РЕШЕНИЕ
№ 672
гр. Пловдив, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20215300501411 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. А. С. с ЕГН **********, чрез
пълномощника си адв.С.В. от АК ********** срещу решение №
260706/08.03.2021г. по гр.д. № 4872/2020г. по описа на РС Пловдив, ІV брачен
състав, с което е разрешено на детето В. С. ЕГН **********, да пътува зад
граница с майка си Г. Д. М. ЕГН ********** или друго – изрично
упълномощено от майката пълнолетно лице, без да е необходимо за целта
съгласието на бащата Д. А. С. ЕГН **********, като напуска пределите на
Република България многократно, за неограничени по брой пътувания за
периода от 01.03 до 31.10 на всяка календарна година, до страните от
Европейския съюз, Балканските държави - Република Турция, Република
Сърбия, Република Албания, Република Северна Македония, както и
Обединено кралство Великобритания, Северна Ирландия, Швейцария,
Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия, като от този период
се изключи времето през всяка календарна година, което е определено на
бащата за лични отношения с детето, а имено: всяка първа и трета седмица от
1
месеца от 09:00 часа в събота до 16:00 часа в неделя, 20 дни през лятото,
които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, по време на
Великденските празници в нечетните календарни години от 10:00 часа в
петък до 17:00 часа в неделя, за срок от пет години, считано от влизане в сила
на настоящото съдебно решение. Като искът е отхвърлен в частта му за
разрешаване на пътуванията за срок над 5/пет/ години до 8/осем/ години.
Решението се обжалва изцяло. Сочи се, че същото е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се, че взетата мярка, не е в интерес на детето; че
неправилно се приема, че детето е болно и се налага да пътува в Г. за лечение.
Сочи се, че неправилно детето следва да се движи по испанския
имунизационен календар, защото не страда от заболяването, което майката
изтъква като основание. Сочи се, че когато детето е било на три години, майка
му го е завела в Г. и чрез социални медии е търсила за себе си и за детето
къде да останат да нощуват. Сочи се, че неправилно се дава разрешение за
пътуване в чужбина без срок. Сочи се, че жалбоподателят С. е бил заплашван
от майката, че ще бъде изведено детето в чужбина и повече няма да го види.
Претендират се разноските по делото.
Постъпил е отговор от Г.М., с който се сочи, че решението е правилно и
законосъобразно, и се иска неговото потвърждаване. Претендират се
разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
РС Пловдив е установил, че майката Г. Д. М. и бащата Д. А. С. са били
във фактическо съжителство, като от съвместното им съжителство имат
родено едно дете - В. Понастоящем упражняването на родителските права е
предоставено на майката. Между страните липсва спор, че майката разполага
с необходимия родителски капацитет и може да носи отговорност при
2
упражняването на родителските права спрямо детето, включително и досежно
неговите пътувания както в страната, така и в чужбина. Като бащата е давал
писмено съгласие дъщеря му да се извежда в чужбина /л.36 от настоящото
дело/ и същата има издаден международен паспорт /л.86 от
първоинстанционното дело/. Установено е огромно желание на детето да
излиза извън пределите на България и да ходи в Испания и да учи английски
и испански език. На море ходи в Гърция, където според близките му най-
добре се лекува съществуващото му заболяване******.
Правилен е извода на РС Пловдив, че правото на свободно придвижване
е гарантирано в разпоредбата на чл.35 от Конституцията на Република
България, съгласно която всеки има право свободно да избира своето
местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска
нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита
на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други
граждани. Съгласно чл.10, т. 2 от Конвенцията за правата на детето, правото
на децата да напускат която и да е страна подлежи само на тези ограничения,
които са предписани от закона и са необходими за защита на националната
сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или правата или
свободите на други лица, и които са съвместими с другите им права, признати
в тази Конвенция.
Възражението на жалбоподателя Д. А. С., че неправилно се приема, че
детето е болно и се налага да пътува в Гърция за лечение е неоснователно. Не
заболяване, което се нуждае от лечение в чужбина е основание на съда да
постанови обжалваното решение, а правото на детето на свободно
придвижване. Безоснователно е възражението, че ПРС неправилно приема, че
детето следва да се движи по испанския имунизационен календар, защото не
страда от заболяването, което майката изтъква като основание. Няма
значение какъв е имунизационния план на детето, а правно значение има
неговото право на свободно придвижване. Дори и да е вярно възражението, че
когато детето е било на три години, майка му го е завела в Германия и чрез
социални медии е търсила за себе си и за детето къде да останат да нощуват,
то това не е основание само по-себе си да се откаже правото на майката да
ходи сама с детето в чужбина, защото методът за търсене на места за
настаняване в чужбина не е законово регламентиран по нашето
законодателство, нито пък е неморално да търсиш места за нощуване чрез
3
социални мрежи в интернет. Неоснователно жалбоподателят сочи, че не е
определен срок от време за издаденото от съда разрешение по чл.127а от СК.
Такъв срок в решението е определен и същият е пет години, като същият е
разумен срок.
Възражението на жалбоподателя Д. А. С., че е бил заплашван от
майката на дъщеря си, че детето ще бъде изведено в чужбина и повече няма
да го види е всъщност единствения основателен довод в неговата жалба. Да
по делото липсват доказателства такива заплахи да са отправяни от майката
към бащата. Но с оглед на факта, че подобни лични разговори по принцип не
се надлежно документират би било проява на прекалено формалистичен
подход, това възражение да се отхвърли като изцяло неоснователно. Косвено
доказателство в тази насока е факта, че бащата е разрешавал на детето си да
пътува в чужбина и същото има задграничен паспорт. Тоест това негово
възражение не може да се аргументира с налични конфликти между него и
майката. Няма твърдения за такива конфликти, който да рефлектират върху
правния статут на детето. Ето защо при запазване правото на детето да пътува
в чужбина, придружавано само от своята майка решението следва да се
измени така, че да гарантира в по-пълен обем и правата на бащата, във връзка
с контрол върху защитата правата на детето и осъществяване на неговото
право за лични отношения с детето.
Според настоящият въззивен съд това ще се постигне като се ограничи
разрешението за напускане на пределите на страната само до възможността
тези пътувания да са в присъствието на другия родител – майката. Това се
налага, защото по принцип упражняването на родителските права по нашето
законодателство е запазено само за един от двамата родители, като право на
прехвърляне на тези права по пълномощие не е предвидено по нашето право
по аргумент от чл.59 ал.2 и ал.7 от СК. Ето защо от разрешението дадено от
РС Пловдив следва да отпадне формулировката – „или друго – изрично
упълномощено от майката пълнолетно лице“. Също така в казуса
максималната правна защита на детето и бащата ще се постигне като
разрешението за пътуване се остави в сила само за страните от Европейския
съюз. В тези страни може напълно да се реализират заявените намерения от
името на детето същото да се лекува на топли плажове и чисти морета и да
изучава испански и английски език. За останалите държави извън
Европейския съюз, въпреки наличието на международни договори, не би
4
могло да се твърди, че е налична бърза, нескъпа и ефективна правна защита на
правата на родителя, който не упражнява родителските права. Ето защо от
разрешението дадено от РС Пловдив следва да отпаднат държавите извън ЕС,
а именно Балканските държави - Република Турция, Република Сърбия,
Република Албания, Република Северна Македония, както и Обединено
кралство Великобритания, Северна Ирландия, Швейцария, Исландия,
Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия. В тази насока следва да се
измени обжалваното решение, като се отменят дадените две разрешения от
РС Пловдив, а решението в останалата му част да се потвърди като
законосъобразно.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Според въззивният съд жалбата
е наполовина уважена и наполовина отхвърлена от настоящата инстанция, ето
защо на всяка страна следва да се присъдят само половината от направените
от тях разноски. Ето защо в полза на жалбоподателя Д.С. следва да се
присъдят 50% от разноските за тази инстанция на основание чл.78 ал.4 от
ГПК. Такива направени в производството пред ПОС в размер на сумата 300
лв. за адвокатски хонорар /л.8/, от които се присъждат 150 лева. В полза на
въззиваемата Г.М. следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.1 от
ГПК при следните предели. Такива направени в производството пред ПОС в
размер на сумата 400 лв. за адвокатски хонорар /л.26/, от които се присъждат
200 лева.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260706/08.03.2021г. по гр.д. № 4872/2020г. по
описа на РС Пловдив, ІV брачен състав, В ЧАСТТА С КОЯТО е разрешено
на детето В. С. ЕГН **********, да пътува зад граница с изрично
упълномощено от майката пълнолетно лице, без да е необходимо за целта
съгласието на бащата Д. А. С. ЕГН ********** и В ЧАСТТА С КОЯТО е
разрешено на детето В. С. ЕГН ********** да пътува зад граница до
Балканските държави - Република Турция, Република Сърбия, Република
Албания, Република Северна Македония, както и Обединено кралство
5
Великобритания, Северна Ирландия, Швейцария, Исландия, Княжество
Лихтенщайн и Кралство Норвегия, като:
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Г. Д. М. ЕГН ********** от *********** да заплати на Д. А.
С. ЕГН ********** от ************** сумата от 150 лева за съдебни
разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Д. А. С. ЕГН ********** от гр.****************да заплати
на Г. Д. М. ЕГН ********** от ************ сумата от 200 лева за съдебни
разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 от ГПК
в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6