РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. С., 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на деветнадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М. Ст. Христов
при участието на секретаря Гл. Н.
като разгледа докладваното от М. Ст. Христов Административно наказателно
дело № 20223420200568 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят А. Ч. Н., ЕГН ********** обжалва наказателно
постановление № 22-1099-001158/ 22.07.2022г., издадено от Началника на
сектор ПП при ОД на МВР- С., с което му е било наложено административно
наказание- глоба в размер на 250 / двеста и петдесет / лева за извършено
нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Изтъква доводи за допуснати
процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП.
Ответникът – ОДМВР- гр. С., надлежно уведомен, не се явява
представител, не депозира писмено становище по жалбата.
Жалбоподателят Н., редовно призован, явява се лично. Заявява, че не са
налице нарушения по горепосоченият текст от КЗ от негова страна, тъй като
управлявания от него автомобил е имал валидна застраховка „ГО“ до деня
преди проверката и точно същия ден е отивал да я поднови, въпреки, че
според него автомобила вече е бил продаден на друго, трето лице чрез
предварителен договор за покупко-продажба. Моли съда да отмени
1
обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно, излага доводи в тази
насока.
Районна прокуратура- С.- надлежно уведомена, не се явява
представител, не депозира становище по делото.
По делото с оглед изясняване на обективната истина съда призова и
разпита в качеството му на свидетел, свидетелят по акта- Д. С. Т.. Същият
даде своите показания добросъвестно и съда ги прие и приобщи като
доказателствени средства към делото.
Актосъставителя Т. В. С., нередовно призован, не се явява. Призовката
спрямо него е върната в цялост с отметка, че лицето се намира в домашен
отпуск до 19.09.2022г., поради което не може да се яви в съдебно заседание.
Въпреки неявяването на актосъставителя С., съда счете, че фактическата
обстановка по делото може да бъде изяснена в цялост и пълнота и само чрез
разпита на свидетеля по акта, поради което даде ход на делото в отсъствието
на актосъставителя С..
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като
обсъди доводите на страните, прие за установено следното:
На 29.06.2022г. в 12,36 часа в гр.С., на ул.“К.К.“, жалбоподателят А. Н.
бил спрян за проверка от органите на РУМВР- С., докато управлявал МПС-
лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № **. По време на проверката органите
на МВР установили, че жалбоподателя Н. бил собственик на управляваното
от него МПС и като такъв не бил сключил действащ валиден договор
„Гражданска отговорност“ към датата и часа на проверката.
Предвид установеното нарушение на жалбоподателя Н. бил съставен
АУАН, който жалбоподателя Н. отказал да подпише. Препис от АУАН-ът
също не му бил връчен по надлежния ред, въпреки, че още тогава органите на
полицията обяснили на жалбоподателя, че ако притежава валидна застраховка
„ГО“ трябва в 3-дневен срок да я занесе в сградата на МВР-С.. В указания от
органите на МВР срок, жалбоподателя Н. занесъл документите от които
ставало ясно, че спрямо МПС-то вече имало валидна застраховка „ГО“, но
същата пораждала действието си от 16.00 часа на 29.06.2022г. до 23.59 часа
на 28.06.2023г., т.е. застраховката била сключена след установяването на
факта, че управляваното от жалбоподателя МПС нямало валидна такава към
12.36 часа на 29.06.2022г. Въпреки депозираните документи, АНО е издал
2
обжалваното НП № 22-1099-001158/ 22.07.2022г. срещу жалб.Н. за извършено
от него нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл.59 от
ЗАНН, а по същество и основателна, макар и не по съображенията, изложени
в жалбата, но по следните такива:
АУАН № GA689765/ 29.06.2022г. и обжалваното НП № 22-1099-
001158/ 22.07.2022г. са издадени в съществено нарушение на процесуалните
правила: Деянието за което е била ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателят Н. е било квалифицирано по
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, за това, че на 29.06.2022г. в 12,36ч. в в гр.С. на
ул.“К.К.“ е управлявал собствения си лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег. №
**, като в качеството си на собственик на МПС не е сключил действащ
валиден договор „Гражданска отговорност“ към датата и часа на проверката.
Тази фактическа обстановка на практика не се оспорва от
жалбоподателят Н., макар и същия да счита, че не е имал само към момента
на проверката валидна застраховка „ГО“, като до преди това МПС-то е било с
валидна застраховка и точно същия ден е отивал да я поднови, въпреки, че
според него е продал МПС-то на друго, трето лице чрез предварителен
договор.
Въпреки, че настоящия съдебен състав счита, че нарушението,
извършено от страна на жалбоподателя Н. е съставомерно и установено по
надлежния ред, от надлежните органи на властта, то процедурата спрямо
неговото документиране изобилства от процесуални нарушения, които водят
до единствения възможен извод за отмяна на обжалваното НП, поради
допуснати множество процесуални нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице.
Видно от доказателствата по делото съда установи, че действително
жалбоподателя Н. е сключил договор за задължителната застраховка „ГО“
към 29.06.2022г., като договора е породил своето действие от 16.00 часа на
таза дата, докато установяването на този факт от страна на органите на МВР е
станал на същата дата, но в по-ранен час- 12.36 часа, т.е. към датата и часа на
проверката управляваното от жалбоподателя Н. МПС не е имало сключен
валиден договор за задължителна застраховка „ГО“.
3
Въпреки установеното по-горе съда счита, че е била нарушена
процедурата по съставянето и предявяването на акта, визирана в чл.40-43 от
ЗАНН. Видно от приложеният по делото акт е, че жалбоподателя Н. е отказал
да подпише акта, предвид на което е следвало този отказ да бъде удостоверен
чрез подписа на свидетел, чиито имена и точен адрес се отбелязват в акта.
Такова вписване в материалите приложени по делото не е налице. С
последното е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН, с
което е нарушено правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка следва
да се отбележи, че процесуалният закон- ЗАНН урежда четири категории
свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го
подпишат. Първата група- това са свидетели, присъствали при извършване на
нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или
повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя,
и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на
обективната фактическа обстановка. Втората група- свидетели, присъствали
при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и
обстоятелства, относими към датата, мястото и условията, при които
съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението
или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат
ясна престава за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно
обективирани в акта. Третата група- свидетели, присъствали при съставяне на
акта, а именно това са лица, както от посочените по-горе две групи, така и
лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито
условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата,
свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата група-свидетели на отказа на
нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага,
само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от
процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН.
Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват
различни факти и обстоятелства. Ето защо, според настоящата съдебна
инстанция, за да не възникнат съмнения в обективността и
безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното от него
в обстоятелствената част от акта, свидетелят по чл.43, ал.2 от ЗАНН следва да
е лице, различно от свидетелите по чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. До този извод
настоящият състав достигна и анализирайки разпоредбите на чл.40, ал.1 и
4
ал.3, чл.42, т.7 от ЗАНН и чл.43, ал.2 от ЗАНН. Изрично според нормата на
чл.42, т.7 от ЗАНН като реквизит на акта следва да бъдат посочени имената,
точните адреси и датата на раждане на свидетелите по акта. Съгласно чл.43,
ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се
удостоверява чрез подписа на един свидетел, имената и точният адрес на
който се отбелязват в акта. По аргумент от последното, и след като съгласно
чл.42, т.7 от ЗАНН в акта като негов реквизит се посочват данните на лицата,
свидетели при извършване, респективно при установяване или при съставяне
на АУАН, то следва единствения извод, че свидетелят при отказа следва да е
лице различно от другите по-горе посочени свидетели. Нарушението на това
правило представлява процесуално нарушение, което е самостоятелно
основание за отмяна на процесното наказателно постановление.
При съставянето на акта е допуснато и друго съществено нарушение, а
именно такова по чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН, съгласно които „При
подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а
в акта се отбелязва датата на неговото подписване. При връчване на препис
от акта нарушителят се уведомява писмено за правото му в 14-дневен срок да
отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение за
приключване на административнонаказателното производство“. Цитираните
разпоредби вменяват две отделни задължения на констатиращият орган
(актосъставител)- да предяви на посоченото като нарушител лице акта за
установяване на административно нарушение, за да се запознае с него и да го
подпише, както и да му връчи препис от същия, които задължения видно от
съдържанието на акта, актосъставителя не е изпълнил, тъй като в
приложената към акта разписка не е налице подпис на нарушителя изобщо.
Не е спазена процедурата по връчване на препис от АУАН на
нарушителя и същият не е уведомен за това, че в срока по чл.44 от ЗАНН
може да направи възражения по акта. Процедурата по връчване на акта е
различна от тази на предявяването му и води до различни правни последици
за нарушителя. Обстоятелството, че АУАН е предявен на нарушителя за
запознаване със съдържанието му и той е отказал да го подпише, не
освобождава органа от задължението да връчи препис от акта на нарушителя
срещу подпис (в този смисъл Решение № 6266/02.11.2021 г. по адм. дело №
4132/2021 г. на Административен съд – София, Решение № 631/14.11.2016 г.
по к. а. н. д. № 714/2016 г. на Административен съд – Пазарджик, Решение №
5
683/12.11.2018 г. по к. а. н. д. № 804/2018 г. на Административен съд –
Пазарджик). Ако се приеме тезата, че само в случаите на подписване на
АУАН от нарушителя, на същия се връчва препис от АУАН, то това би
означавало, че правото на възражения в предвидения в чл.44 от ЗАНН срок
би могло да се упражни само в случай на подписване на акта от нарушителя,
но не и при отказ да бъде подписан, което е извън духа на закона.
Разпоредбата на чл.43, ал.5 от ЗАНН е въведена като гаранция за
спазване правото за защита на нарушителя срещу нарушението, изразяващо
се в това същият да получи екземпляр от акта, който да му даде яснота
относно вмененото му нарушение и по този начин да му бъде осигурена
възможност адекватно и в пълен обем да организира защитата си срещу него.
Не случайно и към АУАН е предвидена разписка, удостоверяваща връчването
на препис от него на нарушителя, която следва да бъде оформена независимо
и без значение дали в АУАН е положен подпис от нарушителя или отказът на
същия е удостоверен с подпис на свидетел. Предявяването на АУАН и
връчването на препис от АУАН на нарушителя са две отделни действия в
административнонаказателното производство. В случая по делото не се
твърди и не се доказа жалбоподателят да е отказал да получи препис от
АУАН. Напротив, от показанията на свидетеля Д. Т. се установява, че на
жалбоподателя въобще не е предложено да получи препис от АУАН.
Невръчването на препис от акта винаги накърнява правото на защита на
соченото като нарушител лице и е от категорията на съществените
процесуални нарушения, което е самостоятелно правно основание за
незаконосъобразност и отмяна на НП.
В случая е допуснато нарушение и на императивната разпоредба на
чл.52, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която ако се установи, че актът не е бил
предявен на нарушителя, наказващият орган е длъжен да го върне веднага на
актосъставителя за предявяването му, а не да издава наказателно
постановление. С неспазването на посочените законови изисквания са
ограничени законните права на нарушителя да се защити в хода на
административно-наказателното производство, което води до
незаконосъобразност на наказателното постановление. Предявяването на
АУАН, е абсолютно процесуално изискване, установено в ал.1 от чл.43
ЗАНН, както вече се посочи. Нормата е ясна по своя смисъл, не се нуждае от
6
тълкуване, а правният й ефект и законодателната цел, са обусловени именно
от процесуалното му значение на акт със сезираща и обвинителна функция,
поставящ началото на административнонаказателно производство. С него се
установява определено фактическо положение, което подведено под
хипотезата на конкретна правна норма се квалифицира като нарушение на
установения ред, именно за това и задължително се довежда до знанието на
правния субект, на когото се вменява в отговорност, в което се изразява
смисъла и целта на предявяването. С това се гарантира и правото му на
защита - да узнае в какво е обвинен, и да възрази срещу констатациите в него
преди издаване на НП, правото да участва в производството до издаване на
НП, което макар и опростено е състезателно. Поради това, непредявяването
на АУАН и неправилното му връчване, като нарушения на императивните
процесуални правила, визирани в чл.43, ал.1, ал.2 и ал.5 от ЗАНН, във всички
случаи следва да се квалифицират като особено съществени, не само защото
се отнасят до основен реквизит на акта, но и тъй като накърняват правото на
защита, от тук и обуславят незаконосъобразността му на процесуалноправно
основание.
Незаконосъобразността на АУАН, в посочената форма, обуславя и
незаконосъобразност на последващия санкционен акт- НП, като издаден в
изначално порочно учреден административно-наказателен процес. След
като, констатиращия акт не е предявен и връчен на лицето сочено за
нарушител, решаващият състав, формира категоричното си убеждение за
липсата на законосъобразно, редовно учреден административно-наказателен
процес. И това е така, защото процесуално незаконосъобразният АУАН е
лишен от сезираща си функция, на официален процесуалноправен
инструмент за образуване на административно-наказателно производство и
единствена негова предпоставка. От това, че не е бил надлежно сезиран
наказващия орган, като е продължил производството е допуснал нарушение и
на друга императивна разпоредба, тази на чл.52, ал.2 ЗАНН и всъщност е
издал незаконосъобразен правораздавателен акт, който ще следва да се
отмени. Всъщност АНО не е изпълнил своите задължения и не само не е
отстранил нередовността в производство, но и я задълбочил. Той е бил
длъжен след получаване на преписката да провери предявен ли е актът на
нарушителя, спазени ли са императивните процесуални изисквания на
закона и ако не са, както е било и в случая, е следвало да върне акта, за да
7
бъде надлежно предявен лично на нарушителя. В нарушение на посочената
разпоредба, АНО е издал НП, с което е допуснал процесуално нарушение.
Същото е съществено и не може да бъде санирано в съдебната фаза на
процеса, тъй като предявяването на АУАН е абсолютно условие за
законосъобразност на НП, а при издаването му е накърнен и принципа за
състезателност на административно-наказателния процес.
Невръчването на акта за установяване на административно нарушение е
от категорията нарушения, които не могат да бъдат санирани по реда на
чл.53, ал.2 от ЗАНН. То представлява съществено процесуално нарушение,
накърняващо процесуалните права и в частност правото на защита на
санкционираното лице. Смисълът на нормативно установените изисквания за
съставяне и връчване на АУАН е да гарантират и обезпечат правото на
защита на лицето, спрямо което е образувано административнонаказателното
производство, в т. ч правото да се запознае със съдържанието на АУАН и
повдигнатото и предявеното с него административно обвинение; да направи
възражения; да поиска събирането и/или да представи доказателства и
писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН и т. н.
Допуснатите съществени процесуални нарушения опорочават изцяло
процедурата по реализиране на административнонаказателната отговорност
спрямо жалбоподателя Н. и като такива са абсолютно основание,
самостоятелно всяко от тях за отмяна на наказателното постановление.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 във вр. с чл.63,
ал.3, т.1 от ЗАНН, Районен съд- С.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1099-001158/ 22.07.2022г.,
издадено от Началника на сектор ПП при ОД на МВР- С., въз основа на
АУАН № GA689765/ 29.06.2022г. с което на основание чл.638, ал.1, т.1 във
вр.с чл.461, т.1 от КЗ на А. Ч. Н. от гр.С., обл.С., ул.”О.” № 13А, ЕГН
********** е било наложено административно наказание- глоба в размер на
250 / двеста и петдесет / лева за извършено нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от
КЗ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен
срок пред Административен съд- С., считано от датата на съобщаването му.
8
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
9