№ 503
гр. гр.Несебър, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР в публично заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря М.ета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20232150100573 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от М. Х. М. с
ЕГН **********, действащ със съгласието на баща си и законен представител
Х. В. М., чрез пълномощника адв. Г. М. от БАК, против С. Л. П. с ЕГН
**********, с адрес за призоваване гр. **********.
В исковата молба се сочи, че ищецът и ответницата са далечни
роднини. Между родителите на ищеца и ответницата било настъпило
отчуждение, което постепенно прераснало в неприязън. Тази неприязън се
проявила публично на 26.07.2022 г., когато в центъра на с. *********, ищецът
бил с други негови връстници и познати, които живеели в същото село.
Приближавайки ги, ответницата се обърнала към М. Х. М. като го нарекла
„изнасилвач“, „педофил“ и „педераст“.
Твърди се, че вследствие на нанесените обиди, ищецът се почувствал
зле, бил унижен пред приятелите си, чувствал се засрамен от поведението на
ответницата, без да я провокирал с каквото и да било. Първоначално бил
премълчал за случилото се пред своите родители, но виждайки странното му
поведение, те го притиснали и разбрали за случилото се. В тази връзка майка
му депозирала заявление в полицията, по повод на което било образувана
преписка, а с постановление било отказано образуване на досъдебно
производство.
Твърди се, че била образувана и преписка №9873/2022 г. по повод на
подаден сигнал от дъщерята на ответницата, в които тя твърдяла
обстоятелства, които били с позорящ характер и не отговарят на истината.
1
Твърди се, че вследствие нанесените обиди ищецът претърпял
неимуществени вреди, би унижен публично пред приятелите си, като
неудобството на ищеца продължавало и до днес.
Предвид гореизложеното се моли от съда да постанови решение, с
което да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 2000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди
вследствие нанесените от ответницата обиди на 26.07.2022 г. в центъра на с.
*********, а именно „изнасилвач“, „педофил“ и „педераст“, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер на 172, 72 лева,
представляваща лихвата за забава за периода от датата на увреждането –
26.07.2022 г. до предявяване на исковата молба – 31.05.2023 г. Представят се
писмени доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната
страна, с който исковете се оспорват по основание и размер. Оспорва
твърдението, че ответницата е нарекла ищеца „изнасилвач“, „педофил“ или
„педераст“. Описват се отношенията между ищеца и ответницата, както и
техните семейства. Сочи, че е бил налице особено голям тормоз от страна на
ищеца по отношение на внука на ответницата Д.П., който през 2022 г. е бил
само на осем години. Тормозът върху детето се пренесъл и в училище, освен
че ищецът е тормозил Д., той е подстрекавал и другите деца да го тормозят.
Ежедневният тормоз е принудил майка му и дъщеря на ответницата да подаде
сигнал в РУ – Несебър, за което била образувана и преписка №9873/2022 г. на
РП – Бургас. Този тормоз е принудил ответницата да се изнесе с дъщеря си и
внуците си в гр. Несебър. С тези доводи моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представено постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 22.08.2022 г., с която е прекратена преписка с вх.
№9767 от 2022 г. по описа на РП – Бургас. В рамките на преписката е било
снето сведение от Д. П., която твърдяла, че на 14.07.2022 г. разбрала от сина
си, че си играел на двора с М. М.. Докато си играели М. показал на сина й
порно клипове на телефона си.
По делото е приложена преписка с №9873 от 2022 г. по описа на РП
Бургас. Към същата е приложено постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 06.10.2022 г. В рамките на проверката било снето
сведение от Д.П. в присъствието на майка му, в което той не съобщил за
данни за извършено сексуално престъпление. По преписката бил представен
социален доклад. По така извършената проверка не били събрани данни за
извършено престъпление.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства.
В показанията си свидетелят А.А., без родство и дела със страните,
2
ангажиран от ищеца, заявява следното:
Познава М. и С.. Връстници и приятели били с ищеца по делото. Ставал
е свидетел на пререкания между него и ответницата. Описва събитие, което се
случило преди около година и половина на спирката в с. Т. /свидетелят
уточнява, че в селото има една спирка/. С. почнала да обижда ищеца. Били на
спирката, заедно с техни приятели, майка му и чакали автобуса, като щели да
ходят в града. Автобусът идвал към 12, 00 – 12, 30 часа и тогава се случило
събитието. С. започнала да вика на ищеца „педофил“, „педераст“, почнала да
го обижда и на него му станало неприятно. Обиждала и другите им приятели,
казвала им да не ходят с него. Ищецът започнал да плаче и си тръгнал към
къщата. По времето когато били изречени обидните думи, Д. П. не е
присъствала. Ищецът се почувствал зле вследствие на обидите, почнал да
плаче, тръгнал към къщата си. Майка му тръгнала с него към къщата му.
В показанията си свидетелят Б.А., майка на ищеца, ангажиран от
същия, посочва следното:
Свиделката описва подробно отношенията между страните по делото, от
което описание става ясно, че отношенията между двете семейства /това на
ищеца и това на ответницата/ са силно влошени. Синът й се оплакал, че
миналото лято на спирката в с. Т., ответницата го нарекла „педераст“,
изнасилвач“. Вследствие на това, ищецът се затворил вкъщи, почнал да реве,
потърсили помощта от психолог. Синът й се срамувал да излиза навън. Имала
е промяна в поведението му. На въпросната случка в с. Т., свидетелката не е
присъствала лично, детето й дошло вкъщи след случая плачейки, като казал
на свидетелката, че С. го обиждала и казала на приятелите му да не общуват с
него.
В показанията си свидетелят Д. П., дъщеря на ответницата и
братовчедка на ищеца, ангажиран от ответницата, посочва следното:
Знае за какво се води делото. Уговорила се за датата и времето на
случая с нейна приятелка да пият кафе. Срещнали се към обяд, около 12, 00
часа. Пили кафе у тях и след това изпратила приятелката си обратно с
автобуса към 12, 30 на спирката, където била със сина си Д.. Когато синът й
видял ищеца, се стреснал и останал на място. М. излизал от магазина през
това време. След това майката на свидетелката /ответница по делото/ се
обърнала към ищеца с думите „не го закачай, той не е сам.“. Майка й била на
спирката, била е на работа и тъкмо е щяла да се прибира към дома им. Отрича
майка й да е обиждала ищеца. Свидетелката посочва, че М. е бил сам,
абсолютно никого не е имало около него.
В показанията си свидетелят Е.Ч., без родство и дела със страните по
делото, ангажирана от ответницата, посочва следното:
Лятото на 2022 г. в с. Т. е ходила там, за да провери как стоят нещата
със записването на децата в училище за първи клас. Ходила е на 26.07.2022 г.,
когато станала случката. Отишла е в Т. сутринта, отишла е на гости на
приятелката си Д. П., пили кафе, след което тя решила да я изпрати до
спирката с малкия Д.. На спирката по това време била и майката на
3
приятелката й, ответница по делото. Детето тръгнало да бяга към баба си, но
ищецът се насочил към детето. Д. се стреснал, баба му застанала между
внучето си и ищеца и му казала да не го закача. Ответницата не обиждала
никой със сигурност. На спирката е нямало никой. М. не изчакал автобуса,
нямало го като е пристигнал автобусът. Свидетелката посочва, че те се
пръснали, майката на Д. тръгнала към дома си с Д., а ищецът тръгнал на
някъде.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
От съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен
материал, съдът намира, че ищецът доказа по основание, предявения от него
срещу ответницата С. П. иск. Елемент от фактическият състав на иска по чл.
45 от ЗЗД е извършване на противоправно деяние, т. е. такова действие или
бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона
правен интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията
на естествените права. Вредата по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е всяка
неблагоприятна последица за защитените от закона права и интереси на
увредения. Следва да се установи и причинно – следствена връзка между
настъпилите вреди и противоправното деяние. Вината на основание чл.45,
ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното.
Изводът за доказаност на фактическия състав на непозволеното
увреждане, се правят въз основа именно на анализ на приетите по делото
свидетелски показания, както и от взаимното им съпоставяне, включително и
с приетите по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетелите А.А. и Б.А.. По
отношение на показанията на свидетеля А.А. следва да се отбележи, че
същият е незаинтересован от изхода на делото, като неговите показания са
последователни, логични и безпротиворечиви, поради което съдът ги
кредитира в съвкупност с останалите, приети по делото писмени
доказателства, както и с тези, дадени от св. Б.А..
По отношение на показанията на св. А., макар и майка на ищеца, съдът
ги кредитира, доколкото заявеното от нея намира опора в останалите,
кредитирани от съда доказателства, както и предвид относителната
последователност и липсата на вътрешни противоречия в заявеното. Следва
да се посочи, че съдът не може да игнорира допустимите и относими към
факти от спорното право показания на свидетеля само поради неговата
заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна
съпоставка на всички доказателства по делото. С доказателствена стойност се
ползват и показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само близката родствена
връзка със страната, посочила ги като свидетел, не е основание за отричане
достоверността на изнесеното от тези лица. /вж. Решение № 118 от 11.01.2021
г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК, Решение № 800 от 22.03.2011 г.
по гр. Д. № 776/2009 г., ІV г. о. на ВКС, Решение № 131 от 12.04.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 1/2013 г., IV г. о., ГК и др./.
4
Съдът не кредитира показанията на св. Д. П. и св. Ч.. По отношение на
показанията на св. П. съдът на първо място следва да ги преценя и през
призмата на чл.172 от ГПК. Действително, както бе посочено по – горе, това
не е пречка показанията на свидетелката да бъдат ценени, а и кредитирани, но
само при цялостната им съпоставка с всички доказателства по делото. Съдът
намира, че показанията на тази свидетелка противоречат на останалите,
приети по делото и кредитирани от съда доказателства. Също така
показанията на свидетелката противоречат отчасти и на самите обяснения на
ответницата, като е налице и противоречие в показанията на св. П. и Ч.. Така
и св. П., както и св. Ч. са категорични, че на спирката по време на случката не
е имало абсолютно никого /освен двете свидетелки, ответницата, Д.П. и
ищеца/. В същото време видно от протокола от съдебно заседание от
21.11.2023 г., ответницата заявява, че ищецът е бил с приятели на спирката в
с. Т., като единствено заявява, че не е видяла св. А. и майка му. Тук е налице
съществено противоречие в показанията на двете свидетелки – П. и Ч.,
предвид заявеното от ответницата, което частично кореспондира и със
заявеното от св. А., че ищецът е бил на спирката със свои приятели, които са
чакали автобуса. В този смисъл е налице и противоречие досежно заявеното
от св. Ч., че не е видяла никой да се качва на автобуса от тази спирка, освен тя
самата.
На следващо място, налице е противоречие и в заявеното, че
свидетелката Ч. е отишла на гости да пие кафе при П.. Последната посочва, че
това се случило около 12, 00 часа на 26.07.2022г., а в същото време св. Ч.
заявява, че е пристигнала сутринта в с. Т., след което е отишла да пие кафе в
П.. По този начин е налице съмнение изобщо по отношение на часа на
посещение на Ч. у дома на св. П.. Съвсем отделен въпрос е обстоятелството,
че свидетелките с точност са запомнили въпросната дата, въпреки
невъзможността им да посочат датата на даване на показанията им пред
настоящия състав.
Също така показанията на свидетелките противоречат и на
представените писмени доказателства, по – конкретно досежно причините за
породените конфликтни отношения между семейството на ответницата и това
на ищеца. В случая видно от приложените по делото писмени доказателства и
по – конкретно постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 22.08.2022 г., както и от приложените по делото материали
по преписка с №9873 от 2022 г. по описа на РП Бургас, ведно с постановление
за отказ да се образува досъдебно производство от 06.10.2022 г., не е било
установено извършване на престъпни действия, които да са съставомерни по
НК от страна на ищеца спрямо детето на св. П..
Предвид всичко гореизложено, съдът не кредитира показанията на св.
П. и Ч..
Съдът намира, че по делото се установява, че на 26.07.2022 г. на
спирката в центъра на с. *********, ответницата е извършила противоправно
деяние, наричайки ищеца „изнасилвач“, „педофил“ и „педераст“. Следва да се
5
има предвид, че винаги при нанесена обида настъпват и неимуществени вреди
за пострадалия, доколкото се засягат честта и достойнството на лицето, които
се явяват гарантирани и правнозащитени неимуществени блага. Разгласата на
неистинно обстоятелство за едно лице, което обстоятелство в кръга на
същото, а и от самото него се възприема като позорящо го, и когато е казано в
негово присъствие с цел именно да засегне честта и достойнството на
потърпевшия, е осъществена обида, с която е причинена виновно и
противоправно вреда, подлежаща на удовлетворяване по реда на чл. 45 ЗЗД
/Така Решение № 809 от 26.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1573/2009 г., IV г. о.,
ГК, в този смисъл и Решение № 388 от 27.II.1974 г. по гр. д. № 2711/73 г., I г.
о. на ВС/.
Неимуществените вреди по правило се изразяват в накърняване на
неимуществени права, блага или правно-защитими интереси /нравствените,
емоционални, психически, психологически терзания на личността,
накърнената част, достойнство, добро име в обществото/. При доказването на
вредите съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за
установяване наличието на подобно увреждане в рамките на обичайното за
подобни случаи. Нормално е да се приеме, че при отправена обида адресата
изпитва неудобство, чувства се унизен и притеснен, накърняват се моралните
и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. С
оглед на това при доказани увреждащи действия, какъвто е настоящият
случай, искът следва да се приеме за доказан в своето основание и съдът да
определи размера на обезщетението по справедливост съобразно
конкретиката по случая.
При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди
следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят.
На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка
причинна връзка с увреждането. Техният размер се определя според вида,
характера и тежестта на увреждането. Неимуществените вреди нямат парична
оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно
убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими
към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този
смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие,
а тя се извежда от преценката на всички конкретни обстоятелства, които
носят обективни характеристики характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен
на интензитет. При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди се преценяват вида и тежестта на причинените телесни
и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените
физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е
до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската
прогноза за неговото развитие /Така Решение №69 от 18.03.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 4686/2013 г., IV г. о., ГК/.
6
Съобразявайки всичко гореизложено, обстоятелството, че обидата е
нанесана спрямо непълнолетно лице, на публично място, в присъствието на
други лица, настъпилите емоционални и душевни терзания на лицето, както и
трайно влошените взаимоотношения между страните по делото,
инфлационните процеси в страната и актуалната икономическа обстановка,
съдът намира, че справедливо се явява обезщетение в размер на 1000 лв.
По тези съображения, искът за разликата над уважения размер от 1000
лв. до пълния предявен размер от 2000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отношение на иска за мораторна лихва, съдът намира, че същият
следва да бъде уважен за сумата от 92, 07 лв., като за разликата до пълния
предявен размер от 172, 72 лв. искът следва да бъде отхвърлен. Това се
обуславя от отхвърляне на част от предявения главен иск, което влече и
съответно отхвърляне на съразмерната част от предявения иск за мораторна
лихва.
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски, съразмерно на уважената част от исковете. В
исковото производство ищецът е направил следните разноски: 130 лв. за
платена държавна такса и 1500 лв. за платен адвокатски хонорар. По делото е
направено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар, което съдът намира за основателно при условията на чл.78, ал.5 от
ГПК, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото. В този
смисъл съдът намира, че същият следва да бъде определен в размер на 900 лв.
Съразмерно на уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 515 лв., направени в исковото производство.
Мотивиран от горното, Районен съд - Несебър
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД С. Л. П. с ЕГН **********, с
адрес за призоваване гр. **********, да заплати на М. Х. М. с ЕГН
**********, постоянен адрес с. *********, обл. Бургас, ул. „********
действащ със съгласието на баща си и законен представител Х. В. М., сумата
от 1000 /хиляда/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от действията на ответницата – нанесена обида на ищеца с думите
„изнасилвач“, „педофил“ и „педераст“, изречени спрямо него на 26.07.2022 г.
на спирката в центъра на с. *********, както и на основание чл.86 от ЗЗД
сумата от 92, 07 /деветдесет и два лева и седем стотинки/ лв. ,
представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва върху
уважената част от главницата, дължима за периода 26.07.2022г. до
31.05.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба - 31.05.2023г. до окончателното изплащане на главницата,
като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълния предявен размер от 2000 лв. за
главницата и съответно 172, 72 лв. за мораторна лихва.
7
ОСЪЖДА С. Л. П. с ЕГН **********, с адрес за призоваване гр.
**********, да заплати на М. Х. М. с ЕГН **********, постоянен адрес с.
*********, обл. Бургас, ул. „******** действащ със съгласието на баща си и
законен представител Х. В. М., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в
размер 515 /петстотин и петнадесет/ лв., представляваща дължимите
разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8