Решение по дело №898/2019 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 41
Дата: 6 март 2020 г. (в сила от 6 март 2020 г.)
Съдия: Борислав Любомиров Чернев
Дело: 20191820100898
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Елин Пелин, 06.03.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

       ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното си заседание на шести февруари  две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ

 

при секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 898 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявен е  иск на основание чл.240, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.86 ЗЗД, чл.99 ЗЗД.  

С исковата молба се твърди, че на 10.10.2016 г. между „4финанс" ЕООД опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус" и ответника е сключен Договор за кредит №….. по реда на чл.6 от Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Договорът е оформен съгласно разпоредбите на чл.3 вр. чл.2 от ЗЕДЕУУ, като процедурата по сключването на договора е подробно описана в Общите условия на „4финанс" ЕООД и е в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство.

Твърди се, че с подписването на Договора за кредит ответникът, като кредитополучател е потвърдил, че е прочел и приема условията по Договора за кредит и бланката на стандартния европейски формуляр и че желае да сключи този договор с кредитодателя. Предвид уговореното между страните, кредитодателят е отпуснал на кредитополучателя сума в размер на 350 00 лева за период от 30 дни с падежна дата 09.11.2016 г., която сума е преведена на името на кредитополучателя в „Изи Пей" на същия ден-10. 10 2016 г ..Ответникът не е погасил дължимите суми на датата на падежа - 09.11.2016 г., поради което и съгласно клаузите на договора от 10.11.2016 г. е изпаднал в забава. На длъжника са изпратени напомнителни писма от страна на кредитора, но ответникът

не е погасил вземанията.

         На 23 .11. 2018 г. „4финанс" ЕООД в качеството си на цедент сключило с „Кредитреформ България" ЕООД в качеството му на цесионер Договор за прехвърляне на вземания №….. г. по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор за кредит № **********. Вземанията били подробно индивидуализирани в Приложение № 1, което е неразделна част от договора за прехвърляне на вземания. В чл.26 от Договора за цесия и приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му, поради което „Кредитреформ България" ЕООД е изпратил уведомление за цесията чрез препоръчана писмена пратка посредством „Български пощи" ЕАД, която върната с отметка „непотьрсена".

Иска  се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумите: 350.00 лева -неплатена главница по Договор за кредит №…..; 72,24 лева- наказателна лихва за периода от 10.11.2016 г. до 22.11.2018 г., ведно със законната лихва считано от подаване на иска в съда, до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се разноските по делото, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

        

  На ответника е връчен препис от исковата молба с приложенията към нея, като са оказани и последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа. Въпреки това указание не е депозиран писмен отговор в предоставения от закона едномесечен срок. С призовката до ответника за съдебното заседание са оказани последиците в случай на неявяване  за същото, в каквото проведено на  06.02.2020г.  ответната страна  не  се е явила и не е изпратила процесуален представител. Ответникът не е направил и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.   

           

  В с.з. ищецът, чрез пълномощника си по делото, е отправил искане  до съда за произнасяне  с решение по настоящото дело при предпоставките на чл.238 от ГПК.

 

  Съдът счита исковата претенция за вероятно основателна като намира,че  ответникът виновно не е изплатил претендираната сума.

              По изложените по-горе съображения и на основание чл.238 ГПК съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, с което  да осъди В.В.Я. ***, с ЕГН **********, да заплати на ищеца сумата от  350.00 / триста и петдесет / лева- главница по Договор за кредит  № ********** от 10.10.2016 година, законна лихва върху главницата, считано  от 04.11.2019г. до окончателното изплащане; наказателна  лихва за периода  10.11.2016г. до 22.11.2018г., както и разноските по делото - държавна такса – 100.00/ сто / лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 / сто и петдесет/ лева .

 

 Водим от изложеното, съдът

 

                                                           Р Е Ш И:

             ОСЪЖДА В.В.Я. ***, с ЕГН **********, да заплати на „Кредитреформ България" ЕОО-София, с ЕИК….., сумата от  350.00 / триста и петдесет / лева- главница по Договор за кредит  ….. година, законна лихва върху главницата, считано  от 04.11.2019г. до окончателното изплащане; 72.24/ седемдесет и два лева и 24 стотинки/ лева - наказателна  лихва за периода  10.11.2016г. до 22.11.2018г., както и разноски по делото - държавна такса – 100.00/ сто / лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 / сто и петдесет/ лева .

            Решението  не подлежи на обжалване.

 

        

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: