Присъда по дело №518/2022 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 27
Дата: 27 октомври 2022 г. (в сила от 27 октомври 2022 г.)
Съдия: Боряна Петрова Бончева-Димитрова
Дело: 20225600200518
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРИСЪДА
№ 27
гр. ХАСКОВО, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-

ДИМИТРОВА
СъдебниКАЛИН Г. ДЕЛИТОНЕВ

заседатели:ТАТЯНА Й. ДЕЛЧЕВА
при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. ХРИСТОВА
и прокурора Н. С. Т.
като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА
Наказателно дело от общ характер № 20225600200518 по описа за 2022
година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Х. А., роден на **********г., в гр. ***, ***, с
персонален номер: ***, с международен паспорт № ***, издаден на *** от *** с адрес гр.
*** кв. „***, ***, със *** образование, с месторабота: ***ЗА ВИНОВЕН в това, че на
05.03.2022г. през ГКПП „Капитан Андреево”, общ. Свиленград, обл. Хасково, с товарен
автомобил с влекач марка “MERCEDES - BENZ” с рег. №***и прикачено към него
полуремарке марка “TALSON” с рег. № *** е пренесъл през границата на страната, от Р.
Турция в Р. България, без знанието и разрешението на митниците, стоки за търговски цели в
големи размери, а именно: 940 броя златни пръстени проба 585 с общо тегло 2708,00 грама
на стойност 254 552,00 лева; 74 броя златни медальони проба 585 с общо тегло 256,00 грама
на стойност 24064,00 лева; 150 броя златни синджири проба 585 с общо тегло 1173,70 грама
на стойност 110327,80 лева; 238 броя златни гривни проба 585 с общо тегло 1102,00 грама
1
на стойност 103588,00 лева; 270 чифта златни обеци проба 585 с общо тегло 566,00 грама на
стойност 53204,00 лева; 278 броя златни пръстени проба 916 с общо тегло 1355,00 грама на
стойност 173440,00 лева; 60 броя златни медальони проба 916 с общо тегло 519,80 грама на
стойност 66534,40 лева; 31 броя златни синджири проба 916 с общо тегло 561,00 грама на
стойност 71808,00 лева; 74 броя златни гривни проба 916 с общо тегло 1853,00 грама на
стойност 237184,00 лева; 32 чифта златни обеци проба 916 с общо тегло 172,50 грама на
стойност 22080,00 лева и всички с общо тегло 10267,00 грама и на обща стойност 1 116
782.20 лева., поради което и на основание чл.242 ал.1 б.”д” вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДА на
„лишаване от свобода“ за срок от 3 години, както и на „глоба в размер на 20 000 лева”.
На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание
„лишаване от свобода” за срок от „четири години”, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание 242 ал.7 от НК ОТНЕМА в полза на държавата предмета на
контрабандата, а именно: общо 10267грама, от които: 940 броя златни пръстени проба 585 с
общо тегло 2708 грама; 74 броя златни медальони проба 585 с общо тегло 256 грама; 150
броя златни синджири проба 585 с общо тегло 1173,70 грама; 238 броя златни гривни проба
585 с общо тегло 1102 грама; 270 чифта златни обеци проба 585 с общо тегло 566 грама; 278
броя златни пръстени проба 916 с общо тегло 1355 грама; 60 броя златни медальони проба
916 с общо тегло 519,80 грама; 31 броя златни синджири проба 916 с общо тегло 561 грама;
74 броя златни гривни проба 916 с общо тегло 1853 грама, 32 чифта златни обеци проба 916
с общо тегло 172,50 грама. –на съхранение в ТД „Митница Бургас“.
Мобилен телефон„Xiomi Redmi“, син на цвят с поставени два броя сим карти с
номера: *** и *** да се върне на ***
Мобилен телефон „Samsung galaxy A70“ с имей:***,черен на цвят с поставена сим
карта № *** ,с черен калъф и две сим карти с номера: *** и *** да се върне на ***
Мобилен телефон „Samsung galaxy A7“ с имей:***черен на цвят с поставена сим
карта № *** с черен калъф и сим карта №*** да се върне на ***
Мобилен телефон „Samsung GT-E1205Y“ с имей:***,бял на цвят с поставена сим
карта № *** да се върне на Х. А.. Товарен автомобил с влекач марка “MERCEDES -
BENZ” с рег. №***, контактен ключ и талон- на съхранение в ТД „Митница Бургас“ да се
върне на собственика -*** или на оправомощено от дружество лице.
ОСЪЖДА подсъдимия Х. А. със снета по делото самоличност да заплати в
полза на държавата направените по делото разноски, както следва: по бюджетната сметка на
Агенция-Митница /Митница Бургас/ сумата 664.11лв .
Присъдата подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в 15-
дневен срок от днес.
Председател: _______________________
2
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите Свали мотивите


МОТИВИ към Присъда № 27/27.10.2022год., постановена по НОХД №
518/2022год.
Против подсъдимия Х. А., роден на **********г., в ******, с
персонален номер: *****, с международен паспорт № ****, издаден на *****.
от ****, *****, с адрес *****, ****, *****, със ***** образование, с
месторабота: ********, е предявено обвинение за това, че на 05.03.2022г. през
ГКПП „Капитан Андреево”, общ. Свиленград, обл. Хасково с товарен
автомобил с влекач марка “MERCEDES - BENZ” с рег. №***** и прикачено
към него полуремарке марка “TALSON” с рег. № **** е пренесъл през
границата на страната, от Р. Турция в Р. България, без знанието и
разрешението на митниците, стоки за търговски цели в големи размери, а
именно: 940 броя златни пръстени проба 585 с общо тегло 2708,00 грама на
стойност 254 552,00 лева; 74 броя златни медальони проба 585 с общо тегло
256,00 грама на стойност 24064,00 лева; 150 броя златни синджири проба 585
с общо тегло 1173,70 грама на стойност 110327,80 лева; 238 броя златни
гривни проба 585 с общо тегло 1102,00 грама на стойност 103588,00 лева; 270
чифта златни обеци проба 585 с общо тегло 566,00 грама на стойност
53204,00 лева; 278 броя златни пръстени проба 916 с общо тегло 1355,00
грама на стойност 173440,00 лева; 60 броя златни медальони проба 916 с
общо тегло 519,80 грама на стойност 66534,40 лева; 31 броя златни синджири
проба 916 с общо тегло 561,00 грама на стойност 71808,00 лева; 74 броя
златни гривни проба 916 с общо тегло 1853,00 грама на стойност 237184,00
лева; 32 чифта златни обеци проба 916 с общо тегло 172,50 грама на стойност
22080,00 лева и всички с общо тегло 10267,00 грама и на обща стойност 1 116
782.20 лева - престъпление по чл. 242, ал. 1, буква „Д" от НК.
Съдебното производство премина по диференцираните правила на глава
27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.1 от НПК, предвид изразеното от
подсъдимия и от защитника съгласие да не бъде провеждан разпит на
свидетелите и експертите, посочени от прокурора, както и извършената от
съда преценка, че действията по разследването, касаещи приложението на
процесуалните способи за събиране на доказателствата, за които се отнася
съгласието, са съответни на закона и не страдат от пороци, които да правят
невъзможно използването на резултатите от тях в доказателствената дейност
на съдебното следствие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Х. А. (H. A.) е роден на **********г., в ****** и живее в
същия град. От около 8-9 години работел като ***** в *******. Фирмата
имала много работници и строги правила на обучение и дисциплинарни
мерки спрямо работниците си. Новоназначените ***** първоначално
пътували заедно със стар ****, докато изучат правилата за товарене и
обработка на документи, преминаване на държавните граници, както и
1
основните европейски пътища. Х. А. бил опитен **** и от началото на ****.
поне веднъж месечно преминавал двупосочно през територията на Република
България-от Турция към Европа и обратно (том.4 л. 4-9 ДП).
Семейството на А. било голямо, но само той работел, поради което и
изпитвал необходимост от финанси. В началото на месец ***** с него се
свързало неустановено по делото лице и му предложило при пътуването си
през България да пренесе през границите нови златни накити /прочетени и
приобщени обяснения на подсъдимия в с.з. на 27.10.2022год. по реда на чл.
279, ал.3вр.ал.1, .т.4 НПК, т.1-ви от ДП/. От подсъдимия А. се искало само да
пренесе стоките в България. С него щял да се свърже човек, който след като
получи златото в гр. ****, щял да плати на А. 1700 евро и поради споменатата
нужда от средства подсъдимият А. се съгласил. Преди да потегли на
следващия си курс от **** за ******, получил златните накити, които били
разпределени общо в 31 пакета с общо тегло над 10 килограма. Всички пакети
представлявали бели пликове, върху които било изписано числото „12“.
Подготвяйки товарния автомобил за път- влекач марка “MERCEDES -
BENZ” с рег. №******, подсъдимият скрил в него на различни места пакетите
със злато като сложил 6 пакета в камерата на хладилното чекмедже,
намиращо се под едно от леглата в кабината на товарния автомобил. Други 6
бели пакет със златни изделия били скрити под демонтирания от него преден
капак на хладилното чекмедже, което след поставянето им, сглобил отново.
По 4 пакета сложил във всеки един от ботушите, представляващи част от
средствата за обща и лична защита „ADR“, а останалите 11 пакета с нови
златни накити сложил на дъното на хладилното чекмедже, като ги покрил с
хранителни продукти.
На 05.03.2022г., подсъдимият потеглил от ***** в посока ***** с
товарен автомобил - влекач марка “MERCEDES - BENZ” с рег. №***** и
прикачено към него полуремарке марка “TALSON” с рег. № ******. Втори
обучаващ се *** бил свидетелят Я. Б., също ***** гражданин. Преди това
двамата са имали един общ курс, който бил до ******.
След като излезли от гр. ******, управлението поел свидетелят Б.. Той
карал до околностите на гр.****, където спрели, за да изчакат предварително
запазения час за преминаване на държавните граници. Свидетелят Б.
забелязал, че както и първия път подсъдимият бил доста нервен и избухлив.
А. не позволявал на Б. да докосва нищо, когато не шофира. Затова и за да не
го ядосва, обучаващият се ***** си гледал телефона. (том 1,л.82 ДП). Според
него причина за това поведение на подсъдимия била опасността вторият
***** да узнае за подготвените за пренасяне стоки и А. да не загуби работата
си, ако ръководството узнае.
Подсъдимият А. поел управлението на автомобила след гр. О. и
преминали митническите формалности в***.
В 21:19 часа на 05.03.2022г. товарният автомобил марка “MERCEDES -
BENZ” с рег. №-***** с прикачено към него полуремарке марка “TALSON” с
2
рег. №*******, управляван от А. преминал държавната граница от Република
Турция и влезнал в Република България през ГКПП „Капитан Андреево”,
общ. Свиленград, обл. Хасково (том.4,л.9ДП). Товарният автомобил
преминал през контрол „Пътни такси и разрешителни режими" с ****
подсъдимият А. и ****** свидетелят Я. Б.. Ha митническия пункт имало
поставени указателни табели, поясняващи допустимите норми на внос от
Турция като „трета страна“ спрямо ЕС, на количествата валутни ценности,
благородни метали и акцизни стоки, както и е било посочено задължението за
деклариране пред митническите органи. Тези табели били на 5 /пет/ езика:
Български език, Турски език, Немски език, Френски език, Английски език.
Едва след преминаването им, превозното средство пристигало на трасето за
физически контрол от митническите органи. Товарният автомобил,
управляван от А., се установил около 22 часа на трасе „Входящи товарни
автомобили" за митническа проверка, където бил посрещнат от свидетеля Я.
Г. Д.-***** към ******. Преди започване на митническата проверка Я. Д.
поканил устно подсъдимия на разбираем за него ***** език да декларира
носените от него вещи и валутни ценности. А. представил митническа
декларация T1 c MRN ****** от 04.03.2022г. и придружаващи документи, с
които декларирал превозвания товар - текстил. Свидетелят Я. Д. пристъпил
към митническа проверка като започнал външен оглед на товарния
автомобил, полуремаркето и кабината на превозното средство. При влизане в
кабината на превозното средство видял, че има и **** – Я. Б., след което
поканил и него да слезне от превозното средство, както и да декларира
носените от него вещи и валутни ценности на разбираем за него ***** език.
***** казал, че няма какво да декларира. След това българският *****
пристъпил към проверка на кабината като повикал **** на автомобила А. да
присъства на проверката. При отваряне на хладилното чекмедже под леглото,
в камерата на самото чекмедже, ***** намерил шест пакета, обвити в бял
плик, върху който с черен маркер било изписано числото 12 (дванадесет). Я.
Д. отворил единия от пакетите и видял, че има изделия от жълт метал.
******* видял, че подсъдимият А. е притеснен. Попитал го дали има още, а
подсъдимият отговорил, че няма. Тогава свидетелят се усъмнил в искреността
му и пристъпил към действия по последваща проверка- рентгенов контрол на
превозното средство. Свидетелят Д. съпроводил товарния автомобил с
двамата **** А. и Б. за рентгеново пролъчване с рентгенова апаратура. От
рентгеновото пролъчване под №****, осъществено от свидетеля Г. Т. Г. от
******, били отбелязани зони в кабината на товарен автомобил марка
“MERCEDES - BENZ” с рег. № **** с подозрение за укрити вещи поради
нетипична плътност. След това Я. Д. заедно с повиканите от него ****** Л. К.
К. и А. В. А., съпроводили товарния автомобил и водачите в гараж, находящ
се на трасе „Входящи товарни автомобили" за щателна митническа проверка.
****** пристъпили към извършване на щателна митническа проверка в
указаните рискови зони от рентгеновата снимка в кабината на превозното
средство. При започване на проверката подсъдимият А. бил видимо още по-
3
притеснен и пушел цигара след цигара, пристъпвал от крак на крак. *****
първо пристъпили към проверка на багажа, който бил на горното легло в
кабината. Там в черна АДР чанта ( чанта за първа помощ), която е
задължителна за всички товарни автомобили, в чифт гумени ботуши открили
още 8 (осем) пакета. Пакетите изглеждали като първите, които били открити в
камерата на хладилника. Отново били обвити в бял плик и посочени под
номер 12 (дванадесет). Я. Д. отново отворил един от пакетите и установил, че
също съдържа накити от метал с жълт цвят. После пристъпили към проверка
на отметката от рентгеновото пролъчване отпред на вратичката на
хладилното чекмедже. След като отстранили 6/шест/ броя видии, също
открили 6 (шест) бели пакета, които отново били с числото 12 (дванадесет) и
в които също имало изделия от жълт метал. Извадили всички хранителни
продукти от хладилното чекмедже и най- отдолу, на дъното имало още
11(единадесет) бели пакета, които били обозначени с 12 /дванадесет/, а при
отварянето им в тях имало изделия от жълт метал. Общо пакетите били
31/тридесет и един/ на брой. Я. Д. Попитал подсъдимия А. на кого са, а той
казал, че другият **** не знае нищо и че тези изделия са негови и той ги е
укрил на тези места без знанието на св. Б.
***** уведомили ***** на смяната за намерените накити. Със
съдействието на експерта В. Д. Д. било установено, че изделията
представляват златни накити.
Намерените златни накити били преброени, претеглени и надлежно
описани съставените от митническите органи документи-протокол за
митническа проверка (том 4,л.23), АУАН №ВG06032022/1000/В-462 от
06.03.2022г (том 4,л.21). Златните накити били общо 10267грама, от които:
940 броя златни пръстени проба 585 с общо тегло 2708 грама; 74 броя златни
медальони проба 585 с общо тегло 256 грама; 150 броя златни синджири
проба 585 с общо тегло 1173,70 грама; 238 броя златни гривни проба 585 с
общо тегло 1102 грама; 270 чифта златни обеци проба 585 с общо тегло 566
грама; 278 броя златни пръстени проба 916 с общо тегло 1355 грама; 60 броя
златни медальони проба 916 с общо тегло 519,80 грама; 31 броя златни
синджири проба 916 с общо тегло 561 грама; 74 броя златни гривни проба 916
с общо тегло 1853 грама, 32 чифта златни обеци проба 916 с общо тегло
172,50 грама.
Тъй като на 13.02.2022г. било извършено аналогично престъпление- по
чл.242, ал. 1, б. „Д” от НК, с предмет златни накити с общо тегло 1010.83гр.
от друг **** в ***** фирма *******, товарният автомобил с влекач марка
“MERCEDES - BENZ” с рег. №*****, управляван от Х. А. е бил задържан за
преценка възможността и необходимостта от отнемането му.
С протокол за доброволно предаване подс. А. и св. Б. предали
мобилните си телефони- (том 4,л.58-59 ДП).
При изследването на съдържанието на мобилните телефони (том 2 и
том3 ДП ), не са били открити доказателства, относими към случая.
4
Задържаните златни накити и товарният автомобил били предадени на
водещия разследването, (том 4,л.60-61ДП), а след това са били огледани,
описани и фотографирани (том 1,л.100-116ДП). От тези процесуални
действия, а и от назначената по делото ювелирна експертиза се установява,
че златните изделия са в готов вид и представляват нови пръстени,
медальони, синджири, гривни и обеци. Проба бижутерско злато 585 (14 kt) е
на стойност 94 лв. за грам, а проба бижутерско злато 916 (22 kt) е на
стойност 128лв. за грам. От заключението на тази експертиза (том, л.119-122
ДП) се установява, че 940 броя златни пръстени са проба 585 с общо тегло
2708,00 грама на стойност 254552,00 лева; 74 броя златни медальони проба
585 с общо тегло 256,00 грама на стойност 24064,00 лева; 150 броя златни
синджири проба 585 с общо тегло 1173,70 грама на стойност 110327,80 лева;
238 броя златни гривни проба 585 с общо тегло 1102,00 грама на стойност
103588,00 лева; 270 чифта златни обеци проба 585 с общо тегло 566,00 грама
на стойност 53204,00 лева; 278 броя златни пръстени проба 916 с общо тегло
1355,00 грама на стойност 173440,00 лева; 60 броя златни медальони проба
916 с общо тегло 519,80 грама на стойност 66534,40 лева; 31 броя златни
синджири проба 916 с общо тегло 561,00 грама на стойност 71808,00 лева; 74
броя златни гривни проба 916 с общо тегло 1853,00 грама на стойност
237184,00 лева; 32 чифта златни обеци проба 916 с общо тегло 172,50 грама
на стойност 22080,00 лева . Всички златни накити са с общо тегло 10267,00
грама и на обща стойност 1 116 782.20 лева.
От извършената по делото оценъчна и автотехническа експертиза е
видно, че стойността на товарен автомобил влекач марка “MERCEDES -
BENZ” с рег. № **** е била 254689.67лв. към момента на деянието.
Пространствата, в които са открити златните изделия са фабрично изработени
кухини за съхранение на вещи, хранителни продукти и АДР оборудване.
Специално пригодени тайници не са били установени. На местата, където са
открити златните стоки, няма пряк визуален контакт и затова не будят
съмнение от проверяващите органи (том 1, л. 136 ДП).
Общата стойност на предмета на престъплението към момента на
извършване на деянието, възлиза на 1 116 782.20 лв. и превишава както
сумата от 45 500 лева, равняващи се на 70 минимални работни заплати (към
момента на деянието МРЗ е 650 лв. съгласно Постановление на МС
№331/26.11.2020 г./, така и сумата от 91000 лева, равняващи се на 140
минимални работни заплати, утвърдени от съдебната практика за определяне
квалификацията съответно за „големи размери“ и “особено големи размери”.
Поради липсата на особена тежест на случая обаче, с оглед данните
относно личността на посъдимия, липсата на специално пригодени тайници и
другите обстоятелства по делото настоящият състав приема, че деянието
осъществява основния състав на престъплението по чл.242 ал.1 буква „Д“ от
НК, т.е. налице е контрабанда на стоки за търговски цели в големи размери,
като изключително високата им стойност съдът отчете като отегчаващо
отговорността обстоятелство.
5
Гореописаната фактическа обстановка се установи по безспорен и
категоричен начин от събраните доказателства по делото, част от които са
обясненията на подсъдимия, прочетени и приобщен по реда на чл. 279, ал.3
вр. ал.1, т.4 НПК, съответно- показанията на свидетелите Я. Д., Л. К., А. А., Г.
Г., Я. Б., протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с албум, както
и заключението на назначената по делото стоково - оценъчна и
автотехническа експертизи, справка за задгранични пътувания, свидетелство
за съдимост, характеристични данни, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние и др., прочетени и приобщени по реда на чл.
283 НПК.
Показанията на посочените свидетели са конкретни, допълващи се и
последователни. Липсват основания за съмнения в тяхната обективност,
както и в съответствието на предоставената от тях информация с
действително развилите се събития. Тяхната еднопосочност и
кореспонденцията им с резултатите от извършения оглед, а и съпоставени с
обясненията на самия подсъдим потвърждават извода за достоверност, а от
тук и за несъмненост на установяващите се чрез тях факти. На практика
подсъдимият не отрича пренасянето на вещите през границата на страната,
като представя сведения за начина и повода, по който е поставил същите,
укрити на различни места в товарния автомобил срещу определено
възнаграждение с намерението да ги превози до гр. ***, Р България,
пътувайки към ***** Това, което той отрича, е отправянето на покана за
декларирането им от страна на митническите служители, но ясното и
недвусмислено заявление, че в хода на започналата проверка, той не е
съобщил за наличието на стоките, укрити в товарния автомобил, а след
откриването на първия пакет, е отрекъл да има други пакети със златни
накити, както и че неговата цел е била получаване на сумата от 1700 евро,
всъщност отхвърля съществуването на намерение у него за надлежно
оповестяване пред митниците с цел получаване на разрешение за внос на
митническата ни територия. Фактическата свързаност между свидетелските
показания /Д., К., А. и Г./ и обясненията на подсъдимия е показател, че
последните, освен защитен механизъм, са и годен доказателствен източник
относно важните за предмета на доказване факти, поради което съдът възприе
съдържащата се в тях информация и я ползва при изграждането на цялостната
фактическа картина.
Като обективно, компетентно и научно обосновано се оцени и
заключението на експерта В. Д., която го е аргументирала с използваните
методи, по които е определила цената на стоките, след като ги е огледала,
съпоставила със сходни продукти на пазара /златарски ателиета и ювелирни
магазини/ и така формирала предложената пазарна цена.
Установената фактическа обстановка налага извод, че подсъдимият Х.
А. е осъществил престъпния състав на чл.242 ал.1 б.”д” от НК като е пренесъл
през границата на страната без знанието и разрешението на митниците стоки
6
за търговски цели в големи размери.
За обективната страна в случая от значение е фактът на пренасяне на
стоките през границата на страната ни, които са укрити в товарния автомобил,
след като при въвеждането им не са били декларирани и представени на
митническите органи за осъществяване на съответните митнически
формалности, от което следва, че не е получено съответното разрешение на
митниците за правомерното им въвеждане на територията на страната, с което
е била осъществена "митническа контрабанда". За да може да се счете, че
една стока е предмет на правомерно въвеждане на митническата територия на
РБългария, още с пристигането си тя трябва да бъде превозена до митническо
бюро или до свободна зона и да бъде представена пред митническите органи,
още повече, че в случая това е разписано на указателни табели на няколко
езика, включително **** език и ***** Д. изрично е питал дали има нещо за
деклариране. Последното задължение тежи върху подсъдимия, който поема
задължението за превоза и именно това задължение има за цел да гарантира,
че митническите органи са били уведомени не само за пристигането на
стоките, но и за всички релевантни данни относно вида на изделията и
продуктите, за които става въпрос, както и за количеството на тези стоки.
Няма съмнение, че режимът за внос и износ на благородни метали и
изделия от тях, както и декларирането им са уредени от Валутния закон и
съответните подзаконови нормативни актове /цитирани подробно от
прокурора в обвинителния акт/ и нарушаването на същите би обусловило
валутно нарушение или престъпление по чл. 251 от НК.
Въпросът за съотношението обаче между съставите на валутното
престъпление по чл. 251 от НК и квалифицираната контрабанда по чл. 242 от
НК е изяснен в доктрината и практиката на основата на различията в
непосредствения обект и предмета на престъплението. Предмет на
престъплението по чл. 251 от НК са валутни ценности, определени от ВЗ, а
предмет на контрабандата са стоки (предмети), имащи търговско
предназначение. Следователно, когато благородните метали, скъпоценните
камъни и изделията с и от тях са предназначени за търговия, те представляват
стока и с пренасянето им през границата на страната се осъществява съставът
на квалифицираната контрабанда по чл. 242, ал. 1, б. "Д" от НК, т. е. съставът
на чл. 242 от НК има по-широк обхват в сравнение с чл. 251 от НК, а
последният се прилага, доколкото не се осъществява състава на общата
разпоредба, в който смисъл са Решение № 496/01.12.2010 г. по н. д. №
471/2010 г. ВКС, I н. о.; Решение № 51/26.03.2013 г. по н. д. № 2244/2012 г. на
ВКС, II н. о., проф. Д. М. "Проблеми на наказателното право" – особена част.
Следователно, когато благородните метали се пренасят като част от
търговския обмен, те имат качеството на стоки по смисъла на ЗМ и чл. 5 във
вр. с чл. 4 от цитираната наредба, а след като имат такова качество, деянието
по тяхното пренасяне (без знанието и разрешението на митниците) се
обхваща от състава на квалифицираната контрабанда по чл. 242 от НК. Затова
7
съдът, съобразявайки вида, броя, асортимента и количеството на описаните
златни накити- предмет на престъплението, намира, че същите са стоки за
търговски цели в големи размери, което изпълва състава на престъплението
по чл. 242, ал. 1, б. "д" от НК.
В обясненията си подсъдимият е изяснил как е осъществил контакт с
неизвестно нему лице и е получил превозните златни накити за превозването
им през границата с Р България срещу заплащане от 1700 евро, с което
признава и вината си. За разлика от логически несъстоятелната хипотеза,
градена от подсъдимия и защитниците му за липса на знание, че извършеното
съставлява престъпление, обективните данни, съдържащи се в показанията на
разпитаните свидетели, справката за задгранични пътувания, указателните
табели, а и в обясненията на самия подсъдим, разкриват категорично
умишлена дейност за внос на стоки и предмети за търговски цели в големи
размери.
Налице е в случая и квалифициращият белег по б.”д” от разпоредбата на
чл.242 ал.1 НК. Видът, асортиментът и количеството на стоките безспорно
сочи предназначението им за търговски цели. Това се отнася не само за
златните изделия, чиято разнородност и брой от всеки артикул предполагат
насочеността им към пазара. Общата цена на стоките, равняваща се на
1 116 782,20 лева, обуславя и признака „големи размери“, защото надхвърля
многократно 70- кратния размер на установената към момента на деянието
минимална за страната ни работна заплата.
На следващо място, липсата на знание от страна на митническите
органи се установява от недекларирането на стоките, въпреки че характерът
им е предполагал и изисквал митнически контрол, а това от своя страна е
обусловило невъзможността да бъде дадено надлежно разрешение за
трансграничния им превоз. Укриването на стоките на различни места в
товарния автомобил сочи, както на липсата на надлежно оповестяване пред
митническите органи, така и на субективното отношение на подсъдимия към
осъщественото недеклариране. В този смисъл не може да се приеме, че
последното се дължи на незнание /както се твърди от защитниците на
подсъдимия/, грешка или пропуск за уведомяване на съответните митнически
служители за носените и подлежащи на деклариране стоки, за което всъщност
е показател и затаеното от А. наличие на стоките у него след започналата
физическа проверка и след откриването на първия пакет, която очевидно не се
е оказала мотив той сам да представи останалите вещи на митническите
служители.
Освен изложеното и в подкрепа на горния извод, съдът счита, че
поддържаната пред съда неосведоменост за съществуваща забрана за
пренасяне на златни предмети, е неубедителна на фона на упражняваното от
подсъдимия занятие – дълъг професионален опит като ****** и
многократност на извършваните превози през страната ни, установяваща се
от поставената на справка за задгранични пътувания/л.4-л.14 ДП/.
8
Дадените от подсъдимия обяснения, преценени в съвкупност с
показанията на свидетелите, са показател и за субективното отношение към
изложените по-горе обективни елементи на престъпния състав. Както вече се
посочи, пренасянето на стоките поради незнание следва да се изключи като
хипотеза не само заради професионалното извършване на превоза,
предполагащ познаване на правилата на митнически режим, но и заради
укриването на вещите от самия подсъдим, който е следвало да пренесе до
**** на път за **** срещу определено заплащане, както и начина на
укриването /укрити на различни места в товарния автомобил/- все
обстоятелства, потвърждаващи, че обясненията за неосведоменост са
единствено защитна теза, която доказателствата по делото не подкрепят. В
този смисъл следва да се приеме, че А. е имал представи за всеки един от
обективните параметри на извършеното, чиято реализация е при съзнаване на
общественоопасния характер и последици и цел за тяхното настъпване, което
налага заключението, че деянието е извършено при условията именно на пряк
умисъл.
С оглед на изложеното дотук съдът призна подсъдимия А. за виновен в
извършване на престъплението, за което му е предявено обвинение, а именно
престъпление по чл.242 ал.1 б.”д” от НК.
Причините за престъплението се коренят в желанието за набавяне на
доходи по бърз, но непозволен от закона път, както и в представите, че
установения митнически режим може да бъде преодолян.
При определяне на наказанието съдът взе предвид следното:
Подсъдимият Х. А. е роден на ****., живее постоянно в *****. Той е *****
гражданин, има **** образование, ***** е, работи като *****, няма
установени други доходи, освен получаваното трудово възнаграждение, което
според представената декларация възлиза на **** месечно л. 16- т. 4-ти ДП.
Според същата декларация той не притежава недвижими имоти и превозни
средства, ****, ****. Това сравнително недобро материално, а и семейно
положение следва да бъде оценено като смекчаващ отговорността факт.
Такива факти са и чистото съдебно минало, както и липсата на сведения за
налагани спрямо А. административни наказания или други мерки, свързани с
превоз на стоки през границата на страната ни. Подбудите за престъплението,
които несъмнено се коренят в целта за набавяне на доходи, също не разкриват
висока обществена опасност на дееца, а преценени през призмата на
социалния му статус, допълнително смекчават наказателната отговорност,
доколкото съществено рефлектират върху необходимия интензитет на
санкционирането от гледна точка на неговите поправителни цели. Съдът
счета обаче, че високата степен на обществена опасност на деянието както и
изключително високата стойност на пренесените през границата златни
изделия, която многократно надвишава предела на квалификацията „големи
размери“ следва да се зачетат като отегчаващи отговорността обстоятелства.
Начинът и укриването на стоките от подсъдимия също сочи на опасност, по-
9
висока от обичайната за този род прояви. Поради изложеното, съдът намери ,
че следва наказанието да бъде наложено при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства съгл. разпоредбата на чл. 54 НК, като зачете
посочените по-горе смекчаващите отговорността факти, наред с проявеното
от подсъдимия процесуално поведение и наложи наказание „лишаване от
свобода“ в минимума от три години. Това наказание съдът счете, че е
подходящо, за да се въздейства предупредително върху подсъдимия, да го
подтикне към промяна в социалното поведение и респектира от
способността на държавата да разкрива и преследва общественоопасните
прояви, накърняващи митническия режим. В същото време наказание
„лишаване от свобода” в по-висок размер не би било адекватно нито на
извършеното, предвид степента, в която е бил засегнат защитения обект,
нито на обществената опасност на самия деец и в този смисъл би се оказало
ненужна от гледна точка на преследваните от закона резултати репресия.
Поради същите съображения и на основание съдът наложи кумулативно
предвиденото в закона по-леко наказание, а именно „глоба”, чийто размер
определи на 20 000 лева, като съдът отчете известните данни, относими към
материалното и социално положение на подсъдимия. Семейните ангажименти
за издръжка и липсата на имущество не изключват необходимостта от
налагане на тази санкция, доколкото тя допълнително би засилила
възпиращия ефект на наказателната отговорност и така в пълнота би
обслужила преследваните от закона превантивни ефекти.
Относно наказанието „лишаване от свобода” съдът прецени, че то не
следва да бъде изтърпяно ефективно. Предпоставките на чл.66 ал.1 от НК в
случая са налице – подсъдимият не е осъждан, наложеният от съда размер е
три години, а за постигането на целите на наказателната санкция не се налага
подсъдимият да бъде откъснат от обществото. Ето защо, съдът отложи
изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от „четири години“, считано
от влизане на присъдата в сила.
По отношение на стоките, които са предмет на контрабандата, а именно:
940 броя златни пръстени проба 585 с общо тегло 2708,00 грама на стойност
254 552,00 лева; 74 броя златни медальони проба 585 с общо тегло 256,00
грама на стойност 24064,00 лева; 150 броя златни синджири проба 585 с общо
тегло 1173,70 грама на стойност 110327,80 лева; 238 броя златни гривни
проба 585 с общо тегло 1102,00 грама на стойност 103588,00 лева; 270 чифта
златни обеци проба 585 с общо тегло 566,00 грама на стойност 53204,00 лева;
278 броя златни пръстени проба 916 с общо тегло 1355,00 грама на стойност
173440,00 лева; 60 броя златни медальони проба 916 с общо тегло 519,80
грама на стойност 66534,40 лева; 31 броя златни синджири проба 916 с общо
тегло 561,00 грама на стойност 71808,00 лева; 74 броя златни гривни проба
916 с общо тегло 1853,00 грама на стойност 237184,00 лева; 32 чифта златни
обеци проба 916 с общо тегло 172,50 грама на стойност 22080,00 лева и
всички с общо тегло 10267,00 грама и на обща стойност 1 116 782.20 лева ,
съдът приложи разпоредбата на чл.242 ал.7 от НК и отне същите в полза на
10
държавата.
Останалите веществени доказателства:
Мобилен телефон„Xiomi Redmi“, син на цвят с поставени два броя сим
карти с номера: **** и ***** съдът постанови да се върне на Я. Б. .
Мобилен телефон „Samsung galaxy A70“ с имей:*******,черен на цвят с
поставена сим карта № ***** ,с черен калъф и две сим карти с номера: *****
и **** съдът постанови да се върне на Х. А..
Мобилен телефон „Samsung galaxy A7“ с имей:******,черен на цвят с
поставена сим карта № ******, с черен калъф и сим карта №******* съдът
постанови да се върне на Х. А..
Мобилен телефон „Samsung GT-E1205Y“ с имей:******,бял на цвят с
поставена сим карта № ****** съдът постанови да се върне на Х. А..
Товарен автомобил с влекач марка “MERCEDES - BENZ” с рег. №*****
, контактен ключ и талон- на съхранение в ТД „Митница Бургас“ съдът
постанови да се върне на собственика-********* или на оправомощено от
дружество лице, тъй като същото съгласно доказателствата по делото се явява
трето добросъвестно лице.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на
подсъдимия направените по делото разноски в размер на 664.11лв, като го
осъди да ги заплати в полза на бюджета на Агенция „Митници“ извършените
разходи за експертизи.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

Съдия:
11