Определение по дело №322/2018 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 172
Дата: 14 ноември 2018 г. (в сила от 31 декември 2018 г.)
Съдия: Мария Дучева
Дело: 20182110200322
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

14.11.2018 г.                                                                                  Град А.

А.кият районен съд, наказателно отделение,                    ІV състав

на четиринадесети ноември година 2018

в публично заседание в следния състав:

 

                                                                    Председател: МАРИЯ ДУЧЕВА

                                                       Съдебни заседатели: Ф.Р.

                                                                                        С.К.

СЕКРЕТАР: Яна Петкова

ПРОКУРОР: Милена Стойчева-Генчева

 

Сложи за разглеждане докладваното от съдията

наказателно общ характер дело322 по описа за 2018  година.

На именното повикване в 13.30 часа се явиха:

         За Страна Районна прокуратура- А., редовно призовани, изпраща представител  прокурора Милена Стойчева-Генчева.

   Подсъдимия Г.Й.А., редовно призован, се явява лично и с адв.Г. с представено пълномощно. 

  В залата присъства и адв.Г.И. – служебен защитник на подсъдимия от ДП.

  Пострадалата Т.А.Д. представлявана от настойника си А.Т.Д. се явява лично заедно с повереника адв.Б.Б..

              ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

     ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

     А. Г.   Да се даде ход на делото.

     ПОДСЪДИМИЯ А.: Да се даде ход на делото.

     А.Б. – Да се даде ход на делото.

    

………………………..

    СЪДЪТ счита, че са налице предпоставките за провеждане на РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ по реда на чл. 248 от НПК

  

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИСТЪПВА КЪМ ПРОВЕЖДАНЕ НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.

УВЕДОМЯВА прокурора, подсъдимия, защитника на подсъдимия, че в разпоредителното заседание ще бъдат обсъдени въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, както следва:

1. Подсъдно ли е делото на съда?

2. Има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство?

3. Допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници?

4. Налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила?

5. Разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация.

6. Взетите мерки за процесуална принуда.

7. Искания за събиране на нови доказателства.

8. Насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за него.

УКАЗВА на подсъдимия, прокурора съдържанието на разпоредбите на чл. 248, ал. 3 и ал. 4 от НПК, а именно, че в разпоредителното заседание следва да направят своите възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, като в съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да се правят възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал. 1, т. 3, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително по почин на съдията-докладчик, или които са приети за несъществени. В разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства.

УКАЗВА на подсъдимия, прокурора, че могат да правят възражение по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК когато са налице предпоставките на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, а именно: налице е допуснато на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия – да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3, когато не владее български език, както и когато са налице предпоставките на чл. 249, ал. 4, т. 2 от НПК, а именно: когато са нарушени правата на пострадалата или на нейните наследници – да бъде уведомена за образуването на досъдебното производство; да бъде уведомена за правата си и да участва в производството; да получи писмен превод на постановлението за прекратяване или спиране на наказателното производство, ако не владее български език.

СЪОБЩАВА на подсъдимия, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 НПК, както следва: ако не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми съответния орган; ако местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено; ако е редовно призован, не е посочил уважителни причини за неявяването си и е изпълнена процедурата по чл. 247б, ал. 1; ако се намира извън пределите на Република България и: а) местоживеенето му не е известно; б) не може да бъде призовано по други причини; в) е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си.

УКАЗВА на подсъдимия, на неговия защитник, на прокурора, пострадалата че в 7-дневен срок от днес могат да дадат отговор по въпросите, които се обсъждат в разпоредителното заседание, и да направят своите искания.

УКАЗВА на подсъдимия, на неговия защитник, на прокурора, пострадалата че при желание от тяхна страна ще им бъде осигурена възможност да се запознаят с материалите по делото и да направят необходимите извлечения.

 

…………………..

 

СЪДЪТ като взе в предвид становището на страните счита, че първо следва да се произнесе по въпросите поставени с чл.248, ал.1 от НПК и след това да се произнесе по конституиране в производството на гр.ищец, което е посочено в разпоредбата на ал.2 на чл.248. Дали приема за съвместно разглеждане гр. иск съдът ще се произнесе едва когато установи, че са налице предпоставките посочени изрично в чл.248, ал.1 от НПК. Следва първо да изчерпи това произнасяне.

В тази връзка и след като се запозна с текста на обвинителния акт и материалите в ДП и привличането на подсъдимия съдът счита, че делото е подсъдно на РС А.. Не са налице основания за прекратяване и спиране на производството. При запознаване с диспозитива на привличането намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения и счита, че са налице неясноти и пропуски в текста на обв. акт. В две посоки могат да бъдат посочени тези СПН – едната посока е диспозитива на обвинението , а другата е текста на обв. акт. По отношение на диспозитива на привличане на подсъдиомия, същия който е възпроизведен в обвинителния акт съдът има следните съображения, които смята, че са попречили на подсъдимия да разбере характера на това, в което го обвинява прокуратурата. Самия диспозитив сочи да са извършени три отделни престъпления (като време място и обстановка) и чак в края на изписването на третото престъпление бланкетно е посочено, че е при условията на продължаваност и възлиза на обща стойност 35 242 лева. Съдът счита, че не са спазени при формулиране на диспозитива  формално изискванията на чл.26 от НК за обективна и субективна страна на продължавано престъпление, което по своята същност представлява едно престъпление, състоящото се от множество деяния. Поради тази причина и Съдебната практика изисква да бъдат изведени общите обективни и субективни елементи на продължаваното престъпление, да бъде посочен периода, в който е извършено продължаваното престъпление и формата на вината при която е извършено престъплението. То се счита като едно престъпление и чак след това да се посочат отделните деяния, които са включени в него. В начина по който е формулирано престъплението не виждам да има посочен период на продължавано престъпление, има единствено дати на отделните деяния. Не са посочени от обективна страна времето, мястото и обстановката, които да бъдат идентични и да обуславят, именно  че това за което е повдигнато престъплението представлява продължавано престъпление с която прокуратурата твърди, че са извършени отделните деяния.

На следващо място съдът посочи и втора група неясноти, които могат да бъдат изведени от текста на обв. акт – на първо място от  събраните материали по делото е видно, че са изготвени няколко оценителни експертизи на имотите, предмет на престъплението. Прави впечатление, че заключението на тези експертизи по отношение на отделните имоти са различни и по тази причина за съдът не става ясно от обстоятелствената част на обв. Акт, там където би следвало задължително прокурора да е обсъдил според чл.246, ал.1 от НПК въз основа на кои доказателства и доказателствени средства повдига обвинението, съдът в текста на обв. акт не намери обосновка на наблюдаващия прокурор защо е предпочел едното заключение на  ВЛ пред другото. Изложеното има пряко отношение към диспозитива на обвинението, т.к. от текста на ОА не става ясно защо прокурорът е предпочел едното заключени на ВЛ, като такова на което да даде вяра и въз основа на което да повдигне обвинение за конкретни стойности.

В тази връзка следва да се има в предвид, че в т.3 на диспозитива на  привличане е посочено, че с конкретната нотариална сделка на 04.04.2012 година са прехвърлени по 1/3 ид. част от земеделските земи, като е посочена общата стойност на всички земи по тази сделка, но не и стойността на съответната ид.част от всеки имот, т.к пострадалата има право на собственост върху 1/3 ид. част и вредата, която настъпва за нея е в размер на тази 1/3 ид. част от стойността на всеки имот, които е предмет на сделката по т.3. Съдът счита, че е налице съществен пропуск от диспозитива на обвинението в това, че не е посочено на каква стойност е настъпилата вреда на пострадалата при прехвърляне на всеки един от земеделските имоти по т.3, като по този начин пряко е нарушено правото на защита на пострадалата, т.к. същата обективно не е в състояние да прецени какви имуществени вреди са настъпили за нея с прехвърлянето на всеки земеделски имот.

На следващо място в обстоятелствената част на обв. акт съвсем формално е посочена формата на вината като умисъл и е преписан текста на закона като не е разписано от субективна страна умисъла, който конкретно подсъдимия се твърди, че има при извършване на престъплението, фактите и обстоятелствата, които той е осъзнавал, последиците които е целял със своите действия, дали е осъзнавал и от къде се съди, че е осъзнавал че пострадалата страда от съответното психично заболяване и от къде се съди, че е целял настъпване на тези съставомерни последици.

Не на последно място следва да се отбележи, че е налице още една неяснота, пропуск в диспозитива на привличането и в целия текст на ОА, а именно видно от материалите по делото неправилно е посочено името на третото лице, на което подс.е прехвърлил имотите. Съдът счита, че изложеното не може да бъде посочено като явна фактическа грешка ,.т.к. навсякъде, както в текст на диспозитива на обвинението, така и във писмените доказателства, които фигурират в делото вкл. в диспозитива на привличането третото лице - малолетния син на подсъдимия, който се сочи, че се е облагодетелствал от последващи разпоредителните сделки – е посочен като Д. Г. А.. Името не е Д. а е Д. (видно от приложеният НА). Такъв пропуск, който е посочен в диспозитива на привличането като Д. представлява съществено процесуално нарушение, а не явна фактическа грешка. Не става въпрос за обстоятелствената част, за факти за подменени цифри или дати каквато е идеята на законодателя в чл.248а от НПК, когато говори за явна фактическа грешка.  Едно такова разминаване в имената на третото лице, което се е облагодетелствало от последваща разпоредителна сделка на имотите е съществено процесуално нарушение, т.к в диспозитива на привличане и обв. акт е посочено лице, което не съответства с всички обективно събрани доказателства. Това не е името на лицето. Такова лице не съществува, т.к е посочено ЕГН, което няма как да съответства на тези три имена. Подчертавам, че в текста на пост.за привличане името също е посочено грешно, в ОА също е посочено грешно.  В Тази връзка съдът счита, че е нарушено е правото на защита на подсъдимия, а същото не следва да бъде поставяно в графата на явните фактически грешки. В тази връзка го докладва като процесуално нарушение, а не явна фактическа грешка.

 

МОТИВИРАН от изложеното съдът счита, че са налице процесуални пречки за разглеждане на делото по общия ред. Същото следва да бъде върнато на Районна прокуратура - А. за отстраняване на посочените съществени процесуални нарушения в текста на обв. акт и диспозитива на привличането.

И поради факта, че съдът не насрочва делото за разглеждане по общия ред, т.е. произнасянето се ограничава до разпоредбата ал.1, чл.248 от НПК съдът счита, че не следва да се произнася по предявените граждански искове.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО с което връща делото подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок считано от днес пред Бургаски окръжен съд.  

 

 

 

Заседанието завърши в 14:15 часа.

Протоколът се изготви на 14.11.2018 година.

 

    

   

 

    СЪДИЯ: ......................

 

    Съдебни заседатели: 1…………..                

                                                                    2………….

 

                                                             

СЕКРЕТАР: ....................