Р Е Ш Е Н И Е № 314
27.01.2020г., гр. Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти
съдебен състав в открито съдебно заседание на 18.11.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19975 по описа за 2018г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото са искове с правна квалификация чл.415 вр. с чл.422 ГПК.
Ищецът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК ********* с
представляващ Ал.Г.чрез юрк.К.п. със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Хенрик Ибсен № 15, ет.7 иска да се признае за установено по отношение на
ответник Р.Ц.М. с ЕГН ********** ***, че последната дължи сумата от 396,34 лева
– главница по договор за стоков кредит ***сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, 81.75 лева
– договорна лихва за периода от 20.01.2014г. до 20.12.2015г. и 180.04 лева –
мораторна лихва за периода от 21.04.2014г. до 07.08.2018г. ведно със законната
лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на заявлението
по чл. 410 ГПК – 23.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и
разноските в заповедното производство за които суми е била издадена заповед №
7739/27.08.2018г. по ч.гр.д. № 13741/2018г. по описа на РС – Пловдив. Ангажират
се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник Р.Ц.М. чрез особен представител назначен по
реда на чл. 47 ГПК – адв. Ал. О. оспорва предявения иск по основание и размер
като заявява в отговора на исковата молба, че цесията, която легитимира ищеца
като титуляр на вземането е нередовна, оспорва наличието на заемно
правоотношение, прави възражение за погасителна давност. Ангажира
доказателства.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.
12 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна.
Със заповед № № 7739/27.08.2018г. по ч.гр.д. №
13741/2018г. по описа на РС – Пловдив по чл. 410 ГПК е разпоредено ответник М. да заплати в полза
на ищеца сумите от 396,34 лева – главница по договор за стоков кредит ***сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, 81.75 лева
– договорна лихва за периода от 20.01.2014г. до 20.12.2015г. и 180.04 лева –
мораторна лихва за периода от 21.04.2014г. до 07.08.2018г. ведно със законната
лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на заявлението
по чл. 410 ГПК – 23.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и
разноските в заповедното производство.
Заповедта е била връчена при условията на чл. 47 ГПК
като в срока по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК е предявен установителен иск.
По делото е приложен препис от кредитното досие на
ответника с посочена дата на усвояване на кредита *** и приложен договор за
потребителски кредит *** за
закупуването на телевизор ***на обща
стойност 649 лева сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД.
Видно от така сключения договор е отпуснат кредит в
размер на 629 лева за закупуването на телевизора с ГПР 42,66% и лихвен процент
35,99% с 24 погасителни месечни вноски всяка от които на стойност 43,46 лева и
краен срок за издължаване 18.12.2015г.
Договорът е подписан от ответника на ***
Представена е фактура от *** с която процесния
телевизор е продаден на ответника, а цената е заплатена от кредитора видно от
уведомително писмо от *** и приложен служебен бон, който е издаден от търговеца
– продавач на телевизора – КМБ България ЕАД.
Установява се, че на 10.01.2017г. между БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД и ищеца е сключен договор за цесия като стария кредитор
упълномощава новия кредитор да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на
вземанията по договора за кредит от *** Доказва се че ищецът е търсил ответника
на известните му адреси, за да го уведоми за цесията, но съобщението се е върнало
в цялост.
По делото е приета ССчЕ с вещо лице Л.К., която съдът
възприема като правилна и компетента и кредитира в цялост от която се
установява, че в полза на ответника е предоставен кредит от 736.11 лева,
дължимата по договора главница е в
размер на 402,20 лева, възнаградителната лихва за периода от 20.02..2015г. до
18.12.2015г. е размер на 75,89 лева, а обезщетението за забава е размер на
125.97 лева за периода от 21.04.2017г. до 07.08.2018г.
Следователно, при така установената фактология,
безспорно е установено наличието на сключен договор за кредит, както и
обстоятелството, че падежът му е настъпил на 18.12.2015г., а заявлението за
издаването на заповедта е депозирано на 23.08.2018г. поради което и главницата
не е погасена по давност и е дължима в цялост в претендирания й размер от
396,34 лева.
Погасена по давност е мораторната лихва за периода от
21.01.2014г. до 23.08.2015г., която е размер на сумата от 63,99 лева тъй като
за този период обезщетението за забава е с изтекъл 3 годишен период назад
считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.08.2018г.
или остатъкът, който следва да се присъди е 61,98 лева / 125.97 – мораторната
лихва за целия период 21.01.2014г. до 07.08.2018г. минус погасената по давност
сума от 63,99 лева/
Погасена по давност е й част от възнаградителната
лихва за периода от 20.01.2014г. до 23.08.2015г., която е в размер на сумата от
288,74 лева от общо дължима сума от 306,96 лева или остатъкът, който следва да
се присъди е 18,22 лева.
Следователно, предявените искове се уважават за сумата
от 396,34 лева – главница, 63.99 лева мораторна лихва за периода 23.08.2015г.
до 23.08.2018г. и възнаградителна лихва в размер на сумата от 18.22 лева за
периода от 23.08.2015г. до 23.08.2018г.
Не се споделят възраженията за нередовност на цесията,
тъй като по делото няма данни ответника да е извършвал плащания в полза на
стария кредитор, за да се приеме, че тези плащания имат погасителен ефект, без
длъжникът да е знаел за цесията, и второ, защото съобщаването на цесията е
извършено с връчването на исковата молба.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца се присъждат
сторените от него разноски съразмерно на уважената част на исковете или общо
сума в размер на 509 лева. /обща сума от 700 лева от които 75 лева разноски в
заповедното производство и 125 лева такса за настоящата инстанция, 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение, 300 лева за особен представител и 150 лева за
експертиза или общо 625 лева, които 700 лева се умножават по пълния размер на
претенцията 658,13лева и делят на уважения размер 478,55 лева/
Така мотивириан съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Р.Ц.М. с ЕГН **********
*** ПОЛЗА на „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД с ЕИК ********* с представляващ Ал.Г.чрез юрк.К.п. със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Хенрик Ибсен № 15, ет.7 сумата от 396,34 лева –
главница по договор за стоков кредит ***сключен
с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, 63.99 лева мораторна лихва за периода
23.08.2015г. до 23.08.2018г. и възнаградителна лихва в размер на сумата от
18.22 лева за периода от 23.08.2015г. до 23.08.2018г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата считано от 23.08.2015г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е била издадена заповед №
7739/27.08.2018г. по ч.гр.д. № 13741/2018г. по описа на РС – Пловдив по чл. 410 ГПК за изпълнение на парично задължение
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
мораторна лихва за сумата от над 63,99 лева до пълния претендиран размер от
180,04 лева за периода от 20.01.2014г. до 23.08.2015г. и за възнаградителна
лихва за сумата над 18,22 лева до пълния претендиран размер от 81,75 лева за периода от 21.04.2014г. до
23.08.2015г. като погасени по давност на основание чл. 111, буква „в“, предл.
второ ЗЗД.
ОСЪЖДА Р.Ц.М. с ЕГН ********** *** ПОЛЗА на Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК ********* с
представляващ Ал.Г.чрез юрк.К.п. със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Хенрик Ибсен № 15, ет.7 сумата от 509 лева разноски за настоящата инстанция
и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/
ВЕСЕЛИН
АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.