РЕШЕНИЕ
№ 1578
гр. Бургас, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20212120107997 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от А. С. К. против С. И. С. и
допълнително уточнена искова молба, с която се моли да бъде осъдена ответницата да заплати на
ищцата сумата от 20 000 лв., представляваща дължима сума по договор за заем от 28.02.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й
изплащане, евентуално да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцата сумата от 20 000 лв.,
представляваща дадена от ищцата и получена от ответницата без правно основание сума, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й
изплащане, евентуално да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцата сумата от 20 000 лв., с
която сума ответницата се е обогатила за сметка на обедняването на ищцата, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и
да бъдат присъдени на ищцата направените разноски по делото. В исковата молба се твърди, че на
28.02.2018 г. ищцата е предоставила на ответницата паричен заем в размер на 20 000 лв., като
сумата е била преведена по банкова сметка на ответницата в Общинска банка. Твърди се също
така, че между страните не е бил сключен писмен договор за заем и не е бил уговорен писмено
краен срок за връщане на заемната сума, но ответницата е поела ангажимент да върне заемната
сума на ищцата в рамките на 2018 г., като до момента сумата не е върната, поради което са
предявени настоящите искове. В съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуален
представител, поддържа исковете, ангажира доказателства.
Така предявеният главен иск е с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, първият
евентуално предявен иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, а вторият евентуално
предявен иск е с правно основание чл. 59 от ЗЗД, като същите са допустими.
В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил отговор от ответницата, в
който се твърди, че исковете са неоснователни. Оспорени са изложените в исковата молба
1
фактически твърдения, като ответницата твърди, че сумата от 20 000 лв. не й е била предоставен
от ищцата в заем, както и че тя не е недължимо платена, поради което ответницата не дължи
нейното връщане. Твърди също така, че сумата не е получена от нея без основание, а с платежното
нареждане от 28.02.2018 г. ищцата е върнала дадени й в заем суми от ответницата и от трети лица
– техни общи близки и познати, като дължимата от ищцата сума е била в общ размер от 19 800 лв.,
но ищцата по своя преценка е превела на ответницата сумата от 20 000 лв. С допълнителна молба
са посочени лицата, които са дали заеми на ищцата и конкретните размери на заемите, които
ответницата е върнала вместо ищцата, за което й е била преведена процесната сума от 20 000 лв.
Ответницата се явява лично и с процесуален представител в съдебно заседание, поддържа отговора
и направените с него оспорвания, ангажира доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представено преводно нареждане от 28.02.2018 г., с което ищцата А.В. е
превела по банкова сметка на ответницата С.С. сумата от 20 000 лв. с посочено основание за
превода „заем по договор”. По реда на чл. 176 от ГПК ответницата е заявила, че е получила
процесната сума, но с плащането на тази сума ищцата е погасила свои задължения към
ответницата и към трети лица.
С телепоща от 07.07.2021 г., получена на 14.07.2021 г., ищцата - чрез адв. О., е поканила
ответницата в 1-месечен срок от получаването на поканата да й върне сумата от 20 000 лв., дадена
й в заем на 28.02.2018 г.
С телепоща от 11.08.2021 г., адресирана до адв. О., ответницата е оспорила наличието на
договор за заем в размер на 20 000 лв. между нея и ищцата, като е посочила, че с превода на
горепосочената сума ответницата е погасила свое задължение, възникнало по силата на
предоставени й от ответницата и трето лице няколко парични заема в различни периоди от време,
като уговорката им е била ищцата да погаси задълженията си по тези договори за заем чрез
превеждане на сумите по банкова сметка на ищцата до средата на 2018 г.
По делото са разпитани свидетелите М.А.В.Л., И.Д.И. и С.А.Г. – трите без родство със
страните.
Св. В.Л. заявява, че познава ответницата, тъй като тя е треньор на нейните деца и на
племенниците й. Заявява, че не познава лично А.В., но я е виждала през м. март 2017 г. на
състезание в гр. София, когато тя отишла на басейна с приятел на С.С. - Ж., и поискала пари от
ответницата. Тогава Ж. казал, че вече е дал на ищцата 2 500 евро. С.С. имала в себе си само 600
евро и поискала от свидетелката да й услужи с 2 000 евро, за да ги даде на жената, тъй като тя
имала нужда от тези пари. Свидетелката дала сумата от 2 000 евро на С. и тя ги дала на ищцата.
Свидетелката също така заявява, че е давала два пъти по 2 000 евро на С.С., за да ги даде на същата
жена (ищцата по делото), като тази жена казала, че ще върне парите след 2-3 дни или 2-3 седмици
(свидетелката не помни точния срок). След това С.С. върнала парите на свидетелката, като ги
предала на сестра й, а тя ги дала на свидетелката, като след това свидетелката разбрала, че това
били лични пари на ответницата, а не върнати от ищцата пари.
Св. И. заявява, че познава ответницата от 2002 г. – 2003 г., а ищцата е виждала само веднъж
- в средата на м. февруари 2018 г. при нотариалното изповядване на сделка, при която тя продала
свой апартамент в гр. С. на сина на С.С.. Твърди също така, че е познавала лицето Ж. Т. от 1997 г.
– 1998 г. Около двайсетина дни след горепосочената сделка свидетелката, ответницата и Ж. Т. се
видяли на състезание в гр. София и тогава С.С. предала на Т. сумата от 5 000 лв., като казала, че
това е връщането на заема от А.В.. Свидетелката заявява, че не знае защо връщането на този заем е
станало чрез С.С., но твърди, че по това време сметките на Т. били блокирани и предполага, че
това е наложило връщането на сумата чрез ответницата. Свидетелката също така заявява, че Ж. Т.
й е показал издаден от А.В. запис на заповед, като казал на свидетелката, че е предоставил заем на
А.В. и тя му е издала записа на заповед. Заявява, че не знае какви са били взаимоотношенията
между А.В. и Ж. Т..
Св. Г. (сестра-близначка на първата свидетелка) заявява, че познава С.С., която е треньор на
нейните деца. Заявява, че не познава А.В., но я е виждала по повод даване на парични суми на
2
ищцата, тъй като Ж. Т. се обадил на С.С., че А.В. има спешна нужда от пари, а С. казала това на
свидетелката. Твърди, че през м. март 2017 г. сестра й е дала А.В. 2 000 евро, а през м. юни 2017 г.
и свидетелката дала на С.С. 4 000 лв., за да ги даде на ищцата, като уговорката между В. и С. била
ищцата да върне парите след 2-3 дни или 2-3 седмици. Твърди, че С.С. й е върнала парите около
месец по-късно в присъствието на св. И., като казала, че А.В. все още не й е възстановила парите,
но С. ги връща от нейните пари. Според свидетелката, ищцата е казала, че впоследствие тези пари
ще бъдат приспаднати от цената на апартамента, който синът на С.С. е купил от В..
При така събраните доказателства, по главния иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
В случая ищцата твърди, че между нея и ответницата е бил сключен устен договор за заем
в размер на 20 000 лв., но не ангажира никакви доказателства, че такъв договор действително е бил
сключен между страните, още повече, че с оглед размера на твърдяния заем, същият подлежи на
доказване с писмени доказателства, т.е. писмената форма на договора в случая е форма за
доказването му.
В хода на настоящото дело ищцата доказа единствено твърдението си, че на 28.02.2018 г. е
превела по банкова сметка на ответницата сумата от 20 000 лв., но не и че сумата е била преведена
в изпълнение на сключен между тях договор за заем от 28.02.2018 г., по който ищцата е
заемодател, а ответницата – заемател. В представеното от ищцата платежно нареждане
действително е вписано основание за плащането „заем по договор”, но с оглед твърденията на
ответницата, че с тази сума ищцата е погасила свои задължения по договори за заем, сключени с
ответницата и с трети лица, както и предвид ангажираните в подкрепа на тези твърдения
свидетелски показания, съдът намира, че платежното нареждане не доказва по несъмнен начин, че
сумата от 20 000 лв. е била предадена в заем от ищцата на ответницата, тъй като основанието
„заем по договор” би могло да се тълкува и в двата смисъла – както, че с превеждането на сумата е
бил даден заем, така и че с преведената сума е погасено задължение по договор за заем. С оглед на
това и като взе предвид показанията на разпитаните свидетели, които безпротиворечиво сочат, че в
периода преди извършения паричен превод в размер на 20 000 лв. ищцата е взела в заем от
ответницата, както и чрез нея от трети лица (от Ж. Т. и от свидетелките В.Л. и Г.) няколко парични
заема с уговорката да върне сумите отново чрез ответницата, съдът намира за доказано защитното
твърдение на ответната страна, че с извършения по нейната сметка превод на сумата от 20 000 лв.
ищцата е погасила своите задължения по тези договори за заем.
Предвид горното, съдът намира, че твърденията на ищцата за сключен между нея и
ответницата договор за заем в размер на 20 000 лв. останаха недоказани, поради което главният
иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
С оглед отхвърлянето на главния иск, следва да се пристъпи към разглеждане на първия от
евентуално предявените искове, а именно иска по чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Съдът намира, че и този
иск е неоснователен и недоказан, тъй като по делото се установи наличие на основание за
предаване на процесната сума от 20 000 лв. от ищцата на ответницата, а именно за погасяване на
задължения на ищцата по договори за заем, сключени с ищцата и с трети лица. Предвид на това и
тъй като за уважаването на този иск следва да бъде установено, че сумата е платена без правно
основание, а в случая ответницата доказа наличие на такова основание, съдът намира, че и първият
от евентуално предявените искове е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
С оглед отхвърлянето на иска по чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, следва да се премине към
разглеждане и на втория евентуално предявен иск, а именно иска с правно основание чл. 59 от
ЗЗД. Съдът намира, че и този иск е неоснователен по изложените по-горе мотиви относно иска по
чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, тъй като по делото се установи наличие на правно основание за плащане на
сумата от 20 000 лв. от ищцата на ответницата, т.е. не е налице твърдяното от ищцата
неоснователно обогатяване на ответницата със сумата от 20 000 лв. за сметка на обедняването на
ищцата със същата сума.
3
Ответницата не е поискала присъждане на разноски по делото.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. С. К., ЕГН **********, от с. П., против С. И. С., ЕГН
**********, от гр. Б., иск за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 20 000,00 лв.
(двадесет хиляди лв.), представляваща дължима главница по договор за заем от 28.02.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й
изплащане, евентуално предявения иск за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от
20 000,00 лв. (двадесет хиляди лв.), представляваща дадена от ищцата и получена от ответницата
без правно основание сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и евентуално предявения иск за
осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 20 000 лв., с която ответницата се е
обогатила неоснователно за сметка на обедняване на ищцата, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4