№ 4947
гр. София, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20231110206128 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Империал туризъм” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от И. Б. Б. – изпълнителен директор чрез неговия
упълномощен процесуален представител – адв. К. Г. от САК срещу
наказателно постановление № 692342-F676434/21.02.2023 г., издадено от
Борис Давидов Михайлов – изпълнителен директор на Национална агенция за
приходите /НАП/, с което на основание чл. 118 от Закона за хазарта /ЗХ, обн.
в ДВ бр. 26 от 30.03.2012 г., в сила от 01.07.2012 г./ на търговеца е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева за неизпълнено
правно задължение по чл. 10а, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗХ.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за несъответствие
за възприетите от административните органи фактически положения с
обективната действителност, а в условията на евентуалност са релевирани
доводи за маловажност на процесния случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Отправена е молба за цялостна отмяна на оспореното НП като неправилно.
В съдебното заседание дружеството-жалбоподател, редовно
призовано, представлява се от адв. Мария Тегаркова от САК, с пълномощно
по делото, която поддържа жалбата и изложените в нея съображения.
1
Претендират се разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от ст. юрк.
Марияна Пенчева, с пълномощно по делото. Последната пледира за
неоснователност на жалбата и за пълна доказаност на неизпълненото правно
задължение, в каквато насока изтъква конкретни аргументи. Отправено е
искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен
и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение №
F676434/16.09.2022 г., съставен от С. Б. Б. – гл. инспектор по приходите в ЦУ
на НАП и в присъствието на свидетелите М. К. Г. и И. П. К. е констатирано,
че жалбоподателят „Империал туризъм“ ЕАД, в качеството си на организатор
на хазартни игри по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗХ в игрално казино
„Империал“, находящо се в гр. Свиленград, ул. „Сан Стефано“ № 3,
притежаващ удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни
игри № 000030-2921/17.03.2022 г. от изпълнителния директор на НАП, не е
изпълнил задължението си да направи годишна вноска за социално отговорно
поведение за 2022 г. в размер на 10 000,00 лева в срок до 31.03.2022 г.
Правното задължение е изпълнено впоследствие на 21.04.2022 г.,
като е установено закъснение от 20 дни.
В акта е отразено, че на 01.04.2022 г. в гр. София е нарушена
2
разпоредбата на чл. 10а, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗХ, като препис е връчен на
упълномощен представител на въззивника.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление № 692342-F676434/21.02.2023 г. от Борис Давидов Михайлов –
изпълнителен директор на НАП, с което на основание чл. 118 ЗХ, при
цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на
търговско дружество „Империал туризъм“ ЕАД е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева за неизпълнено правно
задължение по чл. 10а, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗХ.
Препис от оспореното НП е връчен на 29.03.2023 г. на упълномощен
представител на търговеца, видно от инкорпорираната в санкционния акт
разписка, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна
инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез
наказващия орган на 10.04.2023 г., видно от поставения печат върху
същата.
При проведения непосредствен разпит на свидетеля С. Б. съдът не
констатира противоречия с установените в акта фактически положения.
Показанията на посоченото лице са логични, последователни и вътрешно
балансирани, като кореспондират по еднопосочен начин и с приложените по
делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства, поради
което следва да бъдат кредитирани без резерви, а това обезпредметява
подробното аналитично обсъждане на инкорпорирания по делото
доказателствен материал.
От цялостния анализ на инкорпорирания по делото доказателствен
материал за този съдебен състав не съществува съмнение относно факта на
неизпълненото правно задължение, времето, мястото, неговия механизъм и
отговорното за констатираното противоправно бездействие юридическо лице.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
3
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от постъпилите заповеди за назначаване, съответно оправомощаване на
актосъставителя и наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика административните органи са очертали времето, мястото,
механизма на твърдяното нарушение и обстоятелства, при които същото е
намерило проявление в обективната действителност, с което правото на
защита на въззивника е гарантирано в пълна степен.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 6-месечен
срок от откриване на нарушителя, респективно 5-годишен срок от
неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен
срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата
на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на юридическата
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Имуществената отговорност на въззивника „Империал туризъм“
4
ЕАД е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 10а, ал. 3 във вр.
с ал. 1, т. 2 ЗХ, като на основание чл. 118 ЗХ му е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева.
По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че
жалбоподателят „Империал туризъм“ ЕАД, в качеството си на организатор на
хазартни игри по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗХ в игрално казино „Империал“,
находящо се в гр. Свиленград, ул. „Сан Стефано“ № 3, притежаващ
удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни игри № 000030-
2921/17.03.2022 г. от изпълнителния директор на НАП, не е изпълнил
задължението си да направи годишна вноска за социално отговорно
поведение за 2022 г. в размер на 10 000,00 лева в срок до 31.03.2022 г., като с
демонстрираното противоправно бездействие на 01.04.2022 г. в гр. София
закономерно е бил осъществен съставът на чл. 10а, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2
ЗХ. В посочените разпоредби е предвидено изискване в срок до 31 март на
текущата година, а организаторите на хазартни игри, получили лиценз след
тази дата, в 30-дневен срок от датата на получаване на лиценза, да направят
годишни вноски за социално отговорно поведение за всеки издаден лиценз за
игрално казино в размер на 10 000,00 лева. Повече от очевидно лицензът на
дружеството-въззивник е бил издаден преди 31.03.2022 г., а това от своя
страна е породило реципрочното му задължение да направи изискуемата
вноска за текущата 2022 г. най-късно до посочената дата, като това е сторено
едва впоследствие на 21.04.2022 г., видно от приложеното по делото
платежно нареждане. Посоченото обстоятелство мотивира извод за
неоснователност на възраженията в жалбата, досежно доказателствената
обезпеченост на твърдяното нарушение.
В контекста на изложеното, правилно наказващият орган е приложил
общата санкционна разпоредбата на чл. 118 ЗХ, която предвижда отговорност
при неспазване на сроковете за изпълнение на задълженията по ЗХ, извън
случаите по чл. 96-117 от посочения нормативен акт. Налице е пълно
съответствие между словесното описание на релевантната фактическа
обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното
последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и
възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че
материалният закон също е приложен правилно.
5
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен,
предвид обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и
касае неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
В разпоредбата на чл. 118 ЗХ законодателят е предвидил
„имуществена санкция“ за юридически лица в размер от 1 000 до 5000 лв.,
освен ако не подлежи на по-тежко наказание. В конкретния случай
административнонаказващият орган добросъвестното е обсъдил
обуславящите отговорността обстоятелства и обосновано е наложил санкция
от 1 000,00 лв. в законоустановения минимум, като липсва юридическа
възможност за нейното редуциране /арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН, приложим по
аналогия на закона с оглед изискването за равнопоставеност на привлечените
към отговорност лица/.
Не са налице и предпоставки за третиране на процесния случай като
маловажен, което да обуслови приложното поле на общата разпоредба на чл.
28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. №
1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова преценката
на административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Безспорно визираният нормативен регламент е относим и към
неизпълнението на задълженията на юридическите лица и едноличните
търговци към държавата и общините при осъществяване на дейността им по
смисъла на чл. 83 ЗАНН, но преценката за неговото наличие е фактическа и
се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в
практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на
засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на
настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които
неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната
действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н. Съгласно § 1, ал.
1, т. 4 от ДР на ЗАНН “маловажен случай” е този, при който извършеното
нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен
търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
6
неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая не би могло да се
говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като
посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването
му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен
резултат. Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна
норма, а именно “други смекчаващи обстоятелства”, които да редуцират
степента на обществена вредност на деянието съпоставима с нарушенията от
същия вид. Поради изложеното, визираното противоправно бездействие
предполага ефективно противодействие с оглед реализацията на легитимните
цели на санкцията по чл. 12 ЗАНН, доколкото същото не разкрива значителни
отлики спрямо типичните нарушения по чл. 10а. ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗХ.
Наличието на закъснение от 20 дни, липсата на други нарушения на ЗХ и
подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, установени с
влезли в сила НП, както и отсъствието на други несъставомерни вредни
последици са отчетени акуратно от наказващия орган при
индивидуализацията на санкцията в минимален размер, като сами по себе си
посочените обстоятелства не мотивират извод за маловажност на
извършеното нарушение.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на въззивника поначало е
ангажирана в съответствие с материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва
да се произнесе по извършените от страните разноски, имайки предвид
отправеното искане в очертаната насока. С оглед изхода на делото, отчитайки
степента на неговата фактическа и правна сложност, обема на
доказателствения материал и осъщественото процесуално представителство
на въззиваемата страна пред СРС, дружеството-жалбоподател следва да бъде
осъдено да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на
7
100,00 лв. /арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от
Наредбата за изплащането на правната помощ/.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №
692342-F676434/21.02.2023 г., издадено от Борис Давидов Михайлов –
изпълнителен директор на Национална агенция за приходите /НАП/, с което
на основание чл. 118 от Закона за хазарта /ЗХ, обн. в ДВ бр. 26 от 30.03.2012
г., в сила от 01.07.2012 г./ на търговско дружество „Империал туризъм” ЕАД,
ЕИК *********, представлявано от И. Б. Б. – изпълнителен директор е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева за
неизпълнено правно задължение по чл. 10а, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗХ, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗАНН,
търговско дружество „Империал туризъм” ЕАД, ЕИК ********* да заплати
на Национална агенция за приходите разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8