Определение по дело №3022/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1937
Дата: 16 декември 2021 г. (в сила от 16 декември 2021 г.)
Съдия: Татяна Иванова Петрова
Дело: 20217180703022
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

 

            РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

    

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№ 1937

 

гр. Пловдив,16 декември 2021 г.

 

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТОИЛ БОТЕВ

         ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                             ПЕТЪР КАСАБОВ  

 

като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА ЧКАНД3022 по описа на съда 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, частната жалба и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК вр. чл. 63 от ЗАНН.

2. Образувано е по частна жалба на Х.М.М., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Ч. против Разпореждане № 3050 от 11.05.2021 г., постановено по АНД № 20215330203108 по описа на Районен съд гр. Пловдив за 2021 г., с което жалба вх. № УРИ 317000-14254/29.10.2019 г. по описа на ОД на МВР – Пловдив, подадена от М., против Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 3000386 от 19.08.2019 г., издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, е оставена без разглеждане, а съдебното производство по АНД № 3108 по описа за 2021 г. на Районен съд гр. Пловдив е прекратено.

Поддържа се, че обжалваното разпореждане е постановено в противоречие с материалния закон и се иска неговата отмяна.

ІІ. За допустимостта:

3. Жалбата е подадена в законоустановения за това срок, от активно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването му и срещу акт подлежащ на оспорване по реда на гл. ХІІІ от АПК, поради което е ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

4. За да постанови горепосочения резултат, районният съд е приел следното от фактическа и правна страна:

С въззивна жалба вх. № УРИ 317000-14254/29.10.2019  г. по описа на ОД на МВР – Пловдив, подадена от Х.М.М., действащ чрез адв. Ч., е обжалван Електронен фиш Серия К № 3000386, с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 850,00 лева. По така подадената жалба е  образувано АНД № 6903/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, като с Решение № 2275 от 11.12.2019 г., постановено по посоченото дело, е потвърден Електронен фиш Серия К № 3000386, с който на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1050,00 лева.

Цитираното Решение на Районен съд Пловдив е отменено с Решение № 1026/18.06.2020 г., постановено по КАНД № 328/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с дадени задължителни указания. В тази връзка е образувано АНД № 3765/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, приключило с постановяване на Решение № 260666/07.12.2020 г., с което е отменен Електронен фиш Серия К № 3000386 от 19.08.2019 г., с който на М. е наложено административно наказание глоба в размер на 1050,00 лева.

Последно посоченото Решение на Районен съд Пловдив е обезсилено с Решение № 897 от 29.04.2021 г., постановено но КАНД № 249/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, като делото отново е върнато на Районен съд Пловдив за ново разглеждане от друг състав на съда.

Първоинстанционният съд е констатирал, че от съдържанието жалбата и на всички допълнително постъпили писмени молби и писмени защити по делата жалбоподателят не е искал отмяната на Електронен фиш Серия К № 3000386 от 19.08.2019 г., с който му е наложена глоба в размер на 1050,00 лева, а е искал отмяната на Електронен фиш Серия К № 3000386 от 19.08.2019 г., с който му е наложена глоба в размер на 850,00 лева.

Последният, видно от писмо с рег. № 103000 – 17533/21.09.2020 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив (л. 17 от АНД 3765/20 г.) е анулиран поради допусната грешка в размера на наложената санкция. Издаден е нов Електронен фиш със същия номер, но с посочен коректен размер на санкцията – 1050,00 лева.

При това положение, районният съд е приел, че въззивната жалба, предмет на разглеждане както в горецитираните производства, така и в образуваното пред него съдебно производство е насочена срещу несъществуващ акт. Освен това е посочено, че целената от жалбоподателя защита вече е постигната, с анулирането на обжалвания фиш. С тези съображения е обоснована недопустимостта на жалбата, с която съдът е бил сезира и същата както вече бе казано е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено.

За пълнота съдът изрично е подчертал, че за жалбоподателя е запазена възможността да атакува по предвидения в закона ред Електронен Фиш Серия К № 3000386 от 19.08.2019 г., с който му е наложена глоба в размер на 1050,00 лева, доколкото 14-дневният срок за обжалването му, визиран в чл. 189, ал. 8 ЗДвП започва да тече от момента на връчването на ЕФ.

ІV. За правото:

5. Така постановеното разпореждане е неправилно.

6. Безспорно в случая се установява, че на жалбоподателя са издадени два ЕФ с един и същ номер, за „извършено нарушение за скорост“ (така както е посочено изрично и в двата ЕФ) на 19.08.2021 г., но при различни фактически обстоятелства, различна правна квалификация и различен размер на наложената глоба.

В случая не може да бъде възприето твърдението на ответната организация, че първият по време ЕФ – този, с който е наложена глоба в размер на 850 лв., поради допусната грешка в размера на наложената санкция е анулиран, като е издаден нов, запазвайки номера на фиш серия К № 3000386, с коректния размер на санкцията – 1050 лв., най-малко защото въпросното твърдение е останало недоказано.

В тази насока следва да се посочи, че анулирането е външно обективирано волеизявления на компетентния за това орган по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а не фактическо действие, поради което липсата на акта, с който първият по време ЕФ (с който на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 850 лв.) е анулиран, изключва възможността това да е сторено. Съвсем отделен е въпросът, че анулиране на ЕФ е допустимо само в изрично предвидените в закона предпоставки (чл. 189, ал. 6 от ЗДвП), като „допускането на грешка“ не е сред тях. Казано с други думи, поправката на отделни цифрови стойности чрез издаване на нов ЕФ със същия номер не означава анулиране, т.е. преустановяване на правното действия на първоначално издадения ЕФ.

Освен всичко останало, двата ЕФ са издадени при различни фактически обстоятелства и различна правна квалификация, което опровергава твърденията на ответника, че в случая чрез повторно издадения ЕФ със същия номер е променен само размера на наложена на жалбоподателя санкция.

Крайният извод на съда е, че в правния мир към настоящия момент съществуват два ЕФ с един и същ номер, издадени на М., с които са му наложени две административни наказания за едно и също нарушение, което е правно недопустимо.

Фактът, че съществуват два електронни фиша с един и същ номер, но с различно съдържание, изначално постановя под основателно съмнение тяхната валидност. Проверка в тази насока обаче, следва да бъде направена от първоинстанционния съд.

Така установените данни и липсата на каквито и да било доказателства за връчването на обсъжданите два електронни фиша, налага да се приеме, че още при първото разглеждането на делото е следвало да бъде дадена възможност на жалбоподателя изрично да конкретизира дали обжалва само първоначално издадения (с който му е наложена глоба в размер на 850 лв.) или и двата електронни фиша. С оглед изложеното, жалбата и срещу двата ЕФ би била допустима като подадена в срок (поради липса, каза се, на данни за връчването на който и да било от двата ЕФ) и при наличието на правен интерес.

Голословните твърдения на ответника за анулиране на първия по време ЕФ и липсата на информация за него в автоматизираната информационна система (АИС) на МВР, не могат да обосноват извод в противната насока.

6. По изложените съображения, разпореждането на ПРС ще следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд и съдебен състав за продължаване на следващите се съдопроизводствените действия и произнасяне по същество по жалбата на М., след уточняване на нейния предмет.

 

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 235 от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Съдът

           

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОТМЕНЯ Разпореждане № 3050 от 11.05.2021 г., постановено по АНД № 20215330203108 по описа на Районен съд гр. Пловдив за 2021 г.

ВРЪЩА делото на същия състав на Районен съд - Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                              

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

  

                             2.