РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Златоград, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на четвърти
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20215420100068 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240,
ал. 1 и ал. 2, чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „А. ЗА К. НА П. З.“, ЕИК ., със седалище
и адрес на управление гр. С., ул. „П. В.“ № ., ет. ., представлявано от И. Ц.К. и
Я.Б. Я., в качеството си на управители, чрез процесуален представител Х. А.
А.– юрисконсулт със съдебен адрес: гр. С., ул. „П. В.“ № ., ет. . срещу А.Я. Р.
с постоянен адрес гр. З., ул. „Б. № ., вх.. ет. ., ап...
В исковата си молба процесуалният представител на ищеца твърди, че
доверителят му е подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на
А.Я. Р. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за „А. за к. на п.з.“ ЕООД е възникнал правен
интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството
срещу нея.
Твърди, че обстоятелството въз основа на което е издадена заповедта
за изпълнение, е подписан Договор за кредит „Б. к.“ с № . от 16 октомври
2018 г. между „А.Ф.“ ООД, като кредитор и А.Я. Р., като кредитополучател.
Подписвайки договора за кредит кредитополучателят удостоверява, че е
получил и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния
договор и общите условия приложими към него, както и че е получил от
Кредитополучателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за
потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК,
1
посочващ индивидуалните условия по кредита.
Основанието, на което Заявлението и исковата молба се подават е
сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
11.11.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД, Приложение № 1 към него от 28
април 2020 г. и потвърждание за сключена цесия между „А. ф.“ ООД, ЕИК .и
„А. за к. на п. з.“ ЕООД, ЕИК ., по силата на който вземането е прехвърлено в
полза на „А. за к. на п. з.“ ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
С подписването на процесния договор „А.Ф.“ ООД е предоставил на
А.Я. Р. револвиращ кредит в размер на 900 лева, като и е предоставена и
съответната карта, с която да ползва кредита.
Твърди, че А.Я. Р. е усвоила сума в общ размер на 900 лева от
предоставения максимален кредитен лимит, като впоследствие на
извършените операции по картата, дължимата към настоящия момент
непогасена главница е в размер на 899,26 лв.
Поради трайната забава и виновното неизпълнение на договорните
задължения от страна на ответника, цялото му задължение е станало
предсрочно изискуемо, като съгласно чл. 22, ал. 3 от Договора А.Я. Р.дължи
заплащането на мораторна лихва върху главницата в размер на 59,58 лв., за
периода от 07 октомври 2019 г. – денят следващ датата на настъпване и
респективно обявяване на предсрочната изискуемост до 27 октомври 2020 г. –
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно
със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на дължимите суми.
През целия срок на валидност на договора, ответникът се е задължил
да заплаща до всяко 2-ро число на месеца текущото си задължение за
предходния месец, като от сключване на горецитирания договор до
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист А.Я. Р. продължава виновно да не изпълнява
задълженията си.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че „А. за к. на п. з.“ ЕООД има следните вземания срещу А.Я. Р.,
ЕГН **********: 899,26 лв. – главница, 29.03 лв. – договорна лихва за
периода 19.10.2018 г. до 06.10.2019 г. – датата на предсрочна изискуемост,
мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 59.58 лв. – за
периода от 07.10.2019 г. – денят следващ датата на предсрочната изискуемост,
до 27.10.2020 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Ищецът претендира и за разноски по делото.
Ответникът, чрез назначения особен представител адв. Ф.Г.., в срока
по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, чрез който счита, че искът е
недопустим, евентуално неоснователен и моли да се отхвърли като
2
неоснователен и недоказан. Навежда твърдения, че извършената цесия не
произвежда действие, когато бъде съобщена чрез исковата молба на особения
представител на длъжника. Изразява становище също така, че предсрочна
изискуемост въобще не е обявяване на А. Р. и доказателства по делото
липсват за това.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното:
На 16.10.2018 г. е подписан договор за кредит „А. к.“ и по-точно за
револвиращ кредит между „А. ф.“ ООД, ЕИК . и А.Я. Р. ЕГН **********.
Този договор е за неопределен срок според чл. 4, т. 1.
„Дължима сума“ е усвоената и непогасена главница плюс договорната
лихва.
Основно задължения на кредитополучателя е да върне кредита – чл. 8,
т. 2. Съобщенията по договора е предвидено да се правят на личния акаунт –
чл. 10, т. 5.
В чл. 17, т. 5 е формулирано, какво представлява неизпълнение от
кредитополучателя, а предсрочната изискуемост, като възможност и право на
кредитодателя е формулирана в чл. 21, като е посочено, че тя се обявява по
начините посочени в чл. 27 от Договора.
Като приложение към договора е сключен и рамков договор за
предоставяне на кобрандирана платежна карта. По делото са приложени и
общите условия.
Още преди подписване на договора за револвиращ кредит между
страните, а именно на 11.11.2016 г. е подписан рамков договор за прехвърляне
на парична задължения между „А. ф.“ ООД и „А. за к.на п. з. ООД.
Задължението на Р. е прехвърлено посредством приложение към този
договор. По делото липсват приложения за уведомяване на А. Р. за
извършената цесия. Такова уведомление по делото е приложено, но липсват
доказателства, че е получено от Р.
Ищецът по делото е упълномощен от „А.ф.“ ООД да уведомява всички
длъжници за извършваните цесии.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените по
делото писмени доказателства.
По делото е назначена и изпълнена съдебно-счетоводна експертиза от
вещото лице С. С. Щ..
Съдът приема заключението на вещото лице, като обективно,
компетентно и пълно. От същото съдът приема за установено, че въз основа
на сключения договор за револвиращ кредит, кредитодателят е отпуснал на А.
Р. револвиращ кредит в размер на 900 лева под формата на разрешен кредитен
лимит, усвояващ се чрез международна кредитна карта. Претендираните
вземания от ищеца по делото са начислени и неплатени. Р. е извършила
3
плащания в размер на 1664.13 лв. Размерът на неплатените от А. Р. суми е
както следва: главница – 899,26 лв.; договорна лихва в размер на 29,03 лв.;
неустойка по чл. 20, ал. 1от Договора в размер на 127,47 лв.; разходи и такси
за извънсъдебно събиране – 30 лв. и законна лихва за забава – 39,75 лв.
Вещото лице е приложило справка за движението по договора.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Уточнява,
че срещу сумите за разходи за събиране не е посочено, какви действия
банката е извършила за да ги начисли.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
На първо място по делото липсват доказателства да е връчено
уведомлението до ответника, за извършената цесия в полза на ищцовото
дружество. В същото време, както се посочи по-горе в договора е уредена
процедура по уведомяване между страните по договора. Т.е. не е направен
никакъв опит, както от предишния кредитор, така и от настоящия, който е
ищец по делото.
Съдът споделя тезата на адв. Г., че особеният представител
практически е лишен от възможност да уведоми ответника за
обстоятелството, че е извършена цесия. Смисъла на уведомяването за цесията
е длъжникът да може да упражни правата, които законът му е дал, като
длъжник.
По принцип съдебната практика допуска с получаване на исковата
молба от ответника длъжник, той да бъде обявен за извършената цесия но
настоящата хипотеза е съвсем различна.
На следващо място в чл. 21 от договора е уредена възможността при
неизпълнение на задължението от кредитополучателя, съответно
кредитодателя да направи договора предсрочно изискуем. В настоящият
случай предсрочната изискуемост не е съобщена на длъжника преди подаване
на заявлението за подаване на заповед за изпълнение. Липсват доказателства
за изпращане и връчване на съобщение, за предсрочна изискуемост. В същото
време изискването на т. 18 от тълк. реш. № 4/18.06.2014 г. на ВКС, по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК не е отпаднало и тези указания са задължителни.
Начинът на връчване на това уведомление за предсрочна изискуемост е
подробно разяснен в Решение № 101/19.08.2019 г. на ВКС по т.д. № 439/2017
г.II-ро ТО. В случая в договора са уредени начините за изпращане и
получаване на съобщения.
Освен гореизложеното, следва да се отбележи, че с исковата молба при
иск по чл. 422 от ГПК, няма възможност да се съобщава предсрочна
изискуемост, тя трябва да е съобщена преди подаване на съобщението за
издаване на заповед за изпълнение. По друг начин стоят нещата при
осъдителните искове в какъвто смисъл има произнасяне с Решение №
4
198/18.01.2019 г. на ВКС по т.д. № 193/2018 г. на I-во ТО.
Или всичко гореизложеното обуславя извод за неоснователност на
предявеният иск.
Водим от всичко гореизложено, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК във
вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и чл.
92 от ЗЗД от „А. ЗА К. НА П. З.“, ЕИК ., със седалище и адрес на управление
гр. С., ул. „П. В.“ № . ет.., представлявано от И.Ц. К. и Я.Б.Я. в качеството си
на управители, чрез процесуален представител Х. А. А.– юрисконсулт със
съдебен адрес: гр. С., ул. „П. В. № ., ет.., срещу А.Я. Р. ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. З., ул. „Б.“ № . вх.., ет. ., ап. . с който ищецът моли съда да
признае за установено по отношение на А.Я. Р. ЕГН **********, че има
вземания срещу нея, както следва: 899,26 лв. – главница, 29.03 лв. – договорна
лихва за периода 19.10.2018 г. до 06.10.2019 г. – датата на предсрочна
изискуемост, мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 59.58
лв. – за периода от 07.10.2019 г. – денят следващ датата на предсрочната
изискуемост, до 27.10.2020 г. – датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
дължимите суми, като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ________Д.Х._______________
5