МОТИВИ: След съвкупна преценка на събрания и проверен в съдебно заседание
доказателствен материал по делото, съдът прие за установено следното:
Обвиняемият М-р П.В.Х. е роден на *** г. в гр.
Силистра, с постоянен адрес ***. По народност българин, с българско
гражданство, с висше образование. Постъпил е на военна служба в Българската
армия през 1989 г.
По време на службата си заемал различни длъжности, като със Заповед № К-39/01.07.2011 г. на началника на ВМС бил назначен на
длъжност „Помощник – оперативен дежурен” във в.ф. 54 830 – Варна.
Като военнослужещ м-р П.Х. се проявявал като
изпълнителен и дисциплиниран офицер, разбирал поставените му задачи и ги
изпълнявал в пълен обем. Майор Х. спазвал регламентиращите документи, успявал
да оценява ситуациите и проявявал гъвкавост при вземане на решения, поощряван е
веднъж, с „Благодарност”, женен, неосъждан. Обвиняемият не е бил освобождаван
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл. 78а от НК.
Сливенската военно-окръжна прокуратура е внесла в съда
Постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на обвиняемия майор П.В.Х. *** за това, че
на 17.04.2017 г. за времето от 13.00 ч. до 15.00 ч. в качество му на длъжностно
лице от денонощния наряд, назначен за „помощник-оперативен дежурен“ във военното
формирование, умишлено нарушил уставните правила на вътрешната служба - чл.
246, ал. 1 и чл. 254 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на
Република България и т. 8 от Модел за работа на помощник оперативния дежурен
във военно формирование 54830 – Варна, като самоволно се освободил от
задълженията си на длъжностно лице от денонощния наряд преди момента на сдаване
на дежурството и нарушил задължението си, да се намира по време на дежурството
в оперативната централа на Военноморските сили на Република България, в
немаловажен случай - престъпление чл.
391 ал. 1 от НК.
Съдът счита за безспорно установена от доказателствата
по делото следната фактическа обстановка:
Морската оперативна централа, в която служел
обвиняемия майор Х. била дислоцирана на територията на в.ф. 54 830 - Варна. По
време на дежурствата най-старшия дежурен във ВМС бил „оперативния дежурен“. Във
всички случаи по време на дежурство бил назначаван „помощник - оперативен
дежурен“, който замествал „оперативния дежурен“ в случаите на отсъствие от
морската оперативна централа, по време на хранене, по време на почивка и др.
Продължителността на дежурствата била 24 часа, с начало от 8.30 ч. на
съответния ден. За всяко дежурство началникът на формированието отдавал в своя
заповед назначените за съответния ден дежурни.
Със заповед РД-01-82/ 13..04.2017г., на Началника на
военното формирование 54830-Варна, съгласно месечния график за „оперативен
дежурен“ на 17.04.17 г. бил назначен к-н II ранг Георги Х. Георгиев, а за негов
помощник м-р П.В.Х., и двамата от състава на военното формирование. В началото
на дежурството к-н II ранг Георгиев извършил развод на денонощния наряд, както
и инструктаж на длъжностните лица.
Времето през този ден било дъждовно и валял дъжд.
Около 10.30 ч., съпругата на м-р Х., гр. л. Ангелина Атанасова Христова се
обадила по телефона, че терасата на жилището, в което живеели започнала да се
пълни с дъждовна вода. Обвиняемият м-р Х. по телефона потърсил съдействие от
свои близки и познати, но не успял да намери човек, който да отиде в жилището
му и да помогне за отводняване на терасата. Около 12.10 ч. съпругата му отново
се обадила по телефона, като съобщила, че дъждовната вода започнала да навлиза
от терасата в жилището.
Обвиняемият м-р Х. помолил оперативния дежурен к-н II
ранг Георгиев, по време на почивката, която му се полагала, да отиде за около
два часа до жилището, за да реши проблема. К-н II ранг Георгиев разрешил на м-р
Х. да излезе извън формированието, без да има право на това, като по този начин
надхвърлил правомощията си. Около 13.00 часа по време на почивката м-р Х.
оставил оръжието си в касата на „оперативния дежурен“, преоблякъл се в цивилно
облекло и с личния си автомобил - „Тойота Авенсис” с peг. № В8069ВХ отишъл до
жилището си, където отводнил терасата. След около два часа, се върнал във
формированието и продължил да носи дежурството.
Разпитан в съдебно заседание обвиняемият признава
вината си и изразява критично отношение към деянието. Обвиняемият Х. сочи, че
след като се опитал чрез близки и познати да отстрани проблема възникнал в дома
му, с разрешение на „оперативният дежурен“, напуснал военното формирование и
отишъл до дома си с цел да отводни терасата, която от дъжда се наводнила.
Защитата на обвиняемия пледира за оправдателна присъда,
като акцентира на това, че в конкретния
случай е налице „маловажен случай” по смисъла на чл. 93 т. 9 от НК. В тази
насока се посочват, добрите характеристични данни за обвиняемия, обстоятелствата,
че е награждаван и не е наказван за срока на службата му, няма причинени вреди
от деянието,не е нарушена бойната готовност на военното формирование, а обвиняемият
е действал с разрешение на „оперативният дежурен“. Твърди се, че ситуацията е
била критична и обвиняемият е нарушил задълженията си при условията на крайна
необходимост с цел да отстрани битов проблем, свързан с наводняване на
собственото жилище и реалната опасност да бъдат наводнени и други жилища. Не се
спори, че обвиняемият е нарушил правилата
за носене на службата, като с оглед на установените обстоятелства се прави
искане да бъде оправдан по предявеното му обвинение.
Представителят
на Военно-окръжна прокуратура – Сливен излага становище, че от обективна и
субективна страна обвиняемият е осъществил инкриминираното деяние. Посочва се,
че от доказателствата по делото безспорно се установява фактическата
обстановка, като в случая, макар и с разрешение на „оперативния дежурен“,
обвиняемият е нарушил уставните правила, тъй като е напуснал военното
формирование без разрешение на зам. командира на ВМС и по този начин е
осъществил състава на чл. 391 ал.1 от НК, като случаят е „немаловажен“. Представителя
на обвинението пледира за осъдително решение по реда на чл. 78а от НК с
налагане на административно наказание „глоба” към минималния размер предвиден в
закона.
Съдът счита, че от доказателствата по делото безспорно
се установява, че обвиняемия м-р Х. формално е осъществил инкриминираното
деяние по чл. 391 ал. 1 от НК. Установява се, че съгласно заповед на началника
на военното формирование обвиняемият застъпил в наряд на 17.04.2017 г. като
„помощник оперативен дежурен”. През деня валял дъжд и обвиняемия Х. около 10.30
ч. бил уведомен от съпругата си, че терасата се пълни с вода. По-късно тя отново
му се обадила и му съобщила за опасността водата от терасата да наводни жилището,
в което живеят. Обвиняемият поискал от свидетеля к-н II-ри ранг Георги Георгиев да отиде до дома си, за да отстрани проблема.
„Оперативния дежурен“ к-н II-ри ранг
Георгиев, превишил правомощията си, като разрешил на обвиняемия м-р Х. да
напусне мястото, където изпълнявал задълженията си на „помощник-оперативен
дежурен“. Около 13.00 ч. в нарушение на уставните правила на вътрешната служба обвиняемият
напуснал военното формирование за около два часа не по установения ред, тъй
като не е получил разрешение за това от зам. командира на ВМС. По този начин
м-р Х. нарушил уставните правила на вътрешната служба чл. 246 ал. 1 и чл. 254
от УВСРБ и т. 8 от Модел за работа на помощник оперативен дежурен във в.ф 54
830 – Варна.
В конкретния случай деянието осъществено от обвиняемия
е „малозначително”. Степента на обществена опасност не следва да се изключва,
но тя обосновава една нейна явна незначителност – т.е тя е с такава ниска
степен, която не е достатъчна да бъде третирано като престъпление осъщественото
от обвиняемия, поради което съдът счита, че е налице хипотезата на чл. 9 ал. 2
алт. 2 от НК. В тази насока безспорни са доказателствата по делото, че
обвиняемия м-р Х. е напуснал военното формирование не самоволно, а с разрешение
на оперативния дежурен, макар същият да не е имал право да стори това. По време
на отсъствието от военното формирование обвиняемият е бил в почивка и е заместван
от „оперативният дежурен“. Обвиняемият Х. е напуснал военното формирование в
една критична ситуация, за да реши неотложен проблем, свързан с реалната
опасност от наводняване, както на
жилището, в което живеел под наем, така и на останалите апартаменти под
него. По време на отсъствието му във формированието не са настъпили вредни
последици и не е била нарушена бойната готовност, видно и от Протокола за
извършената служебна проверка. За извършеното от обвиняемия деяние, същият е бил
наказан по дисциплинарен ред. От приложените по делото доказателства се
установява, че обвиняемия Х. е с много добри характеристични данни, същият не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел IV, глава осма от
НК. Майор Х. е дългогодишен служител със стаж около 29 г. и няма наложени
дисциплинарни наказания, като е
награждаван с „ благодарност”, т.е за обвиняемия
е налице и липса на обществена опасност на дееца.
По изложените съображения съдът призна обвиняемия м-р П.Х.
за невиновен да е извършил деянието по чл. 391 ал. 1 от НК, като на основание
чл. 304 от НПК, вр. чл. 9 ал. 2 от НК, го оправда по това обвинение, тъй като
деянието осъществено от обвиняемия, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото
в закона престъпление, поради своята „малозначителност“, неговата обществена
опасност е явно незначителна.
Мотивите се
написаха днес 06.11.2017 г .
ВОЕНЕН
СЪДИЯ: полк.