Решение по дело №278/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 356
Дата: 27 май 2019 г. (в сила от 18 юни 2019 г.)
Съдия: Венцислав Димитров Василев
Дело: 20194520200278
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 356

гр.Русе, 27.05.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

        Русенският Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на единадесети април  две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                               

 

                                Председател: Венцислав Василев

               

                Съдебни заседатели :

 

при участието на секретаря Юлия Острева….………………………………………….

и в присъствието на  прокурора ………………… ………………………………………….

сложи за разглеждане  докладваното от съдията АНД № 278/2019 г.  по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е    по чл.59 и сл. от ЗАНН.

        Постъпила е жалба от „Монтюпе” ЕООД, представлявано от един от  управителя си – Л.А., до Русенски Районен съд, против наказателно постановление № 64/18.12.2018 г. на Директора на РИОСВ – гр. Русе, с която моли съдът да отмени наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно.

        Жалбоподателят „Монтюпе” ЕООД, редовно призован изпраща процесуален представител, редовно преупълномощен от преди, който поддържа жалбата.

        РИОСВ – Русе, редовно призовани, явява се процесуален представител, който изразява становище за неоснователност на жалбата.

        РРП, редовно призована не изпраща представител и не взема становище по основателността на жалбата.

        Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното :

        „Монтюпе“ ЕООД притежава завод за  производство на автомобилни компоненти от алуминиева сплав, който бил разположен в Източната промишлена зона на гр.Русе, в обхвата „Индустриален парк“.

В тази връзка с констативен протокол № 2 МБ/2018г. на дружеството били дадени задължителни предписания, на основание чл.155 ал.2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), едно от които в т.5 – „увеличаване на дебита на засмукване на газове от сърцарната машина 7 в хале № 1”  да се изпълни в посочения срок до 31.05.2018г.“ С писмо  на дружеството ,заведен в деловодната програма на АНО с вх. № АО-2625/23.05.2018г. е поискано удължаване на срока за изпълнение на предписание   № 5 от Констативен протокол № 2 МБ/2018г., като е посочено, че по технически причини увеличаването на дебита на засмукване на газове от сърцарна машина 7 в хале № 1 ще бъде завършено през месец юли 2018г. В отговор на РИОСВ – Русе от 05.06.2018г. е прието искането за удължаване на срока за изпълнение на предписанието, като е определен нов срок, а именно до 31.07.2018г.

        На 02.08.2018г. на място в дружеството била извършена нова проверка на сърцарна машина 7 в хале 1. Огледът установил, че тази сърцарна машина не работи, но към момента на проверката не е извършена реконструкция на локалната аспирационна система и не са монтирани допълнителни засмукващи колектори. Също така в хода на проверката било установено, че са закупени и доставени материали, работи се по цялостния инженерен дизайн с оглед монтаж на всички допълнителни засмукващи колектори и връзка към аспирационната система на сърцарна машина 7. Във връзка с извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 6 МБ/2018г. , като същевременно била отправена и покана за съставяне на АУАН предвид неизпълнение на предписание 5 от Констативен протокол № 2 МБ/2018г. Св.М.Б., главен експерт в РИОСВ – Русе съставила АУАН против дружеството , а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение по чл.166 т.3  вр.чл.155 ал.2 от ЗООС му наложил административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000лв.  

 

        Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по настоящото производство доказателства.

 

        Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това.

       

        Разгледана по същество  е основателна.

        В съдебно заседание са приети, като писмени доказателства констативни протоколи № 10МБ/2018г. и № 11МБ/2018г.,  съответно от 3-14.08.2018г. и 12.10.2018г., проект и поръчка от 13.07.2018г.

        Съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП   не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но неправилно е приложен материалният закон. Неправилността се изразява в това, че не е приложен чл.28 от ЗАНН.

        С оглед приложението на чл.28 от ЗАНН, който хронологично се предшества от констатация за извършено нарушение съдът следва на първо място да посочи, че в случая действително има извършено такова. Това е така, тъй като от събраните по делото и неоспорени от жалбоподателя доказателства се установява, че  е спазен  срокът, даден в протокол № 2МБ/2018г. (31.05.2018г.) и впоследствие удължен до 31.07.2018г. (с изх. РИОСВ № АО-2625/23.05.2018г.) за увеличаване на дебита на засмукване на газове от сърцарна машина 7 в хале 1.  Доколкото при извършената на 02.08.2018г. проверка е констатирано, че не са извършени необходимите допълнителни реконструкции, които да осигурят увеличаване на дебита на засмукване на аспирацията на тази машина се налага безспорният извод, че дружеството е реализирало бездействие при правно задължение за действие с което е осъществило и състава на нарушението по чл.116 т.3 вр.чл.155 ал.2 от ЗООС.

        В случая съдът намира, че е налице маловажен случай на административно нарушение, т.е. налице е хипотезата на чл.28 от ЗАНН по следните съображения:

        От всички събрани по делото доказателства се установява, че дружеството е положило всички възможни и необходими усилия да изпълни дадените му с констативен протокол № 2МБ/2018г.  предписания, с което в максимална степен е съобразило поведението си с указанията на компетентните държавни органи във връзка с целите на ЗООС. Показателно в това отношение  е обстоятелството, че доколкото не е могло да спази първоначално определения му срок 31.05.2018г. за изпълнение на предписание № 5 от КП № 2МБ/2018г. е поискало удължаване на този срок, което е уважено от АНО предвид това, че са представени убедителни доказателства за наличието на действителни обективни пречки. На следващо място следва да се посочи, че към момента на проверката, която е била внезапна на място в предприятието е констатирано, че сърцарна машина № 7 в хале 1 не работи, т.е. същата  не е замърсявала атмосферния въздух. Най–съществената причина за наличието на маловажен случай съдът намира, че се изразява в това, че предписание № 5 е изпълнено и то още към съставяне на АУАН на 31.08.2018г. , т.е. по-малко от месец след изтичане на срока. Всъщност възражението на представителя на дружеството срещу предявения му АУАН се изразява в това, че предписанието е изпълнено още на 27.08.2018г. и доколкото АНО не е представил доказателства за обратното, вкл. това не може да се установи и от разпита на актосъставителката в с.з., съдът приема, че това възражение не е оборено и в този смисъл правно дължимото поведение е реализирано до тази дата. В този смисъл и доколкото се касае за реализация на относително сложно и скъпо техническо съоръжение и за което са представени доказателства за наличието на обективни пречки за изпълнението му, което е мотивирало и АНО да удължи първоначално определения срок с още два месеца е следвало преписката да се прекрати с мотивирана резолюция при хипотезата на чл.54 вр.чл.53 ал.1 от ЗАНН. Още повече, че с констативен протокол №11МБ/12.10.2018г. изрично е констатирано, че предписание в т.3 от констативен протокол  № 10МБ/2018г., което е напълно идентично с предписания в т.5 и т.6 от констативен протокол № 2МБ/2018г. е изцяло изпълнено и то по отношение на всички сърцарни машини. При това положение дружеството е следвало да бъде предупредено писмено, че при повторно извършване на административно нарушение  ще му бъде наложено административно наказание.

        По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът :

       

                                                Р Е Ш И:

 

      ОТМЕНЯ Наказателно постановление  № 64/18.12.2018 г. на Директора на РИОСВ – Русе, с което на „Монтюпе“ ЕООД, представлявано от Л.А. е наложено административно наказание „имуществена санкция“ на основание чл.166 т.3 вр.чл.155 ал.2  от ЗООС в размер на 2 000 лв.

      Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и на Директора на РИОСВ – Русе. 

      Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен  съд.

               

 

                                                                Районен съдия :