Решение по дело №395/2018 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 септември 2018 г.
Съдия: Мария Николаевна Ницова
Дело: 20187140700395
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юли 2018 г.

Съдържание на акта

    

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

452/18.09.2018 г., гр.Монтана

 

В името на народа

Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав :  

                                                          Председател:  Огнян Евгениев

                                                                 Членове:   Соня Камарашка

                                                                                   Мария Ницова 

                                                                      

при секретар Д*** и с участието на прокурора Александрова     

разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 395/2018 г. по описа на Административен съд Монтана

           

            Производство е по реда на чл.208 и сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

С решение № 252 от 10.07.2018 г., постановено по АНД № 551/2018 г.по описа на РС Монтана, е потвърдено наказателно постановление № 17-0996-000721/22.03.2018 г. на началник сектор към ОД на МВР  Монтана, сектор „Пътна полиция” Монтана, с което на К.В.К. ***, на основание нарушение на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание  “глоба” в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

            Горното решение е обжалвано с касационна жалба от административнонаказания, чрез адв. Б*** , с искане да бъде отменено решението на въззивния съд, като „..неправилно и незаконосъобразно……Поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.“. Излага становище, че „.. нарушена е разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК – в  мотивите се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения;.. чл.339 , ал.2 НПК -  основанията,поради които не приема доводите;.. чл.303 НПК….да се обосновава на предположения….Твърди се, че не са вписани всички присъстващи свидетели – нарушен чл.40 от ЗАНН;…не е посочен начина на извършване на проверката..несъответствие между номера на АУАН и НП..липсва конкретизация в НП относно извършеното нарушение..“..съдът в производство не е обсъдил всички възражения, налице са съществени нарушения на процесуалните правила. В  касационната жалба и в с.з. се излагат доводи за незаконосъобразно решение на въззивния съд, поради което  моли съда да отмени решението на РС Монтана, с което е потвърдено издаденото НП.

Административнонаказващият орган не изразява становище по жалбата.

            Представителят на Окръжна прокуратура дава мотивирано заключение, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно.

            Административен съд Монтана, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, намира следното:

            Жалбата е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

            Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно. Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушение на закона или съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

            Административното наказание е наложено на  жалбоподателя, за това, че „ на 22.02.2018 г. в 02.25 часа/ пробата в 2.07 часа/, в гр.Монтана на ул.Й.Р*** посока бул.А*** ,   управлява МПС – лек автомобил А*** А6, с рег.№ 2767 ВН, след употреба на алкохол. Изпробван с  техническо средство алкотест 7510  ARBB -0073, показанията на който са 1.00 промила алкохол в издишания въздух….”. Същият е подписал АУАН без възражения, изрично записал „не“.  В хода на административнонаказателното производство чрез пълномощника адв.Б*** са положени максимални усилия да се докаже, че са допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателнато производство с цел отмяна на издаденото НП. Същите са обсъдени от въззивния съд и правилно от събраните  и обсъдени доказателства, макар и пестеливо изложени, въззивният съд е достигнал до извода, че правилно е  ангажирана административнонаказателната отговорност на лице, управлявало МПС след употреба на алкохол 1.00 на хиляда в издишания въздух. Административнонаказаното лице в издадения талон за медицинско изследване,  е записал собственоръчно „съгласен съм с показанията на техн.средство/ л.12 от делото на РС/. Наистина в този талон е посочен час 2.07 на 22.02.2018 г., а в АУАН и НП е 2.25 часа, налице е  разминаване в посочения час, но настоящият състав не споделя изложеното, че това е съществено  процесуално нарушение, което да обосновава отмяна на НП. 

           Въззивният съд е положил усилия с цел да установи фактите по делото, разпитал е всички посочени свидетели, посочил е и кои показания кредитира и защо. Съдът като обсъдил всички  факти и обстоятелства, касаещи производството, е приел за установено, че административнонаказаното лице е управлявало МПС на 22.02.2018 г. около 02.00часа, като правилно е посочил, че разминаването в часовете е „техническа неточност“, която не е съществена, че да доведе до отмяна на НП. Административнонаказаното лице е подписало АУАН без възражения, в талона за изследване изрично е записал, че „съгласен съм с показанията на техн.средство“.Съдът като съпоставил и  обсъдил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и въз основа на тях е постановил своето решение. Предвид което изложеното в касационната жалба относно съществени процесуални нарушения, липсата на мотиви относно приетата за установена фактическа обстановка и необсъжване на направените възражения  не се споделят от настоящата инстанция. По разбиране и на настоящия състав безспорно е установено, че административнонаказаният след употреба на алкохол, е  управлявал МПС на 22.02.2018 г., около 2.25 часа/ тук действително има неточност/, но същата не е съществена според настоящия състав. Посечен е изрично и видът на МПС  - лек автомобил А*** А6, след употреба на алкохол – 1.00 на хиляда в издишания въздух.  В производството е установено, че същият е  приел показанието при извършената проверка с техн. средство за установяване употребата на алкохол в кръвта му. Същият е подписал   АУАН без възражения.  Предвид което впоследствие изложените доводи за съществени нарушения при установяване на нарушението не се подкрепят от събраните писмени доказателства. Съдът е обсъдил събраните доказателства и посочил защо приема за установена посочената в АУАН И НП фактическа обстановка, предвид което  съответно правилно е потвърдил наложеното наказание.

Фактическата обстановка е установена от събраните по делото доказателства, очевидно става дума за опит да бъде избегнато установяване на административно нарушение. Съдът правилно е приел, че в конкретния случай е налице извършено и  установено административно нарушение – управление на МПС след употреба на алкохол. Основните възражения на пълномощника на жалбоподателя, че има съществени процесуални нарушения,  разминаване, „противоречие.. и не са обсъдени всички събрани по делото доказателства...”, не намират опора в събраните доказателства в административнонаказателното производство. Не са налице и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства, макар по разбиране на настоящия състав това да е  пестеливо, и правилно е постановил, че тези обстоятелства не  може да се приемат твърдените съществени нарушения, т.к. безспорно е установено извършеното нарушение. Изложената защитна теза, подкрепена от множество твърдения за съществени процесуални нарушения, не могат да променят фактите,  подкрепени от събраните в административнонаказателното производство доказателства, безспорно са установени фактическите обстоятелства, които безспорно сочат на извършено административно нарушение. Административнонаказаният не е направил възражения при съставяне на АУАН и издадения талон за медицинско изследване, а впоследствие са изложени множество доводи, които очевидно имат защитна теза, но са в  противоречие с останалите доказателства.

            Всички събрани в административнонаказателното производството доказателства и възражения са обсъдени от РС Монтана, т.к. същите са изтъкнати и в първоинстанционното производство и същите очевидно имат защитна теза, но без да сочат относими доказателства в подкрепа на тази теза, поради което не могат да бъдат приети. В жалбата са изложени твърдения, които не намират опора в събраните в производството доказателства и не променят установените от наказващия орган констатации, предвид което само твърдението на административнонаказаното лице и неговия адвокат, явно заинтересовани лица,  не може да бъде прието като основание за отмяна на постановеното решение на РС Монтана.

При тези доказателства, правилно административнонаказващият орган  е издал обжалваното НП, което е потвърдено правилно от РС Монтана.

В производството административнонаказаният  е направил опит да обори   констатации,  но в производството са събрани са поисканите доказателства и според настоящата инстанция  не може да се твърди съществено нарушение на производствените правила. Не се споделя  и твърдението, че „ съществени процесуални нарушения, касаещи съдържанието на същото решение, които пречат да се провери правилността на крайните му правни изводи.., неизяснена фактическа обстановка.. както и  липсата на обсъждане на направените по делото възражения..”

Налице са безспорно установени нарушение, нарушител и  неговата вина, поради което и правилно и законосъобразно е съставен акт за административно нарушение и издадено наказателно постановление. Наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното деяние и на личността на нарушителя.

Ето защо правилно и законосъобразно съдът е приел, че след като са налице извършено административно нарушение, то наказателното постановление като законосъобразно,  следва да бъде потвърдено. Поради което и  атакуваното решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно постановено.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.221 АПК във вр.чл.63, ал.1 ЗАНН,  Административен  съд Монтана

 

                                                              Р  Е  Ш  И  :

 

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 252 от 10.07.2018 г.,  постановено по АНД № 551/2018 г. по описа на РС Монтана.

РЕШЕНИЕТО е  окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

                                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: