Р Е Ш Е Н И Е
№ 261319 26.04.2021г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3918 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против Ю.А.А. се твърди, че за периода от 06.04.2016г. до 17.12.2019г. ответникът има задължения към ищцовото дружество за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 924.03 лв. и мораторна лихва към главницата, за периода от 30.06.2016г. до 31.12.2019г. в размер на 128.79 лв., за обект, находящ се в гр.П., ул. „***” № *, ап.*. Твърди, че за потребените за посочения период количества вода са издадени фактури за главници, подробно посочени в исковата молба, с посочена дата на издаване, дължима сума и период, за който се дължи сумата. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия. Отчетът бил извършван при условията на неизправно измервателно устройство. Изложени са съображения за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, като по образуваното ч.гр.дело № ***по описа на ПРС за ***г. било подадено възражение, поради което се и предявявали настоящите искове. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество горепосочените суми. Претендира се и законната лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в производството.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, със становище за неоснователност на предявените искове. Претендираните от ищеца суми не отговаряли на действително консумираните количества вода. За някои от периодите била налице и давност.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. е видно, че е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от ***, по силата на която е разпоредено длъжникът Ю.А.А. да заплати на „ВиК” ЕООД сумата от 924.03 лв. главница, представляваща незаплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 06.04.2016г. до 17.12.2019г., за обект, находящ се в гр.П., ул. „***” № *, ап.* с абонатен номер ***, сума в размер на 128.79 лв. обезщетение за забава от 30.06.2016г. до 31.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – *** до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По делото е представена справка за неплатени задължения за клиент Ю.А.А., аб. № ***, водомери № ***, ***, според която дължимата главница е в размер на 924.03 лв. и лихва в размер на 128.79 лв. Представена е и справка за водомерите на абоната, за адрес в гр.П., ул. „***” № *, ап.*.
Представен е опис на фактурите по делото, както и фактурите за задълженията на процесния обект, издадени за периода от 06.04.2016г. до 11.12.2019г., както и карнети за отчитане показанията на двата водомера в обекта. Представена е покана за доброволно плащане до Ю.А.А., получена на дата *** от А. А. – **. Приложен е протокол за отказан достъп от дата *** за обект в гр.П., ул. „***“ № *, ап.*, с титуляр на партидата Ю.А.А., според който потребителят отказва да осигури достъп до водомерния възел за преустановяване на водоподаването. Приложени са така също и предходно изпращани до потребителя покани за доброволно плащане, връчени на дата ***, както и заповед № *** от ***г. на управителя на дружеството – ищец, с която е наредено да се прекъсне водозахранването и каналното отклонение на абонат ***. Връчено е на дата ***г. на потребителя и известие за нередовен водомер.
По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, том **, дело № *** от ****г. на *** с район на действие ПРС за закупен от Ю.А.А. недвижим имот. Представени са карнети за процесния обект.
Приложени са също Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - Пловдив, както и Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр.П..
Събрани са по делото гласни доказателства чрез разпит на с.П.Д., която разяснява, че е отчитала имота в гр.П., ул. „***“ № *, ап.* приблизително две години – от *** до ***г. Имотът представлявал апартамент, нямало водомер, отчитала по тарифа, тъй като имотът бил без водомер. Начислявани били общо 10 куб., като за двама човека.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което за периода от 22.01.2020г. до 18.01.2021г. от страна на Ю.А.А. не са извършвани плащания. Размерът на задълженията за посочения обект е 924.03 лв. – стойност за посочения период и 128.79 лв. мораторна лихва за периода от 30.06.2016г. до 31.12.2019г. Счетоводството на ищцовото дружество е редовно водено, съгласно изискванията на Закона за счетоводството, като редовно са осчетоводени задълженията на абоната. Според вещото лице фактурираното количество потребена вода за процесния период съответства на количеството отчетена потребена вода по записаните показания в карнетите по водомер № ***. Съобразно възражението за изтекла давност за част от задълженията, тоест само за периода от 23.01.2017г. до 17.12.2019г., размерът на дължимата главница е 745.27 лв., а на лихвите – 81.17 лв.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № *** по описа на Пловдивски районен съд за ***г., че против издадената заповед за изпълнение № *** от *** е подадено възражение от длъжника по делото, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква. Съгласно чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора, като предвид приложените по делото писмени доказателства съдът намира, че ответникът е потребител на услугите, предоставяни от ищцовото дружество.
Установява се, от представените по делото писмени доказателства, че ответникът има качеството на потребител на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, като това обстоятелство е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, с определение от открито заседание на дата ***.
В чл. 31, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.
За доказване на реално потребената вода, начислена с процесните фактури, ищецът е представил карнети за извършени отчети на водомерите на ответника. От същите съдът намира за установен фактът на реално доставени и ползвани водоснабдителни и канализационни услуги в количеството, фактурирано с издадените в периода от *** – ***г. фактури. Установява се от показанията на разпитания свидетел, които съдът възприема като обективно дадени, че в процесния апартамент е липсвало измервателно устройство, поради което са извършвани начисления по тарифа, по 10 куб. месечно, като за двама човека. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, се установява, че издаваните от ищцовото дружество първични счетоводни документи притежават необходимите реквизити съгласно Закона за счетоводството и ЗДДС, регистрите и дневниците са надлежно заведени, стопанските операции са записани в хронологичен ред, като фактурираното количество потребена вода за процесния период съответства на количеството отчетена потребена вода по записаните показания в карнетите по водомер № *** за адрес гр.П., ул. „***“ № , ап.*, с титуляр Ю.А.А.. Видно е също, че до ответника неколкократно са изпращани покани за доброволно плащане на неплатени суми за консумирана питейна и отведена канална вода, вкл. и че е издадена от управителя на ищеца заповед за прекъсване на водозахранването и каналното отклонение на абонат № ***, както и че е отказан достъп до водомерния възел за преустановяване на водоподаването от потребителя на дата ***. Поради изложеното съдът намира, че следва да се приеме, че фактурираното количество вода е реално доставено и потребено от абоната, с оглед на което и дължи заплащане на цената за предоставените му ВиК услуги.
Направеното от ответника възражение за погасяване по давност на част от задълженията, предмет на производството, е своевременно заявено, с отговора на исковата молба и следва да бъде разгледано. Доколкото задълженията за доставена питейна вода и отведена канална вода са за периодични платежи, то същите се погасяват с тригодишна давност, считано от падежа на задължението. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В случая се касае именно за периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на плащанията, поради което същите са погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност, или погасени по давност са всички претендирани вземания, чиято изискуемост е настъпила три години преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по горецитираното частно гражданско дело. Към датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от който момент се счита, че са предявени исковете, предмет на настоящото производство – *** г. е изтекла тригодишната погасителна давност по отношение на претендираните суми за отчетните периоди с настъпил падеж до *** г. Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза, размерът на задълженията на ответника за периода от 23.01.2017г. до 17.12.2019г. възлиза на сумата от 745.27 лв. главница и 81.17 лв. лихва, поради което съдът намира, че исковете следва да бъдат уважени до посочените размери, а до пълните претендирани размери от 924.03 лв. главница и 128.79 лв. лихва, както и за периода от 06.04.2016г. до 22.01.2017г. за главница и от 30.06.2016г. до 28.02.2017г. за обезщетението за забава следва да бъдат отхвърлени, като погасени по давност.
От ищеца са претендирани направените по делото разноски. С оглед
разясненията, дадени по т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по
тълк.д. № 4/2013г., ОСГТК на ВКС, съобразно които съдът в исковото производство
се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение, съдът намира, че на страната следва да се присъдят разноски,
съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковите претенции. Направените
в заповедното производство разноски са в размер на 75 лв. /от които 25 лв. ДТ и
50 лв. юрисконсултско възнаграждение/, а в исковото – на сумата от 325 лв. /от
които 75 лв. ДТ, 20 лв. възнаграждение за свидетел, 130 лв. за ССчЕ, 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение/. При тези данни на ищеца следва да се присъдят 58.87
лв. разноски по заповедното производство и 255.11 лв. по настоящето
производство. Ответникът е направил разноски в размер на 300 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, от които по съразмерност следва да му се присъди
сумата от 64.50 лв.
Поради изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю.А.А., ЕГН ********** *** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, със *** С. Л. Н. сумата от 745.27 лв. /седемстотин четиридесет и пет лева и 27 ст./ главница, представляваща незаплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 23.01.2017 г. до 17.12.2019г. за обект, находящ се в гр.П., ул. „***” № *, ап.* с абонатен номер ***, сумата в размер на 81.17 лв. /осемдесет и един лева и 17 ст./ обезщетение за забава за периода от 06.03.2017г. до 31.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – ***, за които суми е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от *** по ч.гр.д. № *** по описа на ПРС за ***г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница и обезщетение за забава до пълните претендирани размери от 924.03 лв. и 128.79 лв., както и за периодите съответно от 06.04.2016г. до 22.01.2017г. за главница и от 30.06.2016г. до 28.02.2017г. за обезщетението за забава, като погасени по давност.
ОСЪЖДА Ю.А.А., ЕГН **********
*** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, със ***
С. Л.Н. направените по заповедното производство разноски в общ размер на
58.87 лв. /петдесет и осем лева и 87 ст./, както и направените в настоящето
производство разноски в общ размер от 255.11
лв. /двеста петдесет и пет лева и 11
ст./.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, със *** С. Л. Н. да заплати на Ю.А.А.,
ЕГН ********** *** сумата от 64.50 лв. /шестдесет и четири лева и 50 ст./
направени по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.