№ 132
гр. Пазарджик, 24.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Борислав Ал. Илиев
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
и прокурора Анг. Д. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Александър Люб. Александров
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215200600440 по описа за
2021 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
Жалбоподателят-граждански ищец Н. Г. П. не се явява. За него се явява
адв. И.В., редовно упълномощен отпреди.
Жалбоподателят-подсъдим М. СТ. СТ. се явява лично и с адв. Е.Н.,
редовно упълномощена отпреди.
За Окръжна прокуратура – Пазарджик се явява прокурор П..
Вещото лице Ц. Сп. Бр. се явява лично.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на явилото се вещо лице, както следва:
В. Л. Ц. Сп. Бр. – на ** г., българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство с подсъдимия. Вещото лице предупредено за
1
отговорността по чл. 291 от НК.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА за вещо лице по делото Ц. Сп. Бр..
ПРОЧИТА заключението, изготвено от вещото лице – Протокол №
5/10.03.2022 г.
Вещото лице Б.: Поддържам заключението, което съм представил.
Страните поотделно: Запознати сме със заключението. Нямаме
въпроси. Да се приеме заключението на вещото лице.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице Ц. Сп. Бр. в размер на 500
лева за изготвяне на експертизата по представената справка-декларация, както
и 30 лв. за явяване в днешното съдебно заседание, платими от бюджета на
Пазарджишкия окръжен съд.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСТЪПВА към възпроизвеждане на аудиофайловете, предмет на
експертизата, намиращи се в компакт диск тип „CD-R“, марка „Verbatin“ –
700 МВ, 52х80 мин., с положен правоъгълен отпечатък от тампонен печат на
ОД на МВР – Пазарджик с надпис в него „312000-15617, 21.11.17“, изпълнен
с черно багрило, като съответно същите са с № 024**157, 024**158,
024**160, 024**161, 024**162, 024**163, 024**166, 024**178, 024**193,
04495600 и 04495601.
Страните поотделно: Нямаме доказателствени искания. Да се
приключи делото.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И ДАВА ХОД НА
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Прокурорът: – Уважаеми съдии, много заседания са проведени по
2
настоящото съдебно производство. Участвал съм и аз няколко пъти. Няколко
колеги са пледирали. Запознат съм с пледоарията. Придържам се към
становището на колегите в пледоарията им от 25.06.2019 г., както и
заключителната пледоария на колегата от 29.11.2021 г. Приема прокуратурата
и в мое лице, че е извършено престъпление нанасяне на тежка телесна
повреда по хулигански подбуди. Приемам също така, че ако съдът прецени,
че е извършено това престъпление, съответно деецът да бъде наказан при
баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и да прецени
съответното наказание, което да бъде реално изтърпяно при общ режим. Да се
уважи предявеният граждански иск като съответно да се преценят от Ваша
страна в справедлив аспект. В този смисъл предлагам да се произнесете.
Адв. В.: – Уважаеми окръжни съдии, аз поддържам изцяло пледоарията
в предишното съдебно заседание като смятам, че с приетото днес заключение
фактическата обстановка не се променя. Във въззивната жалба сме посочили
няколко порока на обжалваната присъда, един от които е явна
несправедливост на наложеното наказание като изрично сме посочили, че за
справедливо такова ние намираме наказание в размер на 5 години и 6 месеца.
Считам, че независимо от правната квалификация определеното на
подсъдимия наказание следва да се изтърпи ефективно и следва да бъде в
рамките на наказанието, което ние претендираме. Моля да ни присъдите
разноските, които сме направили до сега пред всички съдебни инстанции.
Адв. Н.: – Уважаеми окръжни съдии, поддържам изцяло пледоарията,
която съм изнесла на 29.11.2021 г. и само тя е меродавна. Тук не съм съгласна
с представителя на държавното обвинение, че имат отношение пледоариите
на неговите колеги, които са били изнесени преди отмяната на постановения
от предходен състав на Окръжен съд – Пазарджик акт.
След възобновяване на съдебното следствие е събрано едно единствено
ново доказателство и това е съдебно-техническата експертиза, която беше
приета в днешното съдебно заседание, поради което ще се спра само на това
как тя се отразява на анализа на фактите по делото – такъв, какъвто вече съм
направила.
Считам, че изцяло днес изслушаната експертиза подкрепя всички
доводи, които са изложени в нашето писмено възражение срещу подадения
протест, а именно против искането на прокуратурата правната квалификация
3
на деянието да бъде такава по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК.
Експертизата и съответно изслушаните записи изцяло подчертават
верността на свидетелските показания на свидетеля А.С., който е собственик
на „Ш.С.“ в насока споделеното му от пострадалия П., че ударите му са били
нанесени след като самият П. е казал на нападателя си нещо от типа на
„селски номера, селски истории“ или нещо такова.
Установи се от записите и от експертизата, че свидетелят С. също така е
възприел от пострадалия П. неговата фраза, отправена към нападателя му, а
именно първо, че П. е направил забележка – това е отразено на стр. 4 от
експертизата и после на стр. 11 от експертизата свидетелят С., в разговор с
оперативния дежурен, дава подробностите, които пострадалият П. му е
съобщил: „Вика този му е направил забележка там за паркиране ли, за какво
е станало въпрос, а той не му обърнал никакво внимание, нали, тръгнал да си
влиза във фитнеса и имало още една реплика там от рода: „Тука само
селяните спирате така ли?“ и онзи се обръща, връща се и го бие един в
корема, от там един в окото без нищо да успее да се предпази човекът.“
Очевидно е, че свидетелят С., при разпита си в досъдебното производство и в
първата съдебна инстанция, затаи истината относно тези факти, за разлика от
свидетеля А.С., който беше добросъвестен да предаде всичко онова, което
пострадалият П. му е казал за механизма, по който се е развил конфликтът
между него и нападателя му.
Тук отново трябва да подчертая, че както съм отразила това в
писменото възражение против подадения протест, не само фразата „селски
истории, селски номера“ е обидна, а също така и обръщението „селяни“ има
обидна конотация, която е посочена в българския тълковен речник, в речника
на българските думи, издаден от БАН, като второто значение, извън човек,
който живее на село, второто значение на тази дума е нецивилизован човек,
некултурен човек и отправянето на тази дума е израз на пренебрежение – така
пише БАН в речника на българските думи.
В контекста на тези реплики, които се потвърждават както казах от
изслушаната експертиза, правилно първоинстанционният съд не е
удовлетворил претенцията на прокуратурата да бъде квалифицирано деянието
като такова, извършено по хулигански подбуди, а е подчертал отправянето на
обидна бележка от страна на пострадалия и е оценил като личен мотив за
4
нанасяне на телесната повреда.
Вижда се, че С. е движен изцяло от приятелските чувства към
пострадалия, което също се чете на стр. 4 от експертизата. Той казва на
оперативния дежурен „Този ми е приятел този пич, може да се му извадили
окото, прати някой да констатира .“ и по-долу: „Да отидем да го видим
този, бе, ако няма средна телесна повреда ще си платя колкото е там, да
мога да си го съдя такова.“ Той говори от първо лице да съди някой и ще си
плати все едно, че дежурните от МВР са някаква платена гвардия на
свидетеля С., на която може да бъде отправена задача и съответно тази задача
да бъде заплатена.
Аз подчертавам обстоятелството, че свидетелят С., в качеството си на
дългогодишен служител на МВР, директно затаи истина.
По съвпадения на обстоятелствата днешното дело е насрочено в ден, в
който юридическите електронни медии изтече информация за потвърдена от
ВКС присъда на прокурор от Добрич, която 2012 г. е лъжесвидетелствала в
полза на своя съпруг за обстоятелства, свързани с хулиганска проява срещу
представител на МВР. Казвам това, за да обърна внимание на уважаемия г-н
прокурор, че ако прокуратурата си върши работата както трябва, до сега
трябваше да повдигне обвинение на свидетеля С. за затаяване на истина в
досъдебната фаза и съответно пред първоинстанционния съд, където той
многократно беше разпитван. Това е повод, обаче, да отправя апел и към
настоящия съдебен състав отново много внимателно да анализира нашите
доводи и възражения, които са свързани с твърденията на С., че пострадалият
П. бил разпознал нападателя си, обаче видите ли, тъй като този нападател, а С.
твърди, че нападателят е подсъдимият М.С., много бил крещял, затова
изпратените полицаи Т. и П. не могли добре да чуят думите на П., който бил
разпознал извършителя.
В днес изслушаната експертиза се вижда и отношението на полицаите в
разговора с оперативния дежурен в насока, че полицаите отговарят, че този,
когото приемат за извършител се държи нормално, че не им трябва
подсилващ патрул, че ще се разберат по културен начин, а съпоставени тези
данни с показанията на разпитания пред първата съдебна инстанция полицай
Б., който е възприел съобщенията на изпратения патрул, се вижда първо, че те
са били пред него категорични, че П. не е разпознал извършителя и второ, че
5
няма абсолютно никакви данни за буйстване, крещене и т. н. от страна на
М.С., който наистина е писал обяснения така, както и е писал свидетелят П.,
за когото полицаите казват, че са снели обяснения от лицето, което е
управлявало автомобила.
Затова двуяка е целта, поради която подчертавам тези свидетелски
показания на свидетеля С. – от една страна този, който лъже, а очевидно е, че
лъже в полза на пострадалия П., трябва много критично да бъдат разгледани
показанията му в онази част, в която още не е толкова явно, че лъже, но все
пак в тази част показанията му влизат в остро противоречие с показанията на
трима други полицаи, които при това са били на служба – Т., П. и Б. и чиито
действия са били впоследствие проверявани от вътрешна проверка от страна
на МВР, резултатите от която проверка се намират по делото и от която е
констатирано, че нито един от тях не е нарушил служебните си задължения и
че наистина не е имало данни към момента, които да водят към конкретен
извършител, който е трябвало да бъде арестуван.
С оглед на това и с оглед на доводите, които съм изложила при
предходната пледоария Ви моля да постановите присъда, с която да уважите
нашата жалба и да оправдаете подсъдимия поради недоказаност на
авторството на това деяние, съответно да отхвърлите протеста, защото който
и да е нападнал пострадалия П., то е било в резултат на отправена от страна
на пострадалия обидна дума и предизвикателно поведение от негова страна,
тоест на базата на личен мотив, а не по хулигански подбуди.
Адв. В. /реплика/: Уважаеми окръжни съдии, относно изводите, които
може да правим от приетото заключение, аз ще Ви насоча към няколко
разговора, които са проведени между оперативния дежурен и автопатрула,
който се е състоял между свидетелите П. и Т.:
Разговор № 7, лист 8: Полицай от автопатрула, един от двамата
свидетели, какво казва: „Да, мисълта ми е, значи да се върнем до фитнеса, да
вземем лицето – това, което той посочи.“ Акцентирам – има се предвид от
пострадалия. „…и да го доведем до Районното евентуално, ако се налага да
го задържим.“
Следващият разговор пак е между оперативния дежурен и полицай от
автопатрула: „Той е извършителят, трябва да го задържим.“ казва
оперативният дежурен, дава такова разпореждане. Отговаря малко по-надолу
6
полицаят: „Значи лицето, което е посочено от пострадалия го караме с нас
за общо задържане.“ – на лист 9. Значи да се твърди, че пострадалият не е
разпознал своя извършител, както сочи С., значи да игнорираме тези
разговори и да им дадем превратно тълкуване.
От последния разговор се разбира, че полицаите са ходили до фитнеса и
казват: „Обаче лицето си е тръгнало от залата. Ще посетим домашния му
адрес – ул. „М.“ № 5.“ – където живее подсъдимият. Впоследствие се оказва,
че не са отишли там, за да го задържат, защото автопатрулите са били
разменени.
От анализа на всички тези разговори се разбира, че полицаите –
автопатрулът са били с ясното съзнание, че извършителят е бил
идентифициран от пострадалия, обаче защо не са го задържали е въпрос, на
който те не можаха да отговорят – не, че не са имали такова разпореждане.
Разпореждането ясно се извежда от разговор № 8, който цитирах: „Той е
извършителят, трябва да го задържим.“ – това е казал оперативният
дежурен.
Като се цитира разговорът между дежурния и С., моля да се има
предвид, че репликата на С. е буквално: „Тука само селяните спират така ли,
какво ли, нещо от рода.“ Тоест предава собствена интерпретация на казаното
от П.. Затова казвам, че тази експертиза не променя становището ни, че
авторът на престъплението е установен, а точно обратното – тя подсилва и
аргументира доводите ни, с които твърдим, че още непосредствено след
извършване на престъплението пострадалият е посочил извършителя.
Адв. Н. /дуплика/: Първо: При цитираните разговори не се споменава
име, кой го е посочил. Предходните разговори са водени със свидетеля С., а в
първата съдебна инстанция стана много ясно от прекия разпит на полицаите
П. и Т., че С. посочва М.С., когато е изведен от фитнеса, и казва: „ Този ли
беше?“ Не П. посочва нападателя си, а С. посочва едно единствено лице,
което е изведено, после идва П.. П. го викат от вкъщи, за да даде писмените
обяснения. Едно единствено лице стои между униформени и С., и казва: „Той
ли беше?“, така че ако това е разпознаване, то официално не е разпознаване,
но е действие, което би могло да опорочи всички бъдещи разпознавания и
действие, което може да окаже внушение върху едно лице, което наистина е
тежко пострадало в момента, което изпитва много силна болка, което
7
недовижда и което не е в състояние само, този анализ съм го правила вече как
се стига до името и как изобщо той не знае кой го е нападнал, но посочването
от страна на С. е онова, което е предопределило евентуално съгласие от
страна на П., каквото съгласие, обаче, полицаите отричат – и Т., и П. казват:
„Той каза, че не е сигурен и не може да каже .“ и това независимо от петте им
разпита. Във всяко заседание прокурорът пред първата съдебна инстанция
искаше отново и отново да дойдат тези двама полицаи, та дай Боже според
него в един момент да се пропукат и да кажат: „Да, той го разпозна.“ В нито
един момент при всичките си разпити тези двама полицаи не заявиха да е
разпознат М.С..
Адв. В.: Моля да имате предвид, че двамата полицаи – и Т., и П. имат
личен мотив да сочат като свидетели, че пострадалият бил колеблив при
идентификация на извършителя, защото те не могат да дадат разумно
обяснение след като са получили указания от оперативния дежурен да го
задържат, защо не са го сторили и в оправдание на това свое бездействие,
което по никакъв начин не могат да обяснят, те изтъкват довода, че едва ли не
не са били много сигурни, че пострадалият категорично е посочил
извършителя, макар че и тогава думите им са, че го е посочил, но е казал, че
не е много сигурен. Те казват в разговора на стр. 9: „Значи лицето, което е
посочено от пострадалия го карате.“ – не лицето, което е посочено от С.,
така че да се интерпретира тази фраза по начин, угоден за защитата според
мен не е редно и допустимо.
Адв. Н.: Въпросът с личния мотив на полицаите е една изключителна
спекулация. Това е спекулация, защото към момента, в който те бяха
разпитвани в съда, тази вътрешна проверка вече е преминала. Те нямат личен
мотив да кажат нещо, с което да се предпазят при положение, че няма от
какво да се предпазват. Многократно бяха викани, за да им се задават едни и
същи въпроси. Това, за което се твърди, че не могат да обяснят защо не са го
задържали – ами те са обяснили много добре в хода на тази вътрешна
проверка, има подробни обяснения, и най-накрая тази вътрешна проверка
излиза със становище за правомерност на техните действия, независимо от
натиска, който е упражнил С. затова, че е трябвало да бъдат задържани и този
патрул трябва да носи отговорност за това, че не е задържал извършителя.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на жалбоподателя-подсъдим М.С.:
8
Придържам се към това, че съм невинен и не съм извършил такова
престъпление.
ПОСЛЕДНА ДУМА на жалбоподателя-подсъдим М.С.: Искам
справедливо решение. Невинен съм.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
решение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:30 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9