Р Е Ш Е Н И Е
№ 1623
гр. Пловдив, 27
септември 2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на петнадесети септември,
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ,
при
секретаря Христина Николова и с участието на прокурора Петър Петров, като разгледа
докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №1930 по описа
на съда за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.174,
ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Т.Д.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, представляван от адвокат Л.П.А.-М.- пълномощник, обжалва Решение №59
от 06.06.2022г. по Н.А.Х. дело №20225310200151 (151) по описа на Районен съд- Асеновград
за 2022г., II-ри наказателен състав, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) с №21-0239-001755 от 22.11.2021г., издадено от началник на Районно
управление (РУ), гр. Асеновград в Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр.
Пловдив, с което на жалбоподателя С. е наложена глоба в размер от 2 000,00
лева и е лишен от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от
24 месеца.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност и незаконосъобразност, като постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закони; постановяване на решение по
същество, с което да се отмени изцяло процесното НП; както и присъждане на
направените разноски.
Ответникът в
производството- РУ- Асеновград в ОД на МВР- Пловдив, не се представлява в
съдебно заседание. На 03.08.2022г. по делото постъпва Становище с Вх.№1477 от юрисконсулт
И. П.- пълномощник, за неоснователност на касационната жалба. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение; при евентуално уважаване на касационната
жалба, възразява за намаляване на адвокатското възнаграждение на касатора до
размера на минималното възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Петър Петров, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съдът намира за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че на 31.10.2021г., около 22:45ч. е
извършена проверка на място, в гр. Асеновград, ул. “***“ до №28, от служители на
РУ- Асеновград в ОД на МВР- Пловдив. В рамките на проверката е прието за
установено, че касаторът С. управлява лек автомобил “ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ“, с Рег.№ ***.
С. е поканен да му бъде извършена проверка с техническо средство, представляващо
“Алкотест Дрегер 7510“, с фабр.№ARDM-0252, за евентуална употреба от негова
страна на алкохол, на което той отказва. С. отказва извършването на проверка за
евентуална употреба на алкохол от негова страна и с доказателствен анализатор
“Алкотест Дрегер 7110“, с фабр.№ARUB-0062.
От К. И. С.- мл.
автоконтрольор в РУ- Асеновград в ОД на МВР- Пловдив, е попълнен Талон за изследване
с №071667, представляващ Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Наредба №1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1/19.07.2017г.).
Според отразеното в
талона за изследване, С. е уведомен, че в срок до 45 минути от връчването на
талона следва да се яви за медицинско изследване в ЦСМП- Асеновград. Пак според
съдържанието на талона, същият е предявен на касатора в 23:45ч. на 31.10.2021г.
при отказ от негова страна да го получи, което обстоятелство е удостоверено с
подпис на свидетеля Д. В. Б..
По делото не са ангажирани
доказателства С. да се е подложил на медицинско изследване за установяване на
евентуална употреба от негова страна на алкохол.
Освен посоченото, К. И.
С. съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия АВ,
бл.№114995 от 31.10.2021г., с който деянията на С., изразяващи се в отказ да му
бъде извършена проверка с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510“, с
фабр.№ARDM-0252, както и с доказателствен анализатор “Алкотест Дрегер 7110“, с
фабр.№ARUB-0062 за евентуална употреба от негова страна на алкохол, се
квалифицират като административно нарушение по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Според процесния АУАН, С.
отказва да получи екземпляр от същия, което обстоятелство е надлежно
удостоверено с подпис на свидетеля Д. В. Б..
Пак според процесния
АУАН, в същия е отразено обстоятелството, че на С. е издаден Талон за изследване
с №071667.
По делото не са
ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след
което е издадено процесното НП.
Районният съд правилно
възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически
констатации постановява правилно решение, като потвърждава оспореното пред него
НП, предвид констатираните му правилност и законосъобразност. Съображенията,
мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящата инстанция,
поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата
на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите
на първоинстанционния съд.
Според разпоредбата на
чл.174, ал.3 от ЗДвП, посочена като основание за издаване на процесното НП, водач
на МПС, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване
за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява МПС, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000
лв.
В случая,
обстоятелствата, че касаторът С. отказва да му бъде извършена проверка за
евентуална употреба от негова страна на алкохол с техническо средство “Алкотест
Дрегер 7510“, с фабр.№ARDM-0252, както и с доказателствен анализатор “Алкотест
Дрегер 7110“, с фабр.№ARUB-0062; че не е изпълнил даденото му предписание за
медицинско изследване за употребата на алкохол, за което е издаден Талон за изследване
№071667; както и че в рамките на извършената на място проверка на 31.10.2021г. е
управлявал лек автомобил “ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ“, с Рег.№***, респективно притежава
качеството на “водач“ по смисъла на легалното определение, дадено в нормата на
§6, т.25 от ДР на ЗДвП, се явяват установени по делото, противно на
възраженията на касатора в тази насока. Съответно, налице е от обективна страна
вмененото на С. административно нарушение по смисъла на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, субект на което нарушение е именно касаторът С..
Също така, както
правилно приема районният съд и противно на възраженията в касационната жалба,
административнонаказателното производство, приключило с издаване на процесното
НП, е проведено от компетентни за целта органи и при липсата на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Следователно, процесното НП е
правилно и законосъобразно и като го потвърждава, районният съд постановява оспореното
по делото решение при правилно прилагане на закона. Ето защо, решението на районния
съд е правилно, а освен това е валидно и допустимо, поради което следва да се
остави в сила.
Предвид очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е
неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ОД на МВР- Пловдив следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен
по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП).
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№59 от 06.06.2022г. по Н.А.Х. дело №20225310200151 (151) по описа на Районен
съд- Асеновград за 2022г., II-ри наказателен състав, с което е потвърдено
наказателно постановление с №21-0239-001755 от 22.11.2021г., издадено от
началник на Районно управление- Асеновград в Областна дирекция на МВР- Пловдив,
с което на Т.Д.С., ЕГН **********, е наложена глоба в размер от 2 000,00
лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА Т.Д.С., ЕГН **********,
да заплати на Областна дирекция на МВР- Пловдив, ЕИК ***, сумата от 80,00
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………