РЕШЕНИЕ
№ 1125
гр. Пловдив, 01 юли, 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито
заседание на девети юни, две
хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН
РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при
секретаря Стефка Костадинова и с участието на прокурора Костадин
Паскалев, като разгледа докладваното от съдия Св.Методиева
касационно административно
- наказателно дело № 842 по описа
на съда за
2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения
и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Касационният жалбоподател
„Е.Б.“ ЕООД гр. Пловдив, с ЕИК ****, обжалва, чрез пълномощника си адв.А., Решение
№ 296 от 24.02.2020 г., постановено
по АНД № 5659/2019
г. по описа на Районен съд
- Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 439317-F465974 от 29.05.2019 г., издаден от Директор на Дирекция
„Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив, с което на дружеството- жалбоподател е
наложена имуществена санкция от 500 лева на основание чл.180, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.86, ал.1 и
ал.2 от ЗДДС. Претендира се отмяна на решението
на РС - Пловдив, съответно на наказателното
постановление, като неправилно по конкретно изложени в жалбата съображения. В съдебно заседание дружеството - жалбоподател,
редовно призовано, не е изпратило представител.
От името на
ответника в производството
– ТД на НАП
Пловдив, чрез процесуалния представител юрисконсулт П., е постъпил отговор по касационната
жалба с изложено подробно становище и искане за оставяне в сила решението на РС
Пловдив като законосъобразно и правилно. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание искането се поддържа от процесуалния
представител на ответника.
Окръжна прокуратура
- Пловдив, чрез прокурор Паскалев, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Касационният съд, като извърши преглед
на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените
в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по
първоинстанционното съдебно
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Районен съд - Пловдив, след като
е провел пълно и всестранно разследване по делото, е възприел
за установена описаната подробно в обжалваното
решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съдебен състав, доколкото е основана на
събраните по делото доказателства. Съдът, постановил обжалваното решение, е счел и че
правилно наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл.180, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС, като изрично е посочил, че не споделя
оплакването на жалбоподателя относно приложимостта на нормата на чл.180а от ЗДДС, доколкото съгласно чл.68, ал.1 от ЗДДС, право на данъчен кредит имат само
лицата, които са регистрирани по този закон, а в случая, както е приел първоинстанционният съд, не е имало спор, че през март 2018
г., когато дружеството е получило облагаеми услуги, предмет на наказателното
постановление, то не е било регистрирано по ДДС.
Настоящият съдебен състав намира, че изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на
наказателното постановление са необосновани, доколкото се установява, че
наказателното постановление на практика не съдържа необходимият обем информация, въз основа на която да се прецени
коя именно е приложимата административно-наказателна разпоредба, както и
липсват конкретни мотиви за причините, поради които наказващият орган е
приложил именно санкционната норма на чл.180, ал.2, вр.
с ал.1 от ЗДДС, а не тази на чл.180а от ЗДДС, каквито мотиви на практика се
излагат едва сега в отговора по касационната жалба.
Следва да се има
предвид тук, че деянието, чрез което се
осъществява състава на нарушението по чл.180, ал.1 от ЗДДС /неначисляване на ДДС
в законово установените срокове/, е под формата на едно
или повече бездействия, т.е. неизпълнение на нормативно установени
задължения за определени действия. В случая съставомерното бездействие се е изразило в невключване
на посочен в данъчен документ за извършена
облагаема доставка размер на данъка
при определяне на резултата за съответния данъчен
период, понеже лицето не е начислило
данък, тъй като не е подало
заявление за регистрация по ЗДДС в срок. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на
чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, като безспорно е в случая, че става
въпрос за административно нарушение, изразяващо се в бездействие относно задължителното предписано поведение относно начисляването на дължимия данък в съответния данъчен период, като е следвало да включи
размера на данъка при определянето
на резултата за съответния период
в справка-декларация по
чл.125 за този данъчен период и посочи документа по т.1 в дневника за продажбите за
съответния данъчен период. С други думи, законовото задължение за начисляване
по смисъла на ЗДДС и за нуждите
на данъчното облагане, представлява сложен фактически състав, предвиждащ наличието на три
кумулативни предпоставки - да се издаде
данъчен документ, в който посочи данъка
на отделен ред, да е включен
размера на данъка при определянето
на резултата за съответния данъчен
период в справката-декларация
по чл. 125
и да е посочен документа в дневника за продажбите за
съответния данъчен период. Доколкото за всяка една
от извършените и документирани от „Е.Б.“ ЕООД облагаеми доставки възниква отделно задължение за начисляване на ДДС, то неизпълнението на всяко едно
от тези задължения би
представлявало
самостоятелно нарушение по чл.180, ал.1 от ЗДДС. Впрочем, в АУАН и наказателното постановление, не е
отразено колко и какви услуги е получило дружеството за описания период на
месец март 2018 г.
Наказващият
орган и безмотивно е издал наказателното постановление на основание чл.180, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС, като в тази връзка възраженията на жалбоподателя са основателни, защото съгласно чл.180а,
ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице, което, като е длъжно,
не начисли данък в предвидените в този закон срокове
в случаите, когато данъкът е изискуем от лицето
като платец по глава осма
и за начисления данък лицето има
право на пълен данъчен кредит,
се наказва с глоба - за физическите
лица, които не са търговци,
или с имуществена санкция - за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер 5 на сто от
неначисления данък, но не по-малко
от 50 лева. Сиреч, налице е предвидена различна по размер имуществена санкция, която в
конкретния случай, ако бе преценено, че следва да се приложи тази санкционна
разпоредба, би била значително по-малка от наложената по общия текст на чл.180
от ЗДДС. В случая, нито в АУАН, нито пък в процесното
наказателно постановление са посочени обстоятелства, въз основа на които да се
направи несъмнен извод, дали процесните доставки на
услуги, по които жалбоподателят е получател през периода 01.03.2018 г. – 31.03.2018
г., са такива с право на приспадане на пълен данъчен кредит, дали са с право на
приспадане на частичен данъчен кредит, или са такива без право на приспадане на
данъчен кредит. В тази насока неоснователно е твърдението на ответника по
касационната жалба относно това, че понеже дружеството не било регистрирано по
ДДС към посочения данъчен период, то значи и че принципно нямало право на
данъчен кредит и поради това не била приложима нормата на чл.180а от ЗДДС,
защото, съгласно нормата на чл.180а, ал.2 от ЗДДС, алинея 1 на същата законова норма се прилага и когато лицето не е начислило
данък поради това, че не
е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало
по този закон
в срок /аналогично на
разпоредбата на чл.180, ал.2 от ЗДДС/.
При това положение,
настоящият състав на съда намира, че извършеното от “Е.Б.“ ЕООД нарушение не
може по несъмнен начин да се квалифицира именно като такова по смисъла на
чл.180, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, тъй като доказателствата по делото
принципно предпоставят възможност за извод за наличие
на съставомерно деяние по смисъла и на чл.180а, ал.2,
във връзка с ал.1 от ЗДДС. Ето защо и тъй като административно нарушение не се
явява доказано по несъмнен начин, то процесното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно, а като потвърждава същото, районният съд на практика е
постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго такова по същество, като незаконосъобразното наказателно
постановление се отмени. При този изход на спора, на ответника не се дължат
разноски.
По изложените съображения и на основание чл.222,
ал.1 от АПК,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 296
от 24.02.2020 г.
по АНД № 5659 от 2019 г. на Районен съд Пловдив, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 439317-F465974 от
29.05.2019 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП -
Пловдив, с което на „Е.Б.“ ЕООД гр.Пловдив с ЕИК **** е наложена имуществена
санкция от 500 лева на основание чл.180, ал.2, вр. с
ал.1, вр. с чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.