МОТИВИ
към присъда
от 21.11.2017г. по НОХД № 3004/2016г. по описа на Варненския районен съд, ХХVІІ
наказателен състав
Производството пред първоинстанционния
съд е образувано по внесен на 15.06.2016г., от Районна прокуратура-Варна,
обвинителен акт против П.П.К. - роден на *** г. в гр.
София, живущ ***, СО „Манастирски рид", парцел №532, българин, български
гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН: **********,
по досъдебно производство № 322/2014г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР -
Варна за престъпление от общ характер по чл.210, ал.1, т.3 пр.1 и т.5, вр. с чл.209, ал.1 и във вр. с
чл.93, т.1, б. „б" от НК, затова, че :
В периода от 29.08.2006 г.
до неустановена дата през м. 10.2012 г., в гр. Варна, действайки в лично
качество, възбудил заблуждение у Н.С.Д. ***, че след като бъде построен, ще
бъде продаден на същата недвижим имот - жилище №13, находящо
се на ет.6 в новоизграждана сграда в гр. Варна, на
бул. „Сливница" №171 и действайки в лично качество и в качеството на
длъжностно лице - едноличен собственик на капитала и управител на „Пламекс -55" ЕООД гр. Варна, в кръга на неговата
длъжност, поддържал това заблуждение у Д., с цел да набави за себе си и за „Пламекс - 55" ЕООД гр. Варна имотна облага, като с
това причинил на Д. имотна вреда в големи размери, а именно - в размер на 49
500 евро, с левова равностойност 96 813.58 лв.
В съдебно заседание бе приет
за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск, предявен
от пострадалата Н.С.Д., чрез нейния процесуален представител- адв.Д. срещу подсъдимия П.П.К. за
сума в размер на от 96 813.58 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди вследствие на престъплението по чл.210, ал.1, т.3,
пр.1 и т.5 вр.чл.209, ал.1 вр.чл.93,
т.1, б.„Б“ от НК. Като отчете, че
престъплението за което подс.К. е предаден на съд е
резултатно такова и съобразно фактическите и правните рамки на ОА е довършено
на неустановена дата през месец октомври 2012г., както и като отчете че в
обстоятелствената част на ОА не са описани датите на всички плащания, както и
обстоятелството, че такива не се сочат в предявената искова претенция , съдът остави без уважение искането направено от свид.
Н.С.Д. чрез нейния процесуален представител адв. Д.
за съвместно разглеждане на исковата претенция за присъждане на законната
лихва, считано от датата на всяко едно от плащанията до окончателното изплащане
на сумите.
На основание чл. 84 от НПК
съдът конституира като граждански ищец Н.Д.. На основание чл. 76 от НПК същото
лице бе конституирано и като частен
обвинител.
В съдебно заседание представителят на варненска районна прокуратура,
поддържа изцяло повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита, че същото е
доказано изцяло, по категоричен и безспорен начин. Моли подсъдимият да бъде
признат за виновен като предлага да му бъде наложено наказание лишаване от
свобода в размер три години лишаване от свобода, което на чл. 66, ал.1 от НК да
бъде отложено с петгодишен изпитателен срок. По отношение на предявения
граждански иск прокурорът моли да бъде уважен изцяло, като доказан по основание и размер. Пледира в тежест на подсъдимия да
бъдат възложени направените по делото разноски.
Повереникът на гр.ищец и частен
обвинител адв.Д. счита, че подс. К. е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, като обвинението било доказано по безспорен и категоричен
начин. Счита, че безспорно единствения мотив пострадалата Н.Д. да се разпореди
със своите средства е подписването на тези договори. Във всички издадени от
него разписки самият той отбелязал, че сумите са изплатени съгласно
допълнително споразумение от 07.07.2009г. или като
вноска по предварителния договор. По този начин подс.
поддържал заблуждение у пострадалата, че е в състояние и има намерение да
изпълни поетите с договора задължения, а именно да прехвърли собствеността
върху имота предмет на договора. Сочи, че твърденията на подсъдимия, че е
вложил всички получени от него суми в строителството на сградата са недоказани
и какво е направил с тези суми е ирелевантно. Твърди,
че измамата като резултатно престъпление се счита за довършено с настъпване на
имотна вреда за пострадалата, като не е задължително да бъде реализирана имотна
облага за измамника. В този смисъл цитира
съдебна практика- Решение № 145
от 09.04.2009г. на ВКС, първо наказателно отделение. По отношение на гр. иск счита,
че е доказан по размер и основание, като подсъдимият не оспорвал, че е получил
тези суми, не оспорвал, че не ги е върнал. По отношение на наказанието не
споделя становището на представителя на прокуратурата, че не са налице
отегчаващи отговорността обстоятелства. Сочи, че на подс.
е повдигнато обвинение за причинена
имотна вреда в размер на 96 813.58 лева. Вредата в този размер съгласно ТР
№ 1 от 1998 година на Общо събрание на наказателна колегия надвишавала близо
над 250 пъти минималната работна заплата през този период. Счита, че стойността
на предмета на престъплението е отегчаващо отговорността обстоятелство, и като
такова следва да обоснове по-тежко санкциониране. В тази насока акцентира върху
престъпната упоритост, с която
подсъдимият действал- ходил лично на работното място на пострадалата и с
неговия автомобил я е придружавал до банката, за да тегли тя сумите. Тези
обстоятелства според повереника завишавали значително
обществената опасност на дееца. Предвид изложеното, моли подсъдимият да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено наказание
над средния размер предвиден в закона, което да бъде изтърпяно ефективно.
Защитникът
на подсъдимия изразява становище, че фактите по делото са безспорно установени посредством писмени и гласни
доказателства. Сочи, че в случая не се касае за типичната строителна измама,
тъй като въпросната сграда била почти довършена. Твърди, че всичко във връзка с
този строеж се е объркало заради наивността на неговия подзащитен.
Сочи, че строежът започнал да пропада в момента, в който подзащитният
му е прехвърлил въпросните имоти на свид. В.. Изразява
несъгласие с формулираното обвинение, че още от първия момент на сключване на
договора между подзащитния му и пострадалата през
2005г. той вече е имал намерение и убеждение да я въведе в заблуждение, и да я
измами. Твърди, че това не отговаря на обективните и установени по делото факти.
Настоява съдът да прецени отношението на подс. към
деянието и по-скоро неговото желание до последния момент да успее да построи
тази сграда.
Защитата се солидаризира със
становището на прокурора по отношение на наказанието, че с оглед на изброените
от представителя на обвинението смекчаващи вината обстоятелства определеното
наказание не следва да бъде изтърпяно ефективно. Сочи, че с такова наказание ще
бъдат изпълнени и индивидуалната и генералната превенция, каквито са
изискванията на НК. Защитата изтъква като обуславящи размера на наказанието чисто съдебно минало на подс.,
неговата възраст, разкаяние, отношение, неговото съдействие, продължителния
период от време, който е минал от деня на извършване на деянието. Счита, че обществото няма да остане удовлетворено от
влизането в затвора на конкретния подсъдим. По отношение на гр. иск изразява
становище, че следва да бъде уважен в доказания размер.
Подс.П.К. дава обяснения по обвинението,
в които не отрича че е вземал пари от гр.ищец и частен обвинител Д.. Сочи, че
не е обяснявал на Д. че е прехвърлил имота на друг, защото имал твърдата
уговорка, че имота ще бъде върнат. Твърди, че имотът е трябвало да бъде върнат
обратно, но нямал уговорка за срок, а
когато намери начин да възстанови сумата на свид.В.,
която взел на заем от него. Няколко месеца преди събранието в сградата станало
ясно, че имотът няма да бъде върнат от В..
Понеже имал твърдата дума на В., че когато му възстанови парите,
последният ще му върне имотите, затова
продължил да събира парите по вноските. За периода от 2007 година до 2011
година, когато В. го притискал за парите не потърсил съдействие от органите на
полицията, защото му имал голямо доверие и не очаквал, че той може да постъпи по
този начин. Твърди, че всички пари, които е взел от Н.Д. са вложени в самото
строителство.
В последната си дума подс.К. изразява съжаление за случилото се.
След
преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият П.П.К. е роден на ***г.
в гр.София, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан,
работи, ЕГН **********. Към 2005 г. той се занимавал със строителна дейност. За
тази цел с договор от 20.01.2005 г. било създадено дружество по Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ с наименование „Пламекс
- 55", в което участвал подс. П.П.К.. При регистрацията му в регистър „Булстат" при
Агенцията по вписванията, като представител на това неперсонифицирано дружество
бил посочен подсъдимият. С подписването на договора за дружество, участниците в
него се съгласили да обединят своята дейност за постигане на една обща
стопанска цел, т.е. за осъществяване на съвместна дейност, но без да създаването
на нов правен субект, различен от физическите лица - страни по договора за
дружество. Стопанската дейност, с оглед на която бил сключен договора за
дружество по ЗЗД, била строителна дейност.
На
29.06.2005 г. между „Пламекс
- 55" ДЗЗД - като изпълнител, представлявано от подс.К.
и свидетелите М.Д.М. и Ю.Д.С. - като възложители бил подписан договор за
прехвърляне на недвижим имот и учредяване право на строеж срещу задължение за
проектиране и строителство /л.50-56, том 2 от ДП/. Възложителите като
собственици на дворно място, находящо се в гр. Варна,
бул. „Сливница" №171, възложили на изпълнителя цялостното проектиране и
строителство, с негови сили и средства, върху собствения им недвижим имот, на
жилищна сграда от една секция, съобразно одобрения строителен план за мястото и
съобразно одобрени и надлежно издадени строителни книжа. По силата на този
договор изпълнителят се задължил да заплати възнаграждение за изработване на
ПУП на имота, а след неговото влизане в сила да възложи и проектирането на
сградата на правоспособен архитект, като след изготвянето на необходимите
проекти за изграждане на сградата следвало да внесе молба за издаване на
разрешително за строеж.
В изпълнение на този договор, подс.К. предприел съответните действия за снабдяване с
необходимите строителни книжа за изграждане на горепосочената сграда, както и
за изготвяне на строителен проект.
Междувременно през 2006г. гражданският ищец и частен обвинител Н.С.Д.
решила да си закупи жилище в гр.Варна. Тъй като не разполагала с достатъчно
парични средства, закупуването на жилище трябвало да бъде финансирано безвъзмездно
, в нейна полза, от нейния син св.Й.Й., който по това
време живеел и работел в Кралство Испания. След закупуването на жилището,
правото на собственост трябвало да бъде придобито от св.Д..
От свои
бивши колеги Д. разбрала, че подсъдимият К. ***. Поради това св.Д. и св.Й.
отишли в офиса на подсъдимия и провели разговор с него за закупуване на жилище
в бъдещия строеж. Тъй като към този момент нямало одобрен от компетентните
служби технически проект на сградата, подс.К. показал
на свидетелката Д. и нейния син скица, на която били нанесени контурите на
бъдещата сграда на бул. „Сливница“ №171, която сграда според тази скица била
предвидена за изграждане на седем етажа. При прегледа на скицата, свидетелите Д.
и Й. се спрели на жилище-апартамент на шестия етаж.
На 29.08.2006 г., в гр. Варна, между св. Н.С.Д.
- като купувач и „Пламекс - 55" ДЗЗД - като
продавач, представлявано от подс.К. бил сключен
договор, озаглавен Договор за покупко-продажба на недвижим имот/ л.56-58, том 1
от ДП/. По силата на този договор, продавачът се задължавал да построи и
продаде на купувача имот, намиращ се в проектираната за строителство сграда в
гр. Варна, бул. „Сливница" №171, представляващ имот, обозначен в договора
като апартамент, с чиста площ от 75 кв.м., находящ се
на 6-ти жилищен етаж. Съобразно договора, определената цена на гореописания
имот възлизала на 40 000 евро, като при подписването на договора, купувачът следвало
да заплати 30 % от тази стойност или сума в размер на 12 000 евро, а останалите
вноски следвало да бъдат уточнени с допълнително споразумение.
В
изпълнение на задълженията на св. Д., произтичащи от визирания договор, на 04.09.2006 г. синът й – св. Й. превел
по банков път в полза на подс. К. 11 058.50 евро
/л.82, том 1 от ДП/, от които чистата сума, постъпила по сметката на К. била 11
000 евро, а 58.50 евро били усвоени като такса за банковия превод. Тази сума от
11 000 евро св.Й. предоставил безвъзмездно на своята майка, като преводът бил
извършен директно от неговата сметка по сметката на подс.К.
***.
Междувременно
подс. К. решил да продължи извършването на
строителната дейност чрез използването на друга правно-организационна форма. С
учредителен акт от 18.10.2006 г.,
той създал еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „Пламекс - 55" и седалище -гр. Варна, на което бил
управител и едноличен собственик на капитала. Съобразно учредителния акт, като
едноличен собственик на капитала на „Пламекс -
55" ЕООД, подс. К. управлявал и представлявал
дружеството и вземал решения по всички въпроси във връзка с дейността му. В
това число -решенията за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни
права върху тях. Освен това, съгласно учредителния акт, като едноличен
собственик, управител и представител на дружеството, К. подписвал всички
документи, издавани от дружеството и сключвал договори с трети лица, които били
свързани със стопанската дейност на дружеството и договорите за отчуждаване или
прехвърляне на вещни права. „Пламекс - 55" ЕООД
гр. Варна било регистрирано в регистъра за търговските дружества под партиден
№13, том 633, стр.56, по фирм. дело №4135/2006 г. по
описа на Окръжен съд - Варна. След регистрацията, подс.
К. осъществявал строителната си дейност чрез „Пламекс
- 55" ЕООД, но въпреки това „Пламекс -55"
ДЗЗД не било прекратено.
Във
връзка с изграждането на сградата на бул. „Сливница" №171 в гр. Варна, с нот. акт №30, том II, per. №2033, дело №226 от 28.02.2007 г. на нотариус О.Ш. /л.25,
том 4 от ДП/, „Пламекс - 55" ЕООД, чрез
представителя му - подс. П.К., придобило от св.Ю.Д.С.,
5 кв. м. идеални части от собствения й недвижим имот -поземлен имот, в гр.
Варна, общ. Варна, обл. Варненска, бул.
„Сливница" №171, с площ 366 кв.м., представляващ УПИ III-98,
в кв.1, по плана на 26 микрорайон на Варна, срещу задължението за проектиране и
строителство на жилищна сграда в описания имот. По този начин „Пламекс - 55" ЕООД гр. Варна станало съсобственик на
поземления имот, върху който следвало да бъде изградена жилищната сграда.
На 02.03.2007г. подс.К.
като пълномощник на свидетелите М.Д.М. и Ю.Д. *** заявление по реда на чл.144,
ал.1 от ЗУТ за съгласуване и одобрение на инвестиционен проект и издаване на
разрешение за строеж в горепосочения поземлен имот. Към заявлението била
приложена и изискващата се строителна документация. След разглеждане на
строителните книжа, на 13.03.2007г.
гл.архитект на Община Варна установил несъответствия в строителните документи и
уведомил собствениците М. и С., че проектът ще бъде преразгледан след
отстраняване на несъответствията. На 19.03.2007г.
подсъдимият като пълномощник на М. и С., след отстраняване на нередностите в
строителните книжа, внесъл в Община Варна ново заявление по реда на чл.144,
ал.1 от ЗУТ за съгласуване и одобрение на инвестиционен проект и издаване на
разрешение за строеж в горепосочения поземлен имот.
Съгласно
представения за одобрение от подсъдимия инвестиционен проект на
обект:"Жилищна сграда на бул."Сливница" №171 в УПИ III-98,
кв.1, 26-ти м.р., гр. Варна", част Архитектура, фаза: Технически проект от
2007г., проектираната за изграждане сграда се състояла от:
-
Подземен етаж (кота-2.40), на който са разположени:изби, машинно
помещение за асансьора, гараж и 5 паркоместа.
Предвидено е и помещение за трафопост по предписание на
електроразпределителното дружество;
-
Първи етаж( кота +/- 0.00) - приземен, на
който са разположени: 2 броя ателиета, офис, гараж, помещение за главното ел.
табло, проход за вътрешния двор и рампа за подземните паркоместа;
-
Втори етаж ( кота + 2.90), с разположени: апартаменти с №№ 1. 2 и 3.;
-
Трети етаж ( кота +5.70), с разположени :
апартаменти №№ 4, 5 и 6.;
-
Четвърти етаж ( кота +8.50), с
разположени:апартаменти №№ 7, 8 и 9.;
-
Пети етаж( кота + 11.30), с разположени:
апартаменти №№ 10, 11 и 12;
-
Шести етаж - тавански ( кота + 14.10), с
разположени: тавански помещения №№ 13, 14 и 15.;
-
Седми етаж - тавански ( кота +16.70), с
разположени: тавански помещения №№ 16, 17 и 18.
Така внесеният инвестиционен
проект бил съгласуван и одобрен от гл.архитект на Община Варна и той издал
Разрешение за строеж № 64/28.03.2007г.
/л.82 от СД/ за жилищна сграда в УПИ III-98, в кв.1, по плана на 26
микрорайон на Варна,бул. „Сливница" №171.
Малко
по-късно, на 04.05.2007г.
съсобствениците на поземления имот, а именно – св.М.Д.М., св.Ю.Д.С. и „Пламекс - 55" ЕООД, чрез управителя и представителя си
– подс. П.П.К., взаимно се
договорили да изградят една жилищна сграда - етажна собственост по съгласувания
и одобрен инвестиционен проект, като взаимно си учредили и всеки от тях си
запазил правото на строеж върху различни обекти в сградата. Така в полза на „Пламекс - 55" ЕООД, представлявано от К., било
учредено правото на строеж върху няколко парко-места,
няколко апартамента и няколко тавански помещения в сградата, включително
таванско помещение №13, на шести етаж, със застроена площ от 92.11 кв.м.,
състоящо се от таванско помещение, килер, баня -тоалетна, предверие
и тераси, както и 4.9365% ид. части от общите части на сградата. Този договор бил обективиран в нот. акт №167, том III, per.
№4844, дело №557 от 04.05.2007 г. на нотариус О.Ш. /л.42-48, том 2 от ДП/.
На 05.05.2007 г.
в гр. Варна отново бил оформен договор за изпълнение на строителство, но вече
със страни – св.М.М. и св.Ю.С. - от една страна, като възложители и „Пламекс -
55" ЕООД гр. Варна, представлявано от подс. П.К.
- от друга страна, като изпълнител.
Междувременно
преди да бъде издадено разрешението за строеж за сградата, на 20.03.2007г. между „Пламекс
-55" ДЗЗД, представлявано от подсъдимия, като продавач и св.В.В., като купувач бил сключен Договор за покупко-продажба на
недвижим имот/ л.18-20, том 4 от ДП/. По силата на този договор, продавачът се
задължавал да построи и продаде на купувача имоти, намиращи се в проектираната
за строителство сграда в гр. Варна, бул. „Сливница" №171, представляващи
имоти, обозначени в договора като апартамент №9 с 92кв.м застроена площ и апартамент
№10 с 92кв.м застроена площ.
Подс.К. и св.В. се
познавали от 2004г. по повод извършената от подсъдимия строителна дейност в
имот собственост на св.В.. Няколко дни след сключване на горепосочения договор,
подсъдимият уведомил св.В., че е допуснал грешка при сключване на договора, тъй
като един от апартаментите, предмет на договора, а именно №9 бил предвиден за
един от собствениците на парцела. Поради това на 30.03.2007г. между „Пламекс - 55"
ЕООД гр. Варна, представлявано от подс. П.К., като продавач
и св.В. като купувач бил сключен нов Договор за покупко-
продажба на недвижим имот/ л.15-17, том 4 от ДП/. По силата на този договор,
продавачът се задължавал да построи и продаде на купувача имоти, намиращ се в
проектираната за строителство сграда с Разрешително №64/28.03.2007г.в гр.
Варна, бул. „Сливница" №171, представляващ имот, обозначен в договора като
апартамент №10 с 95кв.м застроена площ и апартамент №12 с 92кв.м застроена
площ. Общата стойност на двата имота съгласно този договор била 115 940
евро. Съгласно клаузите на договора, при неговото подписване св.В. следвало да
заплати на продавача сумата от 59 840 евро.
Въпреки така сключения предварителен договор
на 04.09.2007г. „Пламекс
- 55" ЕООД гр. Варна, представлявано от подс. П.К.,
като продавач продало на Г.Г.Х. правото на строеж на
един от апартаментите предмет на предварителния договор със св.В., а именно
апартамент №10. Сделката била вписана по партидата на „Пламекс
- 55" ЕООД в Службата по
вписванията , книга по прехвърлянията под вх.№154 04.09.2007г., том 81,
№107/2007 /Справка от ТР , л.75 от СД/. Горното обстоятелство станало известно
на св.В. при случайна справка в ТР. Поради това той потърсил подсъдимия К. и
поискал от него да му върне парите. Подсъдимият обяснил, че няма възможност да
върне парите, затова предложил като компенсация за апартамент №10 на св.В. да
му бъде прехвърлено едно от таванските помещения в сградата, абонатна станция и
ателие. Така на 01.10.2007г. между „Пламекс - 55" ЕООД, представлявано от подсъдимия К.,
като продавач и св.В., като купувач бил сключен Договор за задължение за
строителство и покупко-продажба на недвижими имоти /л.37-39, том 3 от ДП/. По
силата на този договор дружеството чрез своя управител се задължило да построи
и продаде на купувача следните обекти, намиращи се в новострояща се сграда
съгласно Разрешително за строеж №64/28.03.2007г.: абонатна станция, на сутеренен
етаж с площ от 20.28 кв.м.; ателие №1 с
площ от 8.50 кв.м на първи етаж; апартамент №12 на пети етаж, с площ 92, 20
кв.м и избено помещение №12 с площ от 11.79кв.м, както и таванско помещение №13
на шести етаж , с площ 92.11 кв.м и ид.ч.4.9365% за
които на строителя било учредено право на строеж, както и да продаде 5 кв.м ид.ч. от дворното място. Окончателната цена по договора
останала непроменена- 115 940 евро.
Малко
по-късно с нотариален акт №169, том X, per. №13653, дело №1937 от 19.12.2007 г. на нотариус О.Ш. , вписан
в Служба по вписванията с акт №127, том CXXVII, вх. per. №40067, дело 31467 от 19.12.2007 г. /л.64, том 2 от ДП/ подс. К., действайки в качеството си на управител на „Пламекс - 55" ЕООД гр. Варна, продал на св. В.Д.В., за
сумата от 87 500 лв., правото на строеж върху горепосочените обекти от
новостроящата се сграда в дворното място, находящо се
в гр. Варна, бул. „Сливница" №171, в това число и върху таванско помещение
№13, на шести етаж, със застроена площ от 92.11 кв.м., състоящо се от таванско
помещение, килер, баня - тоалетна, предверие и
тераси, както и 4.9365% ид. части от общите части на
сградата, която се строи в дворното място, цялото от 366 кв.м., представляващо
УПИ III-98, в кв.1, по плана на 26 микро район на
Варна. С нотариален акт №170, том X, per. №13654, дело №19378 от 19.12.2007 г. на нотариус О.Ш. ,
вписан в Служба по вписванията с акт №133, том CXXVII, вх. per. №40073, дело 31473 от 19.12.2007 г. /л.13, том 3 от ДП/ подс. К. продал на св.В. и 5 кв.м идеални части от
дворното място, притежавани от дружеството.
След
издаване на разрешителното за строеж за сградата на бул.“Сливница“ №171, между
подсъдимия и св.Н.Д. не била постигната никаква договореност във връзка с
привеждане на договора в съответствие със строителните книжа и издаденото
разрешение за строеж. Едва на 07.07.2009 г. св. Д. и подс. К.
подписали допълнително споразумение към договора от 29.08.2006 г. /л.60, том 1
от ДП/. При оформянето на това споразумение, като страни по него били посочени
св. Д. и „Пламекс - 55" ДЗЗД, представлявано от подс.К., въпреки че последното дружество към този момент не
било титуляр на правото на строеж върху имоти в новоизгражданата
сграда. С това допълнително споразумение, подс.К. се
задължил да построи и продаде на Д. апартамент №13, находящ
се в новострояща се сграда в гр. Варна, бул. „Сливница" №171, като било посочено,
че той е с обща площ 104.55 кв.м., а стойността му е 50 000 евро. В
споразумението било отразено и това, че изплатената от Д. към момента на
сключване на споразумението сума е в размер на 15 500 евро, а словом било
вписано, че е петнадесет хиляди/. Останалата сума от 34 500 евро, според
споразумението следвало да бъде изплатена от купувача - св. Д. различни вноски,
съобразно график, отразен в самото него. Към
датата на подписване на това споразумение, съгласно строителните книжа и
издаденото разрешение за строеж в новостроящата се сграда не бил проектиран за
изграждане апартамент №13. Единственият жилищен обект с №13 бил разположен на
ет.6 и бил със статут на таванско помещение. Той се състоял от: преддверие, три
броя тавански помещения с полезни площи от 37.2, 11.2 и 9.3 кв.м., баня- WC,
килер и два броя тераси, при граници на етажа: бул."Сливница",
калкан, вътрешен двор, таванско помещение № 14, коридор, стълбище; под обекта:
апартамент № 10; над обекта - таванско помещение № 16. ЗП на обекта съгласно
таблица за площоопределяне била- 92.11 кв.м., както и
4.9365% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи
се на 12.44 кв.м. от общите части на сградата, или обща площ на таванското
помещение заедно с общите части от сградата - 104.55 кв.м.
Нещо
повече, към датата на подписване на допълнителното споразумение, правото на
строеж за жилищен обект с №13, разположен на ет.6, със статут на таванско
помещение било вече собственост на св.В.В. съгласно нотариален
акт №169, том X, per. №13653, дело №1937 от 19.12.2007 г. на нотариус О.Ш., вписан в Служба по вписванията с
акт №127, том CXXVII, вх. per. №40067, дело 31467 от
19.12.2007 г. /л.64, том 2 от ДП/.
Подсъдимият
добре знаел и съзнавал тези факти, тъй като лично той, като представляващ „Пламекс - 55" ЕООД, прехвърлил правото на строеж върху
посочения обект на св.В.. Въпреки това подсъдимият сключил споразумението със
свидетелката Д. и започнал да приема от нея парични суми във връзка с това
споразумение, касаещи изграждането на апартамент №13 находящ
се в новострояща се сграда в гр. Варна, бул. „Сливница" №171. Св.Д. от
своя страна водена от създадената у нея от подсъдимия със сключеното
допълнително споразумение невярна представа, че след като бъде построен, ще и
бъде продаден именно апартамент №13, находящ се на шести етаж заплащала вноските от продажна
цена, като за извършваните плащания били съставяни съответни разписки. Така, в
периода от 07.07.2009г. до 02.03.2011 г. Д. заплатила
лично на подс. К. срещу разписки суми, както следва:
на 07.07.2009 г. -4500 евро /л.63, том1 от ДП/; на
13.08.2009 г. - 500 евро/л.64, том1 от ДП/; на 16.08.2010 г. - 1500 евро /л.65,
том 1 от ДП/; на 20.08.2010 г. - 500 евро/л.65, том 1 от ДП/; на 10.09.2010 г.
- 1000 евро/л.66, том 1 от ДП/; на 16.09.2010г. - 1500 евро /л.65, том 1 от ДП/;
на 14.10.2010 г. - 1000 евро/л.67, том 1 от ДП/; на 01.12.2010 г. - 1000 евро/л.68,
том 1 от ДП/; на 28.12.2010 г. - 1000 евро/л.69, том 1 от ДП/; на 10.01.2011 г.
- 2000 евро /л.70, том 1 от ДП/; на 28.01.2011 г. - 1000 евро /л.71, том 1 от
ДП/; на 15.02.2011 г. - 2000 евро /л.72, том 1 от ДП/; на 02.03.2011 г. - 8000
евро/л.73, том 1 от ДП/. Първите три от тези суми били получени от подс.К. от името на „Пламекс -
55" ДЗЗД, видно от оформените разписки, а останалите суми били получени от
него в качеството му на управител на „Пламекс -
55" ЕООД. Независимо от качеството, в което получавал сумите, подс. К. отразявал в издадените от него разписки, че
съответната сума е изплатена от св. Д. съгласно допълнителното споразумение от
07.07.2009 г. и/или като вноска по предварителния
договор за покупко-продажба на недвижим имот в новостроящата се жилищна сграда
в гр. Варна, бул. „Сливница" №171, като по този начин съзнателно поддържал
у нея заблуждението, че е в състояние и че има намерение да изпълни
задълженията за построяването и продажбата на имота в нейна полза.
На 06.03.2011 г. между подс.
П.П.К., в качеството му на управител на „Пламекс - 55" ЕООД гр. Варна и св. Д. бил сключен анекс,
озаглавен Анекс към договор за покупко-продажба на недвижим имот, за уточняване
на граници на имота /л.61, том 1 от ДП/. В анекса, предметът на договора бил
посочен само като „имот" и било уточнено, че същият се намира на бул.
„Сливница" №171, на 6 етаж, под
№13 и се състои от дневен тракт, две спални, две тераси и сервизно помещение, с
обща квадратура от 103.48 кв.м., включително общи части. Уточнено било още, че
оставащата за изплащане сума от стойността на имота ще бъде заплатена от Д. на
6 вноски от по 1000 евро на седмица - при поискване.
След
подписването на анекса, водена от неверните си представи, създадени и
поддържани от подс. К., св. Д. продължила да прави
вноски, с оглед придобиване на горепосочения имот. Така тя заплатила на подс.К. в качеството му на управител на „Пламекс -55" ЕООД срещу разписка следните суми: на 24.03.2011 г.
/л.74, том 1 от ДП/и на 07.04.2011 г. /л.75, том 1 от ДП/ Д. заплатила чрез
сина си Й.Й. съответно сумите от 3000 евро и 1000
евро; а на 12.04.2011 г. /л.76, том 1 от ДП/, на 20.04.2011г/л.77, том 1 от ДП/.,
на 10.05.2011 г. /л.78, том 1 от ДП/, на 16.06.2011 г. /л.79, том 1 от ДП/ и на
13.08.2011 г. /л.80, том 1 от ДП/ заплатила лично на подсъдимия, съответно
сумите: 1000 евро, 1000 евро, 1000 евро, 1000 евро и 500 евро.
По този
начин, в периода от 07.07.2009г. до 13.08.2011г., св. Д. заплатила на подсъдимия
сума в общ размер на 34 000 евро, с левова равностойност 66 498.22 лв..
Тъй като
строежът на сградата продължил дълго време, през м. 10.2012 г. било
организирано събрание на всички лица, които имали сключени договори за
придобиване на имоти в нея, на което участвал и подс.
К.. Едва при провеждането на това събрание св. Д. узнала, че правото на строеж
върху жилището, което тя очаквала да придобие, още през 2007 г. е прехвърлено
от подс.К. на св.В. със съответен нотариален акт. Поради
това св.Д. се консултирала с адвокат, който след извършени проверки потвърдил
получената информация. Д. провела разговор с подс. К.,
който и обяснил, че има някакви проблеми с кадастъра, но ще ги разреши.
По-късно, през 2013 г., тя отново разговаряла с подсъдимия, при което той й
обещал да й върне заплатените суми на части. Въпреки това подс.К.
не предприел действия в тази насока, нито предложил на Д. друг вариант за
компенсация, поради което и на 17.06.2013г. тя подала жалба в РП-Варна, във
връзка с която било образувано ДП. След проведено разследване, три години след
образуването на делото, с ОА от 15.06.2016г. К. бил предаден на съд.
В хода на ДП била изготвена съдебно оценителна
експертиза, видно от заключението на която / л. 51-52, том 1 от ДП/ левовата
равностойност на 49 500 евро, възлиза на 96 813.58 лв., съгласно фиксирания
курс на БНБ, съгласно който 1 евро се равнява на 1.95583 лева.
В хода на ДП е била назначена и изготвена
графическа експертиза /л. 41-48, том 1 от ДП/, видно от заключението на която:
1. Подписът, в графа
"продавач" в Нотариален акт за покупко-продажба на вещно право на
строеж върху недвижим имот №127, том CXXVII, per. 40067, дело 31467 от
19.12.2007 г. по описа на нотариус О.Ш., е положен от П.П.К..
2. Подписът в графа
"продавач" в Договор за покупко- продажба
на недвижим имот от 29.08.2006 г. е положен от П.П.К..
Подписът в графа "купувач" в същия документ, е положен от лицето Н.С.Д..
3. Подписът в графа
"продавач" в "Допълнително споразумение към договор за покупка
на недвижим имот от 29.08.2006 г." от 07.07.2009
г. е положен от П.П.К.. Подписът в графа
"купувач" в същия документ, е положен от лицето Н.С.Д..
4. Подписът в графа
"продавач" в Анекс към "договор за покупко-продажба на недвижим
имот за уточняване граници на имота" от 6.03.2011 г. е положен от П.П.К.. Подписът в графа "купувач" в същия
документ, е положен от Н.С.Д.. Ръкописния текст в посочения документ, е изписан
от П.П.К..
5. Подписът в графа
"продавач" в разписка от 07.07.2009 г. е
положен от П.П.К.. Подписът в графа
"купувач" в същия документ, е положен от Н.С.Д. ЕГН **********.
6. Подписът в графа "продавач"
в разписка от 13.08.2009 г. е положен от П.П.К..
Подписът в графа "купувач" в същия документ, е положен от Н.С.Д..
7. Трите подписа в графа
"продавач", разположени под или върху печати на ДЗЗД
"Пламекс-55" и "Пламекс-55" ЕООД, в разписка от 16.08.2010
г. са положени от П.П.К.. Подписът в графа
"купувач" в същия документ, е положен от Н.С.Д.. Ръкописния текст в
посочената разписка, е изписан от П.П.К..
8. Подписът в графа
"приел сумата" в разписка от 10.09.2010 г. е положен от П.П.К.. Подписът в графа "броил сумата" в същия
документ, е положен от Н.С.Д..
9. Подписът в графа
"приел сумата" в разписка от 14.10.2010 г. е положен от П.П.К.. Подписът в графа "броил сумата" в същия
документ, е положен от Н.С.Д.. Ръкописния текст в посочената разписка, е
изписан от лицето П.П.К..
10. Подписът в графа
"приел сумата" в разписка от 01.12.2010 г. е положен от П.П.К.. Подписът в графа "броил сумата" в същия
документ, е положен от Н.С.Д.. Ръкописния текст в посочената разписка, е
изписан от П.П.К..
11. Подписът в графа
"приел сумата" в разписка от 28.12.2010 г. е положен от П.П.К.. Подписът в графа "броил сумата" в същия
документ, е положен от Н.С.Д.. Ръкописния текст в посочената разписка, е
изписан от П.П.К..
12. Подписът в графа
"приел сумата" в разписка от 10.01.2011 г. е положен от П.П.К.. Подписът в графа "броил сумата" в същия
документ, е положен от Н.С.Д.. Ръкописния текст в посочената разписка, е
изписан от П.П.К..
13. Подписът в графа
"приел сумата" в разписка от 28.01.2011 г. е положен от П.П.К.. Подписът в графа "броил сумата" в същия
документ, е положен от лицето Н.С.Д.. Ръкописния текст в посочената разписка, е
изписан от П.П.К..
14. Подписът в графа
"приел сумата" в разписка от 15.02.2011 г. е положен от П.П.К.. Подписът в графа "броил сумата" в същия
документ, е положен от лицето Н.С.Д.. Ръкописния текст в посочената разписка, е
изписан от лицето П.П.К..
15. Подписът в графа
"приел сумата" в разписка от 02.03.2011 г. е положен от П.П.К.. Подписът в графа "броил сумата" в същия
документ, е положен от Н.С.Д.. Ръкописния текст в посочената разписка, е
изписан от П.П.К..
16. Подписът в графа
"приел сумата" в разписка от 24.03.2011 г. е положен от П.П.К.. Подписът в графа "броил сумата" в същия
документ, не е положен от Н.С.Д.. Ръкописния текст в посочената разписка, е
изписан от П.П.К..
17. Подписът в графа
"приел сумата" в разписка от 07.04.2011 г. е положен от П.П.К.. Подписът в графа "броил сумата" в същия
документ, не е положен от лицето Н.С.Д.. Ръкописния текст в посочената
разписка, е изписан от П.П.К..
18. Подписът в графа „приел
сумата" в разписка от 12.04.2011 г. е положен от П.П.К..
Подписът в графа „броил сумата" в същия документ, е положен от Н.С.Д..
Ръкописният текст в посочената разписка е изписан от П.П.К..
19.
Подписът в графа "приел сумата" в разписка от 20.04.2011 г. е положен
от П.П.К.. Подписът в графа "броил сумата"
в същия документ, е положен от Н.С.Д.. Ръкописния текст в посочената разписка,
е изписан от П.П.К..
20.
Подписът в графа "приел сумата" в разписка от 10.05.2011 г. е
положен от П.П.К.. Подписът в графа "броил
сумата" в същия документ, е положен от Н.С.Д.. Ръкописния текст в
посочената разписка е изписан от П.П.К..
21.
Подписът в графа "приел сумата" в разписка от 16.06.2011 г. е
положен от П.П.К.. Подписът в графа "броил
сумата" в същия документ, е положен от Н.С.Д.. Ръкописния текст в
посочената разписка, е изписан от П.П.К..
22.
Подписът в графа "приел сумата" в разписка от 13.08.2011 г. е
положен от П.П.К.. Подписът в графа "броил
сумата" в същия документ, е положен от Н.С.Д.. Ръкописния текст в
посочената разписка, е изписан от П.П.К..
В хода на съдебното следствие съдът назначи
и приета строително-техническа -експертиза. Видно от заключението на тази
експертиза /л. 186-189 от СД/, съгласно
изготвените проекти жилищната сграда в ПИ с административен адрес: гр. Варна,
бул."Сливница"№ 171 е била проектирана с един подземен етаж ( кота -2.40), пет надземни етажа, от които един приземен на кота +/- 0.00 и четири жилищни етажа (на коти +2.90, +
5.70, + 8.50 и + 11.30) и два тавански етажа (на коти + 14.10 и + 16.70).
Вещото лице по експертизата О. дава
заключение, че към 29.08.2006г. все още няма одобрен технически проект за
сградата. Инвестиционният проект на сградата бил одобрен през 2007г. Съгласно
проекта по част Архитектура, 6-ти етаж е тавански , а не жилищен. Той е на кота +14.10. и към 07.07.2009г. и
06.03.2011г. на него е било проектирано изграждането на три броя самостоятелни
обекти, наречени тавански помещения с номера 13, 14 и 15.
Съгласно приложените актове обр.7 и акт обр. 14 към 07.07.2009г. и 06.03.2011г. е била изградена конструкцията на
нива + 14.10 и + 16.70, между които е поместен 6-ти тавански етаж на жилищната
сграда. Към горецитираните дати са били изградени и
външните ограждащи зидове на разположените на 6-ти тавански етаж самостоятелни
обекти. Вещото лице сочи, че от материалите по делото не са налични данни за
състоянието на вътрешните разпределителни зидове на тавански помещения с №№ 13,
14 и 15 към горепосочените дати. Към момента на огледа на 6-ти тавански етаж на
изградената в ПИ с административен адрес: гр. Варна, бул."Сливница" №
171, жилищна сграда, били обособени три самостоятелни обекта, които съответствали
на тези от одобрения проект от 2007 година.
В жилищната сграда бил проектиран за
изграждане един обект с номер 13. Той бил разположен на 6-ти тавански етаж ( на
кота +14.10). 6-ти етаж на жилищната сграда, съгласно
одобрения проект е определен като тавански, като разположените на етажа
самостоятелни обекти с №№ 13, 14 и 15 са определени като тавански помещения.
Вещото лице уточнява, че в справката за самостоятелен обект с идентификатор
10135.3516.26.4.13 с адрес: гр. Варна, бул."Сливница"№ 171, ет.6,
обект 13 от АГКК, типа на обекта е определен - за склад.
Самостоятелен обект с № 13 се състоял от:
преддверие, три броя тавански помещения с полезни площи от 37.2, 11.2 и 9.3
кв.м., баня- WC,
килер и два броя тераси. Същият бил разположен на етаж 6-ти (тавански) при
граници на етажа: бул."Сливница", калкан, вътрешен двор, таванско
помещение № 14, коридор, стълбище; под обекта: апартамент № 10; над обекта -
таванско помещение № 16. ЗП на обекта съгласно таблица за площоопределяне
- 92.11 кв.м., както и 4.9365% ид.ч. от общите части
на сградата, равняващи се на 12.44 кв.м. от общите части на сградата, или обща
площ на таванското помещение заедно с общите части от сградата - 104.55 кв.м.
Към таванското помещение принадлежат и 4.9365% ид.ч.
от дворното място, равняващи се на 18.02 кв.м. ид.ч.
от УПИ III-98,
кв.1 от 26 м.р. на гр. Варна.
По делото е приобщена справката съдимост,
ведно с бюлетин за съдимост /л-20-22 от СД/ за подс. К.,
от която е видно, че той не е осъден, а е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК с
Решение на ВОС по НОХД №. 144/2008г., влязло в сила на 18.03.2008г.
Съдът
не кредитира обясненията на подс.К. в частта, в която
сочи, че е прехвърлил имотите на св.В., в това число и таванско помещение № 13,
като гаранция за дадения му от последния заем, срещу уговорка за последващо връщане на имотите от страна на В.. Единствено в
подкрепа на обясненията на подсъдимия са показанията на св.А.С., но този
свидетел интерпретира пред съдебния състав споделеното му от подсъдимия, като
същият не е бил свидетел-очевидец на договорки между подсъдимия и св.В., не бе
установено и същият да е виждал сключени договори за заем между подсъдимия и
св.В. или друг документ удостоверяващ това. От друга страна в горепосочената част
обясненията на подсъдимия са в противоречие не само с показанията на св.В., но
и с приобщените по делото писмени доказателства- договори сключени с В., в това
число и нотариални актове, вписани в службата по вписванията. Нещо повече по
делото фигурират и разписки за получени от подс.К.
парични суми от св.В. във връзка с договор от 01.10.2007г., предмет на които е
и таванско помещение №13, а именно разписка за получени лично от К. на
31.10.2007г. 10 000 евро-л.76, том 2 от ДП, разписка от 16.11.2007г за
получена лично от К. сума в размер на 3500 лева- л.77, том2 от ДП, разписка за
получена на 28.11.2007г. сума в размер на 5000 евро, разписка от 18.12.2007г.
за получена от К. сума в размер на 5000 евро –л.79, том2 от ДП, разписка от
19.12.2007г. за получена от К. сума в размер на 6750 евро –л.99, том 3 от ДП,
разписка от 14.01.2008г. за получена от К. сума в размер на 5150 евро –л.98,
том 3 от ДП, разписка от 15.02.2008г. за получена от К. сума в размер на 5500
евро –л.97, том 3 от ДП, разписка за
получена на 10.04.2008г. сума в размер на 2000 евро- л.80, том 2 от ДП,
разписка от 25.04.2008г. за получена лично от К. сума в размер на 4000 евро
–л.81, том 2 от ДП, разписка от 07.01.2009г. за получена сума в размер на 5130
евро – л.82, том 2 от ДП, разписка за получена на 22.01.2009г. сума в размер на
1600 евро – л.83, том 2 от ДП. Всички тези разписки касаят получени лично от
подсъдимия парични суми от свидетеля В. във връзка със задълженията му по
договора за покупко-продажба на недвижими имоти. Никъде в тези разписки,
подписани лично от подсъдимия, не се споменава, че паричните средства се получават
от подсъдимия във връзка с даден му от св.В. паричен заем. Отделно от това
подсъдимият сочи, че заем му е бил предоставен от В. през 2007г, а видно от
разписките парични средства са плащани от В. спрямо К. в периода от
31.10.2007г. до 22.01.2009г. Ето защо обясненията на подс.К.
в тази им част се явяват изолирани и не се подкрепят от останалите доказателствени източници. Както бе спомената вече
обясненията му не само противоречат на показанията на В. и на приложените
договори за покупко-продажба и разписки, а и не намират опора и в други доказателствени материали. В тази връзка съдът съобрази и
обстоятелството, че в доказателствената съвкупност
липсва договор за заем /какъвто подсъдимият твърди, че съществува/ и няма
никаква индиция или документални следи от
съществуването му. Липсват и каквито и да е документи /обратно писмо или
каквото и да е друго писмено изявление на евентуалния заемодател В./, които да
установяват съществуването на абсолютна или относителна симулация или наличието
на прикрита сделка, за каквато се поддържа, че е договора за заем.
В
останалата им част съдът кредитира обясненията на подсъдимия, тъй като те
кореспондират с останалите доказателства по делото.
Съдът кредитира с доверие и показанията на
гражданския ищец и частен обвинител Н.Д., депозирани непосредсвено
пред съдебния състав и приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1 от НПК. От показанията депозирани пред съдебния
състав , съдът не кредитира тази част, в която свидетелката твърди, че при
подписването на първоначалния договор е имало изкоп на строежа, тъй като в тази
част показанията ѝ са в противоречие с писмените доказателства по делото,
които удостоверяват, че разрешение за строеж за имота е издадено едва на
28.03.2007г.От показанията депозирани пред съда съдът не кредитира и частта, в
която свидетелката посочва, че първоначалната вноска за имота е била в размер
на 9 000 -10000 евро, тъй като в тази им част показанията противоречат с
тези депозирани в хода на ДП и приобщени чрез прочитането им – протокол за
разпит от 11.03.2014г. и 03.04.2014г. и най-вече с показанията на св.Й. и
останалите писмени доказателства по делото. От показанията на свидетелката Д.
депозирани в ДП и приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1 от НПК, не кредитира тази част от показанията
ѝ в протокол за разпит от 23.01.2014г. и 25.02.2014г., в която тя сочи,
че след сключване на договора на подсъдимия е била преведена сумата от
12 000 евро, тъй като в тази им част показанията противоречат с тези депозирани
в хода на ДП и приобщени чрез прочитането им – протокол за разпит от
11.03.2014г. и 03.04.2014г. и с показанията на св.Й. и останалите писмени
доказателства по делото.
Пред съдебния състав свидетелката заяви и
че само тя е заплащала срещу разписки дължимите вноски на К.. В тази им част
показанията ѝ са в противоречие с приобщените чрез прочитането им
показания депозирани в ДП, в протокол за разпит от 23.01.2014г., където
свидетелката е посочила, че две от сумите са заплатени от синът ѝ, а така
също и че на 13.08.2009г. е платила сумата на служител на подсъдимия. В тази
част съдът кредитира показанията на свидетелката от ДП, тъй като именно тези
показания кореспондират с приложените по делото разписки, съответно от 24.03.2011г.
/л.74, том 1 от ДП/ и от 07.04.2011г /л.75, том 1 от ДП/, както и с разписката
от 13.08.2009г. /л.64, том 1 от ДП/. Съдът намира, че това противоречие се
дължи на изминалия дълъг период от време от датата на събитията до датата на
с.з. по делото, както отбеляза самата свидетелка и е напълно обяснимо. В
останалите им части показанията са логични, последователни и кореспондиращи с
установената по делото фактическа обстановка.
Съдът кредитира показанията на св.Й.Й. като последователни, логични и непротиворечиви,
кореспондиращи с останалите гласни и писмени доказателства. От тези показания
съдът не кредитира единствено тази част, в която свидетелят сочи, че
апартаментът, за който майка му е сключила договор в новостроящата се сграда е
бил на пети етаж, тъй като само в тази част те противоречат на останалите
гласни и писмени доказателства, събрани по делото.
Съдът изцяло кредитира показанията на
свидетелите М.Д.М. и Ю.Д.С., тъй като същите са непротиворечиви и допълващи се
помежду си, съответстват на останалите гласни и писмени доказателства приобщени
по делото и на установената фактическа обстановка. Съдът намира, че двамата свидетели са
непредубедени, тъй като по делото не са събрани данни за отношения с подсъдимия
от естеството да хвърлят съмнение върху
непредубедеността им.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелят
В.Д.В., като счита, че неговите показания напълно кореспондират с останалите
гласни и писмени доказателства, с изключение на некредитираната част от
обясненията на подсъдимия, за която съдът изложи аргументи по-горе.
Съдът напълно кредитира показанията на
свидетелите А.Ж.С., К.Т.Д. и Г.А.С.. Техните показания са логични,
непротиворечиви, допълващи се по между си и съответстващи на писмените
доказателства по делото, като за тези свидетели също няма никакви данни да са
предубедени и заинтересовани от изхода на делото. Макар същите да не са преки
свидетели на отношенията между подсъдимия К. и гражданския ищец и частен
обвинител Д., те излагат своите възприятия за процесния
строеж към 2015г., както и за финансовото състояние на управляваното от
подсъдимия дружество. По отношение на показанията на св.С. касателно
споделеното с него от страна на
подсъдимия, съдът намира, че няма причина да се съмнява в обстоятелството, че
подсъдимият е изложил такива факти пред св.С., но както бе споменато по-горе те
не намират опора в останалите доказателства по делото.
Съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно дадено заключението на вещото лице Б.Б.
по назначената и приобщена по делото графическа експертиза.
Съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно дадено заключението на вещото лице Т.О. по назначената и
приобщена по делото строително-техническа.
Заключенията по тези две експертизи
напълно съответстват на останалите гласни и писмени доказателства събрани по
делото.
Съдът кредитира и заключението на вещото
лице С.П. по назначената оценителна експертиза, макар да счита че подобна
експертиза е напълно излишна по делото, тъй като е наличен фиксиран валутен
курс на еврото към българския лев, който е непроменен от 1999г., като 1 евро се
равнява на 1.95583 лева и не са необходими специални знания за изчисляване на
левова равностойност, а сама обикновени аритметични пресмятания.
Съдът
изцяло кредитира и останалите приобщени по делото писмени доказателства, тъй
като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не
налагат различни правни изводи.
Гореописаната фактическа обстановка се
доказва от събраните по делото
доказателства, а именно – от обясненията
на подсъдимия П.К. / в кредитираните от съда части/, показанията на свидетелите
Н.Д. и Й.Й. /в кредитирани от съда/, от показанията на свидетелите М.Д.М. и Ю.Д.С., В.Д.В.,
А.Ж.С., К.Т.Д. и Г.А.С., от приетите от
съда графическа експертиза /л. 41-48, том 1 от ДП/, съдебно
оценителна експертиза, / л. 51-52, том 1
от ДП/ и строително-техническа -експертиза /л. 186-189 от СД/; писмените
доказателства –справки от Агенцията по вписванията, Търговски регистър, Справки
от Регистър Булстат, договор за прехвърляне на недвижим имот и учредяване право
на строеж срещу задължение за проектиране и строителство /л.50-56, том 2 от ДП/, Договор за покупко-продажба на недвижим имот/ л.56-58,
том 1 от ДП/, документ от банков превод /л.82, том 1 от ДП/, нот. акт
№30, том II, per. №2033, дело №226 от
28.02.2007 г. на нотариус О.Ш. /л.25, том 4 от ДП/, инвестиционен проект и
Разрешение за строеж № 64/28.03.2007г. /л.78-120 от СД/, нот. акт
№167, том III, per. №4844, дело №557 от 04.05.2007 г. на нотариус О.Ш.
/л.42-48, том 2 от ДП/, Договор за покупко-продажба на недвижим имот/ л.18-20,
том 4 от ДП/, Договор за покупко- продажба на недвижим имот/ л.15-17, том 4 от ДП/, Договор
за задължение за строителство и покупко-продажба на недвижими имоти /л.37-39,
том 3 от ДП/, нотариален акт №169, том X, per. №13653, дело №1937 от 19.12.2007 г. на нотариус О.Ш. , вписан в Служба по вписванията с
акт №127, том CXXVII, вх. per. №40067, дело 31467 от 19.12.2007 г. /л.64, том 2 от
ДП/, допълнително споразумение към
договора от 29.08.2006 г. /л.60, том1 от ДП/, нотариален акт №169, том X, per. №13653, дело №1937 от 19.12.2007 г. на нотариус О.Ш., вписан в Служба по вписванията с
акт №127, том CXXVII, вх. per. №40067, дело 31467 от 19.12.2007 г. /л.64, том 2 от
ДП/, разписки
приложени на от л.63-88, том 1 от ДП, справки и движения по банкови сметки, свидетелство
за съдимост, ведно с бюлетин /л.20-22 от СД/, както и от другите писмени
материали, приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК, които в своята
съвкупност очертават идентична фактическа обстановка и сочат, че има извършено
престъпление и че негов автор е подсъдимият.
При
така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на всички
доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК-поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прави следните правни изводи:
Подс. П.П.К., е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 210,
ал.1, т.3, пр.1 и т.5, вр.чл.209, ал.1, вр. чл.93, т.1, б. „б“ от НК, тъй като в периода от 07.07.2009г. до 13.08.2011г., в гр. Варна, действайки в лично
качество, възбудил заблуждение у Н.С.Д. ***, че след като бъде построен, ще
бъде продаден на същата недвижим имот - жилище №13, находящо
се на ет.6 в новоизграждана сграда в гр. Варна, на
бул. „Сливница“ №171 и действайки в лично качество и в качеството на длъжностно
лице - едноличен собственик на капитала и управител на „Пламекс
- 55“ ЕООД гр. Варна, в кръга на неговата длъжност, поддържал това заблуждение
у Д., с цел да набави за себе си и за „Пламекс – 55“
ЕООД гр. Варна имотна облага, като с това причинил на Д. имотна вреда в големи
размери, а именно - в размер на 34 000 евро, с левова равностойност 66 498.22
лева.
Субект
на престъплението е вменяемо, пълнолетно,
неосъждано лице.
За да е налице измама по чл.209 и сл. от НК
следва да е налице засегнат обект - обществени отношения, осигуряващи нормални
условия за упражняване правото на собственост върху движими и недвижими вещи и
гарантираното от закона право за разпореждане с тях въз основа на свободно и
съзнателно взето решение. Деянието се осъществява най-често с поредица от
действия, които целят да въведат или поддържат заблуждение у другиго /активна
измама/ или да се използване незнанието, или неосведомеността или неопитността
на другиго. При въвеждането в заблуждение
у пострадалото лице първоначално не съществува представи за факти или
обстоятелства, а дееца чрез свои активни действия цели да създаде и създава
неверни представи у заблудения въз основа, на които той да формира решение за
извършване на акт на имуществено разпореждане като си мисли, че действа на
годно правно основание. При поддържането на заблуждение такива неверни
представи вече са налице у пострадалото лице и дееца ги използва, не
опровергава създадените представи и чрез свои действия допринася за
продължителността на съществуването на тези неверни представи у съзнанието на
пострадалия, за да може да въз основа на тях да се вземе решение за извършване
на акт на имуществено разпореждане със свое или чуждо имущество.
От конкретиката
на настоящия казус е видно, че именно подсъдимият
лично подписвайки допълнително споразумение на 07.07.2009г.
с гражданския ищец и частен обвинител Д. е възбудил заблуждение, че след като
бъде построено ще и бъде продадено чрез прехвърляне на собствеността – именно
жилище /апартамент/ с №13, находящо се на шести етаж
в новостроящата се сграда. Към този момент обаче подсъдимият е бил наясно, че реално
няма как да изпълни това свое задължение, тъй като към 07.07.2009г.единствения
обект в сградата под №13 е бил със статут на таванското помещение, чието право
на строеж още към 19.12.2007г. той лично като представляващ управляваното от
него дружество е продал на св.В. с Нотариален акт №127, том CXXVII, вх. per. №40067, дело 31467 от 19.12.2007 г. /л.64, том 2 от ДП/, а
предварителен договор във връзка с него е бил сключен със св.В. още на 01.10.2007г..
Подсъдимият е бил наясно и че св.В. също прави плащания с оглед придобиване правото на собственост
върху конкретния обект, като съответно св.Д. няма как да получи собствеността
върху имота за който плаща. Нещо повече подсъдимият е бил наясно и че към 07.07.2009г. на шести /тавански/ етаж е нямало свободни имоти макар и със
статут на таванско помещение, тъй като видно от справката от ТР на л.75 от СД,
на 04.09.2007г. представляваното от него
дружество е прехвърлило /продало/ правото на строеж върху останалите две
тавански помещения на шести етаж а именно №14 и №15 съответно на лицата П.И.Х.
и Н.Б.Г..
Видно
от приложения към ДП разписки подсъдимият лично е получавал и суми от св.В. във
връзка с придобиване собствеността на таванското помещение с №13 съответно на
31.10.2007г. -10 000 евро-л.76, том 2 от ДП, разписка от 16.11.2007г за
получена лично от К. сума в размер на 3500 лева- л.77, том2 от ДП, разписка за
получена на 28.11.2007г. сума в размер на 5000 евро, разписка от 18.12.2007г. за получена сума в размер на 5000 евро –л.79,
том2 от ДП, разписка от 19.12.2007г. за получена сума в размер на 6750 евро
–л.99, том 3 от ДП, разписка от 14.01.2008г. за получена сума в размер на 5150
евро –л.98, том 3 от ДП, разписка от 15.02.2008г. за получена сума в размер на
5500 евро –л.97, том 3 от ДП, разписка
за получена на 10.04.2008г. сума в размер на 2000 евро- л.80, том 2 от ДП,
разписка от 25.04.2008г. за получена сума в размер на 4000 евро –л.81, том 2 от
ДП, разписка от 07.01.2009г. за получена сума в размер на 5130 евро – л.82, том
2 от ДП, разписка за получена на 22.01.2009г. сума в размер на 1600 евро –
л.83, том 2 от ДП.
Мотивирана именно от възбуденото лично от
подсъдимия заблуждение и поддържаното от подсъдимия заблуждение лично и в
качеството му на представляващ ЕООД
„Пламекс-55“ гражданския ищец и частен обвинител Н.Д. е извършила фактическо
разпореждане с личното си имущество / в това число и предоставеното и безвъзмезно в нейна полза имущество от страна на сина й/,
давайки на подсъдимия сумите описани по-горе – на 07.07.2009
г. -4500 евро /л.63, том1 от ДП/; на 13.08.2009 г. - 500 евро/л.64, том1 от
ДП/; на 16.08.2010 г. - 1500 евро /л.65, том 1 от ДП/; на 20.08.2010 г. - 500
евро/л.65, том 1 от ДП/; на 10.09.2010 г. - 1000 евро/л.66, том 1 от ДП/; на
16.09.2010г. - 1500 евро /л.65, том 1 от ДП/; на 14.10.2010 г. - 1000
евро/л.67, том 1 от ДП/; на 01.12.2010 г. - 1000 евро/л.68, том 1 от ДП/; на
28.12.2010 г. - 1000 евро/л.69, том 1 от ДП/; на 10.01.2011 г. - 2000 евро
/л.70, том 1 от ДП/; на 28.01.2011 г. - 1000 евро /л.71, том 1 от ДП/; на
15.02.2011 г. - 2000 евро /л.72, том 1 от ДП/; на 02.03.2011 г. - 8000 евро/л.73,
том 1 от ДП/, а след подписване и на Анекса от 06.03.2011г. / с който
подсъдимия е поддържал у нея заблуждение, че ще построи и ще и продаде жилище
на 6 етаж под номер 13/ и сумите: на 24.03.2011 г. - 3000 евро /л.74, том 1 от
ДП/и на 07.04.2011 г. -1000 евро /л.75, том 1 от ДП/; а на 12.04.2011 г.-1000
евро /л.76, том 1 от ДП/, на 20.04.2011г-1000 евро /л.77, том 1 от ДП/., на
10.05.2011 г.-1000 евро /л.78, том 1 от ДП/, на 16.06.2011 г.-1000 евро /л.79,
том 1 от ДП/ и на 13.08.2011 г. -500 евро /л.80, том 1 от ДП/ лично и чрез сина си / за две от сумите на 24.03.2011
г. и на 07.04.2011 г. със съзнанието, че тези суми представляват част от продажната
цена на жилище, което ще се построи, съответно Н.Д. ще придобие след
построяването му. В резултат на възбуденото и поддържано от страна на подсъдимия
у Д. заблуждение и в пряка причинно-следствена връзка е и настъпилата за нея имотна вреда в общ размер на 34 000 евро
с левова равностойност съобразно фиксирания курс на еврото спрямо българския
лев- 66 498.22 лева. А с това вредоносният резултат е осъществен и
престъплението е довършено.
Квалификацията на деянието по т.5 на
чл.210, ал.1 от НК големи размери се обуславя от стойността на причинената
имотна вреда – общо в размер на 66 498.22
лева, която сума надвишава значително дори и размера на 140 минимални
работни заплати за страната, възприет от съдебната практика като критерий,
показател за особено големи размери. Към инкриминирания период МРЗ е била в
размер на 240лв. определен с ПМС № 1/10.01.2009 г. / за периода от 01.01.2009 - 31.12.2009г./ и ПМС № 326/30.12.2009 г. / 01.01.2010 - 31.08.2011г./, като съобразно
константната съдебна практика големите размери покриват критерий свързан с
равностойността на 70 МРЗ за страната, а именно равняващи се към инкриминирания
период на 16 800 лева.
Квалификацията на деянието по т.3, пр.1 на
чл.210, ал.1 от НК се обуславя от обстоятелството, че подс.К.
сключвайки Анекс на 06.03.2011г. и приемайки плащания по разписки от името на
управляваното от него дружество ЕООД „Пламекс-55“ е действал в качеството на
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1 б. "б"
от НК на което е възложено да изпълняват със заплата или безплатно,
временно или постоянно, ръководна работа или работа, свързана с пазене или
управление на чуждо имущество в юридическо лице. Юридическото лице е деперсонифицирано, отделено от физическото лице и в това се
състои смисълът на тази правна конструкция, за отделно и независимо участие в
гражданския икономически оборот.
От субективна страна при осъществяване
на престъплението подсъдимият е действал с пряк умисъл и с користна цел.
Реализирал е изпълнителното деяние със съзнанието, че свидетелката Н.Д. няма
как да стане собственик на имота за който плаща. Съзнавал е, че с действията си
въвежда и поддържа заблуждение у пострадалата по отношение на горните факти и е
предвиждал осъществяването на имущественото разпореждане от нейна страна със съответните
суми, които е искал, както и че в резултат на това ще настъпи имотна вреда за Д.
като пряко е целял да се облагодетелства както той, така и представляваното от
него дружество от тeзи суми.
Умисълът на подсъдимия се извежда по категоричен
начин от неговите действия. В тази насока са всички събрани по делото
доказателства. В подкрепа на извода за престъпен умисъл при деянието са
действията на подсъдимия по приемане на сумите от 07.07.2009г.
до 13.08.2011г.от Д. във връзка със закупуването на жилище при положение, че лично той още на 01.10.2007год.
е сключил предварителен договор за същия имот със св.В., а в последствие му е
продал и правото на строеж за този имот с НА от 19.12.2007г., получавал е суми
от него във връзка с този договор.
Безспорно в крайна сметка обектите за които
е имало сключени договори са били изградени както твърди защитата. Това обаче
не води на извод за липса на престъпление, защото от доказателствата по делото
(показанията на свидетелите М.Д.М. и Ю.Д.С., В.Д.В., А.Ж.С.,
К.Т.Д. и Г.А.С.) се установява, че подсъдимият не е имал собствени финансови
ресурси да реализират строителството на сградата докрай. Строителството е завършено
със средства от потенциалните купувачи на жилища. Именно с оглед набавянето на
средства за реализиране на строежите в случая е ползван измамлив начин.
Сключвани са договори /споразумения, анекси/ за продажба за един и същ обект с
различни купувачи и са получавани пари от тях, като в горния смисъл са и
показанията на св.В. и писмените доказателства по делото. В случая пострадалата
е въведена в заблуждение, че ще стане собственик на конкретен обекти-жилище, като
това нейно заблуждение е поддържано в почти две годишен период, и това е била и
причината за даването на парите от нейна страна, а подсъдимият е бил с ясното
съзнание, че това няма да се случи защото за същия обект има сключени договори
с друго лице.
При определяне наказанието на подсъдимия,
съдът обсъди обществената опасност на последния, която не прие за завишена с
оглед данни за чистото му съдебно минало, както и високата степен на обществена
опасност на извършеното от него престъпление (касае се за измама със значителни
вредни последици за пострадалата надхвърлящи дори критериите за особено големи
размери). Съдът отчете, като отегчаващо отговорността обстоятелство
организираната дейност по осъществяване на престъплението чрез сключването на
поредица от споразумения и анекси от името на ДЗЗД и ЕООД, като е проявена и
упоритост в постигане на целта посредством придружаване на пострадалата до
банкови институции за теглене на парични средства и предаването им на
подсъдимия. Съдът констатира наличието и на смекчаващи отговорността
обстоятелства - чисто съдебно минало, изразеното съжаление за извършеното,
изминалия продължителен период от време от извършване на престъплението до
осъществяване на наказателната репресия. По отношение на последното
обстоятелство, съдът отчете и критериите за неразумна продължителност на
настоящото наказателно производство по смисъла на чл.6 от ЕКПЧ. На първо място
следва да се отбележи, че деянието е извършено през периода 07.07.2009г. до 13.08.2011г., т.е. преди повече от шест
години. Подсъдимият е бил известен на органите на досъдебното производство още
през 2014г., като за първи път е бил
привлечен в качеството на обвиняем още на 12.08.2014г., т.е. от този момент
авторството на деянията е било очевидно. Делото не разкрива фактическа и правна
сложност, като в тази посока следва да се посочи, че на ДП са разпитани общо
трима свидетели, изискани и приобщени са писмени материали и са назначени две
експертизи, една от които /СОЕ/ е абсолютно ненужна. Въпреки това досъдебната
фаза е продължила близо две години след момента на привличането на подсъдимия в
качеството на обвиняем, като ОА е внесен в съда на 15.06.2016 г. През този
период подсъдимият е търпял ограниченията, произтичащи от това процесуално
качество, без в същото време процесуалното му поведение да е било
недобросъвестно и само по себе си да е ставало причина за забавяне на
наказателното производство. Съвкупната преценка на тези обстоятелства дава
основание да се приеме, че съобразно критериите, залегнали в практиката на
Европейския съд по правата на човека, наказателното производство е с неразумна
продължителност по смисъла на чл.6 §.1 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи. Констатираното нарушение на правото на
разглеждане на делото в разумен срок може и трябва да бъде компенсирано при
налагане на наказанието чрез третирането му като смекчаващо отговорността
обстоятелство.
При горните констатации съдът отмери
санкцията при условията на чл.54, ал.1 от НК, при отчетен превес на
смекчаващите обстоятелства и наложи наказание лишаване от свобода в
размер над минималния към средния предвиден в закона, а именно за срок от три година.
Като отчете размера на наложеното
наказание от една страна и от друга данните за личността на подсъдимия (неосъждан),
на преклонна възраст ( на 62 години) както и момента в който се осъществява
наказателната репресия (повече от шест години след инкриминирания период) съдът
счете, че за постигане целите на наказанието и най-вече за поправяне на
подсъдимия не е необходимо така наложеното му наказание да бъде изтърпяно от него
ефективно, поради което и приложи разпоредбата на чл. 66 от НК и отложи
изтърпяването на наказанието като му определи максималния изпитателен срок от пет
години. Съдът намира, че изолирането на конкретния деец в пенитенциарно
заведение, каквото бе искането на частното обвинение, не би оправдало
обществените очаквания за справедливо наказание от една страна, а от друга
изолирането му в такова заведение би лишило от възможност подсъдимия да полага
труд и да репарира вредите които с поведението си е причинил.
Съдът намери, че на подсъдимия не следва да
бъде налагано факултативното наказание предвидено в разпоредбата на чл.210,
ал.2 от НК- конфискация до една втора от имуществото му.
На основание чл. 304 от НПК
съдът оправда подсъдимия по първоначално повдигнатото му обвинение по следните
съображения:
С обв. акт
подсъдимият е предадена на съд и за това, че в периода от 29.08.2006 г. до
неустановена дата през м. 10.2012 г., в гр. Варна, действайки в лично качество,
възбудил заблуждение у Н.С.Д. ***, че след като бъде построен, ще бъде продаден
на същата недвижим имот - жилище №13, находящо се на
ет.6 в новоизграждана сграда в гр. Варна, на бул.
„Сливница" №171 и действайки в лично качество и в качеството на длъжностно
лице - едноличен собственик на капитала и управител на „Пламекс
-55" ЕООД гр. Варна, в кръга на неговата длъжност, поддържал това
заблуждение у Д., с цел да набави за себе си и за „Пламекс
- 55" ЕООД гр. Варна имотна облага, като с това причинил на Д. имотна
вреда в големи размери, а именно - в размер на 49 500 евро, с левова
равностойност 96 813.58 лв.
С оглед събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, съдът прецени, че липсват достатъчно и безспорни
доказателства подсъдимият да е осъществил престъплението измама в периода по
първоначално възведеното обвинение т.е. от 29.08.2006г. до 07.07.2009г. / датата на сключване на допълнително
споразумение със св.Д./. В този смисъл съдът не споделя становището на
представителя на ВРП, че изначално подсъдимият не е имал възможност и намерение
да изпълни задълженията си към Д., че изначално подсъдимият е нямал намерение
да построи и продаде на Д. жилище, тъй като такова не било предвидено за
изграждане в сградата, а е целял да усвои получените средства за лични цели и
за управляваното от него дружество / в каквато насока не се ангажираха
безспорни доказателства/. По делото се установи, че подсъдимият е развивал строителна
дейност години на ред, че кооперацията на бул.”Сливница” №171 не е
единствената, с чието строителство е бил ангажиран той, поради което няма как
да се приеме, че подсъдимият изначално е нямал нито възможност, нито намерение
да изпълни договорните си отношения с Д.. На първо място в тази насока следва
да се отбележи, че към момента на подписване на договора от 29.08.2006г.
подсъдимият е бил сключил договор /и то една година по-рано още на
29.06.2005г./ със собствениците на парцела на бул.”Сливница” №171 – свидетелите
М. и С. за прехвърляне на същия недвижим имот и учредяване на право на строеж
срещу задължение за проектиране и строителство. На следващо място видно от
показанията на тези свидетели, а и от приобщените писмени доказателства подс.К. е предприел и нужните действия по снабдяване със
строителни книжа и издаване на разрешително за строеж в процесния
имот, като в последствие на 29.03.2007г. такова разрешение е било издадено и е
започнало изграждането на строежа. Обстоятелството, че в Договора за
покупко-продажба на недвижим имот от 29.08.2006г. е вписано, че подс.като представляващ ДЗЗД „Пламекс
55“ се задължава да построи и продаде на св.Д. апартамент на шестия етаж, а в
последствие на този етаж са били предназначени за изграждане тавански
помещения, също не навежда на умисъл за измама към този момент, тъй като при
начеване на договорните отношения с Д. видно от назначената и приета от
съдебния състав СТЕ все още не е имало одобрен технически проект на сградата,
като инвестиционният проект е бил одобрен през 2007г. Нещо повече,
обстоятелството, че строителството не е било започнато и сградата е била в
проект е било известно и на св.Д., видно от нейните показания, като в тази
връзка са показанията и на нейният син- св.Й., като горното обстоятелство е било
вписано и в цитирания договор, където в точка 1.1. от
раздела „Предмет на договора“ е вписано, че имота е в проектирана за
строителство сграда. От друга страна от изисканите и приобщени от съдебния
състав строителни книжа, във връзка с издаденото разрешително за строеж е
видно, че К. като представляващ двамата собственици на сградата е внесъл
строителните книжа в Община Варна на 02.03.2007г. към който момент очевидно
същите са били изготвени. На 28.02.2007г. представляваното от К. ЕООД е
придобило и идеални части от земята върху която била проектирана за изграждане
сградата, а на 04.05.2007г., очевидно във връзка със сключения договор за
строителство през 2005г., той като представляващ дружеството е придобил
посредством оформена по надлежния нотариален ред сделка, правото на строеж
върху всички проектирани за изграждане обекти на шестия етаж- а именно тавански
помещения с номера 13, 14 и 15. Настоящият съдебен състав приема и че ноторно известен е фактът, че при съвременните изисквания
към строителството таванските помещения се използват за жилищни такива, като в
тази връзка са и гласните доказателства по делото- показанията на св.В., който
посочи, че таванското помещение което е придобил е същото като апартамент само,
че с по- малка закрита площ и с по-големи тераси.
От всичко гореизложено е видно, че не би
могъл да се мотивира единствено възможният извод, че в процеса на
първоначалното договаряне с купувача Д. и получаването на сумата от 11 000
евро, подс. е целял единствено да набави за себе си и/или
за представляваните от него дружества имотна облага и че не е имал намерение да
изпълни поетите ангажименти, както и че е съзнавал изначално, че впоследствие
на 01.10.2007г . ще сключи договор за същия имот със св.В.. А както е известно последващ умисъл за измама не съществува.
По делото бяха събрани безспорни
доказателства, че сумата от 11 000 евро като първоначална вноска по
договора е преведена от сина на св.С. на 04.09.2006г. по сметка на подсъдимия.
За остатъка от сумата до 15 500 евро /или петнадесет хиляди евро както е
написано словом в договора/, а именно 4 500 /или 4000 евро/, вписани в
споразумението от 07.07.2009г. като платени към
момента на сключването му, не се събраха доказателства нито гласни, нито
писмени за конкретни дати на плащане, за да се прецени дали това е станало
преди постигането на договореност за прехвърляне на процесния
имот с №13 на св.В. или преди това.
Съгласно утвърдената съдебна практика,
изводът за субективното отношение на дееца към деянието следва да се гради не
върху неговото твърдение относно това, а върху обективните факти по делото.В
този смисъл съдът намира, че основният извод за съставомерност
на деянието от субективна страна би следвало да се направи въз основа на
обективните факти по делото, касаещи възможността подсъдимата реално да изпълни
поетите договорни задължения.
Фактите по делото водят до извод, различен
от този, направен от представителите на ВРП и частното обвинение. Предвид
доказателствата по делото и установените факти, няма такива, които пряко или
косвено да сочат, че към датата на сключване на договора от 29.08.2006г. и получаване
на сумата от св.Й.- 11 000 евро и остатъкът до 15 500 евро
/респективно 15 000 евро, като по делото не е установено с категоричност
дали се касае за 4000 евро или 4500 евро, предвид вписаното в споразумението цифром и словом/ подсъдимият не е имал намерението да построи
и респективно- продаде – прехвърли вещни права върху недвижим имот в полза на Д..
Обратното е само предположение, на което не би могла да се изгради осъдителна
присъда, съобразно разпоредбите на НПК и константната съдебна практика /Р №116
от 06.03.2009г. на ВКС по к.н.д.№67/2009г., І н.о., Р № 546 от 29.12.2008г. на
ВКС по н.д. №534/2008г., І н.о./.
Поради това и подсъдимият бе оправдан
затова да е извършил престъплението измама в периода преди 07.07.2009г., както и да е причинил имотно вреда за разликата
над 34 000 евро с левова равностойност над 66 498.22 лева.
Отчитайки, че престъплението измама е
довършено в момента на настъпване на имотната вреда за пострадалия както и че в
случая последната датата на която има разпоредителни действия от страна на
пострадалата Д. е 13.08.2011год. – на посочената дата св.Н.Д. се разпорежда със
сумата от 500 евро, съдът оправда подс. К. да е
осъществила престъплението и след тази дата до фиксираната в обвинителния акт –
неустановена дата през м.10.2012г.
По отношение на гр.иск
предявен от гражданския ищец и частен обвинител Н.Д., съдът след като прие, че
подсъдимият е осъществил състава на престъплението измама в резултат на което Д.
е претърпяла имотна вреда в размер на 34 000 евро с левова равностойност
66 498.22 лева счете, че предявеният срещу подсъдимия иск в размер на
посочената сума е доказан както по основание така и по размер, поради което и
осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец посочената по-горе сума. Предвид
оправдателния диспозитив на присъдата отхвърли като
недоказан по основание и размер гр.иск за разликата над 66 498.22 лева до
96 813.58 лева.
На основание чл. 189, ал.3
от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски, както
и съответната държавна такса върху уважения граждански иск.
Мотивиран
от горното и по изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :