Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр.София, 26.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет и осми май през
2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА
ПЛАМЕН
ГЕНЕВ
при
секретаря Антоанета Петрова като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 4112 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 14.01.2019
г. на ищеца С.Х.М. срещу решение № 562418/14.12.2018 г., постановено по гр.
дело № 30063/2018 г. по описа на СРС, 113 състав, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“, иск с правно основание чл.
405, ал. 1 КЗ за сумата от 2 608,80 лв. – обезщетение за имуществени вреди
от настъпило на 26.02.2018 г. застрахователно събитие и иск с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 41.39 лв.-обезщетение за забава за периода
15.03.2018 г. – 10.05.2018 г. С решението ищецът е осъден на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК да заплати на ответника сумата от 500 лв. – разноски по делото.
В жалбата се твърди,
че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния и
процесуален закон. Поддържа се, че в противоречие със събраните по делото
доказателства, СРС е приел, че не са ангажирани такива за настъпилото
застрахователно събитие. Този извод се опровергава, както от приетите по делото
писмени доказателства – уведомление от 26.02.2018 г. и изготвения след огледа
на увреденото имущество от страна на застрахователя протокол от 28.02.2018 г.,
въз основа на който е образувана преписка по щета № **********/264-18., така и
от последвалия отказ на застрахователя с мотив, че настъпилото увреждане е причинено
от титуляря по застрахователната полица. Отделно от това обстоятелството за
настъпило застрахователно събитие изобщо не е било спорно между страните.
Спорен е въпросът дали настъпилото събитие представлява покрит риск според
Общите условия на застрахователя или не. Възражението на ответника е, че същият
не дължи плащане на застрахователно обезщетение по силата на т.2.3 от глава X на ОУ, а именно
поради факта, че щетата е причинена умишлено от застрахования. По делото обаче
не са ангажирани каквито и да било доказателства в тази насока, а тежестта за
установяване на твърдението, че щетата е причинена умишлено от застрахования, е
за ответника-застраховател. С оглед изложеното моли решението на СРС да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения иск да
бъде уважен до размер, установен от СТЕ -2088,00 лв., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, а акцесорния иск – до
размера от 33,06 лв. Претендира присъждане на сторените разноски за двете
инстанции.
Въззиваемата страна –
ответник ЗАД „Б.В.И.Г.“ не е депозирала отговор на въззивната жалба и не взема
становище по нея.
Софийският градски съд като прецени събраните
по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок и срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по
същество е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в обжалваната част, но същото е неправилно по следните
съображения:
Производството
пред СРС е образувано по искова молба от 14.05.2018 г. подадена от С.Х.М., в
която се твърди, че между него и ЗАД „Б.В.И.Г.“ е сключена на 14.12.2017 г. застрахователна
полица „Застраховка за дома“ № 22191786173 с покрити рискове по клаузи от ОУ
към полицата : А - недвижимо и движимо имущество; В – земетресение /сграда или
обзавеждане/; Г – кражба чрез влом; Й – късо съединение и токов удар върху
недвижимо имущество-къща, гараж, ограда и порта, находящи се Банкя, ул. „******,
със срок до 21.12.2018 г. Изложени са обстоятелства, че на 26.02.2018 г. е настъпило
застрахователно събитие – увреждане на гаражната врата на имота вследствие на неправилна
маневра с автомобил, като на същия ден застрахователят е бил уведомен за случилото
се, а на 28.02.2018 г. е извършен оглед от негов представител и е съставен
протокол, в който са описани обстоятелствата, при които е настъпило събитието,
както и самите щети. С писмо № 01271/09.03.2018 г. дружеството е уведомило ищеца,
че счита увредата за умишлено причинена от него – хипотеза разписана в чл.2.3
от Общите условия и е отказал да изплати застрахователна сума. Ищецът е
поддържа, че отказът е неоснователен, тъй като събитието не представлява
изключен риск по смисъла на ОУ, поради което претендира от ответника сумата от 2 608,80
лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, както и сумата от 41,39 лв. - обезщетение за забава в размер на законната
лихва от 15.03.2018 г. (датата на изтичане на 15 дневния срок от представянето
на всички документи пред застрахователя) до 10.05.2018 г.
В
отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете с възражения, че ищецът
не е материалноправно легитимиран да предявява иск по чл.405, ал.1 КЗ, тъй като
не са ангажирани доказателства, че е собственик на увреденото имущество; че
съгласно ОУ на договора, застраховката не покрива вреди на имущество, за които
е отговорен застрахования; че ищецът не е взел необходимите мерки за
предпазване и запазване на застрахованото имущество или останалата част от
него; събитието не е покрит риск по смисъла на ОУ; ищецът не е спазил и
предохранителните мерки, които е следвало да предприеме с цел предпазване на
имуществото от вреди; наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на застрахования.
Първоинстанционният съд е обявил за безспорно между страните обстоятелството, че
последните са субекти на
валидно застрахователно правоотношение с правопораждащ юридически факт -
договор за имуществена застраховка, относно недвижим имот, находящ се в
гр. Банкя.
Видно
от застрахователна полица № 22191786173 за „Застраховка за дома“ със срок на
покритие 22.12.2017 г. – 21.12.2018 г., последната обхваща следните обекти -
къща в гр. Банкя, допълнителна сграда (гараж) и постройки от специален тип
(ограда и порта). Премията е платена от ищеца в деня на сключването на договора
за застраховка. По застрахователното покритие клауза А - недвижимо имущество /
сгради/, застрахователната сума е уговорена на стойност 33 000 лв.
Неразделна част от полицата са и Общите условия, в който са изброени покритите
рискове за клауза А - Недвижимо имущество, между които е и „удар от ППС или от
летящо тяло с екипаж, падащи негови части или товари“. В глава Х от ОУ са
изброени вещи и събития, които не са предмет на застрахователното покритие.
Между тях е и „умишленото причиняване на повреда от застрахования, член на
семейството му или трето ползващо се от имуществото лице“- т.2.3.
Представено
е и заявление за възникнало застрахователно събитие от 26.02.2018 г., в което е
посочено, че увреждането на гаражната врата е станал след удар от МПС при
маневра, конкретизирано е увреденото имущество -счупването на водещи рамки,
довели до нефункционирането на гаражната врата. В протокол от 28.02.2018 г.,
подписан двустранно от страните по делото, след извършен оглед подробно са
описани повредите и обстоятелствата, при които е настъпило увреждането на
застрахованото имущество. В писмо № 01271/09.03.2018 г. е изразено становището
на застрахователното дружество, че събитието попада в изключените от покритие
обстоятелства, а именно тези на т.2.3 от глава Х – умишлено причиняване на
повредата.
С оглед възраженията на ответника, по делото
от страна на ищеца са представени доказателства за собствеността на имота –
нотариален акт за покупката му, акт за въвеждането на къщата в експлоатация и
скица на имота.
От
изслушаното и прието по делото заключение на СТЕ, се установява, че в резултат
на събитието – невнимателна маневра с МПС, при която е повреден долният десен
панел на гаражната врата, което е довело до неговото изкривяване и нарушаване
геометрията на вратата, а оттам изкривяване на планки и смачкване на водещи
ролки. Дадено е заключение, че стойността на ремонта на гаражната врата,
възлиза средно / на база свободни пазарни цени/ на сумата от 2088 лв.
При така установените по делото факти и
обстоятелства, необоснован е изводът на СРС, че ищецът не е ангажирал доказателства
за настъпило на 26.02.2018 г. застрахователно събитие.Този факт е безспорно
установен от представения по делото протокол, съставен след извършен оглед от
представител на ответното дружество и подписан от него, който документ не е
оспорен в срока за отговор от ответника.
Спорният въпрос между страните е дали
настъпилото събитие представлява покрит риск според Общите условия на
застрахователя или не с оглед наведеното от него възражение, че не дължи
плащане на застрахователно обезщетение по силата на т.2.3 от глава X на ОУ, а именно
поради факта, че щетата е причинена умишлено от застрахования.
Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок, като срокът не може да бъде по-дълъг от 15 работни
дни от датата, на която застрахованият е изпълнил задълженията си да уведоми
застрахователя и да представи всички поискани документи.
За
основателността на иска с правно основание чл.405, ал.1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже възникване на валидно
застрахователно правоотношение
по договор за имуществена
застраховка; настъпване в срока на
застрахователно покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи
риска, причинна връзка между това събитие и настъпилите вреди, размер на
вредите. При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже
правопогасяващите претендираното от ищеца вземане факти..
В конкретния случай ищецът е
провел успешно доказване на посочените по-горе обстоятелства, а именно: че
увреденото имущество е бил предмет на сключен между страните застрахователен
договор със срок на застрахователно покритие от 22.12.2017 г. – 21.12.2018 г.; настъпило в
срока на договора застрахователно събитие, представляващо покрит риск - „удар от ППС“;
причинна връзка между събитието и настъпилите вреди; както и техния размер.
Неоснователно е възражението на
ответника, че в случая не дължи изплащане на обезщетение, тъй като увреждането на имуществото е причинено умишлено
от застрахования и съгласно глава X, т.2.3 от Общите условия, застрахователната полица не покрива загуба
или повреда на имущество, причинени умишлено от застрахования. Тежестта да
установи това правоизключващо отговорността му възражение в условията на пълно
и главно доказване е на ответника. В нормата на чл.
408 КЗ са изброени хипотезите, при наличието на които застрахователят може да
откаже плащане на застрахователно обезщетение, а именно: 1/ при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение; 2/. при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице; 3/. при неизпълнение на задължение
по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с
оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие;
4/ в други случаи, предвидени със закон. Въпросът дали увреждането на застрахованото имущество е извършено умишлено
от застрахования, следва да бъде установен с влязла в сила присъда или с
решение по чл.124, ал.5 ГПК, а не инцидентно в производството, в което
гражданският съд се произнася по наличието на предпоставките за ангажиране
отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вредите,
претърпени като последица на твърдяно застрахователно събитие. От страна на
ответника не са ангажирани доказателства в тази насока, поради което
възражението се явява неоснователно. Такова е и възражението му за наличие на
хипотезата на чл.408, т.3 КЗ, тъй като от негова страна не е доказана пряка
причинно-следствена връзка между неизпълнение на конкретно задължение на
застрахования, обявено за „значително“ с оглед интереса на застрахователя по
условията на договора за застраховка, от една страна, и настъпването на
вредоносното събитие – от друга..
При имуществена застраховка обезщетението
е до размера на застрахователната сума и в нейните рамки се определя
стойностния еквивалент на вредите, подлежащи на обезщетяване.Застрахователното
обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото към
момента на застрахователното събитие, а действителната му стойност не може да
надвишава пазарната му стойност. В конкретния случай стойността, необходима за
отстраняване на вредите по застрахованото имущество, определена по средни
пазарни цени към ватата на застрахователното събитие е в размер на 2088 лв., т.е. не надвишава уговорената застрахователна сума,
поради което искът по чл.405, ал.1 КЗ се явява основателен и следва да се уважи
до размера от 2088 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане.
С оглед
гореизложеното, частично основателен и е иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл.405 КЗ.От
представените по делото доказателства се установява, че ищецът е уведомил
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие на 26.02.2018 г., на която
дата са представени и документите. При това положение 15 дневния срок за
определяне и изплащане на обезщетението, изчислен в работни дни съгласно
разпоредбата на чл.405, ал.1 вр. чл.108, ал.1 КЗ, е изтекъл на 19.03.2018 г. и
от следващия ден ответникът е изпаднал в забава съгласно разпоредбата на чл.84,
ал.1 ЗЗД. Следователно за периода от 20.03.2018 г. до 10.05.2018 г. ответникът
дължи мораторно обезщетение върху непогасеното главно задължение от 2088,00
лв., което възлиза на 30,16 лв. /изчислено по реда на чл.162 ГПК с помощта на
компютърна програма/.
Въз основа на изложеното
решението на СРС следва да бъде отменено частично, като вместо него бъде
постановено друго, с което исковете да бъдат уважени съответно до размера от
2 088 лв. по главния иск и до размера от 30,16 лв. по акцесорния иск.
Решението на СРС следва да бъде отменено и в частта, с която ищецът е осъден да
заплати на ответното дружество разноски за разликата над 101,85 лв.
При този изход на спора на въззивника-ищец се дължат
разноските, сторени пред СРС, съобразно уважената част на исковете за държавна
такса; адвокатско възнаграждение; депозит за СТЕ, които възлизат на 755,10 лв.,
както и разноските, сторени във въззивната инстанция – за държавна такса и за адвокатско
възнаграждение, които възлизат на 519,94 лв. Направеното от ответника пред СРС
възражение по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, доколкото уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение съответства на действителната фактическа и
правна сложност на делото и е в размер малко над минималния такъв по чл.7,
ал.2, т. 2 от Наредба №1/09.07.2004 г.
Въззиваемата страна не претендира разноски за въззивната
инстанция.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 562418/ 14.12.2018 г. по гр.д. № 30063/2018 г., СРС, 113
състав в частта, с която са
отхвърлени предявените
от В.С.П. срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“, иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за
сумата от 2 088,00 лв. – обезщетение за имуществени вреди от настъпило на
26.02.2018 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва от 14.05.2018
г. до окончателното изплащане и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
сумата от 30.16 лв.-обезщетение за забава за периода 15.03.2018 г. – 10.05.2018
г., както и в частта, с която В.С.П.
е осъден да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ разноски за разликата
над 101,88 лв.и вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗАД Б.В.И.Г., ЕИК ******с адрес: гр. София, ул. „******да заплати на С.М.Х.,
ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 2 088 лв. – застрахователно
обезщетение за настъпило на 26.02.2018 г. застрахователно събитие, ведно със
законна лихва върху горната сума, считано от 14.05.2018 г. до окончателното
изплащане, а на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 30,16 лв. – обезщетение за
забава за периода 15.03.2018
г. – 10.05.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 562418/ 14.12.2018 г.
по гр.д. № 30063/2018 г., СРС, 113 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД Б.В.И.Г., ЕИК ******с адрес: гр. София, ул. „******да заплати на С.М.Х.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 275,04 лв. – разноски за
производството пред двете инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.