Р Е Ш Е Н И Е
№ 87
гр. Габрово, 2.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР.
ГАБРОВО в открито съдебно заседание от пети юни, две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
Секретар: Радина Церовска, като разгледа материалите по адм. дело № 69 по
описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на
Административен съд Габрово /АСГ/ Жалба с вх. № СДА-01-405 от 26.02.2020 г.,
подадена от В.М.А. ***, с ЕГН: **********, чрез адв. М.А.А. от САК, против
Мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на Кмета на
Община Дългопол по Заявление за предоставяне на достъп до обществена
информация.
В жалбата се сочи,
че на 9.02.2020 г. жалбоподателката А. подала до ответника Заявление за
предоставяне на достъп до обществена информация, с което е поискала да й бъде
предоставен такъв достъп по отношение на пет пункта, а именно:
1.Да й бъдат предоставени копия от сключени нетрудови договори през периода
2017– 2019 г. /граждански, консултантски, посреднически, преводачески и други/,
за предоставяне на услуги на обща стойност над 1000.00 лв. без ДДС, с
изключение на тези, които са сключени на основание ЗОП;
2.Предоставяне на копия от съответните документи, установяващи размера на
заплатените от общината възнаграждения по посочените в т. 1 договори, както и
документите, доказващи вида и количеството на предоставените по тези договори
услуги;
3.В случай, че предоставянето на документите по т. 1 и т. 2 би затруднило
общинската администрация или съществуват законови пречки за предоставянето им,
моли да бъде информирана за това, какъв е предметът на всеки от тях, на какво
правно основание са сключени, както е договорено и изплатено като
възнаграждение от общината по всеки договор, както и какъв е видът и
количеството на предоставените по тях услуги;
4.Да се предостави информация за конкретните причини, наложили сключването
на тези договори и по какви критерии са избрани контрагентите на общината по
тях;
5.Припокриват ли се задълженията на контрагентите по сключените договори
със задълженията на лица, наети по трудови договори от общината, съгласно
трудовите им характеристики.
Заявителката е посочила, че желае информацията де й бъде предоставена на
посочен електронен адрес в удобен за адресата на заявлението формат.
В жалбата си А. сочи, че заявлението си е подала на електронен адрес. До
момента А. не е получила отговор за заявлението си - решение за предоставяне на
исканата от нея информация или мотивиран писмен отказ, нито уведомление за
прекратяване на производството на основание чл. 30, ал. 1 от ЗДОИ, поради което
счита, че е формиран мълчалив отказ за предоставяне на обществена информация в
нарушение на материалния и процесуалния закон, който оспорва по реда на чл. 145
– 178 от АПК. В случая мълчаливият отказ е недопустим, по смисъла на ЗДОИ той
следва да е само изричен, поради което дори и само на това основание процесният
такъв подлежи на отмяна. Изтъкват се и съображения, че исканата информация е
обществена и органът дължи предоставянето й.
В жалбата е посочено, че при евентуално последващо произнасяне от страна на
административния орган се оспорва същото, при положение, че с него се отказва
достъп до обществена информация.
В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателката не се
явява. За нея се явява адв. А., който поддържа жалбата
Ответната страна не изпраща представител.
По делото е представено Решение № 4 от 27.02.2020 г. на кмета на Община
Дългопол, с което се отказва достъп до обществена информация „във връзка със
заявление вх. № 9400-246 от 11.02.2020 г.“, без да е посочен заявител. В същото
време електронно подаденото от жалбоподателката заявление е от друга дата –
9.02.2020 г. Може да се предположи, че става въпрос за заявлението на А. по
описанието на съдържанието на исканата информация и по това, че се предвижда
Решението да се доведе до нейното знание. Решението е издадено след изтичането
на 14-дневния срок за произнасяне и преди депозирането на жалбата в съда, като
няма доказателства, че е изпратено и връчено на А.. Причината за постановения
отказ е, че исканата информация съдържа лични данни, което, съгласно чл. 37,
ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, е основание за отказ от предоставяне на такава, тъй като
се засягат интересите на трети лица.
С писмена Молба от 2.04.2020 г. жалбоподателката оспорва доводите в Решението
на ответната страна. ЗДОИ е специален закон, който дава право на всеки
гражданин да получи достъп до обществена информация, като в случая не се
накърняват чужди права или законни интереси. Със заявлението е поискан достъп
до обществена информация, а не до лични данни на трети лица. С него не се
изисква предоставянето на такива, още повече, че формулировката на т. 3 изисква
единствено неперсонализирана информация, поради което не може да се квалифицира
като искане за достъп до такива защитени данни. Няма данни, дори да е искан
достъп до такива защитени данни, че ответникът е приложил разпоредбите на чл.
35 и 36 от ЗДОИ, не е обследвал и обсъдил хипотезата за надделяващ обществен
интерес.
Съдът извърши проверка по отношение наличието на посочените от
жалбоподателя пороци на процесния ИАА, а на основание чл. 168, ал. 1, във вр. с
чл. 146 от АПК - и за наличие на всички основания за прогласяване на нищожност
или отмяна поради незаконосъобразност на същия.
От фактическа и правна страна съдът установи следното:
На 9.02.2020 г. жалбоподателката А. е подала до ответника Заявление за
предоставяне на достъп до обществена информация, с което е поискала да й бъде
предоставен такъв достъп по отношение на пет пункта, а именно:
1.Да й бъдат предоставени
копия от сключени нетрудови договори през периода 2017-2019 г. /граждански,
консултантски, посреднически, преводачески и други/, за предоставяне на услуги
на обща стойност над 1000.00 лв. без ДДС, с изключение на тези, които са
сключени на основание ЗОП;
2.Предоставяне на копия от
съответните документи, установяващи размера на заплатените от общината възнаграждения
по посочените в т. 1 договори, както и документите, доказващи вида и
количеството на предоставените по тези договори услуги;
3.В случай, че
предоставянето на документите по т. 1 и т. 2 би затруднило общинската
администрация или съществуват законови пречки за предоставянето им, моли да
бъде информирана за това, какъв е предметът на всеки от тях, на какво правно
основание са сключени, както е договорено и изплатено като възнаграждение от
общината по всеки договор, както и какъв е видът и количеството на
предоставените по тях услуги;
4.Да се предостави
информация за конкретните причини, наложили сключването на тези договори и по
какви критерии са избрани контрагентите на общината по тях;
5.Припокриват ли се
задълженията на контрагентите по сключените договори със задълженията на лица,
наети по трудови договори от общината, съгласно трудовите им характеристики.
Заявителката е посочила,
че желае информацията де й бъде предоставена на посочен електронен адрес в
удобен за адресата на заявлението формат.
До момента на подаването на
жалбата не е налице произнасяне на кмета на Община Дългопол или на упълномощено
от него лице по така подаденото Заявление от В.А., поради което съдът приема,
че е налице Мълчалив отказ към 23.02.2020 г., с изтичането на 14-дневния срок
за отговор. Съгласно чл. 149, ал. 2 от АПК мълчалив отказ може да се оспори в
едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил
длъжен да се произнесе,
като този срок в случая изтича на 23.03.2020 г. Жалбата е подадена по пощата в законния срок,
като се има предвид и обявеното извънредно положение от 26.02.2020 г. Като подадена в законния
срок и от заинтересовано лице против подлежащ на съдебно оспорване ИАА, жалбата
се явява допустима и редовна, поради което следва да се разгледа по същество с
оглед нейната основателност.
Обществените отношения,
свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени в Закона
за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Съгласно разпоредбата на чл. 2,
ал. 1 от него, обществена информация
по смисъла на този закон е всяка информация, свързана
с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да
си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона
субекти. Задължени да предоставят информация по ЗДОИ са субектите, посочени в чл. 3,
ал. 1
и ал. 2
ЗДОИ
и Кметът
на Община Дългопол
е задължен субект по смисъла на цитираната разпоредба. По този повод настоящият състав
на АСГ намира, че исканата от А. информация е обществена по своя характер, тъй
като касае дейността на публичен субект – Община Дългопол и по-конкретно начина
за разходване на средства за граждански договори с цел, евентуално
съответстваща на функциите на иначе наети по трудови правоотношения с общината
лица, евентуално – дублиране на дейности и разходвани на средства в тази
връзка. С получаването на исканата информация А. би могла да си състави мнение
за функционирането на общината по отношение на този въпрос. По тази причина в
случая ЗДОИ се явява приложим.
Процедурата за
предоставяне на достъп до обществена информация е уредена в Глава
трета от ЗДОИ. Съгласно чл. 24
и сл. от ЗДОИ достъпът се предоставя въз основа на писмено заявление или устно
запитване,
каквото в случая е налице.
Съгласно чл. 28,
ал. 1 ЗДОИ заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се
разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата
на регистриране, а съгласно ал. 2
на чл. 28 ЗДОИ в срока по ал. 1 органите или изрично определени от тях лица
вземат решение за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до исканата
обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Тези процесуални норми не
са спазени от ответника.
От събраните по делото
доказателства се установява, че по подаденото
заявление от 08.02.2020 г. в срока по чл. 28,
ал. 1 от ЗДОИ задълженият субект не е постановил решение в съответствие с
изискванията на закона относно информацията, искана от заявителя. Нормите на чл. 34 и чл. 37
от ЗДОИ
регламентират съдържанието на решението по чл. 28,
ал. 2 от ЗДОИ на задължения субект. Разпоредбата на чл. 34
от ЗДОИ
императивно сочи съдържанието на положителното решение, с което се предоставя
достъп, а нормата на чл. 37
от същия нормативен акт изчерпателно определя
хипотезите, в които е налице основание за отказ. И в двата случая
законосъобразното постановяване на индивидуален административен акт по ЗДОИ
изисква изрично произнасяне - или със задължителното по чл. 34
от ЗДОИ
съдържание, или обосноваване на основанията за отказ по чл. 37
от ЗДОИ.
В настоящия случай, като не се е произнесъл в законния срок по предвидения в
закона начин, административният орган е нарушил съществено административнопроизводствените правила и
мълчаливият отказ по Заявлението се явява незаконосъобразен.
С оглед на
гореизложеното съдът
намира жалбата за основателна. Мълчаливият отказ на задължения по
ЗДОИ орган да се произнесе по заявлението следва да се отмени, а делото, като административна преписка, следва да се върне на Кмет на Община Дългопол за произнасяне по
заявлението при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и
прилагането на закона.
„В този смисъл са изричните
разпоредби на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, въвеждаща изискването за писмено
уведомяване на заявителя за взетото решение, както и чл. 38 и чл. 39 от ЗДОИ,
регламентиращи изискванията за формата и съдържанието на административния акт -
решение, в това число и когато са налице условията на закона за постановяване
на отказ за предоставяне на достъп до търсената обществена информация. В този
смисъл е трайната и непротиворечива практика на ВАС по приложението на закона.
Следователно правилно решаващият съд е приел, че мълчалив отказ е недопустим, като законът изисква задължително
писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Непроизнасянето по
процесното заявление за достъп до обществена информация, правилно е прието за
незаконосъобразен мълчалив отказ, който правилно е отменен и преписката е
върната за изрично произнасяне.“ - Решение № 15016 от 6.11.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 3467/2018 г., V о.; Решение № 10395
от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13146/2017 г., V о. и др.
Съгласно чл. 58, ал. 3 от АПК когато по административен
или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният
отказ, който е последвал преди решението за отмяна. Последвалият изричен отказ
е след изтичане на законоустановените срокове за произнасяне по подаденото
заявление, т. е. след като е формиран мълчалив отказ. Съгласно чл. 172, ал. 3 от АПК когато бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и последвалият
изричен такъв преди решението за отмяна. Въпреки това съдът намира, че следва
да разгледа и законосъобразността на последвалия изричен отказ. „…при оспорване на
мълчалив отказ и наличие на последвал в хода на производството изричен отказ,
какъвто в настоящия случай е налице, то производството продължава по
оспорването на изричния отказ.“ - Определение № 2387 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 638/2019
г., II о.; Определение № 16013 от
19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14947/2018 г., I о.;
Решение № 4 от 27.02.2020
г. е последвал изричен отказ, който също е незаконосъобразен, като издаден в
противоречие с материалния закон, принципите му и в нарушение на съществени
производствени правила. Единственият мотив, изложен в него, е този, че със
заявлението се иска предоставяне налична информация, което не отговаря на
действителността. Никъде в заявлението не се иска предоставяне на лични данни
на трети лица. Напротив, в разпоредбата на чл. 18 от ЗДОИ изрично е предвидено,
че когато е дължима, информацията се предоставя, но „при спазване и балансиране на принципите за
прозрачност и икономическа свобода, а също така и за защита на личните данни“. Няма пречка да бъдат
предоставени и договори, от които да се обезличат личните данни там, където те
се съдържат, жалбоподателката не се интересува от това, които са насрещните
страни потях, тя търси друга информация. Също така в т. 3 от Заявлението
изрично се предвижда „при наличие на законови пречки за предоставянето им /на
договорите и документите по т. 1 и т. 2/, заявителката да бъде уведомена какъв
е предметът на договорите, на какво основание са сключени, какво е договореното
възнаграждение по всеки от тях, какъв е видът и количеството на предоставените
по договорите услуги“ – т. е. не се искат каквито и да било защитени лични
данни по ЗЗЛД. Разпоредбата на чл. 31 от ЗДОИ предвижда, че когато се иска
информация за трето лице /което в случая дори не е така/, то първо се иска
неговото съгласие, а „при изрично несъгласие от третото лице в срока по ал. 1 съответният
орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не
разкрива информацията, която засяга интересите на третото лице.“ – ал. 4 от разпоредбата –
т.е. дори в такъв случай отказ на това основание не може да се направи.
По така изложените
съображение настоящият съдебен състав намира, че следва да се отмени мълчаливия
отказ от предоставяне на обществена информация и преписката да се върне на
административния орган за изрично произнасяне по заявлението, а на
горепосочените нормативни основания за отменен следва да се счита по силата на
самия закон и последвалият изричен такъв, изготвен преди решението за отмяна на
оспорения мълчалив такъв.
По отношение на разноските
АСГ взе предвид, че искане за тяхното присъждане жалбоподателката е направила
още с депозираната от нея жалба, поради което изявлението е своевременно
заявено и предвид изхода на делото такива следва да бъдат
присъдени в полза на жалбоподателката В.А.. Разноски по смисъла на закона за
жалбоподателката представлява заплатената от нея ДТ в размер на 10.00 лева.
Искането за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в полза на
пр. представител на В.А. е неоснователно. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗА
предвижда възможност адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист.
За да бъде налице
хипотезата на чл. 38, ал. 2 за присъждане на разноски, то следва лицето, на
което е предоставена безплатна правна помощ да има някое от качествата,
изброени в ал. 1 от посочения текст. В случая не се доказва подобно качество за
жалбоподателката В.А., а доказателствената тежест за подобно твърдение, а
именно че лицето, получило безплатна адвокатска помощ и съдействие е лице,
което отговаря на някое от тези специални изисквания на закона. Липсват
доказателства в тази насока от представляващия В.А. адвокат М.А., поради което
искането му за присъждане на разноски е недоказано, поради което то следва да
се остави без уважение.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2 АПК, Административен
съд Габрово
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по Жалба с вх. № СДА-01-405 от 26.02.2020 г., подадена от В.М.А. ***, с
ЕГН: **********, чрез адв. М.А.А. от САК, против Мълчалив отказ за предоставяне
на достъп до обществена информация на Кмета на Община Дългопол по Заявление за
предоставяне на достъп до обществена информация от 09.02.2020г., изпратено на
официалния електронен адрес на общината, като незаконосъобразен.
ВРЪЩА административната
преписка на Кмет на Община Дългопол
за изрично произнасяне по подадено от В.М.А. Заявление за предоставяне на
достъп до обществена информация на 09.02.2020г. на официалния електронен адрес
на общината в срок от 14 дни, считано от влизане в сила на настоящия съдебен
акт.
ОСЪЖДА Кмет на Община Дългопол да заплати на В.М.А. ***,
с ЕГН: **********, сума в размер на 10.00 /десет/ лева, представляваща разноски
по делото - заплатена ДТ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. М.А. за присъждане на разноски
на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА като неоснователно.
Решението не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на
страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.
СЪДИЯ :
ЕМИЛИЯ ТОДОРОВА