Р Е Ш Е Н И Е
№ 269
Гр. Перник, 10.08.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК, II състав, в публичното заседание на
тридесет и първи юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ
КОВАЧКА
Мл. съдия: СИМОНА
КИРИЛОВА
при секретаря Златка Стоянова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Кирилова в. гр. д. № 421 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, вр. чл. 317 ГПК.
С Решение № 187/08.03.2018 г.,
постановено по гр. д. № 7749/2017 г. по описа на Районен съд Перник, IV състав са уважени изцяло предявените от Я.П. А. срещу
Общинско предприятие „Обредни дейности“ – гр. Перник, обективно кумулативно
съединени конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 2 КТ
за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № ***,
издадена от директора на ОП „Обредни дейности“ на основание чл. 328, ал. 1, т.
8 КТ и за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „***“,
както и осъдителен иск и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл.
225, ал. 1 КТ за заплащане на парично обезщетение за периода от 12.09.2017 г.
до 12.03.2018 г., през който Я. А. е останал без работа общо в размер на
4339,20 лева, ведно със законната мораторна лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба – 10.11.2017 г., до окончателното й заплащане.
В срока по чл. 259 ГПК е подадена
въззивна жалба от ответната страна – работодателя ОП „Обредни дейности“ гр.
Перник, с която се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт. Поддържа се, че неправилно съдът е приел, че
уволнението на ищеца е извършено след изтичане на двуседмичния срок по чл. 345,
ал. 1 КТ за възстановената на работа със съдебно решение Р.С. като елемент от
фактическия състав на уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ, като
излага подробни съображения в този смисъл. Сочи, че в нарушение на съдопроизводствените
правила първостепенният съд не се е произнесъл по направеното с отговора на
исковата молба възражение за прихващане. Моли за отмяна на обжалвания съдебен
акт и претендира разноски, съгласно списък по чл. 80 ГПК.
В законоустановения срок не е
постъпил писмен отговор от въззиваемата страна. В открито съдебно заседание
процесуалният представител на въззиваемия изразява становище за неоснователност
на депозираната въззивна жалба. Излага подробни съображения, че възстановеният
на работа служител Р.С. не се е явила на работа в предвидения в закона
четиринадесетдневен срок. Акцентира върху обстоятелството, че длъжността, заемана
от възстановената служителка, не е идентична с длъжността на ищеца. Моли обжалваното
решение да бъде потвърдено, като претендира присъждане на адвокатско възнаграждение
при условията на чл. 31, ал. 1, т. 2, вр. чл. 35, ал. 2 ЗАдв.
По делото е постъпила и частна жалба от ответната страна срещу
Решение от 16.05.2018 г., постановено по горепосоченото дело по реда на чл. 248 ГПК, с което първоинстанционното решение е допълнено в частта за разноските и
ответната страна е осъдена да заплати адвокатско възнаграждение в размер на
993,74 лева. При доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение се иска
неговата отмяна, алтернативно – намаляване на присъдените разноски до сумата от
600,00 лева.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК
насрещната страна не е изразила становище. В открито заседание процесуалният
представител на ищеца моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а разгледана по
същество, е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази правните
доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Районен съд Перник, IV състав е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ, вр. чл. 225, ал.1 КТ.
За да постанови обжалваното
решение, първоинстанционният съд е приел, че страните са били обвързани от
трудово правоотношение, по което Я.П. А. е полагал труд на длъжността „***” в
ОП „Обредни дейности“ гр. Перник, прекратено едностранно от работодателя ОП
"Обредни дейности" с мотивирана писмена заповед от ***, издадена с оглед
изпълнение на решение на Районен съд Перник за възстановяване на работа на незаконно
уволнената служителка Р.С. на длъжността „***“. Първостепенният съд е приел, че
Р.С. не се е явила при работодателя да заеме длъжността, на която е била възстановена,
в законоустановения срок по чл. 345, ал. 1 КТ, което е мотивирало извод за
незаконосъобразност на процесното уволнение. С оглед извода за незаконосъобразност
на извършеното уволнение съдът е уважил и останалите обективно съединени искове
– за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „***“, както и за
заплащане на обезщетение за шестте месеца, в които ищецът-въззиваем е останал
без работа. Съдът е формирал решаващите си изводи досежно релевантния период и
размера на дължимото обезщетение при анализ на ангажираните писмени и гласни
доказателства – трудова книжка и заключение на вещо лице по приетата СИЕ, като
е уважил осъдителната претенция в пълен размер.
По правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК процесуалната (доказателствена) тежест за установяване законността на
уволнението носи въззивникът-ответник ОП „Обредни дейности“ гр. Перник като
работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, поради което е необходимо в
съдебното производство той да установи осъществяването в обективната
действителност на всички материални предпоставки в хипотезата на чл. 328, ал.
1, т. 8 КТ. В процесния случай законността на едностранното прекратяване на
трудовото правоотношение се обуславя от кумулативното проявление на следните
юридически факти: 1) влязло в сила
решение за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител на
предишната длъжност, 2) явяване на
възстановения служител да заеме длъжността в предвидения в чл. 345, ал. 1 КТ
двуседмичен срок и 3) последната да
е заета от лице, с което е сключен трудов договор след уволнението на
възстановения от съда. Липсата на някоя от посочените материални предпоставки
изключва законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на това
уволнително основание.
С доклада на първоинстанционния
съд е обявен за безспорен фактът, че страните са били обвързани от трудово
правоотношение, по силата на което въззиваемият-ищец е заемал длъжността „***“
при ОП „Обредни дейности“, по силата на трудов договор № ***, прекратено едностранно
от работодателя със Заповед № *** на основание чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ. Това
обстоятелство се установява и от събраните по делото писмени доказателства.
От доказателствата, ангажирани по
приобщеното гр. д. № 565/2017 г. по описа на РС Перник, се установяват следните
правнорелевантни факти. Със Заповед от *** е прекратено трудовото
правоотношение на Р.Г.С., заемаща длъжността „***“ при същия работодател. С
решение № 633 от 19.07.2017 г. по гр.д. № 565/2017 г. на РС Перник, уволнението
на Р.С. е признато за незаконно, като последната е възстановена на длъжността „***“
при ОП „Обредни дейности“. Решението е влязло в сила като необжалвано на
05.08.2017 г., за което е налице и съответно отбелязване – писмено разпореждане
на съдията докладчик от 11.08.2017 г., находящо се на л. 75-76 по гр. д. №
565/2017 г.
На 15.08.2017 г. по гр. д. №
565/2016 г. на ПРС е постъпила молба от адв. Д.Й. като пълномощник на Р.С. за
снабдяване с изпълнителен лист. На 30.08.2017 г. Р.С. лично е получила в
деловодството на съда изпълнителен лист, съобразно молбата, както и нарочно
уведомление от РС Перник, че уволнението й е отменено, с указания да се яви
пред работодателя в 14-дневен срок за заемане на съответната длъжност. Видно от
представеното от работодателя заявление, на 11.09.2017 г. Р.С. е отправила
молба до работодателя ОП „Обредни дейности“ да бъде възстановена на заеманата
от нея длъжност, за което работодателят е издал процесната уволнителна Заповед
№***, както и Заповед № *** за възстановяването й на длъжност „***“.
Между страните не се спори, а от
представените по делото доказателства несъмнено се установява, че е налице
влязло в сила решение, с което Р.С. /заемала длъжността „***“/, е възстановена
на работа на основание чл. 344, ал. 1 КТ. Спорното между страните обстоятелство
е дали това се е осъществило в
двуседмичния срок, изискуем съгласно чл. 345, ал. 1 КТ.
Принципното положение е, че
срокът по чл. 345, ал. 1 от КТ тече от получаване на изпратеното от
първоинстанционния съд съобщение след влизане в сила на решението за
възстановяване на работа. Ratio legis
на посочената разпоредба е работникът действително да узнае за влязлото в сила
решение, което е в защита както на неговия интерес да упражни правото си на
труд, така и предвид необходимостта работодателят своевременно да организира
работния процес. Практиката на Върховния касационен съд, на която се е позовал
и съдията докладчик в обжалваното решение, е последователна в разбирането, че
ако по делото бъде установено по несъмнен
начин, че служителят е узнал за решението за възстановяване на работа по друг
начин, срокът тече именно от фактическото узнаване, без значение дали в
последващ момент съдът е изпратил нарочно уведомление. Това разрешение е
частно проявление на принципното положение на чл. 8 КТ за добросъвестно
упражняване на трудовите права и задължения
В процесния случай първоинстанционният
съд е приел, че фактическото узнаване
за влязлото в сила решение е настъпило преди изпращане на уведомление от съда,
а именно – на 15.08.2017 г. с подаване на молбата за издаване на изпълнителен
лист от процесуалния представител на възстановената служителка.
Настоящият съдебен състав намира,
че в случая не са налице доказателства, обосноваващи по несъмнен начин, че
възстановената служителка е научила за влязлото в сила решение в момент,
предхождащ получаването на нарочното уведомление от съда.
Действително, на 15.08.2017 г.,
пълномощникът на ищцата по гр. д. № 565/2017 г. на ПРС е депозирал молба за
снабдяване с изпълнителен лист. Само по себе си това обстоятелство обаче не
означава, че процесуалният представител е извършвал справка по делото, за да
узнае, че същото е влязло в сила, доколкото делото не се съхранява в регистратурата
на съда, където молбата е депозирана (арг. чл. 35, ал. 3, вр. чл. 36 ПАС). Същевременно
на контролния лист (приложение № 4, съгласно чл. 78 ПАС) по приобщеното гр. д.
№ 565/2017 г. липсва отбелязване в релевантния период да са извършвани справки
и ищцата или неин представител да се е запознавал с делото.
Нещо повече, дори получаването на
нарочно съобщение по чл. 345, ал. 1 КТ от пълномощника на страната не доказва
дали и в кой момент самият ищец действително е узнал за влязлото в сила решение
по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Уведомяването по реда на чл. 345, ал. 1 КТ
съставлява специална процедура и съобщението на съда за възстановяване не може
да бъде връчено чрез процесуалния представител на възстановения на работа
работник, нито узнаването на влязлото в сила решение за възстановяване на
работа от адвоката /чиито правомощия се прекратяват с влизането на решението в
сила/ поставя началото на двуседмичния срок по чл. 345, ал.1 от КТ. В този
смисъл са и разясненията на съдебната практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 1 от 25.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1892/2017 г.,
Решение № 440/10.06.2010 г. по гр. дело 537/2009 г. на ВКС, IV г.о.
Още повече, в процесния случай се
касае за решение, което предвид предмета на делото, по силата на закона подлежи
на предварително изпълнение – арг. чл. 242 ГПК, поради което издаването
на изпълнителен лист не е обвързано от влизането на решението в сила.
Поради изложените съображения
фактът на постъпване в регистратурата на съда на молба за издаване на
изпълнителен лист въз основа на решение, подлежащо на предварително изпълнение,
чрез процесуалния представител на страната не
може сам по себе си да се тълкува в смисъл, че самата служителка е узнала
за влизането на решението в сила в момент, предхождащ изпращането на
уведомлението по чл. 345, ал. 1 КТ.
Предвид изложеното, без да е
установено по необходимия несъмнен
начин кога служителката е узнала за влязлото в сила решение за възстановяването
си на работа, следва да се приеме, че същата е уведомена чрез съобщението на
първоинстанционния съд по чл. 345, ал. 1 КТ, получено от нея на 30.08.2017 г. В
този смисъл явяването й пред работодателя на 11.09.2017 г. е своевременно, преди изтичане на двуседмичния срок, за да бъде възстановена на
работа, съобразно влязлото в сила съдебно решение.
Предвид осъществяването на
първите две материални предпоставки, следва да се извърши преценка дали се е
осъществила и третата предпоставка на уволнителното основание по чл. 328, ал.
1, т. 8 КТ, а именно – длъжността да е заета от лице, с което е сключен трудов
договор след уволнението на възстановения от съда служител.
От представените Протокол №
15/22.12.2004 г. от заседание на Общински съвет – Перник, както и от
приложените от страните трудови договори и длъжностни характеристики се
установява, че за отдел „***“ в ответното общинско предприятие „Обредни дейности“
е открита една щатна бройка. Възстановената на работа Р.С. е заемала при ответното
дружество длъжността „***“, код по НКПД ***, за която, съгласно длъжностна характеристика
от 08.07.2011 г. се е изисквало висше или средно специално икономическо
образование, работа с компютър и над 5 години трудов стаж по специалността. Длъжността
„***“ с посочените изисквания за образование е отбелязана и в длъжностното
щатно разписание на ОП „Обредни дейности“ от 01.01.2015 г., утвърдено от Директора
на общинското предприятие и съгласувано с кмета на общината.
След прекратяване на трудовото
правоотношение на Р.С. ищецът Я. А. е сключил с ответното предприятие трудов
договор, по силата на който е заемал длъжността „***“, код по НКПД ***, с
изисквания, съгласно длъжностна характеристика от 30.06.2015 г., за висше
икономическо образование, образователно-квалификационна степен „бакалавър“,
компютърна грамотност, както и владеене на английски език на ниво „В1“.
Длъжността „***“ с посочените изисквания за образование е отбелязана и в длъжностното
щатно разписание на ОП „Обредни дейности“ от 30.06.2015 г. и 01.01.2017 г.,
утвърдени от Директора на общинското предприятие и съгласувани с кмета на
общината.
След като на 11.09.2017 г. Р.С. е
постъпила на работа в изпълнение на решението по чл. 344, т. 2 КТ, същата е
заела длъжността „***“, код по НКПД ***, за която съгласно длъжностна
характеристика от 12.09.2017 г. се изисква „средно икономическо“ образование,
работа с компютър и над 8 години трудов стаж по специалността. Длъжността „***“
с посочените изисквания за образование е отбелязана и в щатното разписание на
ОП „Обредни дейности“ от 11.09.2017 г. , утвърдено от Директора на предприятието
и съгласувано с кмета на общината.
Работодателят има право да променя с щатното разписание и с длъжностните
характеристики, изискванията за образование и квалификация за определена
длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт. В тези случаи
преценката на работодателя какви изисквания да въведе за длъжностите, заемани
от работници и служители е преценка по целесъобразност, която не подлежи на
съдебен контрол. С изключение на длъжностите, определени с нормативен акт,
работодателите решават индивидуално всеки отделен случай на несъответствие
между изискваното от НКПД минимално образователно и квалификационно ниво за
заемане на дадена длъжност и притежаваните от заетото или кандидатстващото за
длъжността лице образование и професионална квалификация (арг. чл. 21 от
Методологията към НКПД, 2011г.).
Законът не въвежда изискване за
минимален професионален опит и образование, необходими за заемане на длъжността
„***“ или „***“. Изискване се въвежда по отношение необходимото образование на
съставителите на финансовите отчети, каквито по длъжностна характеристика се
явяват ищецът и възстановената служителка (по арг. от чл.I, т.2 от представените длъжностни характеристики и произтичащите
от него трудови задължения). Съгласно чл. 35, ал. 1 от Закона за счетоводството
съставителите на финансови отчети могат да имат различна степен на образование
– както висше, така и средно специално, в зависимост от продължителността на
професионалния им стаж. И двете длъжности попадат в група 241 от НКПД –
финансови специалисти, подгрупа 2411 – одитори и ***и. Съгласно Обяснителните
бележки по обхвата и съдържанието на позициите от структурата на НКПД за Клас
2, в тази единична група се класифицират длъжности, които оценяват и анализират
счетоводни и финансови записвания на отделни лица или предприятия, за да се
гарантира точност и съответствие с установените счетоводни стандарти и
процедури, като примерните основни
задачи посочени в Обяснителните бележки за всички длъжности в подгрупа 2411, са
еднакви.
Наред с изложеното сами по себе си различните наименования
и различните кодове по НКПД не обосноват наличието на различни позиции с
качествено различни трудови функции. Длъжността се определя от включените в нея
трудови функции, респективно, възможността за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 8
от КТ не е обусловена от пълното припокриване на шифрите по НКПД на длъжностите
на лицето, което е възстановено, и на това, което се освобождава (в този смисъл
и Решение № 328 от 7.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1013/2010 г., IV г.о.).
Преценката за идентичност или сходство на длъжностите следва да бъде изградена и въз основа на същностните характеристики
на трудовите функции, естеството на възложените задължения с трудовия договор и
длъжностна характеристика.
В конкретния случай от
представените копия на длъжностни характеристики от 08.07.2011 г., от
30.06.2015 г. и от 12.09.2017 г., се установява, че същите се различават
единствено в частта относно необходимото образование и трудов стаж по
специалността. В останалата си част, а именно – основни длъжностни задължения при
осъществяването на вътрешен финансов контрол, организация на счетоводната
отчетност, основни отговорности, присъщи на длъжността във връзка със
състоянието на финансовата дисциплина и документация, организационни връзки, взаимоотношения
и подчиненост, както и необходима компетентност за изпълнение на длъжността
(познание на нормативна база, компютърни системи, лична способност за
организация, контрол, оперативност и др.), трите длъжностни характеристики са напълно идентични.
В този смисъл, при преценка на
относимите нормативни и въведени от работодатели изисквания, се налага извод,
че длъжността, заемана от ищеца и от възстановената служителка Р.С., по
естеството, функциите и основните си задачи е една и съща и не е преставала да
съществува. За приложението на
разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 8 от КТ е от значение идентичност на трудовата функция за длъжността на работника
или служителя, чиито договор се прекратява, и тази на възстановения незаконно
уволнен работник или служител, а в случая такова припокриване има, независимо
от формално различното наименование и код на длъжностите по НКПД.
В тази връзка неотносими са
доводите на ищеца за злоупотреба с право по смисъла на чл. 8 КТ, основани на
необходимостта работодателят да реорганизира работния процес, да осъществи
процедура по изменение на правилника за вътрешния си ред, да увеличи щатните
бройки за отдел „***“ и да проведе процедура по подбор, доколкото в процесния
случай работодателят разполага със законово уреденото потестативно право по чл.
328, т. 8 КТ и е длъжен да се съобрази с влязлото в сила съдебно решение за възстановяване
на уволнения служител, а не да извършва подбор. Това уволнително основание
предпоставя конфликт на правата и законните интереси на двама работници и служители
– незаконно уволнения и възстановен на работа и служителят, с когото междувременно
работодателят е сключил трудов договор за същата работа. При този конфликт на
интереси законодателят дава предимство на възстановения на работа служител, тъй
като по този начин последователно се поправят последиците от извършеното спрямо
него незаконно уволнение. По тази причина в процесния случай от значение е
единствено дали е осъществен визираният в нормата фактически състав, като в
процесния случай всички формални предпоставки са били налице.
Предвид изложеното ОП „Обредни
дейности“ гр. Перник като работодател законосъобразно е упражнил правото си
едностранно да прекрати трудовото правоотношение, съществувало между него и
ищеца Я. А., поради което искът за признаване на уволнението за незаконно е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Поради неоснователност на главния
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, неоснователни се явяват и
обусловените от него кумулативно съединени претенции по чл. 344, ал. 1, т. 2 и
т. 3 КТ, доколкото не се установява извършено незаконосъобразно уволнение,
което е една от предпоставките за тяхното уважаване.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 1
и ал. 3 ГПК деловодните разноски се присъждат на страните съразмерно с
уважената и отхвърлената част от иска. Основателността на искането за разноски
се преценява в зависимост от изхода на правния спор, неговата своевременност,
като присъждането им се обуславя и от тяхното действително извършване в хода на
производството – ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС. При този изход на правния спор на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК в тежест на въззиваемия е да заплати сторените от въззивника разноски пред
настоящата инстанция в общ размер на 527 лв., съгласно списък по чл. 80 ГПК.
С оглед изхода на спора, следва
да бъде отменено решението от 16.05.2018 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, с която ответното предприятие е осъдено да заплати възнаграждение за
процесуален представител на ищеца в производството пред РС Перник. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият ищец следва да заплати на въззивника-ответник
поисканите и доказани разноски, в общ размер на 645 лева, съгласно представения
списък по чл. 80 ГПК. Таксите и
разноските в първоинстанционното производство следва да останат за сметка на
държавния бюджет.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 187/08.03.2018 г., постановено по гр. д. № 7749/2017 г. по описа
на Районен съд Перник, IV състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Я.П. А., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. А.А. ***, със
съдебен адрес:***, срещу ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ „ОБРЕДНИ ДЕЙНОСТИ“, БУЛСТАТ
0003867511517, със седалище и адрес на управление гр. Перник, пл. „Св. Иван
Рилски“, представлявано от О.С.К. – Директор, чрез адв. Т.В.Ш., със съдебен адрес:***,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № ***,
издадена от директора на ОП „Обредни дейности“ на основание чл. 328, ал. 1, т.
8 КТ; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност „***“, както и иск и с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на парично обезщетение за периода от
12.09.2017 г. до 12.03.2018 г., през който Я.П. А. е останал без работа общо в
размер на 4339,20 лева, ведно със законната мораторна лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба – 10.11.2017 г., до окончателното й
заплащане.
ОТМЕНЯ
решение от 16.05.2018 г. по гр. д. № 7749/2017 г. по описа на Районен съд
Перник, постановено по чл. 248 ГПК, с което Общинско предприятие „Обредни дейности“
е осъден да заплати на адв. А.А. сумата от 993,74 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК Я.П. А., ЕГН ********** да заплати на ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ „ОБРЕДНИ ДЕЙНОСТИ“, БУЛСТАТ
0003867511517 сумата 645,00
/шестстотин четиридесет и пет/ лева – разноски пред Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК Я.П. А., ЕГН ********** да заплати на ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ
„ОБРЕДНИ ДЕЙНОСТИ“, БУЛСТАТ 0003867511517 сумата 527,00 /петстотин и двадесет и седем/ лева – разноски пред Окръжен
съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок, считано от 10.08.2018
г.
ПРЕПИС от настоящото Решение да
се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.