О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………/…….05.2020г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Хекимова
възз.търг.дело №552 по
описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 129,
ал.3 вр. чл. 274, ал.1, т.1 ГПК
Подадена е частна жалба от „Теленор България”
ЕАД, ЕИК *********, чрез пълн. адв. В.Герова, против определение
№ 249/26.02.2020г. на РС-Провадия по гр.д.№ 1629/2019г., с което производството по делото е
прекратено на осн. чл.129, ал.3 от ГПК.
В частната жалба се навеждат твърдения за
неправилност на определението, като се твърди, че с молба от 03.12.2019г. ищецът е уточнил исковата
молба съгласно указанията на съда. Моли да бъде отменено постановеното определение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от
легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок
за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира
жалбата за неоснователна по следните съображения:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от
„Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* против Станю Г.М., ЕГН **********, с
която са предявени обективно съединени искове за
установяване дължимост на част от сумите - главница
и неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 23.08.2017
г. по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 655/04.07.2019 г. по
ч.г.д. № 991/2019 г. на РС – Провадия и осъдителни искове.
С
разпореждане №
5079/18.11.2019г. производството е оставено без движение, като на ищците
са дадени задължителни указания за отстраняване нередовностите на исковата
молба, в едноседмичен срок от получаване на съобщението. В разпореждането са
изрично посочени последиците от неизпълнението.
Въз
основа на изложеното се налага извода за неоснователност на подадената жалба.
Липсата на
идентичност с предхождащото установителния иск заповедно
производство, по което е издадена заповед за изпълнение, води до недопустимост на
производството в тази част. Специалното исково производство, насочено да установи
съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, не е допустимо да има предмет, различен от този на
заповедното производство. В приложение на този основен принцип с т.11б на ТР №4/2013г. е прието
разрешението, че в производството по иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК
- за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от
което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за
увеличение на размера на иска. В случая от исковата и уточнителните молби е видно, че сумата за неплатени услуги се претендира
освен въз основа на договора от 23.08.2017г., а също и въз основа на допълнително
споразумение от 31.10.2017г., допълнително споразумение от 07.12.2017г.,
допълнително споразумение от 18.01.2018г. за друг мобилен номер, договор за
мобилни услуги от 18.01.2018г., и договор за мобилни услуги от 05.04.2018г. за трети
мобилен номер, с които допълнителни споразумения процесните договори били
новирани.
Независимо дали потребителят ползва пакетна услуга, както се твърди в
уточнителната молба и въззивната жалба, се твърди да се налице няколко
облигационни правоотношения, които не са посочени в заявлението по чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение съобразно заявлението за суми по фактура
№**********/05.10.2018г., въз основа на договор от 05.10.2018г., поради което
предявяването на установителни искове въз основа на други сключени между същите
страни договори, се явява недопустимо. В подкрепа на този извод е цитирана от
първоинстанционния съд съдебна практика, към която настоящият състав се
придържа.
Освен изложеното, исковата молба съдържа неясноти и
противоречия , неотстранени с уточнителната молба, с което не отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК. Не е ясно на кои договори
се основава претенцията за заплащане на неплатени месечни такси, липсва
конкретизация каква част от сумата към кой договор се отнася. В уточнителната
молба е посочено, че фактура №**********/05.10.2018г., която е описана в
заявлението и въз основа на която е издадена заповед за изпълнение, всъщност
касае период, за който не са начислени такси. Претенцията за неустойка също не
е уточнено към кой договор се отнася, нито въз основа на каква месечна такса и
за какъв период е формиран размерът й.
Не са уточнени и предявените осъдителни претенции за
сумата от 56,85 лева – лизингови вноски по договор за лизинг от 07.12.2017г. и
за сумата от 51.11 лева – лизингови вноски по договор за лизинг от 05.04.2018г.
От една страна, неплатени лизингови вноски са посочени като част от претенцията
за неплатени месечни такси, като липсва разграничение каква част от лизинговите
вноски в коя претенция е включена. Също така не е посочен срока на всеки един
от договорите за лизинг, падеж на плащане на отделните вноски, както и дали
ответникът е уведомен за настъпването на предсрочната изискуемост на
задълженията по тях – кога и по какъв начин.
Поради съвпадане на правните
изводи на двете инстанции, като настоящият състав препраща и към мотивите на
първоинстанционния съд на осн. чл.272 от ГПК, обжалваното определение следва да
бъде потвърдено.
Цената на
иска е под 20 000 лева, поради което определението не подлежи на обжалване по
аргумент от чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал. 2 ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 249/26.02.2020г. на РС-Провадия по гр.д.№ 1629/2019г., с което производството по делото е
прекратено на осн. чл.129, ал.3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО e окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: