№ 713
гр. Велико Търново , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20204110102981 по описа за 2020 година
Иск с правно основание чл.500,ал.1,т.3 от КЗ , вр. с чл.86 от ЗЗД.
Ищецът ЗАД „ Алианц България“ АД, гр.София излага, че в срока на
застраховка "Гражданска отговорност“ на застрахования л.а. "Опел Комбо" с
рег.№ СА1215ТК - на 14.06.2017 г. в гр. Г.Оряховица е настъпило
пътно-транспортно произшествие , за което е съставен протокол за ПТП №
1614876/14.06.2017 г. Изтъква , че при зареждане на гориво на
бензиностанция на застрахования автомобил водачът поради невнимание
потегля, без да е изваден от резервоара накрайника за зареждане, вследствие
на което къса маркуча, свързващ накрайника и метан колонката. Водачът
напуска произшествието и впоследствие му е съставен АУАН №
902399/14.04.2017 г. Навежда, че в резултат на ПТП на колонката са
нанесени вреди . Твърди, че след заведена претенция за щети на 10.08.2017 г.
е изплатил на увреденото лице –„Елит -94“ ЕООД обезщетение в размер на
995 лева. Предявява иск, с който моли да се осъди ответника да му заплати
горната сума , ведно със законната лихва от подаване на иска до
окончателното изплащане , представляваща регресно вземане във връзка с
изплатеното застрахователно обезщетение. Основава иска си на
обстоятелството, че след ПТП виновният водач е напуснал мястото на ПТП
без да изчака органите на МВР, поради което сочи наличие на предпоставките
1
за възстановяване на платеното обезщетение. Претендира разноски. В
съдебно заседание не изпраща представител. С писмено становище поддържа
иска.
Ответницата ИВ. М. ИВ. е депозирала в срок отговор на исковата молба.
Оспорва иска , като неоснователен и заявява, че не е била длъжна да остане на
мястото на ПТП според разпоредбите на ЗДвП. Излага, че е останала на
мястото от 8 до 9,30 часа и че пристигналите на място лица от
бензиностанцията не са имали претенции към нея. Моли съда да отхвърли
иска като неоснователен и претендира разноски. В съдебно заседание чрез
пълномощника си адв.А. от РАК поддържа изложеното становище.Моли за
отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан и претендира разноски.
Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
От приложения нотариален акт № 156/28.02.2014 г. на нотариус
Кр.Боева с район на действие ГОРС е видно, че собственик на
бензиностанцията и газостанцията, находяща се в гр.Г.Оряховица, ул.
“И.Момчилов“ № 22 е „Елит -94“ ЕООД, гр. Горна Оряховица
представляван от управителя Георги Цонев Песаров. Приет е протокол за
ПТП № 1614876/14.06.2017 година съставен от мл. автоконтрольор при РУ
Горна Оряховица , според който на 14.06.2017 г. водачът на автомобил
„Опел Комбо“ с рег.№ СА1215ТК –ИВ. М. ИВ. поради отклонено внимание
при зареждане на метан колонка потегля преди да бъде изваден накрайника за
зареждане с гориво и го къса, като допуска ПТП с материални щети по метан
колонката и МПС , след което не остава на място до пристигане на
компетентните органи на МВР да окаже съдействие за установяване на
вредите от произшествието. Протоколът е подписан от съставителя и от
участниците в произшествието. На 11.07.2017 г. до застрахователя е
подадено уведомление за настъпилото произшествие, при което се откъсва
маркуча от така наречената разпадаща се връзка. Излага, че между водача на
причинилия увредата автомобил и служителя на метанстанцията е имало
словесна разправа, след което водачът без да се идентифицира е
потеглил.Впоследствие е открит и му е съставен АУАН. Образувана е щета №
1000-17-*********, по която на 15.05.2020 г. според приложеното платежно
нареждане е изплатено обезщетение на увреденото лице в размер на 995 лева
2
–сумата по приложената оферта за нова разпадаща се връзка за метан
колонка от „Енсис“ ООД, след извършване на оглед на увредената част. До
водача на автомобила с рег.№ СА 1215 ТК застрахован при ЗАД „Алианц
България“ по застрахователна полица № ВГ01/116002606524 със срок на
действие 9.10.2016 г.- 8.10.2017 г. – ИВ. М. ИВ. е изпратена покана изх.№
310003-5970¢13.09.2017 г. за доброволно удовлетворяване на регресната
претенция на застрахователя чрез заплащане на сумата от 995 лева, заплатена
на увреденото юридическо лице по щета № 10000/17/042/500007 на
основание чл. 500,ал.1,т.3 от Кодекс на застраховането. Покана със същото
съдържание е изпратена и на 5.01.2018 г. , като по делото няма доказателства
дали същите са получени. От приложената по делото административно
наказателна преписка се установява, че на 14.06.2017 г. е съставен АУАН №
1102 срещу ищцата за нарушение на чл. 20,ал.1, чл.123,ал.1,т.2 б. „б“ ,ал.3, б.
„а“ от ЗДвП връчен и подписан от нарушителя. Издадено е НП № 17-0268-
001061/26.06.2017 г. от началника на РУ Г.Оряховица, с което за извършеното
нарушение на чл. 20,ал.1 от ЗДвП и чл. 123 ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП / водачът
не контролира ППС, което управлява и не остава на мястото на
произшествието до пристигане на представители на МВР или следствието/ е
наложено административно наказание за първото нарушение глоба от 20
лева, а за второто-глоба от 100 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 2 месеца. С Решение № 506/19.10.2017 г. по АНД № 787/2017 г. на
ГОРС влязло в законна сила на 9.11.2017 г. наказателното постановление е
отменено, като незаконосъобразно.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Иска е процесуално допустим.По същество е основателен.
Според разпоредбата на чл. 500,ал.1,т.3 от КЗ застрахователят има
право да получи от виновния водач платеното от него обезщетение заедно с
платените лихви и разноски, когато последният е напуснал мястото на
настъпването на пътно-транспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите,
3
когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ, или по друга
неотложна причина. В този случай тежестта на доказване носи виновният
водач. За да се уважи предявения регресен иск е необходимо да се установят
пълно и главно следните кумулативни предпоставки: валидно
застрахователно правоотношение между застрахователното дружество и
застрахованото лице към датата на събитието, осъществен деликт от
застрахованото лице, което не е изпълнило задължението си да остане на
мястото на произшествието преди идването на контролните органи, когато
оставането му е задължително по закон и платено застрахователно
обезщетение на увреденото при произшествието лице. По делото не се
спори, че на 14.06.2017 година в гр.Горна Оряховица при зареждане на
бензиностанция стопанисвана от «Елит-94» ООД водачът на автомобил
«Опел Комбо» с рег.№ СА 1215ТК ИВ. М. ИВ. реализира пътно-транспортно
произшествие, при което са причинени материални щети, както по нейния
автомобил, така и на метан колонката, на която е зареждала. Установи се по
безспорен начин , че ПТП е реализирано в срока на валидно действаща
застраховка «Гражданска отговорност» сключена за автомобила с ищцовото
застрахователно дружество. Доказа се, че по заведена претенция от
увреденото лице по щета № 1000/17/042/500007 застрахователят е изплатил
на 10.08.2017 г. на «Елит -94» ООД сумата от 995 лева, представляваща
обезщетение за причинените материални щети в резултат на ПТП. Спорният
въпрос , който следва да бъде изяснен и от което зависи изхода на делото е
дали ответницата е имала задължение да остане на мястото на
произшествието до пристигането на контролните органи. Ищецът счита, че за
нея се е породило това задължение и тъй като тя не го е изпълнила е
предявил регресния си иск срещу ответницата, позовавайки се на
разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ. Ответницата от своя страна оспорва
иска като сочи, че няма основание за регресна претенция срещу нея, тъй като
цитираната правна норма е неприложима, доколкото за нея не е имало
задължение да остане на мястото на произшествието. Счита, че юридическото
лице не може да бъде участник в пътно-транспортно произшествие, което сам
по себе си изключва хипотезата на чл. 123,ал.1, т.3, б. «в» от ЗДвП относно
разногласие между участниците в произшествието. Сочи, че при ПТП няма
пострадали хора, а задължението си да спре и да окаже съдействие е
изпълнила, като е престояла от 8 до около 9,30 часа на мястото. Изтъква
4
решението на ГОРС, включително в мотивната му част, с което издаденото
срещу нея НП е отменено изцяло, като незаконосъобразно. Правилата за
движение по пътищата, правата и задълженията на всеки участник в
движението и изискванията към пътните превозни средства и водачите им са
уредени в Закона за движение по пътищата. Глава Втора, Раздел XXIII от
ЗДвП в чл. 123, ал.1 и 2 разписва задълженията на водач на пътно
превозно средство, който е участник в пътно-транспортно произшествие.
Анализът на цитираната правна норма показва, че водачът е длъжен да остане
на мястото на произшествието до пристигане на компетентните органи на
МВР, след като ги е уведомил, когато от произшествието има пострадали
хора -чл.123,ал.1,т.2, б."б" и когато , ако са причинени само имуществени
вреди, между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата , свързани с него - чл.123,ал.1, т.3, б. "в" от ЗДвП. Тогава те,
без да напускат местопроизшествието уведомяват съответната служба за
контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието и изпълняват дадените им указания. В конкретния
случай от събраните по делото доказателства е видно, че при реализираното
пътно-транспортно произшествие на 14.06.2017 г. не е имало пострадали
хора, а само причинени имуществени вреди- разпадаща се връзка за
сигурност на метан колонката и счупено задно дясно стъкло на вратата на
автомобила. Горното се установява от приетия протокол за пътно-
транспортно произшествие № 1614876, съставен от мл. автоконтрольор
Денчев в 10,40 часа. В протокола за ПТП е отразено още, че участникът в
него управлявал автомобила не е изчакал на място органите на МВР за
оказване на съдействие за установяване на вредите от произшествието. От
съставения на същата дата АУАН е видно, че ПТП е настъпило около 8 часа
сутринта, а протоколът за ПТП е съставен в 10,40 часа. В приложеното
уведомление до застрахователя представител на увреденото юридическо лице
е заявил, че водачът след словесна разправа със служител на
бензиностанцията е заминал и впоследствие е бил открит от контролните
органи. Издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление, с което
е прието, че водачът е извършил нарушение на чл.123,ал.1,т.2,б. «б» от ЗДВП
като не е останал на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР
или следствието е отменено от ГОРС и решението е влязло в сила. Доколкото
съдебното решение по АНД № 787/17 г. на ГОРС няма задължителната сила
5
за гражданския съд по смисъла на чл.300 от ГПК, съдът не може да се
позовава на него въпреки, че същото отменя изцяло издаденото наказателно
постановление срещу ответника поради допуснати процесуални нарушения
при неговото изготвяне. След като протоколът за ПТП е съставен в 10,40
часа, а произшествието е станало около 8 часа и самата ответница сочи, че е
останала до около 9,30 часа, то очевидно същата е напуснала
местопроизшествието без да изчака представителите на полицията. Горното
обстоятелство е отразено и в протокола за ПТП, който е съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения и представлява
официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Като такъв протоколът се
ползва с обвързваща съда доказателствена сила не само относно авторството
на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице,
но и с материална доказателствена сила относно изявленията пред
съответното длъжностно лице и за извършените от него и пред него действия,
тъй като ответницата не е оспорила истинността му в хода на съдебното
производство и в случая не се изследва наличие или липса на виновно
поведение за причиняване на самото ПТП. При доказано причинените
материални щети на юридическото лице от повредата на разпадащата се
връзка за метан колонка ответницата е имала задължение да остане на
местопроизшествието, тъй като не е имало съгласие между участниците
относно обстоятелствата свързани с него. Ако е имало съгласие, то
ответницата и управителят или упълномощен представител на юридическото
лице е следвало да подпишат двустранен констативен протокол за ПТП
според изискванията на чл. 123,ал.1,т.3, б. « б» от ЗДвП. Липсата на такъв
протокол , както и уведомлението до контролните органи, на които се е
наложило да издирят и да уведомят ответницата да се върне на мястото на
ПТП за изготвяне на необходимите документи очевидно следва да се
приравнят на хипотезата на разногласие между участниците относно
обстоятелствата, свързани с него и пораждащите се от това задължения
съгласно чл. 123, ал.1, т.3, б. «в» от ЗДвП. Що се отнася до възражението, че
в случая не може да има разногласие, тъй като юридическото лице не е
участник в пътно-транспортното произшествие, същото не може да бъде
споделено от съда. Съгласно §6,т.30 от ДР на ЗДвП , пътно-транспортно
произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
6
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети, а според § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП участник в пътно-
транспортно произшествие е всеки, който е пострадал при произшествието
или с поведението си е допринесъл за настъпването му. Тълкуването на двете
легални дефиниции води до извода, че в конкретния случай при причинени от
ПТП материални щети на юридическото лице същото се явява участник в
това произшествие, като пострадал от него. С оглед горното съдът счита, че
ищецът доказа основанието и размера на регресната си претенция спрямо
ответницата. Иска е основателен и следва да се уважи, като се осъди
ответницата да заплати на ищеца сумата от 995 лева главница,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение по щета №
1000/17/042/500007, ведно със законна лихва върху нея от подаване на иска до
окончателното изплащане. При този изход на делото на основание чл. 78,ал.1
от ГПК ответницата дължи на ищеца и направените от него разноски в размер
на 50 лева заплатена държавна такса , 5 лева ДТ за съдебно удостоверение и
360 лева заплатено адвокатско възнаграждение съобразно приложените
документи.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 500,ал.1,т.3 от КЗ и чл. 86 от
ЗЗД от ЗЗД ИВ. М. ИВ. с ЕГН ********** от гр**** ет.7,ап.19 ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД «АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ» АД, с ЕИК ********* , седалище
и адрес на управление гр.София, район Оборище, бул.»Княз Ал.Дондуков» №
59 сумата от 995 /деветстотин деветдесет и пет / лева главница,
представляваща регресно вземане във връзка с изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 1000/18/042/500007 , ведно със законната лихва от
подаване на иска- 7.12.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ИВ. М. ИВ. с ЕГН ********** от гр**** ет.7,ап.19
ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД «АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ» АД, с ЕИК ********* ,
седалище и адрес на управление гр.София, район Оборище, бул.» Княз
Ал.Дондуков» № 59 сумата от 415 /четиристотин и петнадесет/ лева
7
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски Окръжен
съд , чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8