Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 14.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на трети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 1356 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2, вр.чл.79 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ”А.з.с.н.в.” ЕАД-гр.
*** с ЕИК ********* против И.П.А. с ЕГН **********, за признаване за установено
спрямо ответника, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца
следните суми: 600лв. – главница; 1,14лв. – договорна лихва за периода от
21.05.2017г. до 21.10.2017г.; 237,60лв. – застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги за периода от 21.05.2017г. до 21.10.2017г.; 63,14лв. –
лихва за забава за периода от 22.05.2017г. до 31.08.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК до окончателното изплащане на
вземането.
Твърди се, че процесните
вземания произтичат от Договор за кредит от 20.04.2017г., сключен между ***, в
качеството на заемодател и ответника И.П.А., в качеството на заемополучател, по силата на който заемодателя предоставил
на заемополучателя кредит в размер на 600лв. Заемополучателят се задължил да върне сума в размер на
601,14лв., представляваща чиста стойност на заема, ведно с договорната лихва по
него. Сумата следвало да бъде върната на
шест месечни вноски. Твърди се, че съгласно чл.3 от сключения договор заемополучателят
заявил, че желаел да ползва допълнителна услуга, а именно сключване на
застраховка, според която ***, в качеството си на застрахователен посредник
предоставял на заемополучателя финансиране и
разсрочване на сключена с посредничеството на ***застраховка ***, конкретните
условия по която били посочени в индивидуална застрахователна полица, подписана
от заемополучателя. Съгласно сключения договор, заемателят се задължавал да върне на заемодателя платена от
страна на ***застрахователна премия в срок от 6 месеца, на равни погасителни
вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем,
всяка в размер на 39,60лв., платими считано от 21.05.2017г. или обща сума за
застрахователна премия – 237,60лв., която покривала следните застрахователни
рискове: смърт вследствие на злополука, трайна пълна неработоспособност над 50%
вследствие на злополука и временна неработоспособност вследствие на злополука и
смърт в резултат на ПТП. Съгласно чл.28 от ОУ към договора за заем,
допълнителните услуги не били задължителна предпоставка за отпускане на заема,
а се предоставяли само при изразено писмено искане. Излага се, че на длъжника
била начислена лихва за забава в размер на 63,14лв. за периода от 22.05.2017г.
/датата, на която станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна
вноска/до подаване на заявлението в съда.
Твърди се още, че процесните
вземания били прехвърлени от кредитора по договора за заем в полза на ищцовото дружество по силата на подписано Приложение ***Излага
се, че длъжника бил уведомен за извършената цесия, чрез изпращане на уведомително
писмо на посочения в договора адрес, което било върната в цялост с отбелязване,
че пратката не била потърсена от получателя. В случай, че това уведомяване не
се приемело за редовно, то следвало да се счете съобщена цесията с връчване на
исковата молба и приложенията към нея. Излага се, че поради неизпълнение на
задълженията на ответницата и спрямо новия кредитор и ищец в настоящото
производство, същия претендирал вземанията си по реда на чл.410 от ГПК и в
производството по образуваното ч.гр.д.№***. по описа на ПлРС била издадена
Заповед за изпълнение, но при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени
указания на ищеца за предявяване на иск. С изложените обстоятелства се мотивира
и правния интерес на ищеца да предяви установителен
иск за съществуване на процесните вземания.
Ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът констатира, че на ответника И.П.А.
с ЕГН **********, са редовно връчени преписи от исковата молба и
доказателствата, но не е постъпил в срок писмен отговор на исковата молба.
Ответникът не се явява и не се представлява от упълномощен процесуален представител в о.с.з., за което е
редовно призован. Не е направил и искане делото да се разглежда в негово
отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът
намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът
констатира, че на страните са указани последиците от неспазване сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им съдебно заседание, както и че предявеният
иск, предмет на делото е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените писмени доказателства. Поради това, съдът
намира, че са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК.
Предвид
горното следва да бъде постановено
неприсъствено решение, с което се уважат исковите претенции.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на
25лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на
50лв., както и в исковото производство са направени разноски за държавна такса
в размер на 25лв. и за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100лв. Тези разноски са изцяло дължими, с оглед изхода на спора.
Воден от горното и на основание
чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, че И.П.А.
с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, ***, следните суми: сумата от
600
лв., представляваща неплатена главница по Договор за заем ***.;
сумата
от 1,14лв., представляваща договорна лихва
за периода от 21.05.2017г. до 21.10.2017г.; сумата от 237,60лв., представляваща застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги за периода от 21.05.2017г. до 21.10.2017г. и сумата
от 63,14лв., представляваща лихва за забава
за периода от 22.05.2017г. до 31.08.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 31.08.2018г. до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение №***г. по описа
на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК И.П.А. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, ***, следните суми: сумата
от 75лв., представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по
ч.гр.д.№***. по описа на РС-Плевен и сумата от 125лв., представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и
чл.239 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Да се връчи неприсъственото решение на страната, срещу която е
постановено, като й се укаже наличието на възможност за отмяна на постановения
съдебен акт по чл. 240 от ГПК.
районен
съдия: