№ 23505
гр. София, 06.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20241110116056 по описа за 2024 година
Предявени са искове от Ф. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“ян“ № 17,
вх.1, ет.1, ап.1, подадена чрез адв.Д., със съдебен адрес гр.София, ул.“д“ № 1, ет.2, ап.3,
насочени срещу „вк“ АД, ЕИК 2, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“дн“ №
28, АТЦ Ссц ет.2, офис 73Г, за прогласяване за нещожен на сключен между страните
договор за паричен заем № 5841393/29.07.2022 г. поради противоречие със ЗПК, ЗЗП и ЗЗД,
а в условията на евентуалност – за прогласяване за нищожни на клаузите на чл.4, ал.2, чл.1,
ал.3 и чл.2, ал.1, т.8 от договора.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
С искане за приемане като писмени доказателства са представени договор за паричен
заем Standard 14 № 5841393-29.07.2022 г., декларация от Ф. Г. по ЗМИП, съгласие за
застраховане за застраховка „Живот“ на кридитополучателите на „вк“ ООД съгласно групов
договор № VIVA-001/2018.
С исковата молба е направено искане за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявените искове.
Представя се справка от системата на ответника относно декларираните от ищеца
обстоятелства при кандидатстване за процесния кредит.
Прави искане за задължаване на ищеца да представи предоставения му преди
сключване на договора стандартен европейски формуляр.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:
Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба
и отговора към нея документи като относими към предмета на спора.
За изясняване на спора от фактическа страна, следва да се допусне поисканата от
ищеца съдебно-счетоводна експертиза, като от формулираните в исковата молба въпроси,
следва да се допуснат само тези под № 4, 5, 6, 7 и 9. Останалите въпроси не следва да се
допускат, тъй като част от тях са неотносими към предмета на доказване, а друга част не се
от компетентността на вещото лице.
1
Искането на ответника за задължаване на ищеца да представи стандартен европейски
формуляр, предоставен му при сключване на договора е относимо е и следва да се уважи.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО : Предявени са искове от Ф.
Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“ян“ № 17, вх.1, ет.1, ап.1, подадена чрез адв.Д.,
със съдебен адрес гр.София, ул.“д“ № 1, ет.2, ап.3, насочени срещу „вк“ АД, ЕИК 2, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“дн“ № 28, АТЦ Ссц ет.2, офис 73Г, за
прогласяване за нещожен на сключен между страните договор за паричен заем №
5841393/29.07.2022 г. поради противоречие със ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в условията на
евентуалност – за прогласяване за нищожни на клаузите на чл.4, ал.2, чл.1, ал.3 и чл.2, ал.1,
т.8 от договора.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 29.07.2022 г. страните са сключили договор за
паричен заем № 5841393, за сума в размер на 600.00 лв., при годишен лихвен процент от
40.32% и ГПР от 49.39%. Сочи се, че договореният срок за връщане на заетата сума е 36
седмици, в които следва да бъдат направени 18 погасителни вноски.
Ищецът обръща внимание на две от клаузите – тази на чл.1, ал.3 от договора, която
предвижда такса за допълнителната услуга по експресно разглеждане на искането за заемот
294.66 лв. и тази по чл.4, ал.1 от договора, която предвижда задължение на потребителя да
осигури обезпечение в полза на заемателя, като при неизпълнение на това задължение е
предвидена неустойка от 196.38 лв.
В същото време ищецът аргументира становище за нищожност на договора поради
нарушение на чл.10, ал.1 вр.чл.22 от ЗПК, а именно поради неспазване на предписаната от
закона форма, на основание чл.11, ал.1 т.10 вр. чл.22 от ЗПК – поради липсата на парвилно и
точно отразен ГПР и на разписана методика за формирането му. Подчертава се, че сборът от
всички вноски по кредита е 1183.22 лв., при което се надвишава предвиденото в чл.19, ал.4
от ЗПК ограничение.
Освен това ответникът оспорва неустоечната клауза по чл.4 от договора като
неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано висока неустойка. Навежда доводи и че въпросната
клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП.
Като допълнителен довод се навежда противоречие на процесната клауза с добрите
нрави, вкл. и при целено заобикаляне на закона, тъй като предвидената с нея неустойка
излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и води до
оскъпяване на кредита, а и не е ясно какви точно вреди на кредитора би покрила. В този
смисъл се позовава на т.З от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т.д. №
1/2009 г., ОСТК.
По така изложените съображения от съда се иска да прогласи нищожността на
неустоечната клауза - чл.4 от договора.
Ищецът оспорва и предвиденото възнаграждение за експерсно разглеждане искането
за кредит като противоречащо на чл.10а, ал.2 от ЗПК, който въвежда забрана заемателят да
заплаща такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Според ищеца,
приоритетното разглеждане и изплащане на потребителския кредит, е част от усвояването
2
на кредита, поради което възнаграждение за такъв вид услуги не се дължи. Изразява
становище, че тази такса по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка
към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от ГЛП и ГПР,
като в случая това законово изискване не е спазено. Отделно от това изразява съмнение, че
услугата, за която е предвидено процесното възнаграждение, му е предоставена.
Аргументира се становище, че клаузите не са формулирани по ясен и недвусмислен
начин, даващ възможност на потребителя да разбере икономическите последици от
сключването на договора.
Отделно от това се сочи, че кредиторът не е включил посочените две задължения в
ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. В
исковата молба се цитира чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съгласно която разпоредба
договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.
Като допълнителен довод за нищожността на договора се изтъква и противоречие с
чл.11, ал.1, т.9 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, а именно уговорената уточвяване
на лихвения процент покредита, условията на прилагането му, за промяната му и т.н.
По така изложените съображения от съда се иска да прогласи нищожността на
договора, а в условията на евентуалност на изрично оспорените клаузи от него.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по допустимостта и основателността на предявените искове.
По съществото на спора се поддържа становище за неоснователност на предявените
искове.
За ГПР се обръща внимание, че няма законово изискване да се посочи математическия
алгоритъм на изчисленията, поради наличието на нормативно предвидени две задължителни
математически формули. Обяснява се, че ГПР включва общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Сочи,
че изчисленията за ГПР са направени към момента на сключване на съответния договор за
кредит, като в договора ясно се сочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите, с оглед което същият е законосъобразно
формиран по определения в приложение № 1 към ЗПК начин.
В същото време се поддържа становище, че в ГПР не следва да се включва
предвидената неустойка, тъй като може за потребителя да не възникне задължение за
заплащане на такава.
Ответникът оспорва и твърденията в исковата молба, че с клаузата за неустойка се
цели заобикаляне на закона. Поддържа становище, че целта на процесната неустойка е
именно да обезпечи изпълнението на задължението на потребителя да върне отпуснатата му
в заем сума. Ответникът твърди, че така уговорената между страните неустойка не е
прекомерна с оглед размера на сумата по процесното договорно правоотношение, като
отчитайки и това какво задължение тя обезпечава и каква е основната цел на уговарянето й.
Заявява се и неприложимост на разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, поради различния
период, за който се начисляват неустойката и законната лихва.
Ответникът обръща внимание и на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, съгласно
която договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. В случая, според ответника, тази информация
3
се съдържа в самия договор, в който са определени размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, поради което твърди, че погасителният план е
инкорпориран в самия договор.
Сочи, че доколкото в него е уговорен фиксиран годишен лихвен процент, като не е
предвидено заплащане на суми, дължими при различни лихвени проценти, то не е било
необходимо да се посочва последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми. Позовава се на практиката на Съда на ЕС по Директива
2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити, според която в договора за
кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез вноски, не трябва да се уточнява под
формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за
погасяване на главницата, като не се допуска национална правна уредба, съгласно която
договорът за кредит трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, която показва
погасяването на главницата, лихвите и другите разходи. По тези съображения ответникът
иска да се приеме, че изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК са изпълнени от заемодателя.
Ответникът твърди, че услугата експресно разглеждане на документи е доброволна,
която няма нищо общо с такса за отпускане на кредита и не представлява действие по
усвояване или управление на кредита, тъй като го предхожда времево. Признава, че
действително експресното разглеждане на документи представлява услуга, предхождаща
одобряването на отпускането на кредит и усвояването му, която услуга няма задължителен
характер, но лицето, което кандидатства за кредит, по своя преценка избира дали да ползва
тази услуга. Сочи се, че ищецът е бил запознат с тези условия, избрал е доброволно да
ползва услугата по експресно разглеждане на документи срещу такса в конкретно посочен
размер, което се потвърждава от чл.1, ал.3 от договора. Целта на тази услуга, според
ответника е по-бързо разглеждане на искането и документите за кредит с оглед
необходимостта от получаване на бърз отговор. Аргументира се становище, че от една
страна потребителят е имал възможност свободно и доброволно да реши, дали да се
възползва или да изчака 10 дни, а от друга страна отправянето на такова искане създава за
заемодателя допълнително задължение за бърза реакция и съответно за ангажирането на
допълнителни ресурси. Твърди се, че таксата за експресно разглеждане представлява цената
на предоставяната от кредитора услуга, а именно по експресно разглеждане на документите
и поради това той е свободен да определи какъв да е нейният размер, като в този случай
приложение намира свободата на договаряне между страните, прогласена в чл. 9 от ЗЗД.
Самото пък заплащане на тази таксата е разсрочено с погасителните вноски по кредита,
което е в интерес на заемополучателите.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове,
като присъди на ответника направените от него разноски.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
ищецът претендира права от облигационно правоотношение с ответника по договор за
кредит;
- правна квалификация – предявените искове са с правно основание чл.26 ЗЗД,
чл.146 от ЗЗП;
- права и обстоятелства, които се признават – няма такива;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – няма такива;
- разпределение на доказателствената тежест – ищецът следва да установи, че е
сключил с ответника процесния договор за кредит, ответникът следва да установи, че
клаузите по процесния договор са индивидуално уговорени, че е изпълнил задължението си
да представи необходимата преддоговорна информация на ищеца, че клаузите на договора
осигуряват равнопоставеност на страните по него;
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива;
4
ПРИЕМА следните писмени доказателства: договор за паричен заем Standard 14 №
5841393-29.07.2022 г., декларация от Ф. Г. по ЗМИП, съгласие за застраховане за
застраховка „Живот“ на кридитополучателите на „вк“ ООД съгласно групов договор №
VIVA-001/2018, справка от системата на ответника относно декларираните от ищеца
обстоятелства при кандидатстване за процесния кредит.
ЗАДЪЛЖАВА Ф. Г. Г. най-късно в първото по делото съдебно заседание да
представи стандартен европейски формулар, предсотавен му при сключване на процесния
договор, ако разполага с такъв.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице си, тел.08,
която като се запознае с данните по делото и извърши необходимите справки, да отговори
на поставените в исковата молба под № 4, 5, 6, 7 и 9.
Определя депозит за изготвяне на експертизата в размер на 300.00 лв., вносими от
ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Да се призове вещото лице след представяне на доказателства за внесения депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението си не по-късно от
една седмица преди датата на съдебното заседание.
УКАЗВА на ищцата, че в случай, че не внесе посочения депозит, съдът ще отмени
определението си за допуснате на експертизата и ще приключи производството без
събиране на това доказателствено средство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза по поставените от него в исковата молба въпроси под № 1, 2, 3 и 8.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.07.2024 г. от
10.00 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице след представяне на
доказателства за внесения депозит.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи и на двете страни, а на ищеца и
препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5