МОТИВИ
към Решение № 1084/07.08.2020г. по НАХД № 2808/2020г.
по описа на РС-Бургас
Производството по делото е образувано по повод
постановлението на Районна прокуратура гр. Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия М.С.С.,
с ЕГН **********, роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно
образование, неженен, неосъждан, общ работник при „*“ ЕООД, с постоянен и
настоящ адрес:***, за това, че на 30.04.2020г., около 14.10 часа, в с.*, общ.П.,
на ул.“*“, е управлявал моторно превозно средство - четириколесен трактор с
рег.№ *, без съответно свидетелство за управление, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за такова деяние с НП № 19-0346-000162 от
13.09.2019г. на Началник РУ-Созопол към ОДМВР-Бургас, влязло в законна сила на
07.03.2020г.- престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
В пледоарията си прокурорът застъпва, че обвинението е
доказано по несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното
производство доказателства. Счита, че обвиняемият следва да бъде признат
за виновен и освободен от наказателна отговорност, като му се наложи
административно наказание „глоба” в минимален размер, а именно – 1000 лева,
поради превес на смекчаващи отговорността обстоятелства.
В
съдебно заседание обвиняемият се признава за виновен и се солидаризира със
становището на представителя на прокуратурата и моли за постановяване на
съдебен акт в този смисъл.
Съдът, след като
обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на
чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият М.С.С., с ЕГН **********, е роден на ***г***, българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, общ работник
при „*“ ЕООД, с постоянен и настоящ адрес:***.
На 30.04.2020г., свидетеля Б.И.Б.- младши автоконтрольор при РУМВР-П., и свидетеля Р.Д.Р.- полицай
„ООР“ при РУМВР-Пришморско, били на работа дневна
смяна, считано от 08.00ч. до 20.00ч., съвместно като Автопатрул
за територията РУМВР-П..
Около 14.10 часа на 30.04.2020г., в с.*, общ.П., на
ул.“*, св.Б. спрял за рутинна проверка по ЗДвП, движещ се в посока към ул.“И.“
четириколесен трактор с рег.№ *, управляван от обв.М.С.С.. При извършената му проверка, обв.С.
не представила свидетелство за управление на МПС. При извършена справка чрез
АИС АНД, св.Б. установил, че обв.С. е неправоспособен
водач, както и, че същият е бил вече санкциониран по административен ред за
друго такова нарушение с влязло в сила наказателно
постановление. За констатираното при проверката нарушение по ЗДвП, св.Б.
съставил и връчил на обв.С., АУАН серия GA, №
176402/30.04.2020г., който последния подписал на „нарушител” без възражения.
На обв.С. не е било издавано
свидетелство за управление на МПС. С НП № 19-0346-000162 от 13.09.2019г. на
Началник РУ-Созопол към ОДМВР-Бургас, влязло в законна сила на 07.03.2020г., обв.С. бил санкциониран по реда на чл. 177, ал. 1, т.2, за
управление на МПС, без съответно свидетелство.
По доказателствата:
Съдът възприе горната
фактическа обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на
основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите Б.
Б. (л.9 от ДП) и Радостин Радев (л. 11 от ДП), и обясненията на обвиняемия С.
от ДП (л. 8 от ДП);
От писмените
доказателства: справка за нарушител (л. 16-17 от ДП), справка за съдимост (л. 9), АУАН с бланков № 176402
(л.21 от ДП), копие на наказателно постановление № 19-0346-000162
от 13.09.2019г. на Началник РУ-Созопол към ОДМВР-Бургас (л. 20 от ДП), както и от останалите писмени доказателства.
Посочените
доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви
и допълващи се, поради което следва да се кредитират изцяло. Същите са събрани
по надлежния ред в хода на проведено досъдебно производство. Събраните писмени
доказателства, в съвкупност с гласните такива допринасят за категорично
установяване на гореописаната фактическа обстановка. Показанията на разпитаните
свидетели са последователни, логични и водят до установяване на едни и същи
факти. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение
така установените факти. В проведения в хода на досъдебното производство
разпит, както и в проведения в съдебно заседание такъв, обвиняемият се признава
за виновен за извършеното престъпление и изразява съжаление за стореното.
По делото не са
налични противоречиви доказателствени материали,
които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да излага
съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на
чл. 303, ал.
2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва
да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние,
така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед
приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият
е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК, за което му е повдигнато обвинение.
Непосредствен обект на
престъплението по чл.343в, ал.2
от Наказателния кодекс са обществените отношения, гарантиращи
транспортната безопасност чрез недопускане на лица, които не притежават
съответно свидетелство за управление, да управляват моторно превозно средство.
На първо място, от обективна
страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление” на МПС. Безспорно, действията на обвиняемия по привеждане
на трактора в движение и придвижването му в пространството в с.*, общ.П., на
ул.“*“, представлява „управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка
съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г., според които понятието
"управление", включва всички действия или бездействия с механизмите и
приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира
в покой или в движение.
На следващо място от
обективна страна, няма спор, че четириколесен трактор с рег.№ *, който
обвиняемият е управлявал е „моторно превозно
средство” по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, а
именно пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване.
Необходимо е
управлението на МПС да е осъществявяно без
обвиняемият да е притежавал съответно свидетелство за тази дейност. Както бе
посочено, от доказателствената съвкупност се
установява, че на обвиняемия не му е било издавано свидетелство за правопуправление. Съгласно трайната съдебна практика,
задължението за управление на моторно превозно средство със съответното
свидетелство за правоуправление, е изпълнено от водача, при неговата
административна валидност относно предвидения законов срок и
категорията, към която спада управляваното превозно средство (Решение № 70 от 07.04.2016 г. по н. д. № 204
/ 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение). От изложеното следва, че обвиняемият не е притежавал съответно
свидетелство за управление, когато е бил спрян за проверка от полицейските
органи на 30.04.2020 г.
Последният признак от обективната страна на
престъплението, за което е обвинен С. е да е управлявал МПС без съответно
свидетелство в едногодишен срок след наказването му по административен ред за
същото деяние, т.е. за управление без съответно свидетелство. Обвиняемият не
притежава свидетелство. С наказателно постановление НП № 19-0346-000162 от 13.09.2019г. на Началник
РУ-Созопол към ОДМВР-Бургас, влязло в законна сила на 07.03.2020г. на
обвиняемия е наложено административно наказание на основание чл.177, ал.1,
т.2 от Закона за движение по пътищата именно за това нарушение, т.е.
по-малко от една година преди извършване на деянието, предмет на настоящото
производство.
При така
изложеното съдът приема, че обвиняемият е осъществил от обективна страна състава на чл. 343в, ал.
2 НК, като на 30.04.2020г., около 14.10 часа, в с.*, общ.П., на ул.“*“, е управлявал
моторно превозно средство - четириколесен трактор с рег.№ *, без съответно
свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за такова деяние с НП № 19-0346-000162 от 13.09.2019г. на
Началник РУ-Созопол към ОДМВР-Бургас, влязло в законна сила на 07.03.2020г.
От субективна страна деянието е
извършено при форма и вид на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като обвиняемият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, знаел е, че не бива да управлява МПС без да притежава
свидетелство за управление, както и че е наказван за същото деяние по
административен ред, но въпреки това е управлявал автомобил, с което е целял
настъпването на общественоопасните последици от
своето деяние.
По вида и размера на наказанието:
За
престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът предвижда
наказание лишаване от свобода за срок от една до три години и глоба от
петстотин до хиляда и двеста лева. В
същото време по отношение на обвиняемия
са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от
наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно: 1) за престъплението се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години; 2) с извършеното
престъпление не са причинени съставомерни имуществени
вреди; 3) към процесната дата обвиняемият е неосъждан
и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII,
Раздел IV от НК; 4) престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е
причинена тежка телесна повреда или смърт; обвиняемият не е бил в пияно
състояние, нито са налице множество престъпления.
Предвид това,
съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В разпоредбата
на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „глоба” в размер от хиляда до пет
хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както
отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. Като отегчаващо
обстоятелство следва да се отчете многократното санкциониране на обвиняемия за
нарушение по ЗДвП. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете на първо
място чистото съдебно минало на обвиняемия. Действително, предпоставка за
прилагането на привилегирования институт на чл. 78а НК е лицето да не е
осъждано, но в разпоредбата е визирано осъждане за престъпление от общ
характер. В случая обвиняемият е неосъждан за каквито и да е престъпления,
което следва да бъде отчетено в негова полза при преценката за неговата
обществена опасност. Следва да бъде отчетено и пълното съдействие, което
обвиняемият е оказал в хода на досъдебното производство за разкриване на
обективната истина. Съдът също така взема предвид и изразеното искрено
съжаление за стореното.
Горното кара съдът да приеме, че обвиняемият е лице със сравнително ниска
степен на обществена опасност, поради което счита, че спрямо същия следва да се
определи наказание в минимален размер, а именно – глоба в размер на 1000 лева.
Настоящият
състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма степен би
постигнало целите, заложени в закона в чл. 36 НК и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
По разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери обвиняемия/подсъдимия за
виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай,
обвиняемият бе осъден да заплати в полза на РС-Бургас 5,00 лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.
По веществените доказателства:
По делото няма
приложени веществени доказателства, които да налага произнасяне от страна на
съда.
Мотивиран от горното
и на основание чл.378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови решението си.
Да
се съобщи на страните, че мотивите на решението са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС