№ 512
гр. София, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело №
20241001000481 по описа за 2024 година
по описа на Апелативен съд София, взе предвид следното:
Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на
„Стейбли“ЕООД, чрез управителя С. И. насочена против Решение № 267/20.02.2024 г.,
постановено по т.д. № 1973/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, с което е
признато за установено по иск с правно основание чл.124, ал.1, във вр. с чл.464 ГПК,
предявен от „Шнайдер Фууд“ САС, опростено акционерно дружество по френското право,
вписано в Търговския и дружествен регистър на Страсбург под № 419 818 893, срещу
„Стейбли“ ЕООД, ЕИК ********* и срещу П. Л. Б., ЕГН **********, че НЕ СЪЩЕСТВУВА
вземане на П. Л. Б., в качеството му на взискател-присъединен кредитор по изпълнително
дело № 20198590400376 по описа на ЧСИ С. С., с рег. № *** на КЧСИ, по отношение на
„Стейбли“ ЕООД, ЕИК *********, произтичащо от договор за търговско упълномощаване от
22.08.2018 г., обезпечен с договор за особен залог, сключен на 23.08.2018 година между П.
Л. Б. и „Стейбли“ ЕООД/с първоначално вписване в ЦРОЗ с № 2018082801966/. ОСЪЖДА
„Стейбли“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
Във въззивната жалбата се поддържа неправилност на обжалваното решение, поради
неговата необоснованост, поради постановяването му при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, вкл. поради неправилно приложение на относимия към
казуса материален закон.
Поддържа се правните изводи на първоинстанционния съд да са необосновани, т.к.
почиват на едностранна и превратна /винаги в угода на ищеца/ преценка на фактите по
делото.
Твърди се още същият да е квалифицирал служебно /при липса на заявяване от страна
на ищеца/ твърденията му за привидност на обвързващото двамата ответници договорно
отношение по договор за търговско упълномощаване, като такова за накърняване на добрите
нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД и да го е разгледал и приел основателно по
1
същество при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не отразил
нито в доклада си по делото, нито по-късно в хода на производството до постановяване на
обжалваното решение становището си, че ще разгледа въпросът относно нищожността на
договора за търговско упълномощаване на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД - поради
накърняване на добрите нрави, като същевременно не изпълнил и задължението си по
чл.146, т.2, и т.5 ГПК, указано от ТР № 1/24.07.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. при пропуск или
при представяне на доказателства в хода на производството, от които за пръв път се открива
нищожността, да уведоми страните с нарочно определение като им даде възможност за
изразят становище и посочат доказателства. Като не изпълнил последното си задължение
СГС поставил страните в процесуална изненада, която била изцяло във вреда на
ответниците.
Отделно от изложеното неясните и противоречиви мотиви, които
първоинстанционният съд изложил в подкрепа на виждането си за нищожност на договор за
търговско упълномощаване на горепосоченото основание сочели на постановяване на
атакувания съдебен акт при драстично нарушение на съдопроизводствените правила, вкл. и
поради несъотвествието на тези мотиви с диспозитива на решението.
По делото от друга страна не било събрано доказателство договорът за търговско
упълномощаване, което било обективна пречка да се установи дали съдържанието му
накърнява добрите нрави - дали дължимата се престация от търговския пълномощник е
толкова незначителна, сравнима с дължимото възнаграждение, че е практически нулева,
поради което и евентуално накърнява добрите нрави. Приемайки обратното, СГС драстично
нарушил материалния закон.
По подробно изложени доводи в подкрепа на всяко едно от горепосочените оплаквания
се иска от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение изцяло и по
съществото на спора се постанови отхвърляне на предявения иск.
С изрично заявление за присъединяване към въззивната жалба въззивникът П. Л. Б. е
сторил това, като е поискал отмяна на обжалваното решение във връзка с изложените в нея
оплаквания.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна оспорва изложените в нея
оплаквания и поддържа правилност на обжалваното решение.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, след като се запозна с
първоинстанционно дело, констатира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен в условието на субективно
пасивно съединяване отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК,
във вр. с чл. 464 ГПК от Шнайдер Фууд“ САС, френско акционерно дружество, вписано в
Търговския и дружествен регистър на Страсбург под № 419 818 893, чрез адв. Д. И.-М., САК
и адв. Б. Б., САК, срещу „Стейбли“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя
С. И. И. и срещу П. Л. Б., ЕГН **********.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че ищцовото
дружество има вземане срещу първия ответник „Стейбли“ ЕООД за сумата 104 474,15 евро,
получена от последното при начална липса на основание. Вземането било установено с
влязло в сила съдебно решение , постановено по т.д.№ 2759/2017 г., СГС, ТО. По същото
при депозиране на исковата молба било допуснато и обезпечение с Определение №
5636/2017 г., чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответното дружество
„Стейбли“ ЕООД в „Юробанк България“ АД до размера на исковата претенция от 104 474,15
евро. Въз основа на издадената обезпечителна заповед било образувано изп.дело №
20178590400595 по описа на ЧСИ С. С., по което на 15.11.2017 г. бил наложен запор на
банковите сметки на „Стейбли“ ЕООД в „Юробанк България“ АД.
Твърдяло се е в периода 23.06.2015 година - 23.07.2015 г. ищецът да е станал жертва на
финансова измама от страна на тогавашния представител на ответното дружество „Стейбли“
ЕООД и негови съучастници. Срещу тях /вкл. бившият управител на дружеството/ било
образувано досъдебно производство по пр.пр. № 12000/2015 г. на СГП, а в последствие и
внесен обвинителен акт, образуваното наказателно производство по който приключило с
2
осъдителна присъда, потвърдена от ВКС.
Твърдяло се е и че единственият актив на първия ответник били наличните по
банковата му сметка в „Юробанк България“ АД парични средства в размер от 203 636,99
лева, запорирани както от него, така също и по реда на ЗМИП.
По образуваното от ищцовото дружество изп.дело № 20198590400376 по описа на
ЧСИ С. С. с нарочна молба от 16.09.2019 г. ответникът П. Л. Б. направил искане за
присъединяването му като взискател за вземане в размер 220 000 лева, произтичащо от
договор за търговско упълномощаване от 22.08.2018 г., обезпечен с договор за особен залог
от 23.08.2018 г., вписан в ЦРОЗ на 28.08.2018 г. Искането му било удовлетворено с
постановление на ЧСИ от 18.09.2019 г.
Едновременно с искането за присъединяване по изп. дело П. Б. поискал от ЧСИ да
бъде наредено на третото задължено лице „Юробанк България“ АД да преведе по особената
сметка на ЧСИ всички средства от банковата сметка на „Стейбли“ ЕООД, след което
незабавно да се извърши разпределение на събраната сума, като му се отдели и предаде
сумата, която му се следва за неговото обезпечено вземане.
В резултат на изложеното ищцовото дружество поддържа да е хирографарен кредитор
на „Стейбли“ ЕООД за вземането си от 104 474,15 евро по изп.лист, издаден по т.д.
№2759/2017 г. по описа на СГС, ТО, а ответникът П. Л. Б. да е привилегирован кредитор на
същия длъжник поради вписан в ЦРОЗ договор за особен залог от 23.08.2018 г., чието
вземане е възникнало след вземането на ищеца към същия длъжник „Стейбли“ ЕООД,
включително след като е бил наложен обезпечителен запор в полза на ищеца от 15.11.2017 г.
По този начин „Шнайдер Фууд“ и вторият ответник станали конкуриращи се
взискатели спрямо „Стейбли“ ЕООД, поради което за ищеца възникнал правен интерес за
оспорване на обезпеченото с особен залог вземане на П. Б..
Поддържа се вземането на последния, произтичащо от сключения между ответниците
договор за търговско упълномощаване от 22.08.2018 г. и обезпечено с договор за особен
залог от 23.08.2018 г. да не съществува, респ., че П. Л. Б. е привиден кредитор.
Последното, т.к. към момента на сключване на договора за търговско упълномощаване
и договора за особен залог между ответниците, „Стейбли“ ЕООД не е разполагало с
имущество, освен преведените от ищеца парични средства вследствие на измамата. Освен
това същото дружество не е извършвало търговска дейност след сключване на договора за
търговско упълномощаване от 22.08.2018 г. до 03.09.2018 г., когато настоящият управител на
дружеството подал молба за откриване на производство по несъстоятелност, а и след това. В
този смисъл и „Стейбли“ ЕООД не е извършвало търговска дейност посредством
съдействието на втория ответник, с приходите от която може да му бъде заплатено
уговореното възнаграждение.
Изложеното налагало, че ответникът П. Л. Б. не е престирал по договора за управление
с първия ответник, не е имал и намерение да престира каквото и да било, нито е имало какво
практически да престира. От своя страна „Стейбли“ ЕООД не е очаквало от П. Л. Б. да
престира, като единствената цел на ответниците била създаването на процесното привидно
вземане, за да се осуети удовлетворяването на истинския кредитор - ищеца.
По тези съображения е поискано от съда да постанови решение, с което да бъде
признато за установено, че не съществува вземането от 220 000 лева на П. Л. Б., в качеството
му на взискател по изп.дело № 20198590400376 по описа на ЧСИ С. С. към „Стейбли“
ЕООД по договор за упълномощаване от 22.08.2018 г., обезпечен с договор за особен залог
от 23.08.2018 г., вписан в ЦРОЗ на 28.08.2018 г.
От ответниците в срока за отговор такъв е подал единствено П. Л. Б., в който оспорва
както допустимостта, така и основателността на предявения иск.
Оспорил е наличието на правен интерес от предявяване на процесния отрицателен
установителен иск с твърдение, че ищецът не е носител на вземане спрямо него и не е негов
кредитор, а евентуалното обявяване на несъществуване на вземането му по сключения с
първия ответник договор за търговско упълномощаване нямало да рефлектира в правната
сфера на ищеца и нямало да доведе до благоприятни последици за него.
3
Оспорил е всички фактически твърдения на ищеца в насока да е носител на
материално право или вземане спрямо другия ответник.
Твърди да е налице влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 384/2020 г. по
описа на СГС, ТО, с което са отхвърлени предявените от ищеца искове срещу същите
ответници с предмет - прогласяване на договора за търговско упълномощаване за нищожен.
С постановеното решение по това дело разглежданият в настоящото производство спор бил
решен и предвид законовата забраната за пререшаването му, настоящото делото следва да
бъде прекратено поради недопустимост на иска.
Твърди сключеният между него и първия ответник договор за търговско
упълномощаване да не противоречи на закона и да не осъществява нито един от престъпните
състави на „пране на пари“ или друго престъпление по смисъла на НК.
Към датата на сключването му - 22.08.2017 г. нито Б., нито управителят на „Стейбли“
ЕООД С. И. поотделно не са знаели и не са предполагали дали преведените на 22.06.2015 г.
сметката на дружеството парични средства в размер от 104 474,14 евро са получени в
резултат на престъпление или друго общественоопасно деяние по смисъла на НК и ЗМИП.
Договорът за търговско упълномощаване бил сключен на 22.08.2017 г. - т.е. преди
депозиране на исковата молба по т.д. № 2759/2017 г. по описа на СГС, ТО, преди
допуснатото от съда обезпечение с Определение №5636/2017 г., с което е наложен запор на
банковите сметки на „Стейбли“ЕООД, а също така и преди постановяване на
първоинстанционното решение, издаване на изп.лист и образуването на изп.дело №
20198590400376 по описа на ЧСИ С. С..
Договорът за търговско упълномощаване от 22.08.2017 г. не бил привидна сделка, вкл.
в хипотезите на относителна или абсолютна симулация, не бил и нищожен и не е имал за
цел да заобиколи закона. Единствената цел на същия била уреждане взаимоотношенията
ответниците и имал за предмет съдействието на Б. в обичайната търговска дейност на
дружеството.
Страните по договора желали настъпването на правните последици на това
съглашение, вкл. възникването на вземане в полза на представляващия в размер от 220 000
лева като възнаграждение за дейността му на търговски пълномощник.
В допълнителна искова молба ищецът не е оспорил фактът на предходно приключил
между страните по делото правен спор - този по т.д. №384/2020 г. по описа на СГС, ТО, но
оспорва идентичността на предмета на двете дела.
Оспорил е твърдението на ответника Б., че договорът за търговско упълномощаване е
сключен на 22.08.2017 г. и поддържа от своя страна, че това е станало на 22.08.2018 г.
Оспорва и останалите фактически твърдения на ответника.
По повод изричните указания на първоинстанционния съд е уточнил фактите, на които
основава твърдението си, че вземането на ответника П. Б. не съществува, тъй като същият е
привиден кредитор, а именно: фактът, че банковата сметка на ответното дружество
„Сейбли“ЕООД е била запорирана по реда на чл. 12, ал. 3 ЗМИП (отм.) още през 2015 г., т.е.
преди С. И. И. да стане едноличен собственик и управител на дружеството; съдебно
установеният с Присъда от 10.12.2021г. по НОХД № 2786/2018 г. на СГС, НО, 22-ри с-в,
факт, че ищцовото дружество е превело на „Стейбли“ЕООД сумата в размер на 104 474,15
евро вследствие измама; извършените през 2017 г. няколкократни опити на С. И. - законен
представител на „Стейбли“ ЕООД - да вдигне запора, наложен по реда на ЗМИП; фактът, че
С. И. е била лично уведомена от прокурор М. от СГП, че парите са придобити с измама от
типа фишинг; изложените от С. И. - законен представител на „Стейбли“ЕООД - твърдения
по воденото срещу последното дружество т.д. № 2759/2017 г., СГС, ТО , VI-9 състав, за
връщане на получената при начална липса на основание сума в размер 104 474,15 евро, а
именно, че сумата е била получена на основание съществуващ „комисионен договор с
предмет посреднически услуги“, въз основа на който била издадена и „редовна фактура за
плащане“, като преведената сума в размер на 104 474,15 евро по своята същност
представлявала плащане на „цената“ по договора, което твърдение останало изцяло
недоказано по това дело; фактът, че предходният управител на дружеството П. В. М. е
осъден за опит за пране на пари поради извършените от него опити да изтегли
4
горепосочената сума от банковата сметка на „Стейбли“ЕООД; твърденията на С. И. по
воденото НОХД № 2786/2018 г. на СГС, НО, 22- ри състав, че е закупила дружеството
,,СТЕЙБЛИ“ ЕООД от П. В. М. като гаранция, защото му била дала 6-7 хиляди лева назаем,
че дружеството няма дейност, че не е проверявала за имущество и че знае за 100 000 евро по
сметката, вкл. признанието й че, като е придобила дружеството, вече е имало запор по
сметката (запора по реда на чл. 12, ал. 3 ЗМИП); фактът, че на 03.09.2018 г., т.е. по-малко от
две седмици след сключването на договора за търговско упълномощаване, от който
произтича оспореното вземане на ответника П. Л. Б., С. И. подава молба за откриване на
производство по несъстоятелност на ответното дружество „Снейбли“ЕООД, твърдейки в
молбата, че дружеството не извършва никаква търговска дейност и не получава никакви
приходи, поради което дружеството не е в състояние да изпълни своето изискуемо парично
задължение към П. Л. Б., включително че дружеството няма други кредитори и срещу него
не се водят никакви граждански и търговски дела (абсолютно невярно твърдение, доколкото
към тази дата вече се води образуваното по искова молба на ищеца т.д. № 2759/2017 г., СГС,
ТО, VI-9 състав и дори е допуснато обезпечение на иска посредством обезпечителен запор);
абсурдните размер на уговореното възнаграждение в полза на П. Л. Б. (220 000 лв.) и срок за
неговото плащане (01.09.2018 г. според изложеното в молбата за откриване на
производството по несъстоятелност), при все че дружеството не осъществява никаква
дейност, че С. И. уж е закупила дружеството като гаранция за връщане на заето от нея на
вече осъдения за пране на пари П. В. М. заем, както и че дружеството разполага единствено
с преведената от ищеца сума по банковата си сметка, която обаче към момента на подаването
на молбата за откриване на производство по несъстоятелност е запорирана по реда на чл. 12,
ал. 3 ЗМИП, както и с обезпечителен запор в полза на ищеца.
Ответниците не са депозирали допълнителен отговор на допълнителната искова
молба.
Решаващият въззивен състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след
като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното
решение, което се обжалва изцяло, прецени доводите на страните във връзка със събраните
по делото доказателства и като съобрази основанията за неправилност, посочени във
въззивната жалба, приема следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими –
предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно
процесуално легитимирани страни, имащи правен интерес от това – въззивниците /П. Б. се е
присъединил към въззивната жалба на въззивникът „Стейбли“ЕООД по реда на чл.265, ал.1
ГПК/ ответници в първоинстанционното производство, са останал недоволни от
атакуваното решение в неговата цялост.
Това решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в съответната
писмена форма и е подписано.
Въззивната инстанция намира същото и за правилно като краен резултат по
съображения, различни от изложените от първоинстанционния съд, вкл. при приемане за
състоятелни на част от оплакванията във въззивната жалба.
Ангажираните по делото писмени доказателства безсъмнено установяват, че въз основа
на влязлото в сила на 22.02.2019 г. съдебно Решение № 176/25.01.2019 г., постановено по т.д.
№ 2759/2017 г. по описа на СГС, ТО, е издаден изп.лист в полза на въззиваемото дружество
„Шнайдер фууд“ САС, срещу „Стейбли“ЕООД за сумата от 104 474,15 евро, дължима на
осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ведно със законна лихва върху главницата от 26.09.2017 г. до
окончателното й изплащане, както и направените от ищеца разноски по делото в размер на
15 866,09 лева. Въз основа на последния и по молба на дружеството ищец е било образувано
изп.д. № 20198590400376 по описа на ЧСИ С. С., рег.№ *** от РКЧСИ.
Установяват също, че така уваженият иск е бил обезпечен чрез налагане на запор върху
банковите сметки на ответното дружество „Стейбли“ЕООД в „Юробанк България“ АД до
размера на 104 474,15 евро, като въз основа на издадената обезпечителна заповед „Шнайдер
Фууд“ САС е образувано изп.д. № 20178590400595 по описа на ЧСИ С. С., по което на
15.11.2017 година е наложен запор на банковите сметки на „Стейбли“ ЕООД в „Юробанк
5
България“ АД. Това изп.дело е било присъединено към образуваното по-късно въз основа на
изп.лист по влязлото в сила решение по предявения кондикционен иск по чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД изп.д. № 20178590400595 по описа на същия СИ.
Отделно на 16.09.2019 г. въззивникът П. Б. направил искане до ЧСИ С. за
присъединяване по изп. дело № 20198590400376, въз основа на представени удостоверение
за вписвания по името на длъжник в ЦРОЗ опис № 1211805 на заложеното имущество,
потвърждение за вписване в ЦРОЗ, заявление за вписване на договор за залог, нотариално
заверена декларация за актуалния размер по чл.10, ал.3 ЗОЗ.
Искането му е било удовлетворено и с Постановление от 18.09.2019 г. същият е
присъединен като взискател по изпълнителното дело с вземане в размер от 220 000 лева,
произтичащо от договор за търговско упълномощаване, обезпечен с договор за особен залог
от 23.08.2018 год., вписан в ЦРОЗ на 28.08.2018 год.
Безсъмнената установеност на горепосочените факти обосновава извод за правилност
на извода на първоинстанционния съд за допустимост на предявения против ответниците-
въззивници в условието на субективно пасивно съединяване отрицателен установителен иск
с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.464 от с.к.
Последната правна норма е установила възможност за защита правата на
конкуриращия се взискател по изп.дело чрез предявяване на отрицателен установителен иск
срещу длъжника и друг взискател, с който се оспорва съществуващото между тях
правоотношение и се атакува привидното изпълнително основание, обуславящо качеството
кредитор на конкуриращия взискател.
Последователно се възприема от съдебната практика, цитирана и от
първоинстанциониня съд, че правният интерес от предявяването на такъв иск възниква с
присъединяването на последващия взискател, защото от този именно момент последният ще
има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател, и
извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се
взискател /чл.457 ал.1 ГПК/. От този момент възниква и задължението на съдебния
изпълнител да постанови разпределение на постъпленията по делото по реда на чл.460 ГПК.
Горните обстоятелства обуславят и правния интерес на всеки един от първоначалните
взискатели има интерес да оспори вземането на последващо присъединилия се, като
оспорването му може да се отнася както до основанието на вземането на кредитора, така и
до привилегията, т.к. последната поставя взискателите в конкуренция при разпределението
на получените в изпълнителното производство суми.
При оспорване и отпадане на привилегията, заделената за присъединилия се
взискател сума ще уголеми вземанията на другите взискатели или ще бъде върната на
длъжника. Тези правни последици сочат безсъмнено на наличие на правният интерес в
лицето на първоначалния взискател да предяви отрицателен установителен иск, с който да
установи несъществуването на вземането/обезпечението в полза на присъединилия се
взискател, какъвто е и настоящия казус.
По основателността на иска.
В съответствие с установените съдопроизводствени правила с определението си от
26.06.2023 г. по реда на чл.374, ал.1, във вр. с чл.146 ГПК първоинстанционният съд е
разпределил правилно доказателствената тежест между страните касателно установяването
на релевантните за предмета на производството факти, като е указал на ищеца-въззиваем, че
носи тежестта да установи при условието на пълно и главно доказване качеството си на
кредитор на „Стейбли“ЕООД, участието на П. Б. като присъединен взискател в
производството по изп.д. № 595/2019 г. по описа на ЧСИ С., както и собственото си
качество на взискател по това дело.
В тежест на ответниците са поставени за установяване фактите - че вземането на
кредитора с оспорено вземане на П. Б. по горепосоченото изп.д. е възникнало на валидно
правно основание, респ. - съществуването на оспореното вземане, вкл. по основание и
размер, както и всички елементи от фактическия състав за възникването му - сключване на
договора за търговско упълномощаване на посочената в него дата /поради оспорването й от
насрещната страна и непротивопоставимостта й на трети лица/; изпълнение на
6
задълженията си този договор - т.е. че Б. е действал като търговски пълномощник на
„Стейбли“ЕООД и правата и задълженията по договора са настъпили в правната сфера на
дружеството; че е налице вписване в ЦРОЗ, както и възраженията, от които черпи изгодни
правни последици.
Неправилно обаче, в нарушение на задължителните указания по приложение на
материалния закон и спазване на установените съдопроизводствени превила, същият е
разгледал в обжалваното решение въпросът относно съответствието на договора за
търговско упълномощаване и на договора за особен залог с добрите нрави, без която и да е
от страните да е навела твърдения за тяхното накърняване и като е приел, че последната
предпоставка е налице, е счел двата договора за нищожни по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3
ЗЗД.
Тези действия на СГС са несъответни на задължителните указания, съдържащи се в
мотивите на ТР № 1/27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно които
констатацията на съда за нищожност на правна сделка, която е от значение за решаването на
спора, е произнасяне по преюдициален въпрос в мотивите на съдебното решение.
Няма спор, че съдът има задължението да се произнесе служебно по нищожността,
когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както
и от общоизвестни или служебно известни на съда факти.
Във всички останали случаи обаче той е ограничен от диспозитивното начало в
гражданския процес и няма правомощия по своя инициатива да изследва служебно всички
възможни основания за нищожност, да събира служебно доказателства или да дава указания
страните да сочат такива.
За да бъде спазен принципът на състезателното начало, в случай че съдът счете за
необходимо да се произнесе служебно по нищожността, страните трябва да са информирани
преди устните състезания, че съдът ще разгледа този въпрос и може да не зачете правните
последици на нищожната сделка или на нейни отделни клаузи. Последното е необходимо, за
да им се даде възможност да изразят становище по този въпрос и ако сметнат за необходимо
- да посочат доказателства.
Дори когато не е установил нищожността от представените с исковата молба или с
отговора към нея доказателства, поради което и не е отразил в доклада по делото, че ще се
произнесе по нищожността, вкл. при представяне на доказателства в хода на
производството, от които за пръв път се открива нищожността, съдът е длъжен да уведоми
страните с нарочно определение в горепосочени смисъл, за да им даде възможност да
изразят становище и посочат доказателства.
В случая първоинстанционният съд не е уведомил страните нито с доклада по реда на
чл.374, ал.1 ГПК във вр. с чл.146 ГПК, нито по-късно в хода на производството по дело
преди устните състезания пред първата инстанция, че ще разгледа служебно въпроса за
нищожността на двата договора - за търговско упълномощаване и за залог, през призмата на
това накърняват ли добрите нрави. По този начин същият е поставил страните в условието
на процесуална изненада, лишил ги е от правото да заявят твърденията и възраженията си по
поставения въпрос, както и да ангажират доказателства, и е действал в отклонение на
установените съдопроизводствени правила.
Затова и оплакването във въззивната жалба в тази насока се явява основателно.
Въззивната инстанция в решаващият състав не е изправил горният пропуск по реда на
т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС до приключване на устните състезания пред нея, т.к.
при служебното си запознаване с делото не счете за необходимо да се произнася по
наличието на основанието за нищожност на посочените две сделки по смисъла на чл.26,
ал.1, пр.3 ЗЗД.
На първо място това становище се основава на факта, че при изричните указания,
дадени от първоинстанционния съд на ответниците, че носят доказателствената тежест да
установят сключването на договора за търговско упълномощаване, вкл. датата, на която е
това е сторено, както и неговото съдържание, този договор не е бил представен като
писмено доказателство по делото /признание за последното е направено и във въззивната
жалба/. Отделно от това не са били ангажирани и каквито и да е други доказателства -
7
писмени или гласни, които да установят спорните факти относно датата на сключването му и
неговото съдържание - в см. съдържанието на насрещните престации на страните по
договора.
Според нормата на чл.26, ал.1 ТЗ обикновеният търговският пълномощник е лице,
упълномощено от търговеца за извършва посочените в пълномощното действия срещу
възнаграждение.
При тълкуване на последната съдебната практика, която решаващият състав споделя,
се е обединила в разбирането, че източник на представителната власт на търговския
пълномощник може да бъде само упълномощаването, т.е. юридическият факт, с който се
свързва пораждането на представителна власт на обикновения търговски пълномощник, е
упълномощителната сделка на търговеца. Последната има формален характер - писмена, с
нотариално заверен подпис на търговеца. Отношенията между търговеца и обикновения
търговски пълномощник се уреждат с договор, който може да е трудов, договор за поръчка
или да съдържа елементи на ненаименован договор. По силата на този именно договор
търговският пълномощник трябва да извършва действията, за които е упълномощен.
В обобщение - правоотношенията, които възникват в конкретния случай между
търговеца и пълномощника са две - упълномощителната сделка, която е източник на
представителна власт за пълномощника и договор, който урежда отношенията им и поражда
задължение за последния да извършва действията, за които е упълномощен. По силата на
това второ правоотношение, възникват взаимни права и задължения между страните. Двете
правоотношения са в логическа връзка, но не се намират във функционална зависимост, тъй
като представителното правоотношение е задължително при търговското пълномощие,
докато липсата на договорно правоотношение не е пречка за това.
Приема се, че търговското пълномощие е винаги възмездно, а търговския пълномощник
следва винаги да се съобразява с интересите на търговеца. Представителното
правоотношение е задължително, докато липсата на договорно правоотношение /по
граждански или трудов договор/ не е пречка за това, като е без значение е и формата на
договора - писмен или устен /Решение № 157 от 28.12.2011 г по т. д. № 126/2011 г. ВКС, I
т.о., Решение № 125/13.2.2020 г. по т. д. № 2857/2018 г. на ВКС, I т.о, Решение №
214/25.02.2021 г. по гр.д. № 279/2020 г. на IV г.о., ВКС/.
При така изяснената правна характеристика на правоотношението, по повод на което
търговски пълномощник извършва възложените му от упълномощителя действия следва да
се акцентира, че ответниците-въззивници са, които поддържат изрично и пред двете съдебни
инстанции наличието на договорно правоотношение помежду им, основано на договор за
търговско упълномощаване, без обаче да конкретизират дали същият е бил формално
сключен /в писмена форма/, като го представят като писмено доказателство или
съглашението е било постигнато консенсуално, в който случай да установят датата на
възникването и съдържанието му с всички допустими доказателствени средства.
Предвид тяхното процесуално бездействие се налага твърденията им да са
неустановени от доказателствата по делото, респ. - твърдения от тях факт - наличието на
договорно правоотношение, основано на договор за търговско упълномощаване, да не се е
осъществил.
Решаващият въззивен състав не счита наличните по делото косвени доказателства,
обсъдени и от първоинстанционния съд, да опровергават горния извод.
Единственото такова доказателство е договора за особен залог, в който е посочено, че
договора за търговско упълномощаване е сключен на 22.08.2017 г., както и размера на
вземането. Друга информация относно съдържанието на последния, даваща възможност да
се направи адекватна преценка относно еквивалентността на престациите на страните по
сделката, не е налична. В заявлението за вписването на договора за особен залог обаче /л.62
от първоинстанционното дело - гръб/ е посочено от заявителя - управителя на
„Стейбли“ЕООД, че договорът за залог обезпечава вземане, произтичащо от договор за
търговско упълномощаване от 22.08.2018 г. /т.е. година по-късно от посоченото в договора за
залог/, вкл. е посочен размера на вземането. В този документ, както и останалите налични по
делото, също няма данни относно съдържанието на договора за търговско упълномощаване,
8
вън от датата на сключването му /различна от посочената в договора за особен залог/ и
дължимата се на търговския пълномощник сума.
Изложеното мотивира настоящият съд да изведе липсата на доказателства относно
възникването и съдържанието на договора за търговско упълномощаване.
Неустановяването на тези факти налага и извод за неустановяване наличието на
договорно правоотношение между ответниците по договор за търговско упълномощаване,
което пък изключва необходимостта от служебно обсъждане на въпроса дали същия или
отделни негови клаузи накърняват добрите нрави.
Последното предпоставя и че в полза на въззивника П. Б. не съществува вземане по
соченото основание - договор за търговско упълномощаване, вкл. за размера от 220 000 лв.
На самостоятелно основание изложените доводи от СГС касателно нищожността на
такъв договор, поради накърняват на добрите нрави, е изведено и в нарушение на чл.300
ГПК, според която норма влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали
последното е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
В случая страните не са спорили и е установимо от ангажираните писмени
доказателства, че с влязла в сила присъда на наказателния съд /НОХД № 2786/2018 г. по
описа на СГС, НО/ трети за спора лица, сред които и П. В. М., който в периода 13.03.2014 г. -
29.06.2016 г. е бил едноличен собственик на капитала и управител на „Стейбли“ЕООД са
били осъдени за извършено престъпление срещу финансовата, данъчната и осигурителна
системи /чл.253 НК/ за това, че в периода 23.06.2015 г. - 23.07.2015 г. е направил опит да
извърши финансова операция - теглена пари на каса от сметка на „Стейбли“ЕООД, с което
да получи и използва имущество - сума от 104 474,15 евро, за което предполагал към
момента на получаването, че е придобита с престъпление по чл.211, във вр. с чл.209, ал.1 НК
- тежко умишлено престъпление, извършено във **********чрез възбуждане и поддържане
у счетоводителя на „Шнайдер Фууд“САС, че следва да преведе горепосочена парична сума
по сметка на „Стейбли“ЕООД.
Този факт обаче по никакъв начин не сочи знание у управителя на посоченото
дружество след 23.07.2015 г., както и у П. Б. на горепосочените обстоятелства, както и на
обстоятелството, че са учредили особен залог върху вземане, запорирано по искане на СГП
на 29.06.2015 г. като превантивна мярка по реда на чл.12, ал.3 ЗМИП, от една страна.
От друга - предмет на настоящето производство не са гражданските последици от
деянието на осъдените лица.
Затова и дори преценени комплексно, както е подходил първоинстанционния съд,
договорът за търговско упълномощаване, за които се е твърдяло, но не е установено да е
сключен между ответниците, както и изложените обстоятелства относно приключилото
наказателно производство и наложените превантивни мерки по реда на ЗМИП, не сочат на
нарушение на добрите нрави.
Независимо от изложеното въззивната инстанция намира крайният извод на СГС за
основателност на иска, с който е сезиран, за правилен.
В хода на производството ищецът-въззиваем е установил при условието на пълно и
главно доказване качеството си на кредитор на „Стейбли“ЕООД въз основа на изп.титул,
издаден по влязлото в сила съдебно Решение № 176/25.01.2019 г., постановено по т.д. №
2759/2017 г. по описа на СГС, ТО, участието на П. Б. като присъединен взискател в
производството по изп.д. № 595/2019 г. по описа на ЧСИ С. /факт, който не се е оспорил от
ответниците и е установен от приобщените писмени доказателства, представляващи
извлечение от посоченото изп.дело/, както и собственото си качество на взискател по това
дело /пак приложените книжа от изп.дело/.
От своя страна обаче ответниците не са установили факта помежду им да е възникнало
валидно договорно правоотношение по договор за търговско упълномощаване, респ. -
съществуването на оспореното вземане по основание и размер, както и всички елементи от
фактическия състав за възникването му - сключване на договора за търговско
упълномощаване на посочената в него дата /поради оспорването й от насрещната страна и
непротивопоставимостта й на трети лица/; изпълнение на задълженията си този договор.
9
Липсата на соченото основание за възникване вземането на П. Б. в размер на 220 000
лв. предпоставя и че в лицето на последния не е налице заложно право, т.к. то има акцесорен
характер и не може да възникне в случай на отсъствие на обезпечено вземане.
Последното пък от своя страна обосновава отсъствие и на основание за
присъединяването на П. Б. като взискател по образуваното изп.дело № 595/2019 г. по описа
на ЧСИ С., а от там и право на привилегия при удовлетворяване на претендираното от него
парично вземане.
По изложените съображения като е уважил предявеният иск, макар и по различни от
изложените съображения, като краен резултат първоинстанционният съд е постановил
правилен съдебен акт.
С оглед изхода от спора и т.к. въззиваемата страна не претендира разноски пред
настоящата инстанция такива не се присъждат.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 926/17.07.2023 г., постановено по т.д. № 2600/2023 г. по
описа на Софийски градски съд, ТО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10