Р Е Ш
Е Н И Е
София, 28.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на четиринадесети
май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 12026/2016 г., за да се произнесе1 взе пред вид:
Предявен е иск от Ф.Г.М., ЕГН **********, чрез адв. А.В., съд. адрес ***, А.Д.„С.И Д.“
против „Б.Е.Ч.“ ООД, ***, за сумата 128 400 лв., представляваща дължимо възнаграждение по Договор за
управление от 01.10.2008 г., ведно със законната лихва, считано от момента на предявяване на иска до окончателното изплащане и направените по делото разноски, на основание чл.79 от ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата молба, че е
бил довереник по Договор за
управление, сключен между страните на 01.10.2008 г., с предмет управление на
ответното дружество, със срок на действие до 01.10.2013 г., като посочва, че
няма изрична писмена уговорка за продължаване действието на договора за
управление.
Заявява,
че е продължил да изпълнява длъжността си по управление до 28.05.2015 г.,
когато е вписано решение на ОС за освобождаването му.
С
рамков договор от 22.05.2015 г., сключен между него и Е.М.– съдружник с 87
дружествени дяла от капитала на дружеството - ответник, са били уредени
отношенията между двамата във връзка с продажбата на дружествени дялове,
притежавани от ищеца М. към онзи момент, както и по отношение на неполучените
от ищеца дивиденти за предишни години. Навеждат се твърдения, че ищецът в същия
ден е подписал и Анекс към Договор за управление с цел формализиране на факта,
че същият е прекратен.
В
исковата молба се посочва също, че М. се е подписал под текст, чието съдържание
предполага, че споменатите и подробно описани плащания, са му платени, като към
момента на подписване – 22.05.2015 г., нито едно от тези плащанията не е било
извършено. Нещо повече – били са му дължими следните суми: 12 месечни
възнаграждения по чл. 6, т. 8 от Договора за управление т 01.10.2008 г.,
възнагражденията за управление за периода от 1 до 22 май 2015 г. и обезщетение
за неизползвания платен годишен отпуск, на който, съобразно цитирания договор е
имал право.
На
04.06.2015 г. ищецът е получил плащане в размер 15 410, 24 лв. – която
сума представлява сбор на дължимото за 18 работни дни възнаграждение по
Договора за управление /10 136, 84 лв./ и обезщетението за неизползван отпуск
/7 321, 05/, сума която е била намалена със законовите удръжки.
Твърди,
че към настоящия момент не е получил дължимата съгласно Договор за управление
сума в размер на 12 месечни възнаграждения.
С
писмо от 16.09.2016 г. М. е поканил ответното дружество да му заплати
процесната сума, като с отговор от 28.09.2016 г. ответникът отрича каквото и да
е задължение.
Ищецът
сочи, че размерът на претенцията се определя въз основа на уговореното месечно
възнаграждение между страните на 01.04.2013 г.
с документ с наименование „Изменение на договор за възлагане на
управление“, съгласно който дължимото към онзи момент месечно възнаграждение
е в размер 10 700 лв.
Ищецът
е представил писмени доказателства.
По
същество поддържа предявения иск и моли съда да го уважи изцяло със законните
последици, като основателен и доказан. Претендира разноски по списък.
Ответникът „Б.Е.Ч.“ ООД оспорва така предявените
искове като неоснователни.
Релевира
доводи в подкрепа на твърдението, че всички отношения между страните са уредени
доброволно и няма дължими допълнителни суми между тях.
Позовава
се на сключено между страните Рамково споразумение, по силата на което ищецът
се е задължил да продаде на мажоритарния собственик на дружеството своите
дялове.
Позовава се на сключени, заедно с
Рамковото споразумение, Консултантски и трудов договор между страните.
Заявява,
че в рамките на тези договори и споразумения всички дължими суми са заплатени и
това е отразено и в самите тях .
Заявява
също, че към датата на подаване на исковата молба участието на ищеца в
ответното дружество и сключените между тях договори са прекратени по взаимно
съгласие, като отношенията между страните във връзка с дължими суми от
възнаграждения и тантиеми, дължими до датата на прекратяването и във връзка с
прекратяването, са уредени изцяло и това е отразено изрично в нарочна
декларация от М., в която заявява, че няма никакви претенции към дружеството..
Твърди,
че претендираната от ищеца сума, изразяваща се в 12 месечни възнаграждения, е
включена в сумата в размер на 3 500 000 евро, получена от него във
връзка със сключено Рамково споразумение, приложено по делото.
При условията на евентуалност посочва,
че ищцовата претенция е получена след прекратяване на Консултантски и Трудов
договор.
Твърди,
че в Анекс към договор, подробно описан в отговора на исковата молба, ищецът е
декларирал, че е получил всички дължими възнаграждения и няма никакви претенции
към дружеството - ответник.
Представя доказателства в подкрепа на твърденията си.
По същество моли
съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан.
Претендира
направените разноски по списък.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените,
приети и неоспорени по делото доказателства, се установява по безспорен начин
следната фактическа обстановка:
Ищецът Ф.Г.М. е бил съдружник В „Б.Е.Ч.“
ООД, като е притежавал 10 дружествени дяла, всеки на стойност 2 600 лв.
Отделно от това, с Договор за възлагане на
управление, сключен между страните на 01.10.2008 г., му е възложено
управлението на дружеството, за срок от 5 години при месечно възнаграждение
8 000 лв. – чл. 7 от Договора, като в чл. 6, т. 12/ от същия е предвидена
възможността той да получи при прекратяване/изтичане срока на Договора 12
месечни възнаграждения.
С
Анекс от 01.04.2013 г. към Договора за възлагане на управление, от 01.10.2008
г., размерът на месечното възнаграждение на ищеца – управител на дружеството, е
изменен на 10 700 лв.
На
22.05.2015 г. между Ф.М. и мажоритарния собственик на дружеството Е. М.е
сключено рамково споразумение, със задължения за страните, съответно: М. да
продаде, а М.да придобие 10 дяла от капитала на дружеството за сумата
3 500 000 евро, като договорът за покупко – продажба е следвало да
бъде сключен в един по – късен момент, на базата на самото Споразумение.
С цитираното Рамково Споразумение
те са се договорили също да подпишат Анекс /подписан действително от тях на
същата дата - 22.05.2015 г./, с който да прекратят Договора за възлагане на
управление, считано от датата на вписване заличаването на ищеца като управител
на дружеството.
Договорили са се и за
подписването на Консултантски договор, по силата на който М. е следвало да
предоставя консултантски услуги на ответното дружество за определен период от
време.
Консултантският
договор и договорът за продажба на дяловете страните са подписали на 22.05.2015
г., в деня на подписване на Рамковото споразумение.
На 28.05.2015 г. ищецът е бил
заличен като управител на дружеството.
Не се спори по делото, че ищецът
на 04.06.2015 г. е получил сумата 15 400, 24 лв., представляваща
възнаграждение за месец май 2015 г.
Отделно
от това, на 23.06.2015 г. между страните е сключен безсрочен трудов договор за
назначаване на М. на длъжността „Директор“, при месечно възнаграждение от
10 000 лв.
На
29.06.2016 г. двата договора – Консултантският договор и трудовият такъв са
прекратени по взаимно съгласие, със Споразумение, по силата на което „Б.Е.Ч.“ ООД се е задължило да изплати на ищеца сумата
150 000 лв. /15 работни заплати/.
По делото не се спори, че от тази
сума, след приспадани на съответните удръжки, на ищеца на същата дата е
заплатена сумата 143, 696, 14 лв.
Не се спори също и че, в рамките
на цитираните договорни отношения, страните са отразили, че са уредили изцяло
отношенията помежду си във връзка с прекратяване на договорите и прехвърляне на
дяловете, включително и на дължимите помежду си суми и тези обстоятелства са
отразени, по твърдения и на двете страни и видно от приетите и неоспорени по
делото писмени доказателства, в самите тях.
Изложеното
се доказва от приетите от съда и неспорени от страите писмени доказателства.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.79, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска обезщетение за неизпълнение.
В настоящия случай по делото се доказа, че между страните са съществували
договорни отношения и претенцията на ищеца следва да бъде разгледана в
съответствие с нормата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Безспорно е, че през един продължителен период от време ищецът е бил
управител на ответното дружество, за което е получавал съответното, предвидено
в Договора за възлагане на управление от 2008 г. и изменено с Анекс към него от
2013 г., възнаграждение.
Доказаха се и фактът на прекратяване на този договор, както и на сключване
между страните на Рамково споразумение за прехвърлянето на притежаваните от
ищеца акции на мажоритарния собственик на ответното дружество за сумата
3 500 000 евро.
Не се спори за заплащането на тази сума.
Не се спори и относно изплащане на дължимите възнаграждения на ищеца във
връзка с договора за управление, сключения в рамките и в изпълнение на
Рамковото споразумение Консултантски и Трудов договор.
Спорът е в това дали на ищеца са били изплатени дължимите 12 месечни
възнаграждения по сключения Договор за възлагане на управление. От ищцовата
страна в исковата молба и в хода на съдебното производство бяха наведенеи
твърдения за дължимост на тези суми, при заявяване на отрицателния факт, че
това не е било извършено. От своя страна – в отговора на исковата молба и по
делото ответникът заяви, че отношенията между страните са уредени изцяло, позовавайки
се на отразеното в Споразуменията между двете страни, представяйки и
доказателства за извършени плащания по тези правоотношения през различни
периоди от време.
С оглед изложеното и, при липсата на други представени от ищеца доказателства,
подкрепящи твърденията му, съдът приема твърденията за липса на извършени
плащания по Договора за управление от 01.10.2008 в размер 128 400 лв. за изцяло недоказани и неоснователни
и счита, че на ищеца са изплатени всички дължими и договорени суми – както по
Договора за възлагане на управление, така и по всички подписани по – нататък и
в хода на правоотношенията между страните споразумения и договори. Нещо повече
– това се доказва и от приетите по делото и неоспорени писмени доказателства,
материализиращи както плащания, така и волеизявления на страните в тази връзка.
Ищецът заявява, че, въпреки отразения в подписаните от страните документи
факт, че отношенията между тях са уредени, все още ответникът му дължи исковата
сума, без, обаче, да представи доказателства в тази насока и без да опровергае
твърденията и доказателствата, представени от ответното дружество, въпреки
дадените му от съда възможности.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск е изцяло неоснователен
и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло, а, пред вид изхода на
спора на ответника следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер 4 300
лв. с ДДС.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф.Г.М., ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. А.В., съд. адрес ***, А.Д.„С.И
Д.“ иск против „Б.Е.Ч.“ ООД, ЕИК *******, София, ул. *********, за сумата 128 400 лв., представляваща дължимо
възнаграждение по Догоовр за управление от 01.10.2008 г., ведно със законната
лихва, считано от момента на предявяване на иска до окончателното изплащане и направените по делото разноски, на основание чл.79 от ЗЗД, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Ф.Г.М. да заплати на „Б.Е.Ч.“
ООД сторените по делото разноски в
размер лв. 4 300 с ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС
в 14-дневен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: