Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. Кюстендил 9.12.2019 г.
В и м е т о
н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:НАДЯ ГЕОРГИЕВА
КАЛИН
ВАСИЛЕВ мл.с.
При секретаря Галина Кирилова и с участието на прокурора от КОП БИСЕР ЛЮБЕНОВ, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНОХД № 384 по описа за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по глава ХХІ във вр. с чл.371 т.2 НПК. Образувано е по ПРОТЕСТ на ДнРП срещу оправдателна Присъда № 46/7.06.2019 г. на ДнРС, постановена по НОХД № 1725/2012 г. по описа на този съд, с която подсъдимите В.А.Т., ЕГН **********, Е.П.Б., ЕГН **********, Г.П.Б., ЕГН **********, Д.П.Б., ЕГН ********** И Д.З.С., ЕГН ********** са признати за невиновни в извършването на две престъпления – по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 НК и по чл.325 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК, извършени на 21.09.2012 г. и са оправдани по тези обвинения.
В протеста са релевирани доводи за постановяване на присъдата при съществено нарушение на процесуални правила, изразяващо се в нарушение разпоредбата на чл.305 ал.3 НПК. Поддържа се, че съдът не е изложил никакви правни съображения за оправдаването на подсъдимите и за двете престъпления, както и че не е кредитирал показанията на всички свидетели на обвинението, без да посочи съображенията си за това. Според прокурора съдът напълно е изключил показанията на св.И., пострадал от престъплението по чл.144 ал.3 НК, също без посочване на мотиви за това, а извършеният доказателствен анализ на гласните доказателства е избирателен и несъответен на фактическата обстановка. Относно показанията на свидетелите В.С.и С.С., приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 ал.5 НПК, са посочени буквално съображенията на защитата, се сочи в протеста, без съдът да е изложил собствени съображения защо кредитира защитната теза относно доказателствената стойност на тези показания. Изложени са и съображения за обективната и субективна съставомерност на престъплението по чл.325 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 НК, както и на това по чл.144 ал.3 НК. Моли се за отмяна на присъдата и постановяване на нова осъдителна присъда и алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ДнРС. Доказателствени искания в протеста не са направени.
Становището на КнОП е за уважаване на протеста поради неправилност и необоснованост на оправдателната присъда
Защитникът на подсъдимия В.Т., производството по отношение на когото е проведено при усл.на чл.269 НПК – адв.А.Р. оспорва протеста и намира присъдата на ДнРС за правилна и законосъобразна, постановена в съответствие със събрания доказателствен материал, а обвинението било скалъпено - че всички подсъдими заплашвали пострадалия и извършвали хулигански действия. Според адв.Р. съдът правилно е преценил показанията на св.И., който имал интерес да твърди, че подсъдимите го заплашвали и че са извършили хулигански действия. Личните мотиви между част от участниците и св.И. не представляват хулигански действия и е факт, че спорът се е провел пред полицейските служители. Конкретното участие на всеки от подсъдимите не е доказано , както и никой от свидетелите не е казал какво точно е направил подс.Т.. С оглед на това адв.Р. моли за потвърждаване на оправдателната присъда по отношение на Т..
Защитникът на подс.Е.Б. – адв.Н.Г. изрази становище за правилност и законосъобразност на протестираната присъда, като се присъедини към становището на адв.Р.. Адв.Г. счита, че подзащитният му не е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпления, за които е обвинен и протестът следва да се остави без уважение.
Защитникът на отсъстващия подсъдим Д.Б. – адв.Е.А. моли за потвърждаване на І-инстанционната оправдателна присъда като правилна и законосъобразна, тъй като съдът е аналзирал всички събрани доказателства, присъдата е мотивирана и е постановен единствено възможният и правилен съдебен акт, с който всички подсъдими са признати за невиновни по повдигнатите им обвинения.
Адв.А.Д., в качеството му на упълномощен защитник на подс.Г.Б. и на служебен защитник на подс.Д.С., моли за оставяне на протеста без уважение и потвърждаване на оправдателната присъда по съображения за недоказаност от обективна и субективна страна и на двете обвинения. Изречената фраза”Мъртъв си, мъртъв си” не представлява закана за убийство, както правилно е приел ДнРС , а изреченото е в смисъл , че И. за тях не съществува. Такава закана според адв.Д. е невъзможно да се осъществи в присъствието на полицаите. А носените от подсъдимите предмети не били годни за убиване, те са ги носели за кураж и самозащита, тъй като от И. е иззет газов пистолет, преправен на боен.
В последната си дума явилите се подсъдими Е.Б. и Д.С. изразиха становище да се потвърди присъдата на ДнРС.
КнОС, след запознаване с доводите и възраженията на страните и с материалите по делото, в рамките на визираните му от чл.313 и сл НПК процесуални правомощия, намери постановената оправдателна присъда за незаконосъобразна като постановена при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, визирани в чл.107 ал.5 НПК и формиращи абсолютното отменително основание на чл.348 ал. 3 т. 2 предл.І-во НПК- избирателно обсъждане на доказателствата и противоречие и непълнота на мотивите, което се приравнява на пълна липса на изискуемите се в съответствие с чл.305 ал.2 и 3 НПК мотиви на присъдата за оправдаването на подсъдимите. Ето защо на основание чл.335 ал.2 НПК тази присъда следва да се отмени изцяло и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, без въззивният съд да се произнася по съществото на обвинението. И това е така, защото при липса на мотиви в съдебния акт на І-инстанционния съд въззивният съд е лишен от всякаква възможност да провери правилността на проверяваната присъда, понеже в нея липсват изложени правни съображения за постановения правен резултат. Съображенията за това са следните:
С обжалваната присъда подсъдимите
:
В.А.Т. – роден *** г. в гр. Дупница, с адрес: гр. Бобов дол,***, българин, българско гражданство, неженен, с основно образование, безработен, неосъждан, ЕГН **********
Е. П.Б. – роден на *** г. в гр.Червен бряг, с адрес: гр. Бобов дол, ***, българин, българско гражданство, осъждан, със средно образование, неженен, работещ, с ЕГН **********
Г.П. Б. – роден на *** г. в гр.Червен бряг, , с адрес: гр. Бобов дол, ***, българин, българско гражданство, неосъждан, със средно образование, неженен, работещ, с ЕГН **********
Д.П.Б. – роден на *** г., в гр.Червен бряг, , с адрес: гр. Бобов дол, ***, българин, българско гражданство, осъждан, с основно образование, неженен, безработен, с ЕГН **********
Д.З.С. - роден на *** г. в гр. Бобов дол, живущ ***, българин, българско гражданство, неженен, със средно образование, безработен, неосъждан, ЕГН **********
са признати за невиновни в това, че на 21.09.2012 година, около 18,10 часа в гр. Бобов дол, ул. „Самуил”, в двора на дом № 23, в съучастие като съизвършители, са се заканили на лицето И. Г. И. от гр.Бобов дол с убийство с думите: „Мъртъв си, мъртъв си” и с това заканване са възбудили основателен страх у И.И. за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, и при условията на чл. 304 от НПК са оправдани по така повдигнатото им обвинение.
Същите подсъдими с присъдата са признати за невиновни и в това, че на 21.09.2012 година, около 18,10 часа в гр.Бобов дол, ул. „***”, в двора на дом № ***, в съучастие като съизвършители, са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото (влезли са без разрешение в двора на къщата и са отправяли обидни думи и закани към И. И., като Е.Б. е хвърлил към И.И. пластмасова макара, Г.Б. е носил със себе си сабя, Д.Б. е носил със себе си метална тръба, а Д.С. е носил със себе си алуминиев кабел, като тези действия са извършени пред служителите на РУП гр. Бобов дол – Н. Ц., П. К., Н. Н. и Р. К.) – престъпление по чл. 325, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и при условията на чл. 304 от НПК са оправдани и по това обвинение.
На първо място фактическата
обстановка, който е възприел І-инстанционният съд, е
възприета едностранчиво и непълно, без да са взети предвид всички събрани по
делото доказателства. Изобщо не са взети предвид показанията на св.С. С.в,/л.460-462 от делото на ДнР/,
който абсолютно конкретно е посочил какво точно са извършили някои от
подсъдимите, на св. М.С./л.462-464
от делото на ДнРС/, на св.И. И.,
дадени пред съдия в ДП.
При възприемане на фактическата обстановка съдът изобщо не е взел предвид и не е обсъдил и показанията на полицейските служители –свидетелите Р. К., и П. К.,като е обсъдил напълно превратно показанията на св. Н. Ц.. Това са полицейските служители, пристигнали на мястото на инцидента и които непосредствено са възприели кой от подсъдимите какво е правил и какво е държал в ръцете си, какви думи са изречени конкретно от някои от подсъдимите и към кого са били отправени те, както и какви действия всеки от подсъдимите е извършил в присъствието на полицаите, респ. кой от тях какво е носел със себе си и какво пък полицаите са извършили.
Въпреки това І-инстанционният съд е описал в мотивите на присъдата си невзетите предвид доказателства, като изобщо не е обсъдил установените от тях факти, а някои доказателствени средства е тълкувал и възприел абсолютно превратно. Не само че е невярна преценката на съда относно показанията на свидетеля Ц., но е налице и грубото им изопачаване по необясними за въззивния съд причини. Защото този свидетел е заявил в приобщените му от ДП показания:”Д. и братята му викаха:”Ще те убием,ще те убием, мъртъв си”, като думите бяха насочени към И. И.”, а съдът е записал в мотивите си, че св.Ц. не бил чул закани от нахлулите в двора лица и не е уточнил от кого са отправени и към кого са отправени, което е абсолютна неистина. Следователно съдът не само че след превратно и непълно тълкуване на доказателствата е установил неправилна фактическа обстановка, но и си е позволил да направи изцяло грешна интерпретация на доказателствата. С всичко това съдът грубо е нарушил разпоредбата на чл. 107 ал.5 НПК. И е възприел една напълно необоснована и неподкрепена от събраните по делото доказателства фактическа обстановка.
Абсолютно неясно за въззивния съд и немотивирано е становището на ДнРС защо кредитира обясненията на подсъдимите. Съдът има свободата по вътрешно свое убеждение, съгласно чл.14 ал.1 НПК, да кредитира или не едно или друго доказателство, вкл. и обясненията на подсъдимите.Само че той трябва да изложи мотивите си за това, което в проверяваната присъда категорично липсва.
При изключително неправилната фактическа обстановка и непълният и неверен анализ на доказателствата, които съдът грубо е пренебрегнал и изопачил при възприемането си, на л.715 от делото на ДнРС, в два абзаца , състоящи се точно от 13 реда, съдът е записал, че подсъдимите не са осъществили и двете престъпления, за които са обвинени, без да обосновава този си извод. Така изразеният от ДнРС подход при мотивиране на взетото решение се приравнява на пълна липса на мотиви по см.на чл.348 ал.3 т.2 предл.І-во НПК. А относно обвинението по чл.325 ал.1 НК задължително следва да се има предвид, че константната съдебна практика в последните години е, че хулиганство има и тогава, когато има личен мотив, но извършените действия излизат извън личния мотив и именно това следва да се преценява от съда, което не е сторено в мотивите на проверяваната присъда.
Като обобщение се извлича единствено възможния правен извод, че протестираната оправдателна присъда е постановена при неправилно установена фактическа обстановка и е напълно лишена от мотиви. Действително присъдата е оправдателна, но при постановяването й изобщо не са обсъждани доказателства, относими към обвинението – показанията на свидетелите –полицейски служители, на свидетелите С. и на св.И., както се сочи в протеста, което е грубо нарушение на чл.305 ал.2 и 3 НПК,
В контекста на изложеното съдът следва да посочи, че изобщо не споделя доводите на защитниците за правилност и мотивираност на присъдата. Тя ги удовлетворява като краен резултат, който обаче е постановен при грубо пренебрегване на процесуалните правила на чл.107 ал.5 НПК, изразило се в необяснимо изопачаване и превратно тълкуване на доказателства, на чл.14 ал.1 НПК и чл.305 ал.2 и 3 НПК относно задължението на съда за обсъждане по вътрешно убеждение на всички събрани доказателства и на противоречията между тях. Следва да се посочи още, че невзетите предвид свидетелски показания достатъчно конкретно отразяват действията на отделните подсъдими.
По изложените съображения и на основание чл.335 ал.2 НПК, тъй като не може сам да отстрани допуснатите фрапантни, но отстраними съществени процесуални нарушения от ДнРС, въззивният съд ще отмени изцяло І-инстанционната оправдателна присъда и ще върне делото за ново разглеждане от друг състав на ДнРС от стадия на съдебното заседание.
При новото разглеждане на делото І –инстанционният съд следва да проведе съдебното следствие при спазване разпоредбите на чл.107 ал.2 и 3 НПК. След това, при постановяване на съдебния си акт, следва да вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на цялостно и пълно обсъждане на всички доказателства и противоречията между тях, което да изложи мотивите си съгласно изискванията на чл.305 ал.2 и 3 НПК, като вземе предвид и настоящите съображения за констатираната липса на мотиви в проверяваната присъда. При обсъждане правната страна на обвиненията следва да се направи характеристика както на обективната, така и на субективната страна на всяко от престъпленията, както и да се обсъди авторството им по отношение на всеки един от подсъдимите поотделно. А ако обвинението, след провеждане на задълбочено съдебно следствие, се окаже недоказано за някои от подсъдимите, съответно няма пречка те да бъдат оправдани. При новото разглеждане на делото и при постановяване на съдебния си акт І-инстанционният съд следва да отговори и на оплакванията в протеста по съставомерността на обвиненията, по които въззивният съд поради констатираното отменително основание не може да вземе становище в настоящото решение. Само при спазване на тези условия може да се стигне до правилното приложение на материалния и процесуалния закон.
Предвид гореизложеното и на осн.чл.335 ал.2 във вр. с чл. 348 ал.3 т.1 и 2 НПК, Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Присъда № 46/7.06.2019 г. на ДнРС, постановена по НОХД № 1725/2012 г. по описа на съда и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: