ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ - 2518 20.12.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен граждански състав
На: двадесети декември две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
мл.с. КРАСЕН ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Елеонора Кралева
частно гражданско дело номер 1804 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.121, вр. чл.274 и сл. ГПК.
Постъпила е частна жалба от Б.П.К., ЕГН **********, подадена чрез пълномощник адв.Милен Тихомиров, със съдебен адрес гр.Варна, ул.“Д-р Пискюлев“ № 94, ет.1, против определение от 06.11.2019 г., постановено по ч.гр.д.№ 9459/2019 г. по описа на РС–Бургас, с което на основание чл.118, вр. чл.411, ал.1 ГПК производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд–София.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че делото не му е подсъдно, като не е съобразил Тълкувателно решение на Съда на ЕС по дело С-204/08, съгласно което пътник, който има претенция за изплащане на обезщетение по Регламент ЕС 261/2004 може да избере юрисдикция за гледане на спора – съда, в чийто район се намира мястото на излитане или кацане на полета. В тази връзка е посочено, че РС-Бургас е местно компетентния съд на държавата на кацане, тъй като процесният полет е по направление Москва – Бургас. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови делото да се разгледа от РС–Бургас.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, приложените по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Частната жалба е
депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството по ч.гр.д.№ 9459/2019 г. по описа на РС-Бургас е образувано по подадено заявление от Б.П.К., чрез пълномощника адв.Христов, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника „БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД, ЕИК *********, със седалише и адрес на управление гр.София, Аерогара София, за заплащане на сумата от 782.33 лв. (с равностойност в евро от 400 евро) – обезщетение за закъснение на полет FB 676, направление летище Москва, Внуково, Русия – летище Бургас, Република България, дължимо на основание чл.7, пар.1, б.“б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г., както и направените съдебни разноски от 360 лв. за платено адвокатско възнаграждение и 25 лв. за платена държавна такса.
С обжалваното определение от 06.11.2019 г. съдът е приел, че след като длъжникът „България ЕР“ АД е със седалище гр.София, което се обслужва от РС – София, компетентен да разгледа заявлението е този съд, поради което и на основание чл.411, ал.1 ГПК е прекратил е производството по делото и го е изпратил по подсъдност на РС-София.
Настоящата инстанция не споделя крайния извод на районния съд за неподсъдност на делото пред РС-Бургас, като намира депозираната частна жалба за основателна, а постановеното определение за неправилно и незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.1, изр.първо ГПК, заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да се подаде в районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника. В конкретния случай, обаче, претендираното вземане е за обезщетение за закъснял полет на основание чл.7, т.1, б.“б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕО) № 295/91.
Предвид това, въпросът
за компетентната юрисдикция следва да се разгледа с оглед приложението на
Регламент (ЕО) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012
г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела, с който е отменен Регламент (ЕО) № 44/2001 на
Съвета от 22.12.2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела. Така, в разпоредбата на чл.7,
т.1, б.“б“, второ тире от Регламент (ЕО) № 1215/2012 е предвидено правило за
специална компетентност при предоставянето на услуги, което посочва като
компетентен съда по „мястото в държава членка, където съгласно договора
услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени“. С
идентично съдържание е и правилото по чл.5, т.,1, б.“б“, второ тире от
отменения Регламент (ЕО) № 44/2001.
По приложението на Регламент (ЕО) № 44/2001 по повод преюдициално запитване Съдът на европейските общности се е произнесъл с Решение от 09.07.2009 г. по дело С-204/08, с което е дадено задължително тълкуване за настоящия съд (чл.633 ГПК), съгласно което чл.5, т.,1, б.“б“, второ тире от Регламент (ЕО) № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че компетентния съд да разгледа искане за обезщетение на основание Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г., е съдът по избор на ищеца, в чийто район се намира мястото на излитане или мястото на пристигане на самолета, така, както тези места са договорени в сключения договор за превоз по въздух на лица. Така дадените разяснения са приложими въпреки отмяната на Регламент (ЕО) № 44/2001, предвид правилото на чл.80 от Регламент (ЕО) № 1215/2012. Тълкуване в горния смисъл е дадено от Комисията и в Тълкувателни насоки за Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г., в т.8.1 от които е посочено, че иск за обезщетение съгласно регламента може да се предяви по избор на ищеца пред националния съд, който е компетентен по отношение на мястото на излитане или мястото на пристигане, посочено в договора за превоз, при прилагане на Регламент (ЕО) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета.
Следователно, лицето, което иска обезщетение на основание Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. може по свой избор да призове ответника пред съда по мястото на излитане или по мястото на пристигане. Това правило е приложимо и относно подаването на заявление по чл.410 ГПК за присъждане на обезщетение по Регламент (ЕО) № 261/2004, доколкото искът за съществуване на вземането при образуваното впоследствие исково производство по чл.422 ГПК се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срока по чл.415, ал.4 ГПК.
С оглед изложеното и предвид уредената в посочените по-горе регламенти специална компетентност на юрисдикцията относно претенциите за обезщетение на основание Регламент (ЕО) № 261/2004, въззивният съд намира, че доколкото уговореното с конкретния договор за превоз място на пристигане на самолета е Аерогара Бургас, то компетентния съд да разгледа депозираното заявление по чл.410 ГПК е Районен съд – Бургас. Предвид горното, без значение е обстоятелството, че седалището на длъжника „БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД е в гр.София, тъй като в случая с оглед приложението на чл.5, т.,1, б.“б“, второ тире от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22.12.2000 г. и чл.7, т.1, б.“б“, второ тире от Регламент (ЕО) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г., заявителят разполага с правото на избор и с възможността да предяви иска за заплащане на обезщетение за закъснение на полет FB 676 по чл.7, т.1, б.“б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. в мястото на пристигане на самолета – Аерогара Бургас. Ето защо, районният съд неправилно е приел, че подсъдността следва да се определи по общото правило на чл.411, ал.1 ГПК, без да съобрази специалните правила на регламентите, приложими към конкретния спор.
Предвид изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира, че местно компетентен да разгледа заявлението по чл.410 ГПК е Районен съд – Бургас, поради което определението, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на РС-София, следва да бъде отменено като неправилно, а делото върнато на РС-Бургас за произнасяне по подаденото заявление.
Мотивиран от горното и на основание чл.121 ГПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 06.11.2019 г., постановено по ч.гр.д.№ 9459/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд – София.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за произнасяне по подаденото заявление от Б. П. К. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника „БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД за заплащане на сумата от 782.33 лв. (с равностойност в евро от 400 евро), представляваща обезщетение за закъснение на полет FB 676, направление летище Москва, Внуково, Русия – летище Бургас, Република България, дължимо на основание чл.7, пар.1, б.“б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г., както и направените съдебни разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.