МОТИВИ
към решение №
111 на С.ския районен съд от 10 юни 2019 г.
по АНД № 122/2019 г. по описа на същия съд
Съдът е сезиран с постановление
на Самоковската районна прокуратура от 13.03.2019 г., с което се предлага обвиняемата Д.А.Г.,
живуща ***, да бъде освободена от наказателна
отговорност, като на същата бъде наложено административно наказание за
извършено от нея престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В съдебно заседание РП – С. не се
представлява.
В хода на съдебните прения адв. С.К., служебен защитник на обвиняемата, заявява, че от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства не се установява
изложената в постановлението фактическа обстановка, поради което счита обвинението
за недоказано. Изтъква, че показанията на свидетелите – полицейски служители са
противоречиви за обстоятелствата, при които е установено твърдяното в
постановлението като осъществено от обвиняемата управление на МПС и освен това
са заинтересувани във вреда на обвиняемата с оглед обстоятелството, че
наказателното производство е започнало въз основа на техни действия. Посочва,
че в противовес на това показанията на свидетелката, разпитана пред съда по
искане на обвиняемата, са правдиви и непротиворечиви, поради което разкриват
обективната истина за събитията на инкриминираните дата и място и като такива
следва да бъдат кредитирани. Евентуално – в случай, че съдът приеме, че
обвиняемата е извършила вмененото й деяние – отправя искане за освобождаване на
обвиняемата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание,
като счита, че с оглед разпоредбата на чл. 345, ал. 2 от НК то следва да бъде „глоба”
в размер около 500 лв., а не минималния размер на административното наказание „глоба”
съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК.
При упражняване на правото си на
последна дума обвиняемата изтъква, че се счита виновна единствено за това, че
при извършената полицейска проверка е седяла на предната седалка на автомобила.
Счита показанията на полицейските служители за неверни. Заявява, че не е
съгласна да плаща глоба при положение, че има две деца и предпочита да даде
тези пари на тях.
От детайлния и съвкупен анализ на
доказателствата, събрани на досъдебното производство № 412/2018 г. по описа на
РУ – С. и приобщени в съдебното производство на основание чл. 378, ал. 2, вр.
чл. 283 от НПК, по несъмнен начин се установява, че на 23.08.2018 г. около 16,20
ч. в гр. С., по ул. „Б.“, обвиняемата Д.А.Г. е управлявала моторно превозно средство – лек автомобил
марка „А.”, модел „А.”, с идентификационен номер на рама WAUZZZ8LZWA0....., с временни регистрационни
табели 077М... с изтекъл срок през м. май 2018 г., което не е било регистрирано по установения за това
надлежен ред съгласно Наредба № І-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
От обективна страна:
На инкриминираните дата и място
обвиняемата Д.Г. е управлявала гореописания лек
автомобил, представляващ „моторно превозно средство” /МПС/ по смисъла на § 6,
т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Този факт се установява еднозначно
от показанията на свидетелите И.Г., младши инспектор
по ООР в РУ – С. и Л.Г.,***. Тези свидетели логично,
последователно и безпротиворечиво сочат пред съда, че от момента, в който
забелязали автомобила да се движи и му подали звуков и светлинен сигнал за
спиране –до момента, в който автомобилът спрял на ул. „Б.”
и те видели, че на мястото на водача в автомобила седи обвиняемата, те не са
губили автомобила от визуален контакт. Това обстоятелство изключва възможността
обвиняемата да е седнала на това място в автомобила след като той е спрял и
просто да е седяла там в очакване на живеещия с нея на съпружески начала Георги
Арсов Ангелов, в каквато насока са нейните обяснения пред съда, както и
показанията на св. Е.А.. Съдът не вярва на
обясненията на обвиняемата и на показанията на св. Ангелова, тъй като счита, че
те обслужват единствено защитната позиция на обвиняемата.
Необходимо е да се отбележи, че
точният маршрут, по който обвиняемата се е движела с управлявания от нея и
описан по-горе лек автомобил, е без правно значение за съставомерния
установен от показанията на свидетелите Г. и Г. факт, че тя е управлявала
автомобила. Поради това известните несъответствия между показанията на двамата
свидетели – полицейски служители относно някои детайли от този маршрут, нямат
нито правно, нито доказателствено значение по делото. Освен това, по делото
няма дори индиции показанията на тези свидетели да са
заинтересувани във вреда на обвиняемата. Заинтересуваността на свидетел във
вреда на обвиняем следва да се преценява с оглед конкретни установени по делото
обстоятелства за особени отношения между тях, каквито между св. Г. и св. Г. –
от една страна и обв. Г. – от друга, изобщо не се
установяват. Като такова обстоятелство не може априори да се възприемат
заеманите от свидетелите Г. и Г. длъжности, защото служебното им положение не
зависи от доказването на обвинението срещу обвиняемата.
За управлявания от обвиняемата
лек автомобил марка „А.”, модел „А3”, с номер на рама
WAUZZZ8LZWA0....., на 10.04.2018 г. са били
издадени временни транзитни табели с регистрационен номер 077М....
При липсата на каквито и да било данни по делото транзитните табели за този
автомобил да са били издадени в някоя от хипотезите по чл. 27, ал. 1, т. 2 – 4
от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /обн. ДВ, бр. 31/2000 г./, се налага еднозначният и
неопроверган от други доказателства извод, че тези транзитни табели са издадени
за придвижване на нерегистрирано превозно средство в страната поради издадено
разрешение за временно движение в хипотезата на чл. 27, ал. 1, т. 1, вр. чл.
29, ал. 1 – 4 от цитираната Наредба І-45/2000 г. В този случай съгласно чл. 3,
ал. 1 от тази наредба автомобилът е следвало да бъде регистриран в едномесечен
срок от придобиването на собствеността или оформянето на вноса /постоянен или
временен/ от съответния митнически орган. При тази нормативна уредба издадените
за автомобила транзитни регистрационни табели са удостоверявали разрешение за
временното му движение, макар и той да не е бил нерегистриран, до изтичане на
един месец от датата на издаването на табелите, т. е. до 10.05.2018 г. След
изтичане на този срок собственикът на автомобила Г.А.А./съжителстващ
на съпружески начала с обвиняемата/ е имал възможност съгласно чл. 27, ал. 4 от
Наредбата да поиска издаване на нови транзитни табели за автомобила, което
обаче той не е сторил. Затова с изтичане на срока на валидност на транзитните
регистрационни табели за автомобила, който до инкриминираната дата не е бил
регистриран на името на собственика му по реда на Наредбата, разрешението за
временното му движение по пътищата за обществено ползване е прекратено, и всяко
действие по управление на автомобила след този срок представлява управление на
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, установен
в посочената Наредба.
От субективна страна:
Транзитните регистрационни табели
на МПС съществено се отличават по външен вид от регистрационните табели,
удостоверяващи постоянната им регистрация в Република Б.,
като на транзитните регистрационни табели е отразен и срокът на тяхната
валидност /чл. 29, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № І-45/2000 г./. Обвиняемата е
управлявала МПС – лек автомобил, придобит от лицето, с което е живеела на
съпружески начала. При съвкупността от тези обстоятелства се налага
еднозначният и неопроверган от други доказателства, че тя е съзнавала, че
управлява по улиците на град С. автомобил с транзитни регистрационни табели с
изтекъл срок на валидност и се е съгласявала, т. е. примирявала се е с
настъпване на обществено-опасните последици от деянието й, изразяващи се в
засягане на проследимостта на собствеността, а оттам
и на ползването и на техническото състояние на МПС, в защита на които в нашата
страна е установена задължителната им регистрация.
Обвиняемата е била
неправоспособна като водач на МПС и от събраните доказателства не може да се
установи да е имала каквото и да било правно основание за осъществяване на
фактическа власт, в т. ч. и изразяваща се в управление на гореописаното нерегистрирано
по надлежния ред МПС. Добре съзнавайки тези обстоятелства, обвиняемата Д.Г. свободно се е движила с управлявания от нея автомобил
из оживени улици на град С., сякаш управлява тротинетка. Затова целта на
нормативно установената задължителна регистрация на МПС, извършвана по реда на
посочената Наредба № І-45/2000 г. /обн. ДВ, бр.
31/2000 г./, а именно постигане на проследимост на
собствеността, а оттам и на ползването и техническото състояние на МПС, с които
могат да бъдат извършени най-разнообразни нарушения на ЗДвП или други
противоправни деяния, както и на проследимост на
фискалната изрядност на техните собственици във връзка с притежанието им, е в
случая изцяло осуетена. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че
гореописаното МПС е внесено в Република Б. повече от четири
месеца преди датата на инкриминираното деяние на обвиняемата и до датата на
деянието не е регистрирано с постоянен български регистрационен номер. Това
обосновава степен на обществената опасност на деянието на обвиняемата, която го
квалифицира като престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а не като
административно нарушение по чл. 175, ал. 3, предл.
първо от ЗДвП.
Ето защо от обективна и
субективна страна това деяние на обвиняемата съставлява престъпление по чл.
345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Налице са всички законоустановени
предпоставки за освобождаване на пълнолетната обвиняема от наказателна
отговорност за извършеното от нея умишлено престъпление с налагане на
административно наказание.
За престъпление по чл. 345, ал.
2, вр. ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до една
година или глоба от 500 лв. до 1000 лв.
Обвиняемата не е осъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на Глава Осма, раздел ІV от Общата част на НК.
От престъплението не са причинени
съставомерни и посочени в постановлението на
прокурора имуществени вреди, поради което не се обсъжда въпросът за
възстановяването им.
Не
са налице пречките, визирани в чл. 78а, ал. 7 от НК, за освобождаване на
обвиняемата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
С оглед освобождаването на
пълнолетната обвиняема от наказателна отговорност, съдът й наложи глоба в
пределите на това административно наказание от 1000 лв. до 5000 лв., установени
в чл. 78а, ал. 1 от НК. В отговор на доводите на защитника на обвиняемата тук е
мястото да се посочи, че съгласно чл. 78а, ал. 5 от НК административното
наказание глоба не може да надвишава размера на предвиденото за престъплението
наказание „глоба” само ако за конкретното престъпление глобата е единственото
наказание или е предвидена наред с по-леко от нея наказание. Конкретният случай
очевидно не е такъв, тъй като съгласно чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК глобата
е алтернативно по-леко наказание на наказанието лишаване от свобода.
При определяне на конкретния
размер на административното наказание “глоба”, на основание чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца,
конкретното съотношение между смекчаващите и отегчаващите вината на обвиняемата
обстоятелства, както и съобрази социалното й и материално положение.
Като смекчаващи отговорността на
обвиняемата обстоятелства следва да бъдат взети предвид невисоката степен на
обществена опасност на деянието, невисоката обществена опасност на обвиняемата
като извършител на престъпление, както и липсата на лоши характеристични данни
за нея.
При тези конкретни смекчаващи отговорността на
обвиняемата обстоятелства, както и при липсата на отегчаващи такива, а и с
оглед социалното й и материално положение, съдът й наложи административно
наказание “глоба” в размер 1000 лв. – в минималния законоустановен размер на
това административно наказание, съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК.
Съдът намира, че така наложеното
на обвиняемата административно наказание е справедливо и е от естество да
постигне целите на административното наказване, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
В двете фази на наказателното
производство – на досъдебното производство и в съдебната му фаза не са
извършени разноски, които да бъдат възложени за заплащане от обвиняемата.
Пред съда обвиняемата е защитавана
от служебен защитник – адв. С.К. – САК. Към настоящия
момент възнаграждението на адв. К. все още не е определено от компетентния
орган по Закона за правната помощ и поради това е неизвестно на съда.
Осъждането на обвиняемата за неговото заплащане би могло да се осъществи по
реда на чл. 306 от НПК.
По изложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: