Р Е Ш Е Н И Е
№ 84
гр. Елена, 26.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският
районен съд в публичното заседание на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: Искра Вараджакова
при
секретаря Йорданка Д., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 74 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, т. е. иск за съществуване на вземането.
Постъпила е искова молба от „С.Б.С.”
АД гр. София, представлявано от С.Х.Б. и Г.Н.П., чрез
адв. К.К., против В.Д. ***. В същата се твърди, че на 25.08.2017 год. ищецът
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата В.Д.Д.
с искане последната да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 264.00 лв. Било
образувано ЧГД № 391/2017 год. по описа на Районен съд - Елена. В
законоустановения 14-дневен срок ответницата депозирала възражение на осн. чл. 414,
ал. 2 от ГПК. На осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК ищецът предявил иск за
установяване на вземането си. Същият твърди, че са налице договорни отношения
между ответницата и „М.” ЕАД. Последното било предприятие с особен предмет на
дейност, а именно изграждане, използване и поддържане на мобилна клетъчна мрежа
и предоставяне на далекосъобщителни услуги. За осъществяване на тези дейности дружеството
развивало и съпътстващи търговски дейности. На 10.09.2015 год. между „М.” ЕАД,
в качеството на продавач, и ответницата В.Д.Д. бил сключен Договор за продажба
на изплащане № *********. Съгласно договора същата закупила и станала
собственик на устройство „Наndset
НТС Desire 620G DS” със
сериен № 359342063061637. Последната се задължила да заплати на „М.” ЕАД
продажната цена за вещта, съобразно погасителния план към договора. Поради
неплащане в срок на две месечни вноски договорът между „М.” ЕАД и ответницата
бил прекратен предсрочно на основание т.12.3. Непогасените вноски до края на
срока на договора били в размер на 264.00 лв. и станали предсрочно изискуеми на
осн. т.12.3 от договора. На 07.11.2014 год. между „М.” ЕАД и ищеца „С.Б.С.” АД бил сключен договор за поръчителство.
На основание т.3 от същия ищецът се задължил, в качеството си на поръчител, да
обезпечи задълженията на абонати, сключили с „М.” ЕАД договор за продажба на
изплащане. Поради неплащане на дължимите вноски от страна на ответницата по
договор за продажба на изплащане на осн. чл. 143 от ЗЗД и т.2.2.4 от Договора
за поръчителство от 07.11.2014 год., ищецът, в качеството си на поръчител,
уведомил длъжника, че ще изпълни вместо него задължението му към „М.” ЕАД.
Поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника, след като е бил поканен
за това и на основание т.2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2014 год.,
ищецът заплатил на „М.” ЕАД на 18.07.2016 год. сумата 264.00 лв.,
представляваща дължимите изискуеми вноски от ответницата по Договор за продажба
на изплащане от 10.09.2015 год. В този смисъл ищецът счита, че има изискуемо и
ликвидно вземане към ответницата В.Д.Д. в размер на 264.00 лв., представляваща
незаплатени месечни вноски по Договор за продажба на изплащане №
*********/10.09.2015 год. Съгласно чл. 84 от ЗЗД, когато деня на изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Освен
това ответницата е длъжна да заплати на ищеца и сумата от 34.98 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава
за периода от датата на плащане на главницата от заявителя „С.Б.С.” АД на „М.” ЕАД – 18.07.2016 год. до
датата на предявяване на заявлението на основание чл. 410 от ГПК – 25.08.2017
год.
Ищецът моли съда да постанови решение,
с което да приеме за установено по отношение на ответницата В.Д.Д., че
последната му дължи сумата 264.00 лв., представляваща незаплатена такава по
Договор за продажба на изплащане № *********/10.09.2015 год., която била
заплатена от ищеца, в качеството на поръчител на „М.” ЕАД по Договор за
поръчителство от 07.11.2014 год., както и сумата 34.98 лв., представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 18.07.2016 год. до 25.08.2017 год.,
ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на
заявлението до окончателното й изплащане. Моли съда да му присъди направените
разноски по делото.
Във визирания едномесечен срок е
постъпил отговор на исковата молба от страна на ответницата В.Д.Д., чрез
назначения особен представител адв. М.Г.. В същия се взема становище, че
предявеният иск е допустим. По основателност се оспорва същия, като
неоснователен и се твърди, че дължимата сумата е в размер на 264.00 лв., а в
исковата молба се сочи сумата 1155.00 лв. Не се оспорват представените по
делото доказателства. Моли се съда да намали претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 360.00 лв. в заповедното производство и в исковото
такова, тъй като е прекомерно високо.
В съдебно заседание ищецът не се явява.
Същият взема писмено становище, от което е видно, че поддържа предявените
искове. Заявява, че в исковата молба е допусната техническа грешка и вместо
сумата 264.00 лв. е посочена сумата 1155.00 лв. Моли съда да я коригира.
В съдебно заседание ответницата се
представлява от адв. М.Г., която с оглед направеното уточнение в
обстоятелствената част на исковата молба заявява, че не оспорва предявените
искове.
С Определение от 18.09.2018 год. по гр.
д. № 74/2018 год. по описа на Районен съд – Елена е допуснато уточнение в
обстоятелствената част на исковата молба на стр. 2 в пасаж VІІ-ми, а именно
сумата 1155.00 лв. да се чете 264.00 лв.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие
за установено следното:
Видно от извършената справка в
Търговския регистър с дата 27.02.2018 год., ищецът „С.Б.С.” АД е вписан в Търговския регистър и се
представлява от С.Х.Б. и Г.Н.П..
От Договор от 7.11.2014 год. се
установява, че същият е сключен между „М.“ ЕАД и ищеца „С.Б.С.” АД,
като първият е възложил на втория, който е приел и се е задължил срещу
възнаграждение и при условията и сроковете на договора да извършва следните
дейности: извършване на кредитен скоринг на потребител с цел сключване на
договор за продажба на изплащане в зависимост от изготвяне на кредитна оценка и
определения кредитен лимит, гарантиране чрез поръчителство на вземанията на „М.“
ЕАД от абонати по договор за продажба на изплащане, сключен въз основа но
скоринг и одобрение от ищеца до размера на кредитния лимит. Според договора
скоринг /кредитен скоринг/ е статистически анализ, който се извършва от ищеца
по договора с цел определяне на кредитоспособността на даден потребител чрез
изготвяне на кредитна оценка, определяне на кредитен лимит и одобряване или
отхвърляне на потребителя, посочен в заявка за кредитна оценка, за сключване на
договор за продажба на изплащане с „М.“ ЕАД. Изпълнението на договора се
състоял от два етапа: Първи етап – скоринг и Втори етап – реализиране на
отговорността на поръчителя, регресен иск към абоната. При неизпълнение от
страна на последния „М.“ ЕАД уведомявал ищеца, като му изпращал справка-покана
да погаси в едномесечен срок просроченото задължение на абоната, като плати
дължимата цена. Ищецът от своя страна се задължавал писмено да уведоми абоната,
че в качеството си на поръчител ще изпълни вместо него задължението му към „М.“
ЕАД. След извършване на плащането същият, като поръчител, разполагал с регресен
иск срещу абоната за платената вместо него сума и законна лихва върху нея,
считано от датата на плащането й на „М.“ ЕАД, като имал право и на разноските
за събиране на вземането си, включително такси и адвокатско възнаграждение.
Освен това ищецът, в качеството си на поръчител, се задължавал да отговаря пред
„М.“ ЕАД за задълженията на абонати, сключили договор за продажба на изплащане
с „М.“ ЕАД в резултат на получено одобрение от ищеца в рамките на извършен
скоринг по договора. Последният бил сключен за срок от една година, считано от
датата на подписването му. Към договора били подписани Анекс от 8.10.2015 год. към Договор от
7.11.2014 год. (рег. № 2313/2014), Анекс от 15.03.2016 год. към Договор от
7.11.2014 год., Анекс от 12.12.2016 год. към Договор от 7.11.2014 год. (МТел
рег. № 2313/24.11.2014 год.), Анекс от 30.11.2017 год. към Договор от 7.11.2014
год. (МТел рег. № 2313/24.11.2014 год.), с които бил продължен срокът на
договора.
Видно от Договор за продажба на
изплащане № *********/10.09.2015 год., Приложение № 1 и Приложение № 2 към него,
същият е сключен между „М.“ ЕАД, действащо в качеството на продавач, и ответника В.Д.Д., действаща в качеството на
купувач, като първият е прехвърлил на втория правото на собственост върху
следната вещ – Апарат НТС Desire 620G DS White MAT 20 23м със сериен № 359342063061637, срещу заплащане на
сумата 288.00 лв., а именно: първоначална вноска – 12.00 лв. и месечни вноски –
276.00 лв. Закупуването на посочената по-горе вещ било обвързано с ползването
на електронни съобщителни услуги, предоставяни от купувача на основание договор
за услуги, сключен с продавача. Договорът бил сключен за срок от 23 месеца,
считано от подписването му. При неплащане в срок на най-малко две
последователни месечни вноски от страна на купувача, всички суми, дължими до
края на срока на договора, ставали изискуеми от датата на издаване на фактурата
за тези суми и следвало да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения
във фактурата срок. Договорът се считал за прекратен, като последното не
засягало задължението на купувача за плащане на дължимите суми. В случай, че не
бъде заплатена в срок, която и да е от дължимите по договора суми, купувачът
дължал на продавача за срока на забавата лихва върху съответната сума в размер
на 10 % годишно, както и разходите, свързани с уведомяване и събиране на
дължимите суми. В случай, че задълженията на купувача са обезпечени с
поръчителство от трета страна поръчителят, който е изпълнел задължението на
купувача, може да иска от последния всичко, което е платил вместо него, заедно
с лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения
срещу него иск. Същият имал право и на законни лихви върху заплатените суми от
деня на плащането.
От уведомление по чл. 143 от ЗЗД за
намерение за изпълнение на ликвидно и изискуемо задължение и приложената към
него обратна разписка се констатира, че ищецът „С.Б.С.” АД е уведомил ответника В.Д.Д., че вземанията
на сключения от нея Договор за продажба на изплащане № *********/10.09.2015
год. с „М.“ ЕАД били гарантирани от него чрез поръчителство. Поради
неизпълнение от негова страна, „М.“ ЕАД прекратил договора и всички дължими
суми до края на срока му станали предсрочно изискуеми от датата на издаване на
фактура за тези суми. Дължимата сума била в размер на 264.00 лв., за което била
издадена фактура № *********/10.09.2015 год. Ищецът, в качеството си на
поръчител, имал намерение да заплати на „М.“ ЕАД задължението на ответника на
16.06.2016 год. в размер на 264.00 лв., след изтичане на срока за доброволно
изпълнение. Поради което, същият го канел да заплати задължението си в срок до
16.06.2016 год. и да го уведоми съгласно разпоредбата на чл. 144 от ЗЗД. за
извършеното плащане. В противен случай ищецът щял да встъпи в правата на
кредитора „М.“ ЕАД до размера на задължението му, като в тежест на ответника щели
да бъдат възложени допълнително направените разноски от поръчителя.
От Приемо-предавателен протокол №
45/09.05.2016 год. и приложената към него справка по т.2.2.3 от Договор между „М.”
ЕАД и „С.Б.С.” АД, сключен на 07.11.2014 год., като справката е към дата
05.05.2016 год., е видно, че „М.“ ЕАД е предал на ищеца справка по т.2.2.3 от
договора, съдържаща списък с абонатите и размера на просрочените задължения,
произтичащи от договори, гарантирани чрез поръчителство от ищеца. Просрочените
задължения били в общ размер 15893.26 лв. В посочената справка фигурира и
ответника В.Д.Д., като нейното задължение е в размер на 264.00 лв.
Видно от платежно нареждане от
18.07.2016 год., ищецът е превел на посочената дата на „М.“ ЕАД сумата 14006.00
лв.
От уведомление с изх. № 5735/28.07.2016
год. се установява, че ищецът е уведомил „М.“ ЕАД, че на 18.07.2016 год., в
качеството си на поръчител при условията на Договор от 7.11.2014 год., е
заплатил на „М.“ ЕАД сумата 264.00 лв., представляваща просрочено задължение по
Договор за продажба на изплащане № *********/10.09.2015 год. с длъжник В.Д.Д.,
както и че с плащането по чл. 146 от ЗЗД ищецът е встъпил в правата на
кредитора „М.“ ЕАД срещу длъжника.
Видно от Приемо-предавателен протокол №
54/08.08.2016 год. и приложената към него справка по т.2.2.3 от Договор между „М.”
ЕАД и „С.Б.С.” АД, сключен на 07.11.2014 год., „М.“ ЕАД е предал на ищеца
справка по т.2.2.5 от договора, съдържаща списък с абонатите, за които на
18.07.2016 год., ищецът, в качеството си на поръчител, е изпълнил вместо тях задълженията
им към „М.“ ЕАД, произтичащи от договори за продажба на разсрочено плащане,
гарантирани чрез поръчителството му. Непогасените задължения били в размер на
14006.00 лв. В посочената справка фигурира и ответника В.Д.Д., като нейното
задължение е в размер на 264.00 лв.
По делото е приложено ЧГД № 391/2017
год. по описа на Районен съд – Елена. Видно от същото е, че въз основа на
Разпореждане № 343/23.10.2017 год. по ЧГД № 391/2017 год. по описа на Районен
съд - Елена била издадена Заповед № 343 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 23.10.2017 год., съгласно която длъжникът В.Д. *** бил осъден
да заплати на кредитора „С.Б.С.” АД гр. София, представлявано от С.Х.Б. и Г.Н.П.,
сумата 264.00 лв., представляваща незаплатени месечни вноски по Договор за
продажба на изплащане № *********/10.09.2015 г., която сума е заплатена от
заявителя „С.Б.С.” АД в качеството му на поръчител на „М.“ ЕАД по Договор за
поръчителство от 7.11.2014 г., сумата 34.98 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 18.07.2016 год. до 25.08.2017 год., ведно със законната лихва
върху главницата от 264.00 лв., считано от 28.08.2017 г. до изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски в размер на 385.00 лв., както
следва: ДТ – 25.00 лв. и адвокатско възнаграждение – 360.00 лв. Съдът е
установил, че длъжникът В.Д.Д. не се намира на посочения адрес в заявлението
адрес. По тази причина била извършена справка по реда на Наредба №
14/18.11.2009 год. за адресната регистрация на последната, от която се
констатирало, че постоянният и настоящият му адрес съвпадат и са идентични с
посочения в заявлението. С оглед на това и в изпълнение на разпоредбата на чл.
47 от ГПК съдът е разпоредил залепване на уведомление на адреса. Длъжникът не
се е явил да получи книжата по делото в Община Златарица в определения
двуседмичен срок и връчителят е установил, че същият не пребивава на посочения
адрес. На осн. чл. 47, ал. 3, изр. 3 от ГПК съдът е разпоредил да се извърши
справка в ТД на НАП гр. Велико Търново, от която да е видно къде е
местоработата на длъжника В.Д.Д.. Постъпило е писмо с изх. № 11115/21.12.2017
год., от което е видно, че към настоящия момент последната няма сключен трудов
договор. С оглед на изложеното съдът е приел, че на осн. чл. 47, ал. 5 от ГПК
изпратеното съобщение на длъжника В.Д.Д. следва да се смята за връчено с
изтичането на срока за получаването му от канцеларията на Община Златарица. На
осн. чл. 415, ал. 1 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск
за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата ДТ.
Същият е предявил иск по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК за
съществуване на вземането във визирания едномесечен срок.
От правна страна:
Съдът счита, че в конкретния случай са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК
обективно кумулативно съединени положителни установителни искови претенции за
съществуване и дължимост на вземания, възникнали поради неизпълнение на договор
за покупко-продажба и поръчителство, признати в заповедното производство по
реда на чл. 410 от ГПК и индивидуализирани в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. По отношение на претендираните вземания приложими
са материалноправните разпоредби на чл. 200, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 146,
ал. 1 от ЗЗД, както и на чл. 86 от ЗЗД. Предявените искове са допустими, тъй
като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.
5 от ГПК. Освен това ищецът е предявил установителен иск във визирания
едномесечен срок и предявените искове напълно съответстват на предявените
претенции в заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК. Съдът приема, че същите са основателни по следните съображения:
За да бъдат уважени исковите претенции,
ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1. наличие
на договорно правоотношение между ответника и „М.“ ЕАД по договор за продажба;
2. изпълнение от страна на „М.“ ЕАД по договора за продажба, т. е. че е
прехвърлил собствеността върху вещта; 3. изпадане на длъжника в забава; 4.
валиден договор за поръчителство между ищеца и „М.“ ЕАД, обезпечаващ процесното
вземане; 5. изпълнение на задължението от страна на ищеца и 6. период и размер
на мораторната лихва. Доколкото неплащането на претендираните задължения е
отрицателен факт, доказателствената тежест в процеса се размества и не ищецът е
длъжен да доказва факта на неплащане, а ответникът следва да докаже реципрочния
факт, че е извършил всички дължими плащания, ако направи такова оспорване.
Отделно от това, ответникът следва да докаже всички свои възражения.
С оглед на изложената фактическа
обстановка съдът приема, че между ответника В.Д.Д. и „М.“ ЕАД е възникнало
валидно облигационно продажбено правоотношение, видно от съответния договор,
приет като писмено доказателство по делото. От данните на последното се
установява по безспорен начин, че „М.“ ЕАД е изправна страна по сключения
договор за продажба на изплащане, тъй като е изпълнил всички свои задължения
като продавач – прехвърлил е собствеността върху процесния мобилен апарат, като
вещно–транслативният ефект е настъпил по силата на самия договор, както и
фактически е предал вещта, видно от инкорпорирания приемо–предавателен протокол
на последната страница от договора, подписан от ответника за „приел“.
Ответникът е изпаднал в забава, считано от 5.05.2016 г., поради неплащане на
две месечни вноски и настъпване на предсрочна изискуемост на остатъка от
продажната цена.
От друга страна съглашението между „М.“
ЕАД и ищеца „С.Б.С.“ АД, представлява договор на лично поето обезпечение на
чужд дълг, наречен поръчителство, тъй като съдържанието му покрива
характеристиките на този вид двустранна правна сделка - предмет на уредба в
основния облигационен закон от чл. 138 от ЗЗД до чл. 148 от ЗЗД, с тази
особеност, че предметът му включва освен съществуващи и бъдещи задължения на
потребителите /клиенти на мобилния оператор по сключени договори за продажба на
изплащане на крайно устройство/, тези които ще възникнат и ще станат изискуеми
след сключването на договора - чл. 138, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД. С този договор за
поръчителство ищецът е поел на собствено договорно основание тежестта да
отговаря солидарно с ответника - купувач за изпълнението на негово основно и
изискуемо парично задължение по договора за продажба на изплащане, сведено по
вид/основание и размер до дължимата цена за мобилното телефонно устройство,
включена във всяка една от вноските. Т. е. задължението му към мобилния
оператор - продавач и кредитор за предоставените услуги е аксесорно спрямо това
на главния длъжник, защото е немислимо да съществува, без да съществува
главното, обусловено е от съществуването му и с погасяването на второто се
погасява и първото.
Спирането на плащанията на дължимите
вноски е юридически факт, поставил в положение на забава - чл. 84, ал. 1 и чл.
85 от ЗЗД ответника и е породило установеното с нормата на т.12.3 от договора
за продажба на изплащане право на мобилния оператор - продавач да третира дълга
като преобразуван в едно ново състояние, наречено предсрочна изискуемост.
Ищецът е извършил плащането в
качеството си на поръчител, произтичащо от Договора от 07.11.2014 г., ведно с
анексите към същия.
Съгласно
чл. 138 от ЗЗД поръчителството е договор, който се сключва между поръчителя и
кредитора и по силата на който поръчителят се задължава да отговаря за
задължението на трето лице – длъжник на кредитора. Законодателят императивно е
предвидил и писмена форма за действителност на договора, която в настоящия
случай също е спазена. Всичко изложено налага извода, че сключеният договор за
поръчителство е валиден. Нещо повече, в самия договор за продажба на изплащане
е включена клауза т.9.1.2, че продавачът „М.“ ЕАД има право да обезпечи
вземанията си по договора с поръчителство от трета страна. Ответникът е
подписал договора, съгласявайки се включително с тази изрична клауза. Материалното
правоотношение между ищеца и ответника е възникнало по силата на закона „ex
lege“ на основание чл. 143 от ЗЗД. На 18.07.2018 г. ищецът е заплатил дълга на
ответника към кредитора и се е суброгирал в правата на последния. Следователно
налице са всички изискуеми по закон предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника спрямо поръчителя ищеца, суброгирал се в правата на удовлетворения
кредитор.
Въпреки че уведомлението не е получено
от ответника, това не променя правния извод, че поръчителят има регресни права
спрямо него. В този смисъл е Решение № 229/10.09.2012 г. по гр. д. № 452/2011 год.
на IV ГО на ВКС, което приема, че ако изплатеното задължение е съществувало,
поръчителят получава регрес срещу длъжника за всичко, което е платил, съответно
при неуведомяване длъжникът запазва единствено възраженията си срещу кредитора
- само тях той може да противопостави на платилия поръчител, т. е. длъжникът не
получава никакви права срещу поръчителя, поради неуведомяването му. Освен това
уреденото в чл. 143 от ЗЗД задължение на поръчителя да уведоми длъжника, както
посочва и ВКС в цитираното решение е, за да узнае възраженията му, иначе той
рискува да плати недължимо или в повече, а и длъжникът, ако не знае за
извършеното плащане от поръчителя, може да продължи да изпълнява на кредитора.
Задължението на поръчителя да уведоми длъжника е уредено, за да бъдат избегнати
тези усложнения. Предвид тези съображения ВКС счита, че неуведомяването на
длъжника съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗД за предявената претенция срещу
поръчителя не погасява регресните му права от плащането на задължението, а има
за последица непротивопоставимост на извършеното плащане на длъжника и поражда
вземане от кредитора за връщане на даденото, ако длъжникът е платил или плати,
както и ако той не дължи плащане по друга причина. В конкретния случай видно обаче
от изпратеното уведомление, същото е адресирано на посочения в договора за
продажба на изплащане адрес, който съвпада с актуалния постоянен и настоящ адрес
на ответника съгласно извършената служебна адресна справка. В случая кредиторът
е положил необходимите усилия да изпълни задължението си за уведомяване на
длъжника.
С оглед на изложеното съдът намира, че
по делото се установява валидно възникнало правоотношение по договор за
поръчителство, в изпълнение на което ищецът е заплатил на мобилния оператор сумата
от 264.00 лв. Налице са предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника, т. е. изпълнено от поръчителя изискуемо задължение. Съгласно чл. 143
от ЗЗД платилият поръчител може да иска от длъжника главницата, лихвите и
разноските, които е направил. Предвид на изложеното съдът намира, че са
изпълнени предпоставките на чл. 143 от ЗЗД и ищецът има право да получи от
ответника това, което е платил в изпълнение на задължението на главния длъжник.
Ответникът, чиято е тежестта да установи, че е погасил задължението си към
поръчителя, не ангажира доказателства за изпълнение на задължението си към
платилия поръчител за заплащане на претендираната сума. Ето защо предявената искова
претенция за сумата от 264.00 лв. незаплатена по Договор за продажба на изплащане
№ *********/10.09.2015 год., сключен с „М.“ ЕАД се явява основателна в пълния
предявен размер. Върху тази сума следва да се заплати законна лихва, считано от
подаване на заявлението в съда - 28.08.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗД
платилият дълга поръчител има право и на законни лихви върху заплатените суми
от деня на плащането. В случая мораторна лихва върху главницата се претендира
именно от датата на доказаното плащане - 18.07.2016 г. до 25.08.2017 г. Предвид
уважаването на иска за главница, следва да се уважи и искът за мораторна лихва,
но не до пълния предявен размер от 34.98 лв., а частично – до размера от 29.69
лв., тъй като това е сумата, която се получава при калкулиране на лихвата и
съобразяване на главницата, периода и основния лихвен процент. За разликата над
29.69 лв. до пълния предявен размер от 34.98 лв. искът следва да се отхвърли,
като неоснователен и недоказан.
По изложените съображения съдът намира,
че предявеният иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, т. е. иск за съществуване на вземането, следва да бъде уважен, а именно:
следва да бъде признато за установено по отношение на ответника В.Д.Д., че
същата дължи по Заповед № 343/23.10.2017 год. за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 391/2017 год. по описа на Районен съд - Елена на ищеца „С.Б.С.“
АД сумата 264.00 лв., представляваща незаплатени месечни вноски по Договор за
продажба на изплащане № *********/10.09.2015 г., която сума е заплатена от
заявителя „С.Б.С.” АД в качеството му на поръчител на „М.“ ЕАД по Договор за
поръчителство от 7.11.2014 г., сумата 29.69 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 18.07.2016 год. до 25.08.2017 год., ведно със законната лихва
върху главницата от 264.00 лв., считано от 28.08.2017 г. до изплащане на
вземането. Предявеният иск за приемане за установено по отношение на
ответницата, че същата дължи на ищеца мораторна лихва за периода от 18.07.2016
год. до 25.08.2017 год. за разликата от 29.69 лв. до 34.98 лв. следва да се
отхвърли, като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски съобразно
уважената част от предявените искове, а именно: в заповедното производство в
размер на 378.19 лв. и в исковото производство в размер на 378.19 лв.
Съдът счита, че направеното възражение
от особения представител на ответника за прекомерност на претендираното
адвокатското възнаграждение от ищеца е неоснователно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 7
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие в
производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на
изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на
заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата
на половината от стойностите на претендираните суми. В конкретния случай
предендираната сума е в размер на 298.98 лв., а половината от нея е в размер на
149.49 лв., което я отнася в чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата, която гласи, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнагражденията са следните: при интерес до 1000.00 лв. – 300.00 лв. Т. е. в
конкретния случай претенцията на ищеца е в рамките на 1000.00 лв. и минималното
възнаграждение е 300.00 лв. в заповедното производство, както и в исковото
такова. Разбира се, в случая сумата е с 60.00 лв. в повече, поради начисления
ДДС. С оглед на изложеното следва да се направи извода, че претендираните
адвокатски възнаграждения от ищеца в заповедното и в исковото производство са в
минимален размер и няма как да бъдат намалени под него, независимо от ниския
размер на претенцията му.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Д.Д.
с ЕГН ********** ***, че В.Д.Д. дължи на „С.Б.С.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1404, район Т., бул. „Б.“ № **, вх. Б,
ет. 1, представлявано от С.Х.Б. и Г.Н.П., сумата 264.00 лв. (двеста шестдесет и
четири лв. 00 ст.), представляваща незаплатени месечни вноски по Договор за
продажба на изплащане № *********/10.09.2015 г., която сума е заплатена от
заявителя „С.Б.С.” АД в качеството му на поръчител на „М.“ ЕАД по Договор за
поръчителство от 7.11.2014 г., сумата 29.69 лв. (двадесет и девет лв. 69 ст.),
представляваща мораторна лихва за периода от 18.07.2016 год. до 25.08.2017
год., ведно със законната лихва върху главницата от 264.00 лв., считано от
28.08.2017 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
мораторна лихва за периода от 18.07.2016 год. до 25.08.2017 год. за разликата
от 29.69 лв. (двадесет и девет лв. 69 ст.) до 34.98 лв. (тридесет и четири лв.
98 ст.), като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В.Д.Д. с ЕГН ********** *** да
заплати на „С.Б.С.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1404, район Т., бул. „Б.“ № **, вх. Б, ет. 1, представлявано от С.Х.Б. и Г.Н.П.,
направените разноски по заповедното производство в размер на 378.19 лв. (триста
седемдесет и осем лв. 19 ст.), както и направените разноски в исковото
производство в размер на 525.53 лв. (петстотин двадесет и пет лв. 53 ст.).
Решението подлежи на обжалване пред
ВТОС в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: