Р Е Ш Е Н
И Е № 260201
гр.Пловдив, 13.05.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито
съдебно заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и първа година, в
състав
СЪДИЯ:
Росица Кюртова
секретар: Ваня Казакова,
като разгледа
докладваното от съдията т.дело №1125 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищците Л.В.Н., ЕГН **********, Д.Г.Н., ЕГН **********,
и В.Л.Н., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв.С.Ч.,
съдебен адрес ***, твърдят, че при пътнотранспортно произшествие на 22.09.2018
г. е загинал П. В.Н., ЕГН ********** – брат на първия ищец и син на вторите
двама. Твърдят, че виновен за произшествието и настъпилата от него смърт е Х.Б.М.,
която при управление на автомобил Тойота Хайлукс с
рег.№****, в гр.Сопот, на кръстовището между улиците „Иван Вазов“ и
„Манастирска река“, при маневра завой на ляво е отнела предимството на
мотоциклет Сузуки ГСХ-Р 1000, управляван от П. Н.,
вследствие на което е последвал удар между двете превозни средства и е
настъпила смъртта на последния поради несъвместими с живота увреждания.
Поддържа се, че водачът на лекия автомобил Сузуки е
нарушила правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 и ал.2, чл.45, ал.1,
чл.50, ал.1 ЗДвП и чл.46, ал.2 ППЗДвП. Изтъква се, че
внезапната смърт на техния родственик е причинила непреодолима болка на ищците.
Излагат се подробни твърдения относно това по какъв начин са живели приживе в
едно семейство и колко близки, трайни и дълбоко емоционални са били отношенията
им с починалия. Изтъкват се изживените от ищците душевни болки и страдания,
стрес, потиснатост, безпокойство, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и пр., дължащи
се на загубата. Твърди се, че към датата на произшествието гражданската
отговорност на виновния водач е била застрахована от ответника. Пред същия е
предявена извънсъдебна претенция, останала неудовлетворена. Въз основа на
изложените обстоятелства е формулиран петитум
ответникът да бъде осъден да заплати следните суми: на ищеца Л.В.Н. – 26 000
лв., частично от 120 000 лв., на ищеца Д.Г.Н. – 100 000 лв., частично от 200
000 лв., и на ищеца В.Л.Н. – 100 000 лв., частично от 200 000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди в следствие смъртта на П. В.Н.,
настъпила при твърдяното застрахователно събитие. Претендира се законна лихва
за забава, считано от изтичане на 15-дневен период след предявяване на извънсъдебната
претенция от 04.12.2018 г. (уточнение в допълнителната искова молба).
Претендират се разноски.
Ответникът „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ №89Б,
представлявано от К.Ч. и Б. В., чрез пълномощник адв.М.М., оспорва исковете. Признава съществуването на
застрахователно правоотношение по отношение лекия автомобил с рег.№**** към
датата на произшествието. Оспорва твърденията, че сблъсъкът е настъпил поради
виновно и противоправно поведение на застрахования
водач Х.М., както и наличието на причинна връзка между настъпилата смърт и
поведението на последната. Оспорва посочения от ищците механизъм на
произшествието. Възразява, че смъртта е пряк резултат единствено от поведението
на мотоциклетиста, който се е движел с изключително висока скорост, не е успял
да реагира адекватно и да заобиколи спрелия на ляв
завой автомобил при наличие на обективна възможност за това, управлявал е
мотоциклета след употреба на алкохол над допустимата по закон концентрация,
както и след употреба на наркотични и/или упойващи вещества. Евентуално
възразява, че горното поведение на починалия П. Н. е допринесло за настъпване
на вредите и е налице съпричиняване. Оспорва между
починалия и ищеца Л.Н. да е съществувала постоянна, трайна и дълбоко
емоционална връзка. Прави и възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение. По иска за мораторно обезщетение
възразява, че евентуално дължи такова, считано от изтичане на три месеца след
уведомяването му от застрахования водач, или от 05.02.2019 г., тъй като е
уведомен от М. за процесното ПТП на 05.10.2018 г.
Като трето лице-помагач на ответника е
конституирано „ЗД ЕВРОИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес гр.София,
бул.“Христофор Колумб“ №43, с оглед възраженията на ответника, че участие в
произшествието има и застрахован при последното дружество товарен автомобил. В
отговор на исковата молба третото лице-помагач оспорва исковете. Оспорва
механизма на ПТП, посочен от ищците, както и наличието на причинна връзка със
смъртта на П. Н.. Възразява по размера на исковете, който счита за завишен.
Споделя възражението за съпричиняване на ответника.
Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор, а това се
установява и от приложените по делото удостоверения за родствени връзки,
издадени от Община ****, че ищците Д.Г.Н. и В.Л.Н. са родители на П. В.Н., ЕГН **********,
а ищецът Л.В.Н. е брат на същото лице. Установява се от приложения препис-извлечение
от акт за смърт, че П. В.Н. е починал на 22.09.2018 г. в гр.Сопот.
От приетия по делото
констативен протокол за ПТП с пострадали лица се установява, че на 22.09.2018 г.
се е състояло пътнотранспортно произшествие в гр.Сопот, на кръстовище между
улиците „Иван Вазов“ и „Манастирска река“, при което е починал П. В.Н. – водач
на мотоциклет Сузуки ГСХ-Р 1000 с рег.№****. Като
участници в ПТП са посочени още: Х.Б.М., управлявала ППС Тойота Хайлукс с рег.№****, и Ц.С.В., управлявал ППС Ивеко 35С 11В с рег.№****. Посочено е в протокола, че
причините за ПТП са в процес на изясняване.
Признато е за безспорно
в отношенията между страните по делото, че за автомобила Тойота Хайлукс с рег.№**** е сключен договор с ответното дружество
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на покритие,
обхващащ датата на застрахователното събитие, като това се установява и от
приложената справка от база-данни към Гаранционен фонд. Според последната
застраховката е валидна за периода от 28.06.2018 г. до 27.06.2019 г.
Установява се, че ответното
дружество е сезирано с извънсъдебна претенция от ищците на 04.12.2018 г. С
писмо от 12.12.2018 г. застрахователят е изискал от
молителите представяне на допълнителни документи – протокол за оглед на
местопроизшествие, скица и фотоалбум на ПТП, протоколи за разпит на свидетели,
съдебномедицинска и автотехническа експертизи и
влязъл в законна сила акт за вина.
Приет е като писмено
доказателство протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум към него. От
същите се установява, че товарният автомобил Тойота Хайлукс
с рег.№****, застрахован при ответника, е намерен на мястото на произшествието
върху разделителната линия, навлязъл с предните и задната лява гума в лентата
за насрещно движение на бул.“Иван Вазов“ в гр.Сопот, при кръстовището с
ул.“Манастирска река“. На северната пътна лента на булеварда е констатиран
участък от асфалт, посипан на места с пясък и чакъл, започващ от ул.“Манастирска
река“, като натрупването с пясък и чакъл на места достига 8 см. Мотоциклетът Сузуки е констатиран паднал на лявата си страна с предно
колело върху разделителната линия.
Според приетия по делото
протокол за химическа експертиза от 27.09.2018 г. в изследваните проби от кръв,
взети от П. Н., не е установено наличие на етилов алкохол.
Приети са три авто-технически експертизи. От тях съдът намира за
най-обективна и компетентна, предвид това, че е изпълнена от три вещи лица,
най-всеобхватна, предвид това, че е работила върху целия доказателствен материал
по делото и имала възможност да обсъди предходните експертизи, както и
неоспорена от страните – последната тройна авто-техническа
експертиза, приета в съдебно заседание на 13.04.2021 г. Механизмът на
настъпване на ПТП според това заключение е следният: П. Н. е управлявал
мотоциклет Сузуки на задна гума със скорост около 120
км/ч по платното за движение на бул.“Иван Вазов“ в гр.Сопот в посока от изток
на запад. През това време водачът на т.а. Тойота Хайлукс
Х.М. е спряла последния автомобил по същия път в посока от запад на изток (в
насрещната пътна лента). Когато мотоциклетът е бил на около 141,55 м, М. е
потеглила, като е предприела маневра завой на ляво към ул.“Манастирска река“,
след което отново е спряла. Спирачната система е задействана в момента на
навлизане на т.а. Тойота в насрещната лента. В този момент мотоциклетът се е
намирал на около 84,51 м. Когато мотоциклетът се е намирал на около 68,40 м от
мястото на удара, Н. е приземил предното колело и е задействал спирачките на
мотоциклета. Въпреки това след около 2,15 сек е настъпил удар между мотоциклета
и автомобила Хайлукс, който е бил неизбежен. Ударът е
настъпил в предната лява част на мотоциклета и в предната дясна част на
т.а.Тойота. След удара тялото на П. Н. е изхвърчало от мотоциклета и е паднало
на платното за движение, като е попаднало между предното и задното леви колела
на т.а.Ивеко, който по това време се е движил по южната
лента за движение. Настъпило е прегазване на главата на Н. от задно ляво колело
на буса. Непосредствено преди удара, след като е
задействана спирачната система, скоростта на мотоциклета е била 94 км/ч. Водачът
на т.а. Тойота е имала възможност да предотврати удара, ако не навлиза в
северната лента на платното, полагаща се за движение на мотоциклета. В момента
на навлизане на автомобила в северната лента за движение мотоциклетистът се е
намирал на разстояние по-малко от дължината на опасната зона при движение със
скорост 120 км/ч и не е имал възможност да предотврати настъпването на удара
чрез безопасно спиране. Същата възможност би била налична при движение със
скорост 100 км/ч или по-ниска на мотоциклета. Водачът на мотоциклета е имал
възможност да предотврати настъпването на удара и ако заобиколи
спрелия пред него т.а.Тойота Хайлукс и премине през
коридора от 4,30 м, с който е разполагал южно от автомобила. Причини за
настъпване на произшествието според експертизата са: движението на мотоциклета
със скорост 120,78 км/ч на задно колело, при което при приземяването и
задействането на спирачната система мотоциклетистът е загубил контрол върху
управляваното от него превозно средство и не е успял да заобиколи
автомобила, на следващо място – навлизането на т.а.Тойота Хайлукс
в северната лента на платното за движение, полагаща се на мотоциклета, при
което е отнета възможността на последния безопасно да премине, движейки се в
южната част на северната лента. Според експертизата при потеглянето на ляво
водачът на т.а.Тойота е имал видимост към мотоциклета и е могла да го види.
Няма данни, препятстващи или ограничаващи видимостта й. В съдебно заседание
вещите лица поясняват, че на това място няма възвишение, отсечката е права и
водачката на товарния автомобил не е имала пречки да види мотоциклетиста. Ако
скоростта на моториста беше в рамките на допустимата за населено място от 50
км/ч, най-вероятно автомобилът Тойота щеше да извърши маневрата си на ляво, без
да се налага да спира.
От приетата по делото
медицинска експертиза се установява, че причина за смъртта на П. Н. е тежка
черепно-мозъчна травма, довела до счупване на черепния покрив и черепната
основа в средна черепна ямка и прекъсване на мозъчния
ствол на нивото на моста и предния мозък. Смъртта на Н. е в пряка
причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП. Н. е пострадал като моторист,
блъснал се челно в автомобила Тойота Хайлукс с рег.№****
с последващо падане на пътното платно и прегазване от
товарен автомобил Ивеко с рег.№****. Най-вероятно
черепно-мозъчната травма е получена при прелитане и последващо
падане върху платното за насрещно движение. Предвид тежестта на увреждането и
силата на удара, ролята на предпазната каска е била нищожна.
От медицинската част на
приетата по делото комплексна съдебна автотехническа
и медицинска експертиза (отговор на въпрос 5.14) се установява, че при
първоначалното съприкосновение с автомобил Тойота пострадалият не е получил
травматични увреждания. Основните травматични увреждания са причинени от удара
в т.а.Ивеко и последващото
падане на пътната настилка.
Прието е заключение на
съдебно-психиатрична експертиза, според което ищците са преживели остра
стресова реакция с последващо разстройство на
адаптацията в резултат от смъртта на техния син и брат П. Н., характеризиращи
се с различни по интензивност негативни психични симптоми – тревожност,
напрежение, мъка, понижена самооценка, емоционална лабилност. Всички те са
преминали през съответните фази на траура, без да развият психично заболяване.
В резултат от непоправимата травма, при тях продължават да персистират
емоционални и невротични оплаквания.
Разпитани са като
свидетели Х.М. и Ц.В. – водачите на т.а.Тойота и Ивеко,
участници в процесното произшествие. От показанията
на първата се установява, че при отбивката за „Аневската крепост“ свидетелката се пристроила в ляво по
посока на крепостта, за да предприеме ляв завой. Спряла и изчакала група
мотористи, които се движели в насрещната лента и направо. След преминаването им
свидетелката отпуснала педала за спирачка (автомобилът й бил с автоматични
скорости) и предприела движение напред и наляво, без да натиска педала за
газта. Тогава забелязала, че насреща се движи още един моторист и натиснала
отново спирачка. В този момент колата вече била навлязла в лентата за насрещно
движение. Мотористът се движел с висока скорост и праволинейно до един момент,
в който се проявило отклонение в поведението му („някаква лека борба с
мотора“), в резултат от което променил посоката си на движение и се насочил в
дясно – право към автомобила на свидетелката. Настъпил удар в предната дясна
част на автомобила, моторът останал на пътното платно, а тялото на моториста
продължило движението си. От дясно свидетелката видяла един бял бус и до него каската на моториста, а тялото на моториста
било до банкета. Извикана била полиция. Междувременно колите не били местени.
Свидетелката видяла непосредствено преди удара, че мотористът е с каска на
главата си.
От показанията на св.В.
се установява, че същият управлявал микробус Ивеко и
се движел в посока към гр.Сопот, в лентата за движение на св.М.. Забелязал
автомобила на последната, пристроен в лявата част на лентата на кръстовището за
с.Анево да изчаква насрещното движение. Видял, че автомобилът потеглил леко на
ляво и навлязъл с около половин метър в насрещната лента, след което спрял.
Насреща се движел мотоциклет. Свидетелят не станал пряк очевидец на удара, тъй
като в това време заобикалял от дясно спрелия пред него автомобил, за да
продължи направо. Но когато се изравнил с този автомобил, чул силен трясък и
видял, че човекът лети срещу микробуса. Последвал удар на тялото на моториста в
микробуса. Когато свидетелят преустановил движението на буса,
видял моториста паднал на земята.
Относно преживените от
ищците страдания във връзка със загубата на техния син и брат са разпитани
трима свидетели. От показанията им се установява, че семейството на ищците и
починалия П. Н. е било сплотено и задружно. Живели са заедно, като в последно
време ищецът Л.Н. често пътувал и отсъствал от дома. Обичали се и нямали
пререкания и неразбирателство. Новината за смъртта на П. била много тежко
понесена от родителите му. Шокът продължил дълго време. Още не можели да се
оправят. Не били същите лъчезарни, весели и разговорливи хора. Установява се,
че ищецът Л.Н. и брат му приживе поддържали добри и искрени братски и
приятелски отношения. Двамата имали сходни интереси и споделяли всичко.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.
В конкретния случай се
установява и няма спор, че застрахователят е бил сезиран от тримата ищци, но не
е определил и изплатил обезщетение на същите. Следователно процедурата за
доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за последните
резултат, което прави преките искове по чл.432 КЗ допустими.
Съгласно чл.432 КЗ
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“. В тази връзка се
констатира, че между ответника и собственика на лек автомобил товарен автомобил
Тойота Хайлукс с рег.№**** е възникнало валидно
застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите, по силата на който застрахователят
се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.477, ал.2 КЗ по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани
са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното
превозно средство на законно основание. Съответно трети ползващи се от
застраховката лица са всички лица, с изключение на лицето, което отговаря за
причинените вреди – чл.477, ал.3 КЗ.
В рамките на срока на
действие на застраховката е настъпило застрахователно събитие – възникнала е
отговорност на водача на застрахования автомобил за вреди в резултат от
причинено от същия пътнотранспортно произшествие. Елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане се установяват според съда от събраните
доказателства и това са: противоправно поведение на делинквента, вреди, причинна връзка между противоправното поведение и вредите, както и вина на прекия
причинител. От всички събрани по делото доказателства – протокол за оглед на
местопроизшествие, свидетелски показания, съдебно-технически експертизи, се
установява по неоспорим начин, че в момента на удара автомобилът, управляван от
св.М., се е намирал на кръстовището, позициониран за маневра завой на ляво по
ул.“Манастирска река“ и навлязъл в лентата за насрещно движение. Установява се,
че св.М. е имала видимост към мотоциклета, движещ се насрещно, в момента, в
който е предприела тази маневра. От показанията й се установява, че същата е
била наясно, че мотоциклетът се движи с голяма скорост. Същевременно, същият се
е движил по пътя с предимство, тъй като съгласно чл.37, ал.1 от Закона за
движение по пътищата при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства. Съответно св.М. е била длъжна да пропусне
насрещно движещото се превозно средство, преди да предприеме маневрата.
Съгласно чл.25, ал.1 ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи
пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Св.М. не
е изпълнила визираното задължение, тъй като преди предприемане на маневрата
завой на ляво, не е съобразила посоката, местоположението и скоростта на
движение на мотоциклетиста, не е съобразила пътните условия, не се е убедила,
че няма да създаде опасност за този участник в движението. Същата е имала
видимост към него, съзнавала е, че той се движи с висока скорост и въпреки това
е навлязла в лентата за насрещно движение. Независимо, че не е заела цялата
лента и според експертизите в ляво от нея е останал коридор за преминаване,
достатъчен за мотоциклет, от доказателствата се установява, че самото
предприемане на маневрата е довело до промяна в поведението на мотоциклетиста –
същият е променил посоката си на движение. С оглед високата си скорост не е
могъл да спре своевременно и е направил опит да избегне удар, насочвайки
превозното си средство в опит да заобиколи автомобила
от дясната му страна, но в този момент автомобилът е преустановил движението си
и е настъпил ударът. Поведението на св.М. е противоправно,
тъй като противоречи на разпоредбите на чл.25, ал.1 и чл.37, ал.1 ЗДвП. То се
намира в причинна връзка с произшествието, тъй като ако свидетелката не беше
предприемала маневрата, а беше изчакала метоциклетиста
да премине, удар нямаше да настъпи. В тази насока според последната приета по
делото тройна авто-техническата експертиза, която
съдът кредитира по посочени по-горе съображения, една от причините за произшествието
е навлизането на т.а.Тойота Хайлукс в северната лента
на платното за движение, полагаща се на мотоциклета, при което е отнета
възможността на последния безопасно да премине, движейки се в южната част на
северната лента. Няма значение, че пряко смъртта на П. Н. е настъпила при удар
в друго превозно средство или при падането му на земята, тъй като изначално
това нямаше да настъпи, ако не беше отнемането на предимство от страна на св.М..
Ето защо съдът намира, че са налице предпоставки от св.М. да бъде търсена деликтна отговорност. Съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното. От доказателствата по делото не се опровергава посочената
презумпция. Напротив, според експертите, при предприемане на маневрата св.М. е
имала видимост към мотоциклетиста, от собствените й показания се установява, че
същата е съзнавала, че последният се движи с повишена скорост, същият ден на
това кръстовище движението е било динамично, както се установява от показанията
на св.Ц., необходимо е било повишено внимание. От протокола за оглед на
местопроизшествие се установява, че в ляво от автомобила, където е следвало да
премине мотоциклетистът, пътят е бил насипан с пясък и чакъл, което също е
следвало да бъде съобразено. Следователно установява се и, че поведението на
прекия причинител е виновно – непредпазливо.
Българското материално право признава право на
обезщетение за неимуществени вреди от смърт в полза на родителите на починалия
(в този смисъл постановления на Пленума на ВС №4/61 г., №5/69 г. и №2/84 г.),
като прякото право по чл.432 КЗ има вторичен характер спрямо деликтното право, следователно ищците Д.Н. и В.Н. се явяват
материалноправно легитимирани да претендират
обезщетение направо от застрахователя.
От горното следва, че обективните предпоставки на
исковете на посочените лица по чл.432 КЗ са налице в конкретната хипотеза и
същите искове се явяват доказани по своето основание.
Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост. При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на деянието,
обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и пр. (В
този смисъл Постановление на Пленума на ВС №4/1968г.) Следва да се преценят
вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността
и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и
неудобства. Съобразявайки тези указания, съдът констатира, че в резултат от деликта ищците Д. и В. Н. са претърпели неимуществени
вреди. Преживели са и продължават да изживяват неизлечима душевна болка и
страдание от загубата на дете в млада възраст. От свидетелските показания се
установява, че починалият П. Н. е живял заедно с родителите си в едно
домакинство, били са задружно и сплотено семейство, обичали са се, уважавали са
се, нямали са неразбирателства. От това следва, че между ищците Д. и В. Н. и
починалия са съществували трайни, топли и емоционални взаимни майчини, бащини и
синовни отношения. След смъртта на сина им, животът на ищците се е променил
коренно. Те вече не са така „лъчезарни, весели и разговорливи хора“, както
споделя един от свидетелите. Родителите са станала затворени, преживели са
според психиатричната експертиза разстройство на адаптацията в резултат от
смъртта на техния син, характеризиращо се с тревожност, напрежение, мъка,
понижена самооценка, емоционална лабилност. От свидетелските показания се
установява, че родителите са тъгували силно и продължават да тъгуват по същия
начин за загубата на сина си при въпросния инцидент. Загубата им не може да
бъде запълнена.
Въз основа на така обсъденото, съдът намира, че
справедливото обезщетение за ищцатите Д. и В. Н.,
съобразно доказаните по делото страдания и други морални вреди, които са
претърпели, както и съобразно общоприетите критерии за справедливост, се свежда
до сумата 200 000 лв. на всеки един от тях.
Възраженията на ответника за това, че починалият П.
Н. е допринесъл за настъпилия резултат със собственото си противоправно
поведение, съдът намира за доказани и основателни. Съпричиняването
на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между противоправно
поведение на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. В тази връзка от приетата
по делото тройна експертиза се установява, че първа причина за произшествието е
движението на мотоциклета със скорост 120,78 км/ч на задно колело, при което
при приземяването и задействането на спирачната система мотоциклетистът е
загубил контрол върху управляваното от него превозно средство и не е успял да заобиколи автомобила. Произшествието е настъпило в рамките
на населено място, където скоростта за движение, при липса на други
ограничения, е 50 км/ч. – чл.21, ал.1 ЗДвП. Същевременно мотоциклетът се е
движел със скорост двукратно и повече надхвърляща разрешената. Тази скорост е
попречила на адекватната му реакция спряло създалата се пътна ситуация,
мотористът не е могъл да предприеме екстрено спиране, не е могъл да овладее
мотоциклета, като ударът е настъпил с голяма скорост. Според вещите лица, ако Н.
се е движел със скорост в рамките на разрешената, произшествието нямаше да
настъпи. Ето защо съдът намира, че това противоправно
поведение се намира в причинна връзка със смъртта на пострадалия, за това
възражението за съпричиняване е основателно. За
пълнота следва да се отбележи, че не се доказват възраженията за други
нарушения на закона – шофиране без предпазна каска и употреба на алкохол. Силно
завишената скорост, обаче, е достатъчна, за да обоснове принос в настъпването
на смъртоносния резултат, поради което така определеното обезщетение следва да
бъде редуцирано с 60 %. Така в полза на ищците Д. и В. Н. следва да се присъди
обезщетение в размер 80 000 лв. на всеки от тях, като исковете се
отхвърлят за разликата над този размер до сумата 100 000 лв., заявена
частично от 200 000 лв., като неоснователни.
Ищците претендират лихва за забава върху
присъденото обезщетение, считано от 20.12.2018 г. (след изтичане на 15 дни от
предявяване на извънсъдебната претенция от 04.12.2018 г.) Съгласно чл.429,
ал.3, изр.2-ро КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429,
ал.2, т.2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от
по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент
или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна
претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В случая, съдът
приема, че застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на 05.10.2018
г. от св.М., както сам признава в отговора на исковата молба и в каквато насока
е представено описание на застрахователно събитие на л.53 по делото, поради
което за претендирания период – от 20.12.2018 г. до
окончателното плащане ответникът дължи законна лихва за забава върху
застрахователното обезщетение за неимуществени вреди. (Така в Решение
№167/30.01.2020 г. на ВКС по т.д.№2273/2018 г., ІІ т.о.)
От доказателствата по делото, според съда, не се
установява материалноправната легитимация на ищеца Л.Н.,
поради което исковете на същия следва да бъдат отхвърлени. С ТР №1/2016 г. на
ВКС, ОСГТНК, е предвидена възможност за присъждане на обезщетение и на други
лица, извън посочените в Постановления № 4/61 г., № 5/69 г. и №2/84 г. на Пленума. Прието е, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. Според мотивите на решението,
особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и
сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта
на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления №
4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение
имат само най-близките на починалия.
В аспекта на горното и с оглед събраните по делото
свидетелски показания, съдът намира, че не са установени конкретни особени
житейски обстоятелства по смисъла на тълкувателното решение, при които
привързаността на ищеца с починалия му брат да е била по-силна и надхвърляща
интензитета на нормално присъщите за родствената връзка отношения. От
свидетелите се установява, че между братята са съществували отношения на обич и
привързаност, били са приятели, но това според съда са нормални за братската
връзка и присъщи за нея отношения, които не се отличават с изискуемия от
тълкуването интензитет. Починалият П. Н. е имал родители – майка и баща, с
които е споделял общо жилище и домакинство, които са полагали грижи за него
през целия му живот. Не се установява ищецът Л.Н. да е полагал заместваща
грижа, например поради липса, отсъствие на родителите или на някой от тях.
Ищецът Л.Н. има свое семейство, от показанията на съпругата му се установява,
че същият е пътувал и често е отсъствал от дома. Не се установява да е налице
изключение по смисъла на тълкувателното решение, налагащо присъждане на
обезщетение в полза на това лице. (В тази насока Решение №17/16.03.2021 г. на
ВКС по т.д.№291/2020 г., ІІ т.о.) Ето защо съдът намира, че този иск не е
доказан по своето основание и следва да бъде изцяло отхвърлен.
При този изход на спора и
с оглед направените от двете страни искания, всяка от тях има право на разноски
на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищците претендират
разноски по списък на л.414 от делото, в това число възнаграждения на вещи лица
в общ размер 1 300 лв. От приложените по делото платежни документи е
видно, че сумите са заплатени от ищцата Д.Н., на която следва да бъде присъдена
съразмерна част, равна на 1 040 лв. Ищците претендират и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
За присъждане на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА пред съда следва да
бъдат представени доказателства, че е уговорена безплатна адвокатска защита на
едно от основанията, посочени в ал.1 на чл.38 ЗА, като конкретното основание
следва да фигурира в договора за адвокатска защита. В договора за правна защита
и съдействие с адв.К.Г., последният процесуален представител,
е уговорена безплатна защита на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, в която хипотеза
следва да се присъди възнаграждение в полза на адвоката на основание чл.38,
ал.2 ЗА. Последното следва да се определи на база уважения материален интерес
по исковете на ищците Д.Н. и В.Н. (80 000 лв.), съобразно чл.7, ал.2, т.5
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е в размер
2 930 лв. за всеки ищец, общо 5 860 лв. Не са представени доказателства,
че адвокатът е регистриран по ЗДДС, поради което не следва да се приложи §2а от
Наредбата.
Ищците са освободени от
държавна такса в производството по реда на чл.83, ал.2 ГПК и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва да заплати сумата 6 400 лв. – държавна такса в размер 4 % от 160 000
лв., до която сумарна част исковете им са счетени за основателни, по сметка на
ПОС, в полза бюджета на съдебната власт.
Ответникът е направил и
претендира в списък по чл.80 ГПК разноски за възнаграждения на вещи лица в общ
размер 500 лв. Не следва да се присъждат на ответника разноски за
възнаграждения на свидетели, тъй като такива не са изплатени на свидетелите и
същите подлежат на връщане при поискване от страната. Ответникът претендира и адвокатско
възнаграждение в размер 6 636 лв. за защита по исковете на Д. и В. Н.,
уговорено в представения по делото договор за правна защита и платено по банков
път на пълномощника, в уверение на което са представени фактура и преводно
нареждане. От общия размер на тези разноски 7 136 лв. по съразмерност на
ответника следва да се присъдят 1 427,20 лв. В полза на ответника и в
тежест на ищеца Л.Н. следва да се присъди пълният размер на платеното за защита
по иска, предявен от същия, адвокатско възнаграждение в размер 1 572 лв.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Витоша“ №89Б, представлявано от К.Ч. и Б. В., да заплати на Д.Г.Н., ЕГН **********, и В.Л.Н., ЕГН **********,***,
сумата по 80 000 лв. (осемдесет хиляди лева) на
всеки от тях, ведно със законна лихва от 20.12.2018 г. до окончателното
плащане, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди вследствие смъртта на П. В.Н., ЕГН **********, настъпила при
пътнотранспортно произшествие на 22.09.2018 г. в гр.Сопот, на кръстовище между
улиците „Иван Вазов“ и „Манастирска река“, причинено виновно от водача на автомобил
Тойота Хайлукс с рег.№****, за който автомобил е
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, като ОТХВЪРЛЯ исковете на всеки от тях за разликата над 80 000
лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв., частично от 200 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Л.В.Н., ЕГН **********,***, срещу „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“
№89Б, представлявано от К.Ч. и Б. В., за заплащане на сумата 26 000 лв.,
частично от 120 000 лв., ведно със законна лихва от 20.12.2018 г. до
окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
вследствие смъртта на П. В.Н., ЕГН **********, настъпила при пътнотранспортно
произшествие на 22.09.2018 г. в гр.Сопот, на кръстовище между улиците „Иван
Вазов“ и „Манастирска река“, причинено виновно от водача на автомобил Тойота Хайлукс с рег.№****, за който автомобил е сключен договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“АД.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, представлявано от К.Ч. и Б. В.,
да заплати по сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, сумата 6 400 лв. (шест хиляди и четиристотин лева) – държавна такса по
т.д.№1125/2019 г. по описа на ПОС, ХVІ с.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, представлявано от К.Ч. и Б. В.,
да заплати на адвокат К.С.Г., САК, №**********, адрес ***, сумата 5 860 лв. (пет хиляди
осемстотин и шестдесет лева) – адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, представлявано от К.Ч. и Б. В.,
да заплати на Д.Г.Н., ЕГН **********,***,
сумата 1 040 лв. (хиляда и
четиридесет лева) – деловодни разноски за производството по т.д.№1125/2019
г. на ПОС, ХVІ с.
ОСЪЖДА Д.Г.Н.,
ЕГН **********, и В.Л.Н., ЕГН **********,***, да заплатят на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, представлявано от К.Ч. и Б. В., сумата 1 427,20 лв. (хиляда четиристотин двадесет и седем лева
и 20 ст.) – деловодни разноски по т.д.№1125/2019 г. на ПОС, ХVІ с.
ОСЪЖДА Л.В.Н., ЕГН **********,***, да заплати на „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Витоша“ №89Б, представлявано от К.Ч. и Б. В., сумата 1 572 лв. (хиляда петстотин седемдесет и два лева) – адвокатско
възнаграждение за производството по т.д.№1125/2019 г. на ПОС, ХVІ с.
Решението е постановено
при участието като трето лице-помагач на „ЗД ЕВРОИНС“АД, ЕИК *********,
седалище и адрес гр.София, бул.“Христофор Колумб“ №43.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: