Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 679 25.02.2020
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 14542 по
описа за 2018 година.
Предявен е иск с правно основание чл.109 от Закона за
собствеността.
Ищецът И.Т.И. твърди, че е собственик на 1/2 ид.ч. от
имот с идентификатор № ************ по
кад. карта на гр. П.********* с обща площ 11882 кв. м., подробно описан в
исковата молба по предназначение и граници. Останалите ½ ид.ч. били собственост
на ответниците, които били построили в имота: двуетажна жилищна сграда със
застроена площ 69 кв.м., едноетажна селскостопанска сграда със застр. площ 59
кв.м., както и повече от три навеса. Това било станало без съгласието и
знанието на никого от съсобствениците. Тези сгради заемали съществена част от
имота и по този начин пречели на ищеца да ползва мястото. Освен това в имота
ответниците били направили автосервиз и паркирали множество автомобили. Твърди
се, че постройките са незаконни, като самото им построяване и държане в имота
съставлява действие, пречещо на ищеца пълноценно да упражнява своето право.
Предвид това се иска да бъдат осъдени ответниците да премахнат постройките и
паркираните леки автомобили.
Ответниците Е.Д.С. и И.Н.С. отричат изложените в
исковата молба обстоятелства. На първо място, твърдят, че ищецът не е
собственик на идеални части, тъй като ги е придобил по силата на договор за
дарение и продажба, които са нищожни поради, противоречие със закона, заобикаляне
на закона – а именно на ограничението по чл.33, ал.1 ЗС, освен това относно
дарението липсвало съгласие и то било привиден договор, прикриващ продажбата.
Твърди, че на тях, като съсобственици не било отправяно предложение да откупят
идеалната част от страна на праводателя на ищеца. Освен това оспорват, че
сградите са незаконни. Поддържат, че постройките са били осъществени със
съгласието на всички съсобственици, още дълго преди ищеца да придобие своята
идеална част. През 1998г. те били предприели действия по узаконяване на
сградите и редовно заплащали данъци за тях.
Оспорва, че имота се ползва за съхранение и ремонт на автомобили, както
и това, че се осъществяват действия, които пречат на ищеца да упражнява правата
си. Молят иска да бъде отхвърлен.
Съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
С нотариален акт за дарение № ************., сключен
на 10.01.1996г. Д.П.Т. дарил на с. си Д.Д.Т. и дъщеря си Е.Д.С. по ¼
ид.ч. за всеки, а на в. си Д.Т.Т., А.Т.Т., М.П.Д. и Г.П.Т. по 1/8 ид.ч. за
всеки от нива с площ от 11,882 дка, четвърта категория, находяща се в квартал „************
по плана за земеразделянето на гр. П. /
лист 4/.
На 14.02.1997г. бил сключен договор за замяна на
недвижим имот – нот. акт № ***************. с който Д.Т., А.Т., М.Д. и Г.Т.
прехвърлили на Г.Т.Г. и Г.И.Г. собствените си идеални части или общо 4/8 от
процесната нива в кв. Б., съставляваща
парцел 2 в масив 101 по плана за земеразделяне / лист 5/.
На втори юли 1999г. с договор за дарение, обективиран
в нотариален акт № ************** на ********** Г.Г. и Г.Г. прехвърлили
безвъзмездно на ищеца И.Т.И. 1/20 ид.ч. от проценсаната нива, описана по-горе /лист 6/. На
същия ден с последващ нотариален акт № ************** на същия н. Г.Г. и Г.Г.
продали на И.И. останалите 9/20 ид.ч. от същата нива / лист 7/.
Установява се от представената скица, че по
действуващата кадастрална карта нивата съставляваща парцел 2 в масив ***
съответства на поземлен имот с идентификатор *********** / лист 8/. В
имота са заснети две сгради: жилищна сграда на два етажа със застроена площ 69
кв.м. и идентификатор ********** и стопанска сграда на един етаж с площ 59
кв.м. и идентификатор *************.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява, че в южната половина на имота, където се намират заснетите в
кадастралната карта сгради е налице лека ограда, около пространството ползвано
от ответниците, което е с размери 63/22 м и площ от 1386 кв.м. Жилищната сграда е със смесена конструкция –
железобетонна и е трайно прикрепена към терена, а останалите постройки: навес
от 60 кв.м №02.; навес с площ 17 кв.м. - №03; навес с площ 30 кв.м. - №04;
навес с площ 38 кв.м. - №05; външна тоалетна с
площ 3 кв.м. - №06; открит склад с площ 38
кв.м. - №07; метална клетка от 16 кв.м. -№08, които са подробно обозначени на
скица № 2 към заключението на експертизата /лист
99/ са паянтови. За така съществуващите в имота сгради не са
налице строителни книжа. Не е налице завършена процедура по узаконяване на
двуетажната сграда с площ от 69 кв.м. /
лист 116/.
В допълнителното заключение вещото лице сочи, че към
момента на построяване на процесната двуетажна жилищна сграда, имотът се е намирал
извън регулационните граници на гр. П., като е със статут на земеделски. Вещото
лице установява, че с оглед площта на нивата – 10 дка, максималната застроена
процентна част от него съответства на 594 кв.м., което значително надвишава
застроената площ на жилищната сграда. Отстоянието на сградата от границите на
имота е съобразено с минимално допустимото – 3 метра. Вещото лице сочи, че за
територията върху която попада имота има изготвен подробен устройствен план,
който предвижда преминаване на улица върху площта вкоято е разположена
жилищната сграда. По отношение на процесния имот обаче, заповедта за одобрение
на плана е отменена с решение № 1810/07.02.2013г. на ВАС / лист 117/.
При така
установените факти се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право.
За да се легитимира като собственик
на 1/2 идеални части от процесния имот ищецът се позовава на две сделки,
сключени в един и същи ден –договор за дарение и договор за покупко-продажба.
По дарение му е била прехвърлена 1/20 ид.ч., а чрез продажба 19 /20 ид.ч.
Неоснователно е възражението на
ответнците, че тези сделки са нищожни като заобикалящи закона. Това е така,
защото при това основание за нищожност е необходимо да е налице норма
забраняваща определен вид сделка или правен резултат. Разпоредбата на чл.33,
ал.1 ЗС не съдържа такава забрана, нито предвижда нищожност на разпоредителното
действие извършено в нарушение на правилото. Поради това в случаите, когато
последователно е било извършено дарение на идеални части, при което трето лице
е станало съсобственик, а след това други идеални части са били предмет на
продажба в полза на същото лице не е налице хипотеза на нищожност по чл.26,
ал.1 ЗЗД / в този смисъл – Тълкувателно
решение № 5 от 28.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГК /.
С оглед гореизложеното следва да се
приеме, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от правото на собственост
върху процесната нива.
За да бъде основателен предявен негаторен иск, следва да
се установи, освен че ищецът притежава право на собственост или друго вещно
право, така и че ответникът извършва действия, чрез които му пречи да упражнява
правото си. Тези действия във всички случаи следва да са лишени от основание / в този смисъл - т.3 от Тълкувателно решение
№4/2015г. на ВКС, ОСГК/.
Ответниците по делото са съсобственици на процесната
нива, а съобразно чл.31 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея съобразно правата си. Видно е и от
заключението на експертизата, че ответниците са оградили, застроили и ползват
площ от имота, която е по-малка от полагаемата се спрямо правота им на собственост
площ, като е обособена в единия край на имота / лист 99/. Фактът на изграждане
без строителни книжа на постройки, тогава когато е осъществено в съсобствен
имот, не е достатъчен да се приеме, е налице действие което пречи на другия
съсобственик да упражнява правата си. Съгласно действувалата към момента на
застрояването Наредба №2 от 20.05.1993 г.
за застрояване в земеделските земи (отм.), без промяна на предназначението в
земеделски земи е допустимо изграждането на жилищни сгради за временно или постоянно
обитаване от домакинствата на собствениците на земята и/или на лицата, които
произвеждат селскостопанска продукция от съответните земеделски земи – чл.2,
т.2. Етажността на сградата също съответствува на изискването на чл.10 от
Наредба №2, според който допустимо е сградите със жилищно предназначение да са
до два етажа. От това следва, че строежът е бил допустим по смисъла на
действувалите правила и норми, поради което отговаря на дефиницията за търпим
строеж по смисъла на §16 ЗУТ.
Предвид изложеното, съдът намира, че не са доказани в
пълнота предпоставките на чл.109 ЗС и предявеният негаторен иск е неоснователен.
Ето защо следва да се отхвърли.
По
разноските:
Съобразно изхода на делото ищците следва да заплатят
на ответниците разноски в размер на 900 лева, от които 800 лв. адвокатски
хонорар и 100 лв. депозит за експертиза.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, иска по
чл.109 ЗС предявен от И.Т.И. ЕГН ************
с адрес *** против Е.Д.С. ЕГН ********** и И.Н.С. ЕГН ********** двамата
с адрес *** относно преустановяване на действията на ответниците, с които пречат
на ищеца да упражнява правото си на собственост върху притежаваните от него ½
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ******** по кадастралната карта на гр. П.,
находящ се в кв. Б., с площ от 11882 кв.м., при граници имоти с идентификатори:
************** , чрез премахване на изградените в имота постройки и
автомобилите позиционирани върху същия имот.
ОСЪЖДА И.Т.И. да заплати на Е.Д.С. и
И.Н.С., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 900 лв. /деветстотин лева/,
представляваща деловодни разноски.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването, пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД