Р Е Ш Е Н
И Е
№
179 12.07.2021г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на седми юли две хиляди
двадесет и първа година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Антоанета Масларска
и в присъствието на прокурор Йордан
Георгиев от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 153 по описа за 2021г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, изр.2 от ЗАНН.
Инж.М.Х.Ч.
*** с адрес за призоваване: гр.Дупница, пл.“Свобода“ № 1 обжалва решението по
а.н.д.№1046/2020г. на РС - Дупница. Релевира касационното основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане
свързва с несъставомерност на деянието, т.к. е предприел организационни мерки
за ограничаване достъпа до депото за неопасни отпадъци /дейности по
предварително третиране и последващо предаване за обезвреждане на отпадъците,
запръстявания със земни маси, ежедневно наблюдение, внесено проектно
предложение за рекултивация на депото/, липсват нови отпадъци прямо предходната
проверка, като нарушението принадлежи на лицето, комуто е възложено охраната на
депото. Отделно от това твърди нарушение на процедурата, т.к. не са посочени
конкретните мерки, които дееца не е предприел и липсват мотиви за немаловажност
на случая. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП.
В
с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата.
Ответната
РИОСВ – София не изразява становище по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, т.к. в тази насока са
събраните по делото доказателства, поради което решението на районния съд е
правилно и законосъобразно и като такова моли да бъде потвърдено.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от легитимиран правен
субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок
по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №82/30.09.2020г. на директора на РИОСВ – София, с
което на М.Х.Ч. *** за нарушение на чл.19, ал.3, т.15, пр.1 от ЗУО на основание
чл.151, ал.2, т.6, пр.1 от ЗУО е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 10 000лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че община Дупница е оператор на депо за неопасни отпадъци в землището на
гр.Дупница, м.“Злево“ ПИ с идентификатор 68789.27.518 с площ на депото
21.919дка, собственост на общината. Със заповед №РД-121/20.11.2017г. на
директора на РИОСВ – Перник е спряна експлоатацията на депото, считано от
31.12.2017г. и са дадени предписания за започване на действия по закриване на
депото и последващи такива за рекултивацията му. По сигнали на граждани за
самозапалване на делото, на 11.05.2020г. служители от РИОСВ – София извършили
проверка на депото, при която установили, че входа на депото е затворен с осигурена
охрана, че в ляво от същия на обособена площадка за строителни отпадъци има
счупени тухли, керемиди, бетонни късове, а в дясно има площадка за претоварване
на битови отпадъци от строителен, битов и растителен характер. В срока за
писмени възражения срещу АУАН кметът е представил договор с „Екобулсорт“ ЕАД –
гр.София за възложени дейности по третиране, транспортиране, оползотворяване и
предаване за обезвреждане на отпадъците от депото и актове за изпълнена услуга
по него.
При
тези фактически установявания съдът е приел от правна страна компетентност на
актосъставителя и АНО, липса на допуснати нарушения в
административнонаказателната процедура и съставомерно деяние поради
установените на депото при проверката различни по вид битови отпадъци на неразрешено
за това място, изхвърлени сравнително отскоро. Съдът е прел, че размера на
наложеното наказание е несправедлив, т.к. макар и в недостатъчна степен кметът
е предприел редица мерки за изпълнение на задължението поради което законовия
минимум на наказанието ще постигне целите по чл.12 от ЗАНН. Съдът е отрекъл
маловажност на случая. По посочените правни доводи съдът е изменил НП, като е
намалил размера на глобата от 10 000лв. на 3 000лв. и е осъдил дееца
да заплати в полза на РИОСВ - София юрисконсултско възнаграждение в размер на
80лв. по чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено
за съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията за това са
следните:
Обоснован
от доказателствата по делото е извода на районния съд за доказано противоправно
деяние при отсъствие на нарушения на процедурата по административно наказване.
Нормата
на чл.19, ал.3, т.15, пр.1 от ЗУО възлага в отговорност на кмета
предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места. От
надлежно събраните пред районния съд писмени и гласни доказателствени средства
е установено, че на датата на нарушението 11.05.2020г. мястото, представляващо
депо за битови отпадъци в м.“Злево“ в землището на гр.Дупница, е неразрешено
място за изхвърляне на отпадъци поради действието на заповед №РД-121/20.11.2017г.
на директора на РИОСВ – Перник за забрана на неговата експлоатация. Заповедта е
доведена до знанието на кмета на общината. Безспорно е установено и че на
датата на нарушението депото е било
действащо, т.к. на него е имало изхвърлени строителни, битови и растителни отпадъци
от скоро време. Данните са включени в съдържанието на КП от проверката. Този КП
в битието на официален писмен документ не е оспорен от жалбоподателя и е годно
доказателство за вписаните в него факти и обстоятелства. Данните в протокола са
потвърдени и от приобщените свидетелски показания на контролните органи.
Показнията на св.Подгорска са изолирани от останалия доказателствен материал,
поради което не носят нужната доказателствена стойност досежно твърдяната от
свидетелката липса на нови складирани отпадъци в депото. Доказателствата за
предприети действия на кмета по изпълнение на забраната за експлоатация на
общинското депо не освобождават дееца от отговорност, т.к. не са довели до
изпълнение на задължението по чл.19, ал.3, т.15, пр.1 от ЗУО. Отделно от това,
законът не предвижда освобождаване от отговорност на кмета при възлагане на
правомощията на други длъжностни лица или при наличие на изключителни или
форсмажорни обстоятелства.
Противно
на твърдението на касатора, АНО не дължи посочване на конкретните мерки, които
деецът не е предприел, т.к. по смисъла на задължението по чл.19, ал.3, т.15,
пр.1 от ЗУО в рамките на оперативната самостоятелност на органа е преценката за
най-добрите и ефективни мерки с цел достигане до съставомерния резултат – да не
се допуска изхвърляне на отпадъци на неразрешено за това място.
Правилен
е и извода на съда, че неизпълнението на задължението по чл.19, ал.3, т.15,
пр.1 от ЗУО се санкционира по състава на чл.151, ал.2, т.6, пр.1 от ЗУО. Налице
е виновно извършено нарушение при непредпазливата форма на вина, наказуема по
общото правило на чл.7, ал.2 от ЗАНН. В съответствие с критериите по чл.27,
ал.1-3 от ЗАНН съдът е намалил наложения размер на глобата до минималния такъв
във връзка с целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН. Съответен на
доказателствата по делото е и извода на съда за отсъствие на маловажност на
случая по чл.28 от ЗАНН във връзка с предпоставките по чл.93, т.9 от НК.
Липсата на надлежни мотиви на АНО за немаловажност не е съществено процесуално
нарушение, т.к. преценката на органа подлежи на съдебен контрол по см. на ТР №1/12.12.2007г.
на ВКС по н.д.№1/2007г., ОСНК.
Осъждането
на жалбоподателя за деловодни разноски съответства на правилата по чл.63, ал.3
и ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.160 от ЗУО и като такова е правилно.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в
сила.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260124/29.03.2021г.
по а.н.д. №1046/2020г. на РС – Дупница.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.