№ 415
гр. Плевен, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500481 по описа за 2022 година
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение на Районен съд - Червен бряг от 21.02.2022 г., постановено
по гр.д. № 347/2021 г., съдът е осъдил Главна дирекция „***“ - МВР
гр.София на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр.с чл. 179, ал. 1, вр.с чл. 187 ЗМВР
да заплати на Д. И. Д., ЕГН **********, сумата от 1760 лв. представляваща
неизплатено възнаграждение за 1368 часа извънреден труд /след
превръщането на нощните часове към дневни/ през периода от 01.04.2019 г.
до 11.07.2020 г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от
датата на предявяване на иска – 16.03.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 325 лв., представляваща мораторна лихва върху
неполученото трудово възнаграждение за положен извънреден труд,
вследствие преобразуване на нощен към дневен труд, за периода от първата
изискуемост – 01.07.2019 г. до датата на предявяване на иска – 16.03.2021 г.
Постъпила е въззивна жалба срещу така постановеното решение,
подадена от Главна дирекция „***“ – МВР, чрез пълномощника юрк. С. Н.. С
жалбата се поддържат доводите, че първоинстанционното решение е
1
постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба,
която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от
държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР,
както и че изводът на първоинстанционния съд, че на ищеца се дължи
заплащане като извънреден труд не е подкрепен от доказаните в хода на
делото факти. Изложени са подробни съображения в подкрепа на тези
доводи. Поддържа се и направеното в първоинстанционното производство
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от исковия
период. С въззивната жалба се претендира отмяната на обжалваното
решение и отхвърляне на предявения иск.
Ответникът по въззивната жалба Д. И. Д. изразява становище за
нейната неоснователност и моли окръжния съд да потвърди атакуваното с
нея първоинстанционно решение, чрез процесуалния си представител адв. В.
В., който е представил писмени бележки.
По допустимостта на въззивната жалба настоящият съдебен състав се
е произнесъл с постановеното по делото определение по реда на чл. 267 ГПК
от 01.07.2022 г.
С оглед наличните данни по делото, оплакванията във въззивната
жалба и наведените от страните доводи, въззивният съд намира по
същество жалбата за частично основателна, предвид следните
съображения:
Между страните няма спор, че ищецът пред районния съд Д. И. Д. в
рамките на посочения в исковата молба период е бил в служебно
правоотношение с ответника, като е заемал последователно дължностите
пожарникар и старши пожарникар в Районна служба „***“ – Червен бряг
към Регионална дирекция „***“ – Плевен при ГДПБЗН – МВР.
Не е спорно по делото също така, че ищецът е осъществявал трудовата
си дейност по утвърдени графици, при режим на труд – дневни и нощни
смени при сумирано изчисляване на работното време.
Предявената пред районния съд искова претенция е за присъждане на
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд в периода 16.07.2017
г. до 10.07.2020 г. Искът се основава на фактически твърдения за положен
нощен труд за времето от 22.00 ч. до 6.00 ч., който според ищеца е отчитан в
намален размер, без да се съобрази нормативния регламент, предвиждащ
2
превръщането на този труд в дневен със съответен коефициент и прибавянето
му към общия брой отработени часове, което е довело до полагане на
извънреден труд през процесния период и този труд не е бил заплатен от
ответника.
Ответникът е оспорил изцяло основателността предявения осъдителен
иск. Също така, с писмения отговор на исковата молба ответникът е направил
възражение за изтекла погасителна давност по отношение исковата претенция
за периода 16.07.2017 г. – 31.12.2017 г.
Въззивната инстанция счита, че съществувалото през процесния период
между страните служебно правоотношение се регламентира от ЗМВР /в
действащата му за случая редакция до изменението, обн. в ДВ
бр.60/07.07.2020 г. в сила от 11.07.2020 г./, който се явява специален по
отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142 ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на
чл. 187 ал. 3 от ЗМВР предвижда, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно
разпоредбата на чл. 187 ал. 5 от ЗМВР работата извън редовното работно
време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; и с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период - за служителите, работещи на смени.
С оглед характера на заеманата от ищеца длъжност, през процесния
период той е полагал труд през нощта (от 22. 00 часа до 06. 00 часа), като
отработеното работно време се е изчислявало сумирано, за които
обстоятелства няма спор между страните.
По делото е безспорно установено, че положеният от ищеца труд през
нощта (от 22. 00 часа до 06. 00 часа) му е заплатен като нощен труд.
Спорни между страните остават въпросите правилно ли е отчитан
положеният от ищеца нощен труд при сумираното изчисляване на работното
време, допустима ли е трансформация на положените от него часове нощен
труд в дневен, на какво основание и в зависимост от това дължи ли
ответникът заплащане на ищеца на възнаграждение за извънреден труд и в
какъв размер.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /в приложимата за
случая редакция/ редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. Хронологията на издадените такива
наредби е следната: за периода от 19. 08. 2014 год. до 01. 04. 2015 год. е
действала Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год. (ДВ, бр. 69 от 19. 08. 2014
год., в сила от 19. 08. 2014 год., отм., бр. 40 от 02. 06. 2015 год., в сила от 01.
04. 2015 год.). От 01. 04. 2015 год. до 29. 07. 2016 год. е действала Наредба
№ 8121з- 592/ 25. 05. 2015 год., която е била отменена с решение № 8585 от
11. 07. 2016 год. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/ 2016 год., обн. в ДВ бр. 59
от 29. 07. 2016 год. От 02. 08. 2016 год. е действала Наредба № 8121з-
776 от 29. 07. 2016 год. (обн., ДВ, бр. 60 от 02. 08. 2016 год., в сила от 02. 08.
2016 год.), която е отменена с Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г., обн. в ДВ
бр.3 от 10.01.2020 г., в сила от същата дата. Текстовете на чл. 3 ал. 3 във
всичките цитирани по-горе наредби са идентични, като гласят, че при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 часа и
06. 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24- часов период. Съобразно чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 год., при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22. 00 часа и 06. 00 часа за отчетния период
се умножава по 0,143. В следващите две наредби № 8121з- 592/ 25. 05. 2015 г.
и № 8121з- 776/ 29. 07. 2016 г. липсва изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен. Такава регламентация не се
съдържа и в Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г.
Едва с разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР /нова – ДВ, бр.
60/07.07.2020 г./ е прието, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1, т.е. с
коефициент 1. Тази материалноправна разпоредба обаче няма обратно
действие, поради което не е приложима към настоящия случай.
Липсата на изрична нормативна уредба в рамките на процесния период
4
обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи.
При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, въззивният съд приема, че следва субсидиарно да се
приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/, която гласи, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, или коефициент 1. 143. В противен случай държавният
служител в МВР би бил поставен в неравностойно положение спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се
регулират от Кодекса на труда.
Следва да бъде посочено също така, че съгласно разпоредбата на чл.
188, ал. 2 от ЗМВР държавните служителите, които полагат труд за времето
между 22.00 ч. и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на
труда и това препращане също предпоставя извод за субсидиарното
прилагане на цитирания по-горе регламент на НСОРЗ за превръщане на
нощните часове в дневни.
Този извод не се опровергава от постановеното по преюдициално
запитване на друг съд, касаещо подобен правен спор, решение на СЕС от
24.02.2022 г. по дело С-262/20. С това решение е прието, че чл. 8 и чл. 12, б.а)
от Директива 2003/88 трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се
приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като
полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. При всички случаи обаче в полза на
такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
5
полагания от тях нощен труд. С цитираното решение на СЕС е прието също
така, че членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз
следва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния
труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за
работниците в публичния сектор, включително за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел. Според решението на СЕС
липсата на механизъм в действащата нормативна уредба за преобразуване на
нощните часове труд в дневни се обяснява със съображения от правен и
икономически порядък, но подобен аргумент не отразява допустима от закона
цел, годна да обоснове разликата в третирането.
Отделно от това, следва да се има предвид, че Конституцията на
Република България утвърждава като основно достижение на социалната
държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му
реализация. Основният закон също така утвърждава като принцип
равенството в третирането като изрично изключва общественото положение
като основание за ограничение. Обстоятелството, че едно лице полага труд
по служебно правоотношение само по себе си не е основание за
пренебрегване на принципно признатите права на предоставящите работната
си сила по трудово правоотношение. Именно защото основният закон
гарантира равенство на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на
спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си
на труд, следва да бъдат поставени при еднакви условия работещите по
трудови правоотношения и тези, работещи по служебно правоотношение. Ето
защо и при принципно утвърдения режим на работа през деня логично се
явява съотнасянето на положения нощен труд при специфичната организация
на 8-, 12- и 24-часови дежурства към дневния посредством нормативно
установеното съотношение в нормата продължителност при различните
условия.
Предвид тези съображения, въззивният съд счита, че исковата
претенция за заплащане на извънреден труд, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание, но
само за част от исковия период, тъй като своевременно направеното от
6
ответника възражение, че искът е погасен по давност за периода от 16.07.2017
г. до 31.12.2017 г. е основателно.
Ищецът е приел изцяло представените от ответника изчисления и
данни, с оглед на които е заявил изменение в размера на исковата си
претенция, която да се счита предявена за сумата от 1760 лв. за главницата и
сумата от 325 лв. за мораторни лихви.
Съобразно данните, съдържащи се в Таблица №2, обективирана в
писмения отговор на ответника, при преизчисляване на положения от ищеца
нощен труд за целия искова период с коефициент 1.143 се получава разлика
от приравнените и неплатени часове нощен труд в размер на 231,088 часа, за
които дължимата сума е в размер на 1760,17 лв., а дължимата лихва върху
тази сума за исковия период – в размер на 325,80 лв.
Доколкото в мотивите на първоинстанционното решение са обсъдени
като относими горепосочените данни по Таблица №2 и исковите претенции
за главница и мораторни лихви са уважени в претендираните от ищеца
размери по тази таблица, въззивният съд приема, че първоинстанционният
съд се е произнесъл по съществото правния спор за заявения от ищеца исков
период 16.07.2017 г. до 10.07.2020 г., независимо че в обжалваното решение
погрешно е посочен друг период - от 01.04.2019 г. до 11.07.2020 г.
Предвид изтеклата погасителна давност за част от исковия период – от
16.07.2017 г. до 31.12.2017 г., следва да бъдат взети предвид данните,
съдържащи се в Таблица №1 от писмения отговор на ответника, тъй като
изчисленията по тази таблица са направени съобразно заявеното възражение
за погасителна давност.
При това положение предявените искове следва да бъдат уважени до
размерите, посочени в Таблица №1, а именно: 1547,20 лв. за главницата и за
периода 01.01.2018 г. до 10.07.2020 г., както и 255,91 лв. за мораторните
лихви, като бъде уважена и акцесорната претенция за законна лихва върху
главницата от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на
сумата.
Това налага отмяната на обжалваното решение в частта му за разликата
над сумата от 1547,20 лв. до присъдената сума от 1760 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за извънреден труд след превръщането на
нощните часове към дневни, и за периода 16.07.2017 г. до 31.12.2017 г., както
7
и в частта за разликата над сумата от 255,91 лв. до присъдената сума от 325
лв., представляваща мораторни лихви, като за тези разлики и за този период
исковите претенции подлежат на отхвърляне като погасени по давност.
В останалата му обжалвана част, в която Главна дирекция „***“ – МВР
е осъдена да заплати на Д. И. Д. сумата от 1547,20 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд след превръщането
на нощните часове в дневни в периода 01.01.2018 г. до 10.07.2020 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на делото –
16.03.2021 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 255,91 лв.,
представляваща мораторни лихви върху неизплатените възнаграждения за
положен извънреден труд от падежа на всяко периодично плащане до датата
на предявяване на иска – 16.03.2021 г., първоинстанционното решение е
правилно и подлежи на потвърждаване.
Обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта му за
присъдените разноски в полза на ищеца в размер на сумата от 350 лв. При
този изход на спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени деловодни
разноски по компенсация за двете съдебни инстанции, съразмерно уважената
част на исковите претенции, в размер на сумата от 502 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Плевенският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 44 от 21.02.2022 г. по гр.д. № 347/2021 г. по
описа на Районен съд – Червен бряг В ЧАСТТА, в която Главна дирекция
„***“ – МВР гр. София е осъдена да заплати на Д. И. Д., ЕГН **********,
сумата от 1760 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за
извънреден труд след превръщането на нощните часове към дневни за
периода 16.07.2017 г. до 10.07.2020 г. /погрешно посочен в решението период
01.04.2019 г. – 11.07.2020 г./ за разликата над сумата от 1547,20 лв. до сумата
от 1760 лв. и за периода 16.07.2017 г. до 31.12.2017 г., В ЧАСТТА, в която е
присъдена мораторна лихва върху неполученото трудово възнаграждение за
положен извънреден труд, считано от падежа на всяко периодично плащане
до предявяването на иска – 16.03.2021 г., за разликата над сумата от 255,91
8
лв. до сумата от 325 лв., и В ЧАСТТА за присъдените разноски в полза на Д.
И. Д., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като погасени по давност предявените от Д. И. Д., ЕГН
**********, против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“ – МВР гр. София искове,
както следва: за заплащане на трудово възнаграждение за положен
извънреден труд в резултат на превръщането на нощните часове в дневни в
периода 16.07.2017 г. до 10.07.2020 г. - за сумата от 212,80 лв.,
представляваща разликата над дължимата сума от 1547,20 лв. до
претендираната сума от 1760 лв. и за периода 16.07.2017 г. до 31.12.2017 г., и
за мораторни лихви върху възнагражденията за положен извънреден труд от
падежа на всяко периодично плащане до предявяването на иска /16.03.2021 г./
- за сумата от 69,09 лв., представляваща разликата над дължимата сума от
255,91 лв. до претендираната сума от 325 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 44 от 21.02.2022 г. по гр.д. № 347/2021 г.
по описа на Районен съд – Червен бряг в останалата му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Главна дирекция „***“ -
МВР гр. София да заплати в полза на Д. И. Д., ЕГН **********, сумата от
502 лв., представляваща разноски по компенсация за двете съдебни
инстанции.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9