Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Гр. София, 10.01.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,
IV “Д” въззивен състав, в
публичното заседание на девети декември
през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
КАЛИНА
СТАНЧЕВА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 12046 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение №
149968 от 14.07.2020 г. по гр. д. № 44812/2017 г. по описа на СРС, ГО, 151 състав, съдът е осъдил
С.Г.И., ЕГН **********,*** да заплати на "Т.С."
ЕАД, ***, сумите както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата от 2 607,48
лв., представляваща стойността на потребена и
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот -
апартамент № 85, находящ се в гр. София, ж.к. "******,
абонатен № 298928, за периода от м.06.2014 г. до м.04.2016 г. и за сумата от
123,20 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода
31.07.2014 г. - 16.09.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 05.07.2017 г. до плащането, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 598,08 лв., представляваща разноски за
производството, като е отхвърлил главния
иск за разликата над 2 607,48 лева до предявения размер от 4 181,16 лева и за
периода м.08.2013 г. - м.05.2014 г. и акцесорния иск
за разликата над 123,20 лева до 463,33 лева и за периода 09.08.2013 г.-
30.07.2014 г., като погасени по давност.
Недоволна от така постановеното
решение, в ЧАСТТА, с която са
уважени осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е останала ответницата
в производството С.Г.И., която, чрез особения си
представител адв. А.А. го
обжалва при твърдения, че решението е неправилно и необосновано по изложените в
жалбата съображения. По-конкретно поддържа, че по делото няма доказателства за
доставено количество ТЕ за процесния период в процесния имот и в претендирания от
ищеца размер. Твърди, че за исковия период няма решение на ОС за избор на
топлинен счетоводител и не са налице отчетени от него показания, въз основа на
които ищецът да начислява цена на ел.енергия. Счита, че не следва да се
кредитира заключението на комплексната експертиза, доколкото вещите лица са
работили по данни, предоставени от ищеца. Релевира
доводи за неправилно извършване на дяловото разпределение, както и поддържа
възражение за неправилно изчисляване на периода на давността. Искането към въззивната инстанция е да отмени решението в обжалваната
част и да отхвърли исковете изцяло.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД, чрез процесуалният си представител
юрк. Ф.И.депозира молба от 09.12.2021 г., с която се
прави искане да се даде ход на делото, поддържа се неоснователност на въззивната жалба и се твърди законосъобразност на
обжалваното решение. Прави се възражение за прекомерност на адв.възнаграждение
на процесуалния представител на ответника. Претендира се юрк.възнаграждение
пред настоящата инстанция.
Третото лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД
не взема становище по въззивната жалба и не представя
доказателства.
Решението
в отхвърлителната част, като необжалвано от ищеца е
влязло в сила.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд
многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. №
1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.;
№ 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011
г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09
г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния
съд; относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на
правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното
решение.
Предявените пред първоинстанционният
съд искове са осъдителни, при правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, за дължимост
на суми начислени на ответницата като стойност на получена и разходвана от нея
топлинна енергия на процесния адрес.
Решаващият въззивен
състав приема, че в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване пораждането и съществуването на правото му да получи плащане
на процесната сума, заявена в ИМ по предявените осъдителни
искове, а в тежест на ответницата е да докаже положителния факт на плащане.
Въззивната инстанция намира, че в правилно приложение на
материалния закон, чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката първостепенният
съд приема за установено договорното отношение между главите страни, досежно процесния топлоснабден обект, намиращ се в сграда етажна собственост
и от това, че в исковия период ищецът подава в нея топлоенергия за битови
нужди.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран
и че сградата - етажна собственост /в която се намира процесният
имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
представените по делото пред СРС доказателства / искане за вписване на възбрана от ЧСИ Б.до Службата по вписванията, гр.
София върху 1/2 идеална част от ап. 85, в ж.к."******, както и Договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата на държавните имоти от 15.02.1991 г./ се
установява, че ответницата С.И. е собственик на процесния
топлоснабдяван имот. Поради това и
съобразявайки анализът на събраните по делото доказателства, обоснован се явява
извода на първостепенния съд, че ответницата И. е собственик на процесния топлоснобден имот през
исковия период и има качеството на потребител на топлинна енергия по
смисъла на §1, т. 42 от ЗЕ (отм. 2012 г.), който предвижда, че потребител на
топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия. Действително с изменението на посочената
дефиниция на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ през 2006 г. е изменена първоначалната
дефиниция от приемането на закона, която гласи, че потребителят на топлинна
енергия за битови нужди е физическо лице, което е собственик или титуляр на
вещното право на ползване за топлоснабдения имот.
Замяната на изискването лицето да е титуляр на вещно право на ползване с
по-широкото понятие ползвател, не променя смисъла, който следва да се влага в
понятието ползвател, т.е. само лице, което е титуляр на вещно право на
ползване, именно поради липсата на промяна в дефиницията, дадена в чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Тази разпоредба е променена едва през 2012 г. и то само с оглед промяната
на използвания в закона термин от потребител на клиент. При все това и досега
под клиент на топлопреносното предприятие по
отношение на имотите в сграда в режим на етажна собственост се разбира
собственикът на имота или лицето, притежаващо вещно право на ползване.
Следователно от приемането на ЗЕЕЕ
(отм.) през 1999 г. и досега със ЗЕ под потребители на топлинна енергия за
битови нужди се разбират само собствениците и лицата с вещно право на ползване
(ползватели в този смисъл) на топлоснабдените имоти в
сградите в режим на етажна собственост.
На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, в сила от 09.12.2003 г., ДВ, бр. 107/2003, отношенията по повод
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие и потребителят на същата се уреждат от публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответницата
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ съдът намира, че приетите от „Т.С.“ ЕАД и одобрени от
Комисията общи условия за процесния период,
публикувани най-малко в един местен и един централен всекидневник са обвързващи
между ищеца и ответницата. Следователно решението е обосновано в частта, с
която СРС приема за доказано основанието (източниците на вземанията, предмет на
осъдителните искове).
Договорът за възлагане на услугата
топлинно счетоводство сключен между етажната собственост от една страна и
помагача на ищеца от друга има действие и по отношение на ответницата И..
Валидната представителна власт на лицето, което го е подписало за всички етажни
собственици, е последица от решението на Общото събрание на ЕС за избор на
търговец, който да извършва дяловото разпределение – дружеството помагач. Ответницата
не твърди и не доказва да е обжалвала решението на ОС на ЕС по реда на ПУРНЕС,
поради което се налага извода, че сключения с дружеството помагач на ищеца
договор, осъществяващо дяловото разпределение обвързва и ответницата, доколкото
се установява, че същата е потребител на топлинна енергия, както и че притежава
индивидуален обект в процесната сграда.
Решението е обосновано и правилно в
частта, в която районният съд приема за доказан размера на задължението за цена
на топлинна енергия по отношение на ответницата С.И. за сумата от 2 607,48
лв. и за периода от м.06.2014 г. до м.04.2016 г.
Претендираните вземания не са установени единствено от счетоводните
записвания на ищцовото дружество и представените
едностранно съставени частни документи. Изводът на СРС е направен при съвкупна
преценка на събраните по делото писмени доказателства и изслушаните експертизи.
От заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд комплексна съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза, която съда кредитира като компетентно
изготвена се установява, че сумите на ответницата са начислявани в съответствие
с нормативната уредба, а технологичните разходи са отчислявани за сметка на „Т.С.“
ЕАД. ССчЕ установява и че сумите не са погасени.
За процесния период
вещото лице посочва, че в имота е доставена топлинна енергия на стойност 3 870,08
лева главница.
Към посочената по-горе сума следва да се
добави съответна част от дължимите годишни такси за извършваната услуга за
дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от
ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16- 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда — етажна собственост се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
По отношение на претенциите с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД настоящият съдебен състав намира следното:
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и забава
в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните. Съгласно Общите условия на ищцовото
дружество е предвидено, че купувачите са
длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30
-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при
неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Общия размер на лихвите за периода на забавата първостепенния
съд правилно е определил на сумата 123,20 лева и за периода м.07.2014 г. до
16.09.2016 г.
Относно възражението на ответницата, че
част от задължението й е погасено по давност настоящият съдебен състав намира
следното:
Давността за вземането за главница е
тригодишна, тъй като същото е периодично /арг. чл.
111 б. „в“ ЗЗД/.
Съгласно чл. 116, б. „б”, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск. В
настоящия случай исковата молба е подадена на 05.07.2017 г. Следователно, при
липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността,
съдът приема за погасени по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост
е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на исковата
молба, т.е. преди 05.07.2014 г., а такива са задълженията за заплащане на
доставена топлоенергия за периода м.08.2013 г. - м.05.2014 г. включително.
Следователно правилно първостепенния съд е установил, че ответницата е останала
задължена за стойността на доставената топлоенергия за периода м.06.2014 г. -
м.04.2016 г. за сума в размер на 2 607,48 лв.
Възраженията на въззивника
останаха недоказани и в настоящото производство, като в заключение, съдът
приема, че задължението на ответника е определено според отчетното количество и
подадената топлоенергия съобразно законовите изисквания и събраните
доказателства.
В упражнение на правомощията си по чл.
271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди
решението в обжалваните му части.
С оглед изхода на делото, разноски
следва да бъдат присъдени на въззиваемата страна „Т.С.“
ЕАД на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП в размер на 100 лв.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 149968 от 14.07.2020 г. по
гр. дело № 44812/2017 г. по описа на СРС, ГО, 151 състав в обжалваните му части,
вкл. в частта за разноските.
ОСЪЖДА С.Г.И., ЕГН **********,*** да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ******, с адрес: *** сумата от 100 лв., представляваща сторените в
производството разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД.
Решението
е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.