МОТИВИ към присъда по НОХД № 6 по описа на Карловски
районен съд за 2017 година
Районна Прокуратура – Карлово е повдигнала обвинение
против подсъдимия Ч.Р.Т. за това, че на 21.12.2016г. в гр.Б. обл.П. е
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Рено” модел „19” с
рег. № ******, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно
средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление - с Наказателно постановление №15-0329-000488/09.10.2015г. издадено
от началника РУ – Р. на 09.10.2015г., влязло в сила на 12.02.2016г. -
престъпление по чл.343в ал.2 от НК.
Представителят на Районна прокуратура – Карлово поддържа
изцяло така повдигнатото обвинение и предлага подсъдимия да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.
78А от НК, което да е в размер около минималния предвиден такъв.
Подсъдимият Т. се е признал
за виновен по обвинението, като при условията на чл. 371 т.2 от НПК изцяло е
признал фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е
заявил, че не желае да се събират доказателства за тях. На основание чл. 372,
ал. 4 от НПК съдът е обявил, че така направеното самопризнание от подсъдимия ще
се ползва при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява пред
съда съжаление. Защитникът на подсъдимия – адвокат С. моли за административно наказание
глоба в минималния размер от 1000 лева. Подсъдимият се солидаризира със
становището на защитника си.
Съдът като обсъди на
основание чл. 14 и чл. 373 ал. 2 и 3 от НПК всички събрани по делото
доказателства – самопризнанието на подсъдимия, дадено в съдебно заседание,
подкрепено от прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК протоколи за
разпит на подсъдимия, на свидетелите К.Н.К. и И.Г.Т., АУАН бл. № 917977/21.12.2016г.,
справка от РУ на МВР Карлово от 21.12.2016г., наказателно постановление №15-0329-000488/09.10.2015г.
издадено от началника РУ – Р. на 09.10.2015г., АУАН № 489/25.09.2015г., справка
за нарушител, справка за МПС, свидетелство за регистрация на МПС, характеристична
справка и справка за съдимост на подсъдимия, намери за установено следното:
Подсъдимият Ч.Р.Т., ЕГН: **********
е роден на ***г***, обл.П.. ****.******,****. Не е осъждан (реабилитиран). Бил
е осъждан по НОХД № 917/2011г. по описа на Районен съд П., по което с влязла в
законна сила на 29.03.2011г. споразумение
за престъпление по чл. 216 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26
ал. 1 от НК, му е наложено наказание пробация със следните пробационни
мерки: Задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност на явяване и подписване
пред пробационен служител два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца и безвъзмезден труд в полза на обещството в
размер на 100 часа за срок от една година. Наказанието е изтърпяно на 20.10.2011г. и
срока по чл. 86 ал. 1 т. 2 е изтекъл на 20.10.2014г. По НОХД № 4672/2012г. по
описа на Районен съд П., с влязло в
законна сила на 14.08.2012г. споразумение за престъпление по чл. 195 ал. 1 т.
4, т. 5 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, извършено в периода
25.10.2010г. до 26.10.2010г., му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 10 месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 ал. 1 от НК е
отложено с изпитателен срок от три години. По отношение на осъжданията са
налице предпоставките по чл. 25 от НК, тъй като деянията по тях са извършени,
преди за което и да е от тях да е имало влязла в законна сила присъда,
кумулируеми са и следва да се третират като едно осъждане, в изпитателния срок
по второто не е извършено друго деяние, поради което същото да е следвало да се
изтърпи, поради което подсъдимия е реабилитиран по съвкупността, считано от
15.08.2015г.
Подсъдимият Т. не
притежава свидетелство за управление на МПС и не е правоспособен водач. С наказателно
постановление № 15-0329-000488/09.10.2015г. издадено от началника РУ – Р. на
09.10.2015г., влязло в сила на 12.02.2016г., той бил наказан по административен
ред за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление. Цитираното наказателно
постановление било връчено лично на подсъдимия,
не било обжалвано и влязло в сила на
12.02.2016г.
На 21.12.2016. около
13.00 часа в гр.Б., П.ска област, по улица „******“ , до №** подсъдимият управлявал лек автомобил лек автомобил марка „Рено” модел „19” с рег.
№ ******, въпреки, че знаел, че не
притежава СУМПС. Знаел също, че по
административен ред бил наказван за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление на МПС – с цитираното наказателно постановление,
което му било връчено надлежно и било
влязло в сила.
По същото време на
същата дата полицейските служители – свидетелите И.Г.Т. и К.К. били на смяна
като автопатрул по пътен контрол и се намирали
в района на гр.Б. , на ул. „******“. Двамата свидетели решили да
извършат проверка на управлявания от подсъдимия автомобил, спрели същия и установили, че в него освен водача,
пътуват и лицата М. Т. *** – на предната
дясна седалка , и Ц.Г.Я. – на задната седалка на автомобила. Водачът – подсъдимият
Т. - не представил на служителите на Районно Управление *** свидетелство
за управление на моторно превозно
средство, а веднага признал, че не
притежава такова. След като извършили справка по телефона в РУ Полиция Карлово
двамата полицейски служители се уверили, че действително лицето не притежава
свидетелство за управление на МПС, както и че с Наказателно постановление
№15-0329-000488/09.10.2015г. издадено от началника РУ – Р. на 09.10.2015г.,
влязло в сила на 12.02.2016г. той бил
наказан по административен ред за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление
На Т. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение №917977/21.12.2016г.
/л.3 от досъдебно производство/,
като последният не направил възражения при съставянето и подписването
му.
От приложената по
досъдебното производство справка от сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР П.
/л.16-17 от досъдебно производство / и справка от Районно Управление *** /л.11
от досъдебно производство/ е видно , че
на Т. не е било издавано свидетелството
за управление на моторно превозно средство. От представеното надлежно заверено
копие от НП №15-0329-000488/09.10.2015г., издадено от началника РУ – Р. на
09.10.2015г. е видно, че същият е бил наказан по административен ред за
управление на моторно превозно средство
без съответно свидетелство за управление, като цитираното наказателно
постановление влязло в сила на 12.02.2016г. От тази дата до датата на инкриминираното деяние –
21.12.2016г. не е изтекъл едногодишен
срок.
Така
описаната фактическа обстановка съдът
намира за безспорно и категорично установена от събраните по делото в хода на
досъдебното производство доказателства, съгласно разпоредбата на чл.372, ал.4
от НПК, като на базата на тези доказателства съдът приема за напълно установени
изложените в обвинителния акт обстоятелства. Съдът кредитира напълно свидетелските
показания по делото. Показанията на свидетелите съдът възприема като логични,
последователни и в съответствие помежду си и със събраните по делото писмени
доказателства. В съдебно заседание подсъдимият прави пълно признание на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, което е
съответно на цялата съвкупност от доказателства, събрани в рамките на
досъдебната фаза на процеса. Така признанието на подсъдимия намира опора, както
в гласните, така и писмени доказателства- АУАН бл. № 917977/21.12.2016г.,
справка от РУ на МВР Карлово от 21.12.2016г., наказателно постановление
№15-0329-000488/09.10.2015г. издадено от началника РУ – Р. на 09.10.2015г.,
АУАН № 489/25.09.2015г., справка за нарушител, справка за МПС, свидетелство за
регистрация на МПС,характеристична справка и справка за съдимост на подсъдимия.
В рамките на събрания
доказателствен материал не се установяват такива противоречия и непълноти,
които да водят до извод, различен от този, който е приет с внесения в съда
обвинителен акт относно наличието на характеризиращите деянието, за които е
повдигнато обвинение, белези. Ето защо и
съдът напълно приема фактическите констатации на същия, като обосновани и
правилни. При тези доказателства по делото съдът приема, че с деятелността си
подсъдимият Ч.Р.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 343в ал. 2 от НК.
Същият на 21.12.2016г. в гр.Б. обл.П. е управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Рено” модел „19” с рег. № ******, без съответно
свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление - с Наказателно постановление
№15-0329-000488/09.10.2015г. издадено от началника РУ – Р. на 09.10.2015г.,
влязло в сила на 12.02.2016г.
Ч.Р.Т. е субект на
престъплението по чл. 343в ал. 2 от НК. Същият е наказателно отговорно лице по
смисъла на чл. 31 ал. 1 от НК, не притежава свидетелство за правоуправление на
МПС и не е правоспособен водач.
От обективна страна е
осъществил изпълнителното деяние на посочения престъпен състав, като на
инкриминираната дата е управлявал лек автомобил марка „Рено” модел „19” с рег.
№ ******.
Налице е другия
обективен елемент от състава на престъплението – деянието е извършено в
едногодишен срок от наказването на подсъдимия по административен ред за
управление на МПС без съответно свидетелство за управление с Наказателно
постановление №15-0329-000488/09.10.2015г. издадено от началника РУ – Р. на
09.10.2015г., влязло в сила на 12.02.2016г.
От субективна страна, Т.
е извършил деянието умишлено, като е съзнавал, че управлява МПС, без
да притежава съответно свидетелство за управление на такова, че е наказван по
административен ред за същото деяние и не е изтекъл едногодишен срок от тогава,
предвиждал е, че по този начин застрашава безопасността на движението по
пътищата, в което се изразява обществената опасност на деянието и е целял
последното.
За престъплението по
чл. 343в ал. 2 от НК законът предвижда наказание от една до три години лишаване
от свобода и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. Подсъдимият не е осъждан(реабилитиран е) и не е освобождаван от наказателна отговорност. От
извършеното от него деяние не са настъпили имуществени вреди. Поради това съдът
намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 78А от НК и Т. да бъде
освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.
343в ал. 2 от НК.
Следва да му се наложи административно
наказание глоба. Предвиденият от закона размер на това административно
наказание е от 1000 лв. до 5000 лв. Съдът намира, че справедливото и достатъчно
за осъществяване целите за персонална и генерална превенция, в случая е
административно наказание глоба в размер на 1100 лева. Изводът на съда е
основан на преценката на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. Подсъдимият признава вината си, оказал е съдействие за
разкриване на обективната истина по делото, извършеното престъпление е леко, на
млада възраст е и е трудовоангажиран. Поради изложеното, съдът намира, че за
извършеното от Т. следва да му бъде определено административно наказание глоба
при превес на смекчаващи обстоятелства, в близък до минималния размер от 1100
лв., но не и в минималния такъв, отчитайки като лоши характеристични данни
осъжданията, за които е бил реабилитиран, а и обстоятелството, че на процесната
дата, наред с извършеното престъпление е извършил и нарушения по ЗДвП-
управлявал е автомобила без поставен обезопасителен колан, както и с неплатени
глоби по ЗДвП.
По изложените мотиви
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МТ