РЕШЕНИЕ

№260654

гр. Перник, 04.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на първи юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :

                        Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Антония Стоева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 00826 описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание чл.124, от ГПК.  

              По изложените в исковата молба обстоятелства,  Б.Ц.К., ЕГН **********,*** поискала да бъде признато за установено по отношение на  „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес па управление: гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, че не дължи на ответното дружество сумата в размер на 3272.58 лева - главница, представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2005г. до 30.04.2009г., сума в размер на 1098.61 лева - законна лихва за забава от 02.01.2006г. до 12.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.04.2012г. до окончателното и изплащане, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 400.00 лева и държавна такса в размер на 87.-12 лева, като и и се присъдят и направените разноски по настоящето дело.

              Ответното дружество,  чрез процесуалния си представител, оспорва така предявените искове, като моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни, като са изложени доводи, че в полза на ищеца не е изтекъл предвидения от закона 3 годишен давностен срок.  

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

              Видно от приложените по делото писмени доказателства и копие от заверен препис от изпълнително дело №66 по описа на ЧСИ- С.Б. за 2013г., с район на действие Пернишки съдебен район, се установява, че въз основа на молба е вх. № 389 от 14.01.2013г. на „Топлофикация-Перпик" АД, срещу ищцата е било образувано цитираното изпълнително дело №66 по описа на ЧСИ С.В. Б. за 2013г. Горепосоченото изпълнително производство е образувано въз основа па изпълнителен лист издаден по гражданско дело № 1510/2012г. по описа на Районен съд - Перник за сума в размер ма 3272.58 лева - главница, представляваща стойност неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2005г. до 30.04.2009г., сума в размер на 1098.61 лева -законна лихва за забава от 02.01.2006г. до 12.10.2009г„ ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.04.2012г. до окончателното и изплащане, както и юрпсконсултско възнаграждение в размер на 400.00 лева и държавна такса в размер на 87.42 лева.

               На 01.02.2013г. е бил наложен запор върху пенсията на ищцата и изпратено запорно съобщение до НОИ, но видно от писмо изх. №МЛ7039-1/15.05.2013г. на НОИ, запора не е изпълнен на осн.чл.466 ал.1 ГПК. В тази връзка следва да бъде отбелязано и че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително изпълнение. Запор върху вземане по банкова сметка ***, в който постъпи обратна положителна информация от кредитната институция по реда на чл.508 ГПК. В този смисъл действията на съдебния изпълнител по изпращане на запорни съобщения следва да се възприемат в контекста на цялостното проучване на имущественото състояние на длъжника /Решение от 10.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 16311/15 г. на СГС, Решение № 7188 от 16.10.2015 г. по гр.д.№ 11903/15 г. на СГС/. В съдебната практика се поддържа и изолираното становище, че с изпращането на запорни съобщения от съдебния изпълнител до всички банки се налага запор на евентуално съществуващите вземания на длъжника по сметки в тези банки и в този смисъл действията по изпращане на запорни съобщения нямат характера на проучване на имущественото състояние на длъжника, а представляват налагане на запор по смисъла на т.9 от ТТР към ЗЧСИ /Решение по ч.гр.д.№ 11904/15 г. на СГС/.

              От горното става ясно, че след 14.01.2013г. съдебният изпълнител не е извършвал реални изп. действия нито пък взискателят е поискал извършването на такива и съгл. чл.433,ал.1, т.8 ГПК и изп. дело се е прекратило по силата на правната норма, „ех lege", с изтичането на две години от датата на последното изп. действие    14.01.2013г. т. е.,  към  14.01.2015г. цитираното изп. дело №66 по описа на ЧСИ- С.Б. за 2013г., без изрично постановление на частния съдебен изпълнител е било прекратено.                 

              Последното действие прекъсващо давностния срок по изп. дело №66 по описа на ЧСИ- С.Б. за 2013г., както бе посочено е било извършено на 14.01.2013г.,  като към този момент е било в сила Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС, съгласно което давност не тече по време на висящо изпълнително производство. Отмяната на тълкуването на Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС в частта, съгласно която давност не тече по време на висящо изпълнително производство, е извършено с т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело  № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Тази отмяна обаче има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т.е.от 26.06.2015г. (в този смисъл Решение № 170/17.09.2018г. по гр. дело  № 2382/2017г. ГК, IV г.о. на ВКС).

Поради това и от 14.01.2015г. /датата на която производството по изпълнителното дело е било прекратено по право / е започнала да тече тригодишната давност за процесните вземания, която би изтекла на  14.01.2018г. Видно от приложените по изпълнителното дело молби от ответното дружество, давността е била прекъсвана с Молба вх.№4001/2016г. с искане за проучване и налагане запор върху пенсията на ищцата, с Искане от 28.03.2016г. с искане за проучване и налагане запор върху пенсията на ищцата,  с искане от 06.02.2017г., с искане за проучване и налагане запор върху пенсията на ищцата, докато на 02.02.2018г. е бил наложен запор, въз основа на който считано от 14.04.2020г. е започнало събиране суми по дълга, видно от приложените платежни нареждания и отбелязвания върху цитирания изпълнителен лист.     

               С оглед на изложеното така предявените искове като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени изцяло.  

Предвид изхода на делото ищеца следва да бъде осъдено да заплати на ответното дружество юристконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 300.00 лева.  

 Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

Р Е Ш И :

              ОТХВЪРЛЯ предявените искове от  Б.Ц.К., ЕГН **********,*** поискала да бъде признато за установено по отношение на  „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес па управление: гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, че не дължи на ответното дружество сумата в размер на 3272.58 лева - главница, представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2005г. до 30.04.2009г., сума в размер на 1098.61 лева - законна лихва за забава от 02.01.2006г. до 12.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.04.2012г. до окончателното и изплащане, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 400.00 лева и държавна такса в размер на 87.12 лева,  като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА   Б.Ц.К., ЕГН **********,***, да заплати на   „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес па управление: гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, юристконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                    

 

Вярно с оригинала:С.Г.                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: