Р Е Ш Е Н И Е
№ 187
гр. С., 29 май
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. районен
съд, гражданска колегия, в публично заседание на осми май
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И.
И. като разгледа докладваното от
районния съдия гр. д. № 295 по
описа на съда за
Ищцата К.М.Н. с ЕГН ********** твърди, че през периода от 01.09.1980 г. до 31.08.1983 г. е работила като начален учител в НУ „С.” – с. С., общ. Г., което към настоящия момент е прекратило дейността си. Документите на училището били съхранявани от Кметство – с. С., което обаче не било в състояние да издаде на ищцата удостоверение за трудовия й стаж за периода от 01.09.1980 г. до 31.10.1981 г. поради липса на книга – ведомост за заплатите на служителите през този период. В допълнителна молба уточнява, че в горепосочения период (от 01.09.1980 г. до 31.10.1981 г.) е работила на длъжност „начален учител” в НУ „С.” - с. С., община Г., при пълно работно време - 8-часов работен ден и е получавала работна заплата, определена като месечно възнаграждение за положения труд. Поради тези причини ищцата инициирала настоящото производство за установяване на трудовия й стаж по съдебен ред, в което моли съда да приеме за установено, че в периода от 01.09.1980 г. до 31.10.1981 г. е полагала труд като начален учител в посоченото по-горе учебно заведение, при пълно работно време - 8-часов работен ден с месечно трудово възнаграждение за положения труд, като този период й бъде зачетен за трудов стаж.
Ответникът ТП на НОИ – гр. С.не депозира писмен отговор в предоставения му от закона едномесечен срок, нито под друга форма взема отношение по направеното искане.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР във вр. чл. 124, ал. 4 ГПК.
Допустимостта на иска по чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССРО е обусловена, съгл. чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССРО, от наличие на удостоверение от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени. Ищцата е представила по делото Удостоверение с изх. №132 от 14.09.2018 г., издадено от кметство - с. С., в качеството си на лице, съхраняващо изплащателните документи на прекратилото дейността си училище по смисъла на чл. 5, ал. 1, видно от забележка в същото удостоверение. От представена като доказателство по делото Служебна бележка №24 от 08.02.2019 г. от Кметство - с. С., общ. Г. се установява, че липсва книга - ведомост за заплати на служителите за периода от 01.09.1980 до 01.11.1981 г. Предоставената служебна бележка има характер на документ по чл. 5, ал. 1 , което обуславя и допустимостта на производството.
Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗУТОССР, когато работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник - искът се предявява само срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.
Към исковата молба са приложени заверено копие от трудова книжка, издадена на ищцата от НУ „С.” - с. С. на 20.06.1983 г., в която е посочена основна професия „начален учител”, както и прослуженото време в това училище, а именно - от 1.09.1980 г. до 31.08.1983 г. и Удостоверение с изх. №132 от 14.09.2018 г., издадено от кметство - с. С., в качеството си на лице, съхраняващо изплащателните документи на прекратилото дейността си училище. Тези документи установяват по безспорен начин твърденията на ищцата за съществуване на трудово правоотношение между нея и посочения работодател, поради което се явяват достатъчни за да обосноват изискуемата, съгласно чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР, вероятност трудовият й стаж да е придобит в претендираната, съгласно исковата молба, продължителност. Въз основа на тази вероятност по делото беше разпитан свидетелят С. Д. С., съпруг на ищцата, от чиято трудова книжка се установява, че се е намирал в трудовоправна връзка със НУ „С.” - с. С. през процесния период. Свидетелят С. Д. С. заяви, че ищцата е постъпила на работа в НУ „С.” - с. С. по едно и също време с него, тъй като били разпределени като млади специалисти в посоченото училище - той като директор, а ищцата - като начален учител. От показанията на свидетеля стана ясно, че и двамата с ищцата са работили в НУ „С.” - с. С.три години - за периода от 1.09.1980 г до 30.08.1983 г., както и че и двамата с ищцата са работили на пълно работно време, срещу получаване на твърдо установено месечно трудово възнаграждение.
Представените по делото писмени доказателства и свидетелски показания по категоричен начин потвърждават, че ищцата се е намирала в трудови правоотношения с Начално училище „С.” - с. С. за периода от 01.09.1980 г. до 31.10.1981 г., както и че е заемала при този работодател длъжността “начален учител”, която е изпълнявала на осемчасов работен ден срещу получаване на твърдо установено месечно трудово възнаграждение. Поради изложените мотиви предявеният иск за установяване на трудовия стаж на ищцата за посочения в исковата молба период и при посочените характеристики на трудовото правоотношение се явява основателен и като такъв същият следва да се уважи. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че през периода от 01.09.1980 г. до 31.10.1981 г. К.М.Н. с ЕГН ********** *** се е намирала в трудови правоотношения с работодателя НУ „С.” - с. С., общ. Г. (без правоприемник), при когото е заемала длъжността „начален учител” при пълен работен ден от 8 часа срещу месечно трудово възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/