласно
изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, а от там че ищецът не е кредитор на
7
ответника. В случая приложеното към исковата молба уведомление е връчено
на особения представител на длъжника- адв.Ф.Г. , назначен по реда на чл.
47, ал. 6 от ГПК. Правилно първостепенният съд е приел, че уведомяването
на особения представител за цесията не би могло да произведе действие
спрямо ответника, тъй като се касае за представителство по закон, а не за
договорни пълномощия.По делото няма доказателства уведомлението да е
връчено на длъжника и това не се отрича от ищеца по делото По ч. гр. д. №
225/2020г. по описа на районен съд –Златоград заповедта за изпълнение не е
достигнала до длъжника, тъй като е връчена на основание чл. 47, ал. 5 от
ГПК, чрез залепване на уведомление и след като не е намерен работодател,
чрез който да стане връчването на заповедта за изпълнение, съдът е указал на
заявителя, че следва да предяви иск на основание чл. 422 от ГПК. В исковото
производство ответникът също не е открит на регистрираните постоянен и
настоящ адрес, а от справката от НАП е видно, че няма регистриран трудов
договор, поради което съобщенията не могат да бъдат връчени чрез
работодател. Това именно е обосновало назначаване на особен представител,
комуто е връчен препис от исковата молба и доказателствата към нея,
включая всички книжа, свидетелстващи за сключения договор за цесия, имащ
действие и спрямо задължението на ответника. Законът не е предвидил
уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради
което същото следва да се счита надлежно извършено, дори да е получено за
пръв път с исковата молба В практиката си по реда на чл. 290 от ГПК ВКС на
РБ приема, че прехвърлянето на вземането поражда действие спрямо
длъжника, ако последният е уведомен за цесията с изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера уведомление, достигнало до
него. / Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 г. на ІІ т. о., Решение
№ 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/13 г. на І т. о. / В това производство обаче
длъжникът не се представлява от упълномощен представител, който би
могъл да доведе до знанието на ответника всички относими към спорното
право факти, включително знанието за извършената цесия. На ответника е
назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, на който са
връчени съдебните книжа. В отговора си по чл. 131 ГПК особеният
представител е направил оспорване на иска, основано на липсата на надлежно
уведомяване за цесията. Връчването на особен представител не би могло да се
приравни нито на връчване на ответника /поради невъзможност за
извършване на фактически действия от страна на особения представител,
които да доведат до знанието на длъжника за цесията/, нито на упълномощен
адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото
връзката с клиента му се предполага. След като не е налице надлежно
връчване на уведомлението за извършената цесия, тя все още не е произвела
действието си спрямо ответника. Представителната власт на особения
представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното
представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е
назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления,
адресирани до представляваната от особения представителответница А.Р. .
Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени
8
действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото –
аргумент от чл. 29, ал. 5 вр. чл. 34, ал. 3 ГПК, защото той не е страната по
спорното материално правоотношение. Изложеното е достатъчно основание
за отхвърляне на исковата претенция на ищеца, без съдът да се спира и
разглежда по същество останалите наведени от особения представител
доводи.
За пълнота Смолянският окръжен съд намира ,че
законосъобразно и обосновано е отхвърлена исковата претенция и на
основание факта ,че предсрочната изискуемост не е била съобщена на
ответницата А.Р. преди депозиране на заявлението в районен съд –Златоград
на 02.11.2020г. .Предсрочната изискуемост не е съобщена на длъжницата
А.Р. преди подаване на заявлението за подаване на заповед за изпълнение.
Съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като
кредитора е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем и
е обявил на длъжника предсрочната изискуемост.
Поради това ще следва да бъде потвърдено като законосъобразно и
обосновано обжалваното решение на районен съд гр.Златоград
Ще следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на особеният
представител на въззиваемата А.Р. –адв.Ф.Г. разноски, представляващи адв.
възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 300лева .
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №73/30.11.2021г по гр.д. №68/2021г. по
описа на районен съд гр.Златоград ,като законосъобразно и обосновано
постановено.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от Ивелина Цанкова
Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев, в качеството си на управители, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, да заплати в полза
на адв.Ф.Г. ,особен представител на въззиваемата А.Я.Р..- разноски
,представляващи адв. възнаграждение за въззивната инстанция в размер на
300/ триста / лева
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10